Ревю: Моят малък Глуумхевън – Jaws of the Lion

Нека започнем с малко предистория – когато за първи път зърнах настолната игра Глуумхевън ( ревю ) моментално се влюбих в идеята за огромен дънжън кроулър, който ти предоставя възможноста да се потопиш с месеци, развивайки героя си и бoрейки се със знайни и незнайни гадини, навлизайки все по навътре в историята.

Уви, при първите ми няколко игри, опита ми беше доста горчив. За нас Глуумхевън беше монотонно, тежко и като цяло не особенно забавно преживяване – изнервяща механика с картите, напомняща повече на някое сухо прашасало евро, отколкото на модерна дънджън кроул игра,  прекалено много правила, прекалено дълъг сет-ъп и като цяло прекалено много от всичко. Пробвах и с онлайн версията – която за съжаление затвърди това чувство в мен. С прискърбие се разделих с физическото копие на играта и се примирих, че този връх ще си остане непокорен.

Защо говоря за Gloomhaven? Защото няма как да говоря за Jaws of the Lion (JotL), без да спомена за играта, която е първопричината JotL да съществува като цяло. Когато се разбра, че ще излиза JotL бях леко скептичен, но все пак се зачетох, таейки надежди – и очевидно не само аз съм имал този проблем с Глуумхевън, защото на молитвите ми беше отговорено и още от първите мисии си пролича, че любезните дами и господа от Cephalofair Games наистина са се постарали. Искам да отбележа, че към момента на писането на този материал аз и групата ми сме в средата на кампанията.

Визия и компоненти

Gloomhaven: Jaws of the Lion е нова, по-малка версия на Gloomhaven, която е проектирана да има по-кратък сет-ъп, малко по-опростени правила и по-кратка, по-самостоятелна кампания, включваща и пет обучителни мисии, които постепенно Ви въвеждат в механиките. Това е показно колко тежък е оригинала – дори и опростена JotL, все пак си е достатъчно сложна за овладяване игра и има време за сет-ъп равно на игри, претендиращи да са от по – тежките в своите съответни жанрове.

JotL дестилира в себе си всичко от големия си събрат до степен на минимализъм, по същия начин по който може да наречете минималистичен F-117 Найтхоук, сравнен с С-130 Херкулес – въпреки, че не може да се сравни с големия си събрат – тази малка кутийка, всъщност изобщо не е малка и е пълна до горе, като едвам събира всичко – обстоятелство, което е основна забележка от мен към дизайнерите.

Огромен „геймчейнджър“ за мен бяха книгите със сценариите – безконченото ровене за плочки в Глуумхевън, тук е елиминирано напълно, чрез две книжки които съставят картата и едновременно с това съдържат условията на сценария. С JotL отваряте книгата на съответния сценарий, вадите кутийките с герои, поставяте враговете и капаните и играете. Буквално 10-15 минути от слагането на кутията на масата и вече играете. Въпреки че предходно генерираните карти с вече указани позиции на враговете функционално Ви лишават от възможността сами да си генерирате собствени „подземия“ и кампании, както в големия ѝ събрат, с оглед идеята зад създаването на тази конкретна игра не смятам, че може да ѝ бъде вменено като толкова голям минус.

Всички карти са изключително лесни за разчитане, а компонентите са на доста високо ниво – миниатюрите са доста добре моделирани и чудовищата са с прекрасен арт. Ако мога да посоча нещо като малка спънка в нашето преживяване – това е че в ракурса на играта установихме, че една от картите от тестето на „Томахавката“ липсва – чест и почитания за съпорт екипа на Cephalofair Games прави факта, че буквално часове след като им бях писал за проблема имах отговор и шипинг номер за доставка на липсващият компонент – действие с което ме спечелиха като клиент за напред.

За играта

Нека започна по същество – в „Челюстите на лъва“ ще влезете в ботушите на легендарната едноименна наемническа банда и ще преминете през поредица от 25 възможни сценария, като някои от тях са странични мисии, а някои са ключови точки, в които решавате по кой път да поемете. В рамките на една кампания смело бих предположил, че ще играете около 17 от възможните приключения.

Във всеки сценарий, играчът контролира един от четирите възможни героя („Red guard“, „Hatchet“, „Demolitionist“ и „Voidwarden“), като механизма на игра е вече познат от Глуумхевън – всеки разполага с ръка от карти, уникални за съоветения герой. С тях контролират всичко, което героят прави. На всеки ход Вие ще избирате две от тези карти и ще ги разкривате едновременно със своите съюзници.

Всяка карта притежава две възможни действия – „горно“ и „долно“, както и номер на инициатива, който номер определя поредността, в която Вие и Вашите съюзници ще действате по време на рунда. Когато дойде Вашият ред, Вие задължитено трябва да изберете коя от вашите карти да изиграете за горното ѝ действие и коя за долното. Освен уникалните за всяка карта действия – картата винаги може да бъде изиграна за чисти 2 атака (горна страна) или 2 движение (долна страна).

(*въпреки, че аз също оцветявам, за визията на героите в тази игра се доверих на моя приятел Драгни Драгнев – https://glorytriumphbulgaria.wordpress.com/author/dragnidragnev/)

За никой няма да е изненада ако ви кажа, че в ракурса на приключенията ще се биете с много чудовища – те работят по подобен начин на героите, тъй като всеки тип чудовище има уникално тесте, от което се тегли карта на всеки ход, която определя инициативата на чудовищата и действията, които те ще извършат този рунд.

Всеки герой започва с определен брой карти в ръката (в течение на играта и със вдигане на нивото ще отключвате още карти от които да избирате), като както споменахме – на всеки ход сте задължени да изиграете по две карти – когато тестето ви свърши вие може да направите “кратка” или „дълга“ почивка, чрез която, губейки една карта за този сценарий да си върнете останалите в ръката. Ако в началото на хода Ви няма как да си набавите поне две карти за игра – то героя Ви се счита за „изтощен“ и пропуска останалата част от сценария.

Другия начин това да се случи е стандартния – да си загубите всичките точки живот, вследствие на масирана атака от лошите. Ако всички герои бъдат изтощени – то сценария се счита за загубен. Други особености на картите са, че някой от тях имат много силен ефект, който ако бъде използван директно изпраща картата в купчината на загубените.

Когато правите атака ще отваряте и от Вашето лично тесте с „модифайъри“ – карти които повлияват на силата на Вашата атака – тези карти са еквивалента на зарчето в другите игри от жанра. Стартовото тесте е съставено от карти увеличаващи или намалящи силата на атаката Ви с 1 или 2, доста със стойност „нула“, една карта удвояваща атаката и една карта „Пропуск“. В течение на играта и с вдигане на нива ще имате възможността да моделирате тестето, според Вашите лични предпочитания и стратегия. Чудовищата разполагат с подобно тесте за своите собствени атаки.

Извън сценариите, има някой леки РПГ елементи. Както споменахме, Вашият герой ще вдига нива, което му позволява да избира от по-голям набор нови и по-силни карти с умения, както и да заменя по-слабите карти от личното му тесте с „модифайъри“. Също така ще печелите злато, с което да купувате карти с предмети. Героите могат да заменят предмети помежду си е възможност, която не беше налична в Gloomhaven, а трябваше да се минава през усложнения вариант с пазара (макар и да съм сигурен, че голяма част от играещите не са спазвали това правило….).

Накрая на всеки сценарии ще теглите по една City Event карта, която поставя славната Ви дружина пред решение, носещо Ви малка награда или наказание. Също така в началото на всеки сценарий – ще си теглите по една карта – предизвикателство („Завършвай всеки ход до стена“, „Загуби две карти преди първата почивка“, „Убий враг, вече нападнат този рунд от съюзник“ и т.н.), която в случай че бъде успешно изпълнена ще ви води все по близо до така мечтаната цел, а именно – да подобрявате тестето с „модифайъри“.

Четирите класа герои са доста асиметрични един от друг и от опита ми – всеки носи свое собствено удоволствие и предизвикателство за игра. Приятен момент в JotL е, че тук представените герои са уникални за това издание и след като бъде изиграна кампанията – могат да бъдат използвани и в Gloomhaven. Обратното за съжаление, не е възможно (поправка – на страница 30 от приложеното в играта Glossary е подробно описано, кои елементи от JotL могат да бъдат използвани в Gloomhaven и vice versa – героите от Глумхевън са част от тях, при определени правила).

Чудовищата имат нужда от доста минимално „подбутване“ от играчите, но все пак се усещат като истинска заплаха. От време на време има ходове, в които те не правят нищо, но в следващия ход може да откриете доста хитри комбинации, целящи да превърнат живота на Вашите приключенци в кошмар. Играта също така предоставя доста прилично ниво на гъвкавост в определяне на трудността, изобразено във формата на табличка с формула в книжката с правилата – с увеличаване на трудността, обаче се увеличават и наградите.

Не на последно място, въпреки че играта се усеща като легаси и кампанийна – JotL е доста удобна за преиграване и може да бъде рестартирана доста лесно. Единственият компонент, подлежащ на модифициране (с изключение на листчетата за героите, от които дизайнерите са ви дали по няколко и които листи са налични за разпечатване в интернет пространството) в хода на играта е картата, която има изцяло декоративна роля. Също така следва да се отбележи, че цялата кампания може да бъде записана на вече измислените „електронни дневници“ на приключението, които свободно се предлагат в мрежата.

Битките и решенията в играта са фантастични. Системата чрез която героят Ви се развива във времето също е доста хитро измислена. За съжаление, като лек минус мога да посоча, че за разлика от други подобни игри от жанра – историята тук е сведена до малко каре в началото на всеки сценарии и при нас в първите сценарии изключително лесно бе сведена до „иди там – набий тези гадини – после иди на другото място и набий другите“.

В последната ни сесия предното беше поправено от мен, чрез апликацията Forteller, която Ви предоставя професионален разказвач на сценариите и поне за мен допринесе значително за преживяването и считам, че бяха добре похарчени 7 долара. Все пак, въпреки че света е уникално подробен и красив – не се надявайте на неочакваните обрати и потапящата и стискаща Ви за гърлото история на други RPG и Legacy игри.

Имаше и някои леко дразнещи моменти, свързани със самата система с картите – някой от уменията на героите са изключително ситуационни и освен ако не Ви се усмихне късмета или нямате телепатична връзка със съотборниците Ви – функционално почти безполезни.

Друг елемент от играта, завещан ѝ от Gloomhaven, който въпреки, че към момента не е представлявал затруднение за мен, съм забелязал, че създава неприятни усещания в играчите е, че дори и да избиете противниците си в дадена стая, все пак ще се наложи да хабите по две карти на ход, за да се придвижите до следващата и по този начин ще приближавате героя Ви до „смърта”.

Въпреки, че механиката за битки в играта има доста „евро“ усещане, формализирано в тестето „модифайър“ карти – късмета в играта присъства в голяма степен. Напълно възможно е да загубите сценарии, само защото на Вас не Ви идва необходимата карта, а чудовището измъкне две карти „умножи атаката по 2“ едно след друго. Отново елемент, който лично аз, бидейки фен на военно – симулационни игри напълно приемам, но разбирам как също би предизвикал негативни усещания в несвикнали с този тип механики играчи.

Финални мисли:

Както споменах още в началото на тази статия – в началото подходих с определен скептицизъм към тази игра, заради негативните ми впечатления, но останах наистина приятно очарован. Самият факт, че ме накара да дам още един шанс и към настоящия момент да играя с удоволствие Глуумхевън, макар и в електронен вариант е достатъчна причина смело да заявя, че играта напълно си заслужава да бъде купена и играна.

Въпреки, че заклетите фенове на Глуумхевън може да я намерят за малко простовата и елементарна – Jaws of the Lion предоставя кампания със солидно количество геймплей, без да е натрапчива и на пръв поглед – невъзможна за приключване, като за мен тя има важно място, а именно – да привлече нови хора към този жанр и да ги въведе плавно и леко в чудовището което е големият ѝ брат.

Коментар на Ицо : В краят на разкошното ревю на Григор, ми се иска да добавя и нещо от мен. След началните няколко мисии на „Gloomhaven:Jaws of the Lion“, мога да кажа, че играта наистина е отлична и определено е една приятна изненада. Особено добро впечатление прави по-краткото време за подготовка на всяка игрова сесия, което е особено важно за мен, а също така и перфектното въведение в механиките и системата, благодарение на първите сценари. Освен това сюжета ми се струва някак по-стегнат и фокусиран. Но предстои да я изиграя до края.Определено едно от топ заглавията на 2020г, което целият екип на Board Delights ви препоръчва !