Дотам и обратно – Faraway /Ревю/

Кликнахте, нали ? Отворихте вече статията и четете. Макар и  това да е едно второто изречение от нея. Хванах ви !

Да, ще си призная. При това без бой.  Китно „кликбейт“ заглавие ми се получи ! Четеш „Дотам и обратно“ и виждаш Билбо, Пръстенът и Толкин. И веднага нещо в нърдското ти сърчице закипява като заспал под Санторини вулкан. Признавам си – търсен ефект беше, все пак отдавна не бях писал и публикувал ревюта.

А сега да оставим настрана тази „класическа подлост“ и да ви кажа, че няма да си говорим за нищо свързано с великото творчество на великият Толкин. Дори напротив – много далеч ще сме от него. В следващите редове обаче ще ви представя една малка игричка, класически представител на категорията „filler”( спокойно, не е треторазряден ботокс), която тотално ме обсеби през последните два месеца. И откровено си признавам – от началото на годината не съм пропуснал и една седмица без игрова сесия с нейно участие !

Позволете ми да ви поведа на едно странстване, макар и не толкова епично колкото това на Задругата на пръстена (пак „кликбейтове“), но пък зарибяващо интригуващо.

Далече

Faraway е малка, хитра игра с карти за двама до шестима играча. Спокойно мога да я поставя в сегмента на „семейните“ игри, което автоматично я поставя и в категорията : подходяща за всички. Във  Faraway  вие влизате в ролята на пътешественик пътуващ през мистичния  и фантастичен континент Алула, контактуващ с различни племена и народи и решаващ техните проблеми и поръчения. Дизайнери на играта са Йоханес Гоупу ( Queenz : To Bee or Not to Bee; Orichalcum) и Корентин Лебрат (Flyin’Goblin; Draftosaurus), a издател “Catch up Games”.

Основата на Faraway е безумно простичка. Цялата игра се състои от точно осем рунда, като във всеки рунд трябва да изиграете карта от ръката си. Не можете обаче да променяте местата на вече поставените карти т.е. изграждате „път“ от посетени локации/народи на континента Алула. Това, което прави играта да заблести е начина за отброяване на точки. Защото това е игра за точки.

Преди това обаче – подготовката за игра. В комплекта на Faraway ще откриете две тестетата карти – „Региони“ и „Светилища“. Разбърквате хубаво двете тестета и ги поставяте на достъпно място на масата. От тестето „Региони“ раздавате на всеки играч по три карти, а на масата пред вас обръщате още толкова, колкото е броя на играчите плюс една под формата на своеобразен „ривър“/“пазар“ за допълване на ръката ви от карти в предстоящите рундове. Определяте първи играч и може да започнете да играте Faraway.

Далече, далече

Обичайно в моите ревюта, в началото на третият пасаж, ви говоря за темата в играта, която представям. В този текст обаче няма да го направя. И не защото Faraway няма тема, а дори напротив. Авторите на играта са се постарали сериозно в тази посока – от книжка с правила с обем десетина странички, три са посветени на „сетинга“. Имате кратко въведение в света на Алула. Информация за населението, за областите, за кралствата и за разнообразните „ресурси“ т.е. представителите на флората и фауната. Всички те си имат специфични имена и китна историйка.

Нищо от това обаче няма да има никакво значение за вас в играта. Faraway пленява със своя „главоблъскащ“ геймплей и с бързината на всяка игрова сесия. Затова и няма да имате въобще шанс дори да научите специфичните термини от този фантастичен свят. Дали това е минус на играта ? Не мисля. Faraway отлично изпълнява своята “filler” природа и няма смисъл да се опитваме да излизаме извън нея.

Най-важното нещо, което трябва да разберете във Faraway са картите. При това – картите „Региони“. Те са „солта и пипера“ на играта. Абе, даже са си основното и най-важното в играта. Като зелето в свинското със зеле. Спирам да се мъча с тия кулинарни сравнения, не ми се получават днес и веднага ви разказвам за картите „Региони“.

В комплекта на играта ще откриете точно шестдесет и осем от тях, номерирани чинно в горния ляв ъгъл. Всяка карта принадлежи към определена „зона“, „племе“ или както го наричат авторите на играта – биом. Не знаете какво е биом ? Прочетете в интернет или питайте някой нещастна ИИ душичка да ви разкаже. Ето, че Faraway може да има и образователна стойност !

„Биомите“ са четири на брой и са разграничими цветово – синьо, червено, жълто и зелено. Май че всеки един си има и име…но както ви казах няма да го запомните, а и не е нужно. Съществена част от всяка карта „Регион“ е и симпатична, леко анимационна картинка. Артът в Faraway е доста интригуващ и определено запомнящ се. Дело е на Максим Морин, автор на илюстрациите към настолните игри от серията Next Station и Codex Naturalis.

Различните видове „биоми“ имат значение в края на играта, като един от видовете „условия“/“задания“, които ви носят така нужните точки за крайната победа. Освен цветово обаче, картите „Региони“ са обсипани с още няколко важни иконки. Може би най-важните от тях за „заданията“. Те заемат долната половина на всяка карта и ви носят някакъв начин да отбележите точки. За да се активира обаче този начин за точкуване  обичайно трябва да имате на разположение определени ресурси.

Наричам начините за точкуване „задания“, защото така са ги поставили тематично авторите на Faraway. Идеята е, че когато играете карта „Регион“ пред себе си, тя представлява регион/биом, през който преминавате по време на вашето пътешествие. А условието за отбелязване на точки в долната половина на картата е „заданието“ (мисията), която обитателите на този биом ви поставят. Ако я изпълните, съберете нужните ресурси, то ще може да я активирате, за да отбележите точки.

А самите „задания“ биват няколко вида : точки за определен вид ресурс; точки за посещение на определен цвят биом; точки за посетени сетове от биоми; просто точки (без да е нужно да събирате нещо); точки за „нощни“ карти.

Хоп – „нощни“ карти ! Спокойно, това не е специално тесте карти във Faraway. Просто номера  на всяка карта „Регион“, разположен в горния ляв ъгъл, е ограден или в жълта елипса и Слънце, или в синкаво-сребриста елипса и Луна. Е, точно тези оградени с Луна са въпросните „нощни“ карти.

Да обобщим : имаме различен регион на всяка карта; условия за получаване на точки („задание“); цена за активацията (не винаги) на това условие за получаване на точки; символ за нощ. Остана обаче най-важното във всяка игра : ресурсите.

Последните биват три разновидности във Faraway. И имат специфични имена и история. Ние обаче ги наричаме най-простичко : „камъни“; „ананаси“ и „черепи на антилопи“. Получавате ги по познатият начин – като играете карта „Регион“ пред себе си. На голяма част от тях, в горния им десен ъгъл, има изобразена иконка на един или повече ресурси. Във Faraway няма токени, жетони, чипове, монетки, бобчета, хапчета, бонбончета, копчета и прочие начини, за съхраняване на ресурси.

Простичко е. Ако сте обърнали пред себе си карта с „камъче“…ами имате едно „камъче“ до края на играта. Последното служи за активация на условия за точкуване по изиграните ви карти и потенциално за точки, ако дадено „задание“ носи такива за „камъчета“.

Преди да ви обясня как и за какво се ползват другия вид карти, „Светилищата“, във Faraway – време е да си поговорим за геймплей. Или ако трябва да съм точен как все пак се играе тази игра. Последното отново е изумително-привлекателно-простичко !

Както вече ви споделих, Faraway продължава точно осем рунда. Като всеки рунд това което правите (но не само) е да изиграете една карта „Регион“ от ръката си. Картата поставяте в редица пред вас, започвайки отляво и поставяйки надясно. Абсолютно забранено е да премествате вече поставена карта ! Играта свърша, когато изиграете и последната т.е. осмата карта пред вас. И минаваме към точкуване.

И тук започва интересното ! Първото, което правите, е да обърнете картите пред вас с лицето надолу. След което започвайки от най-дясната (тази която сте поставили последна) да ги обръщате и да ги точкувате. Ако има какво да точкувате…

Разбирате ли сега великолепното вълнение във Faraway ? Играете карти пред вас с цел да активирате точкуването им, но трябва да го направите така, че да можете да го активирате. Давам ви пример : като карта номер 6 играете такава, носеща ви точки за всеки син биом, но струваща два „ананаса“, за да я активирате. Хубаво. Обаче това означава, че когато се обърне карта шест, преди това върху карта седем и/или карта осем трябва да имате  два „ананаса“. Защото иначе карта шест няма да ви донесе нищичко.

Толкова простичко и толкова запленяващо. Дето казваше баба ми : във Faraway ще се почувствате mind blown-нати !

Има обаче и още нещо. За да не изглеждат нещата толкова…“математически“. Естествено, че ви говоря за картите „Светилища“ ! Първо : как ги получавате ?

Помните ли, казах ви, че в горния ляв ъгъл на всяка карта „Регион“ има номер. Всички карти имат уникален такъв от едно до шестдесет и осем. Ако играете карта „Регион“ с номер по-голям от предишно изиграната преди нея карта (само предната, а не цялата редица) , то може да изтеглите карта „Светилище“. Нещо повече. Върху картите „Региони“ се среща и един символ изобразяващ карта на съкровище, символ „улика“, както е наречен във Faraway. Когато теглите карта „Светилище“ за всеки такъв символ във ваше владение теглите още една !

Колкото и карти „Светилище“ обаче да изтеглите, то винаги си избирате и запазвате пред вас само една. Бързам да ви кажа какво има на тези карти. ВСИЧКО. Да, точно така. На тези карти, потенциално, може да има всичко. Ресурси. Символи за „нощ“ и/или „улики“. Условия за точкуване. Различен цвят представляващ регион.

Тънкият момент е, че картите „Светилище“ са ви налични винаги. От момента, в който ги придобиете, те стоят пред вас и участват във финалното точкуване. Без да се обръщат с лицето надолу и без да се изразходват по някакъв начин.

Обратно у дома

Още в самото начало, а и на няколко пъти в това ревю изразих своето удовлетворение от времето прекарано в компанията на Faraway през последните месеци. Наистина, това без никакво съмнение е най-играта от мен “filler” настолна игричка за последната една година. А и вероятно тази, на която бих поставил най-висока оценка.

Все пак е редно тук, в заключението, да ви кажа и какво може да не ви се понрави в Faraway. Късметът. Да, добрият стар, пуст късмет, висящ винаги като Дамоклиев меч над любимото ни хоби. И макар „Настолният философ“ (няма да споменавам имена, той си знае) да е казал : когато теглиш карти, не е късмет  (това е цитат)– във Faraway късметът буквално е навсякъде. От първичното раздаване на карти „Регион“, през допълването на ръката ви от тези обърнати случайно на масата, та до тегленето на карти „Светилища“. Късмет може да ви покрие, а може и да ви обърне гръб във Faraway.

Длъжен бях да го кажа, защото знам, че има хора в хобито, които бягат от игрите с късмет като дявол от тамян. Не посягайте към Faraway, ако се припознаете в това определение ! Удоволствието от това въздържание, ще е взаимно (да, и за нас, тези които след това ще слушат анализите ви). Лично аз нямам никакъв, ама никакъв проблем с „късметлийската“ природа на Faraway. Дори напротив – доставя ми страхотно удоволствие да я изпитвам благосклонността на лейди Фортуна !

Faraway е едно мъничко бижу, което с изчистена, елегантна и абсолютно ненатрапчива игрова концепция, се превръща във вълнува настолна игра. Макар и като част от filler категорията. Към това прибавяме симпатичният арт. И получаваме една настолна игра, която в краят на този текст ще ви препоръчам с две ръце !