Книция на стероиди – Cascadero vs Rebirth /Ревю/

Каквото и да кажа за д-р Райнер Книция вероятно вече е казано. Без значение дали от мен или от някой друг в хобито. Добрият доктор е последният човек в настолните игри, който има нужда от реклама и представяне.

Естествено, въпреки тази широка популярност или всъщност точно заради нея, за неговите игри може да чуете всякакви оценки. От високи оценки, награди и поставяни на творбите му сред „модерните класики“ в хобито, до обвинения в повторяемост, изчерпване, скука, „модерно Монополи“ или, пази боже, най-тежката присъда за един дизайнер: „тъпа е, продавай“.

Вероятно вече сте се досетили (то и заглавието го пише), че ще ви занимавам с настолни игри с марка „Книция“. Защо обаче така изведнъж? Защо не да си говорим за поредният лъскав отвън, но кух отвътре Кикстартър? Пак ще има обидени на последното, но чакайте да обясня. Бях на една вила…

Знаете…“Сикрет вилите“. Да, така се пише „Сикрет вила с настолни игри“. Тайна вила““ е друго, предполагам. Това се случи през септември, съвсем наскоро и затова бързам да ви го разкажа. Та на тази „Сикрет вила“, както подобава на всяка „Сикрет вила“, имаше прилично количество настолни геймъри, с прилично количество опит в хобито и с необяснимо и никак неприлично количество настолни игри като част от багажа им. Ако бях математик, като Книция, сигурно щях да сметна, че се пада по около 50 игри на човек на ден, за три дни вила и дори щях да се опитам да изведа някаква аксиома. Например : Една тайна вила е „Сикрет вила с настолни игри“ когато стойността на карти и токени донесени от присъстващите е толкова, че да формира БВП на средноевропейска държава. Или нещо такова, разбирате ми мисълта.

Какво обаче ми направи впечатление. Въпреки солидното присъствие на всякакви настолни игри, отново тези на добрият доктор Книция бяха с превес по игралните маси. И си казах : Ицо, неразумни човече, поради що се маеш, а още не си поговорил за няколко от последни настолни творения на бай Райнер.?
И така стигаме до следващите редове.

Приятно ми : Аз съм Райнер и съм дизайнерохолик

Днешното ревю ще е малко по-различно. Не че не сме правили подобни. Всъщност и да сме правили – не помня кога. Но макар и да ви представям две игри и да ги съпоставям накрая, като Пилат Понтийски, ще си измия ръцете и ще оставя на вас да решите, коя от тях да закупите. Удобно, нали?

А защо две игри ? Не защото само толкова са се появили на пазара през 2024 с марката „Книция“. Вероятно са десетки. Две игри и то именно тези двете, защото около тях се вдигна доста шум последните месеци. Че и взеха няколко награди кх…кх – Игра на годината в България, бейби !

Cascadero е абстрактна, стратегическа игра за двама до четирима играчи. Rebirth…е абстрактна, стратегическа игра за двама до четирима играчи. Дотук добре.

В Cascadero поставяте токени/мийпъли/мойчета, които от тук до края на ревюто ще наричам „пратеници“ (envoys), във вашия цвят върху игралното поле, за да отбелязвате точки. В Rebirth поставяте токени/плочки във вашия цвят върху игралното поле, за да отбелязвате точки.  На пръв поглед, не стават по-добре нещата откъм „сравнение и оценка“.

Дайте ще го подхвана по друг начин.

Има ли тема в кутията ?

Cascadero ни пренася обратно в средните векове(поне така мисля), в неназовано кралство, което тъкмо изплува от дълъг период на политическа нестабилност. В последните години се е разиграла битка за трона, която е отслабила централизираната власт и е дала известна свобода на регионални благородници. Но вече има нов крал и той е нетърпелив да обедини отново земите под властта си. За тази цел играчите влизат в ролята на негови съратници, които са се заели с нелеката задача да изпратят глашатаи до всяко едно кътче на кралството, с „благата вест“, че има нов крал и всички му дължат пак данъци

На пръв поглед темата в Cascadero дори звучи вълнуващо. Нещо, което не винаги е белег за игрите на Книция. В крайна сметка обаче, когато „прекарате“ темата през основната механика на играта – поставяне на „пратеници“ по игралното поле на почти напълно свободен принцип – и като с магическа пръчка забравяте за нея. Добре, че е страхотната илюстрация на Иън О‘Тул върху кутията, че да ви напомня за какво се борите. А иначе името на играта, Cascadero, може да ви звучи като някаква препратка към средновековна Испания и нейните „кабалерос“/кабайерос/, което на практика означава „рицари“, но няма нищо общо с това. Дори не е вдъхновена от испанските конници, а е игра на думи опитваща се да вплете термина „каскадно движение“ т.е. начин на предвижване (в случая на поставяне на „пратеници“) в заглавието.

За сметка на това в Rebirth имаме ясно изразена локация – Шотландия или Ирландия. Зависи коя версия на играта/кой борд ползвате. Темата ни разказва, как НЕЩО Е СТАНАЛО и светът е бил разтърсен и унищожен почти до основи (да се почуди човек) и нашата работа е да го построим наново. „О, постапокалиптична тема“ ще си кажете вие и вероятно ще помахате радостно с опашка. Обаче нито имате опашка, нито Rebirth е постапокалиптична игра. Дори нещо повече – борда и игровите компоненти са толкова шаренки и красиви и ви оставят усещането, че става дума по скоро за някаква „алтернативна“ история на нашия свят.

Отново обаче като в Cascadero, буквално след първия ход ще забравите какво се очаква да правите в играта, погледнато от тематична гледна точка. Може би все пак темата в Rebirth е една идея (микрон от идея? или Макрон от идеи?) по-силно изразена. Имаме ясни географски локации, разпознаваеми места и реалистично (географски) изглеждащ борд, а не поле за китайски шах.

Не е нужно да ви казвам, че темата не е силната страна на нито една от двете игри. Нещо типично за настолните игри с марка „Книция“. Има…някаква тема, колкото да не е без хич. Дали ще си спомняте за нея? Едва ли. И все пак – това трябваше да е ревю със сравнения. Може би ще дам половин точка на Rebirth, заради повече старание относно тема, въпреки че „на хартия“ темата в Cascadero ми е повече на сърце.

Игри на поставяне

Както вече стана дума и двете игри споделят сходна, основна механика – поставяте нещо на борда, за да отбележите точки. Едно време (а май и все още) на това му казваха tile placement/ поставяне на плочки. В случаят обаче за „плочки“ може да говорим само в Rebirth.

Там и нещата са доста по-простички. Имате на разположение няколко вида „плочки/токени“, с които да „възстановите света“. Разликата между тях е в различния им вид точкуване. Фермите за храна и фермите за енергия искат да бъдат част от големи групи или клъстъри, за да ви носят точки за всяка плочка от тях. Така трупайки ги на едно място с добавянето на всяка нова получавате все повече и повече точки. Има все пак и простичко ограничение къде може да ги поставяте : на празни места или на изрично обозначени за конкретния тип ферма.

Плочките селища пък освен, че идват в няколко деноминации – единично, двойно, тройно и четворно, освен че имат и специално обозначени за поставяне места, се и точкуват на тотално различен принцип от фермите. И той обаче е до болка познат за любителите на настолни игри : area majority/контрол върху зона. В зависимост от големината на селището отбелязвате и точките.

Тук е момента да отбележа, че в Rebirth има интересна механика в случай на равенство. Тя като цяло може да бъде изведена от древната римска, юридическа мисъл – „първият по време е първи по право“. В случай, че затваряйки локация за селища с ваша плочка предизвикате равенство, то го печели този играч, който първи е поставил плочка.

Това, което е истинска наслада в Rebirth и сипва глътка живец в играта са Замъците и Катедралите. Това са специални локации от игралното поле, върху които не може да слагате ваши плочки. Всеки Замък ви носи пет точки в края на играта, а за да го контролирате трябва да имате повече плочки от вашия цвят около позицията му. Катедралите пък не носят пряко точки, а ви позволяват да изтеглите карта от специално тесте „Мисии“. Картите включват разнообразни условия, които ако бъдат изпълнени ви носят още точки в края на играта.

Замъците и Катедралите са без никакво съмнение най-вълнуващия елемент в Rebirth. И то поне в два аспекта. Първо чувствително разнообразяват геймплея, засилват усещането за състезателност, правят крайния резултат в играта трудно предвидим и разкриват широко поле за различни подходи и преиграваемост. Също така идват в комплект с разкошни пластмасови компоненти (да, това казано от моята уста е огроооомна похвала), които правят така, че Rebirth да изглежда фантастично на масата.

В Cascadero върху игралното поле поставяте „пратеници“, които представляват дребни, дървени фигурки/мийпъли на конници. Самото игрално поле пък е разграфено на шестоъгълници. По-голямата част от тях са празни, а оцветените представляват няколко различни вида градове. Чисто тематично – различните видове/цветове градове спадат към различни гилдии. А това няма толкова тематично значение, колкото чисто игрово.

Реално в Cascadero, за разлика от Rebitrth, няма почти никакви специални правила или ограничения при поставянето на пратеници. Не може да поставяте във вече заето от друг играч поле и не може да слагате върху поле с град. Толкова. Тънкият момент идва обаче кога и къде искате да сложите.

В Cascadero точкуването е подчинено не само на поставянето на „пратеници“, а и на една скала заемаща цялата дясна половина на централния борд. Върху нея има пет колони символизиращи петте различни вида/цвята градове. Когато поставяте „пратеници“ се движите по тези скали, в зависимост от града, който активирате за точкуване, което пък ви позволява (евентуално) да отбележите точки за крайна победа. Звучи завъртяно и сложно. Не е . Но изисква малко повече фокусиране.

Самите градове пък се активират за точкуване при едно условие и според обстоятелствата могат да ви донесат различен брой точки – от една до три. Условието е да ги активирате с група от „пратеници“. Самотна фигурка не може да провокира точкуване. Това правило дори чисто тематично звучи добре. Идва самотен конник и уведомява гражданите, че има нов крал и му дължат пак данъци – гражданите го набиват. Идва група от конници и уведомяват гражданите, че има нов крал и му дължат пак данъци – конниците набиват граждани и събират данъците. Нещата от живота.

Когато вашата група е първата посетила даден град (поставена е в съседство с него) печелите една точка. Ако вече до градът има поставена група „пратеници“, от които и да е играч – печелите две точки. Ако са налице горните условия и ако случайно в града има предварителен пратеник – това са четири, бели и неутрални дървени фигурки, които се поставят върху игралното поле по време на подготовката за игра, това тогава ще получите три точки. Като казвам точки разбирайте придвижване по съответната цветова скала.

Няколко думи за тия скали. Там има разнообразни и разкошни бонуси : разместване на вече поставен „пратеник“; възможност за поставяне на втори „пратеник“ в същия ход; „кралски печат“ – токен даващ ви право да изпратите с него само един „пратеник“ и да активирате точкуване на града, до който ги поставите; или точки. Последното ви е нужно за крайната победа. Към нея обаче ще се върнем в заключителните ми думи към това ревю.

И в Cascadero, и в Rebirth виждаме богата и интересна палитра от механики с общ корен – поставяне на плочки/фигурки/токени, но с разнообразни начини за активация и точкуване. Безспорно Rebirth предлага по-лесните такива. Това идва на цената, че играта определено е по-семейно ориентирана. Но и по-ограничена и повторяема. Лично за мен, в категорията геймплей, давам предимство на Cascadero.

Финално отброяване

Някъде тук, на този етап от всяко ревю, говоря  и за визуалното оформление. На корицата на Cascadero гордо се мъдри името на един от най-добрите художници в хобито – Иън О‘Тул. Въпреки това обаче, играта изглежда някак безлично, бежово и не особено привлекателно. Може би защото въпросният „арт от Иън О‘Тул“ май се изчерпва само с корицата на кутията и тук там разни завъртулки по борда. Дървените мийпъли за „пратениците“ са симпатични, но нищо особено, а скалата малко лъха на Excel и може да изплаши тези от вас с нежни сърца.

Нещата чисто визуално изглеждат доста по-различно в Rebirth. Токенчетата са с прилично качество. Но пък двустранният борд е шарен, богато илюстриран и много красив. Към него слагам и пластмасовите замъци и…контрафорси от катедрала? Не знам какво е точно последното, но е страхотно. И когато всичко това се „засели“ по игралното поле крайният резултат пленява окото.

Тук някъде е момента да споделя, че и двете игри предлагат алтернативен модул за игра – Cascadero плочки с „фермери“, а Rebirth нов игрови борд, Ирландия, разположен на обратната страна на основния. И двете игри са се справили прекрасно с алтернативните си модули за игра. Обогатяват геймплеят и го правят още по-разнообразен до степен, че да искате да ползвате само тях.

В началото бях замислил това ревю като своеобразен сблъсък, сравнение между две от последните игри на д-р Книция. В крайна сметка обаче май ми се получи повече като двойно ревю. Вероятно заради факта, че и двете игри ми харесват страшно много и няма как да не ви ги препоръчам. И все пак…все пак. Ако трябва да избирам само една, то тя ще е Cascadero. Защо ли?

Rebirth е игра, в която всяка поставена плочка ви носи точки. Както казват старите хора в хобито : всичко носи точки ! В същото време обаче нямате никакъв контрол върху плочките. Те идват на случаен принцип в ръката ви. Да, тук е един от тънките моменти в играта, че трябва правилно да планирате разположението им. Но и липсата на опции да замените плочка с друга ми е малко ако не ограничаващ, то поне правещ доста от ходовете и игровите сесии предварително зададени. Естествено, това пък спомага в друго направление – играта да е по-достъпна. Много по-лека и абсолютно подходяща за начинаещи в хобито, подрастващи деца и семейства.

От друга страна, в Cascadero точкуването е доста болезнена тема. На първо място е едно от условията за край на играта – първият играч стигнал до петдесет точки го активира. В същото време, дори да трупате точки цяла игра…накрая може те да нямат значение.

В типичен стил за игрите на Книция има значение „какви точки трупате“. Или казано иначе – има значение по коя скала се движите. Това зависи от вашия игрови цвят. Той е определящ за  условието въобще да участвате в крайното точкуване – трябва да се добута маркера за вашия цвят до върха на скалата. Или просто сте извън опцията да спечелите играта. Естествено, това чувствително вдига ниво на предизвикателство към играчите в Cascadero. Също така точкуването на градовете не носи пряко точки за победа, а ви движи по скалите.

Самите точки за победа идват от най-често от изпълнява на задания, които са общи за всички. И се печелят на принципа : първият взима всичко. Така че имаме и допълнителен състезателен елемент.

Крайният резултат е, че Cascadero е доста по-тегава игра, доста по-брутална и ангажираща т.е. доста по-геймърска. И това лично ме спечели, за да я предпочета мъничко пред Rebirth.

Крайна оценка :

/ забравете опита за сравнение – оценката е и за двете игри/