Пое морето ги в дъха си – Deep Regrets /Ревю/

Понеделник, Сезонът на херингата

…Събудих се в лепкава локва от собствените си лиги. Цялата дясна половина на лицето ми бе изтръпнала от дългото лежане върху дъбовата маса. В главата ми се редуваха поне две октави камбанен звън. Едната разпознах безпогрешно като камбаната на Приведеният фар . С нейното сприхаво, медно жужене, приканваща всички мъже към лодките, за началото на Сезонът на херингата. Другата камбана не спря цял ден. И сам си бях виновен за нея, макар да си знаех, че шише самогон ми е мярката и че влизайки в неделя вечер в кръчмата на Хилки ще съжалявам дълбоко…

Вторник, Сезонът на херингата

…Смики ми лази по нервите, още откакто излязохме в морето вчера. Видя, че не ми е добре, че лицето ми е подпухнало, очите ми се кървясали като на бясно псе и едвам пазя равновесие по палубата и пак : ‘Жорп провери прясната вода; ‘Жорп обери кордите; ‘Жорп намачкай малко тахан със люспоперки за стръв. Направи си го сам, шибаняко! Мисли си, че понеже е другарче за карти на Капитана и вече е специален. Няма си и на представа колко дълбоко мога да го накарам да съжалява, ако подшушна на стария капитан Фред, че съм виждам Смики, по долни гащи, да се измъква от къщата му, когато капитаншата е сама…

Сряда, Сезонът на херингата

…Към обяд ударих нещо. Не беше херинга, щото опъна здраво . Тежеше много, мръсника му дълбински. Учуди всички на борда, щото вече е прекалено топло за големи „цаци“. По това време вече са се наместили на дъното и не мърдат много, много. А и ние не бяхме тръгнали след тях. Нито стръвта, нито пръчката ми беше за нещо дълбочинно. Смики и Халеп, хлапето на Хамеп, ми помогнаха да го извадим. И боже, как ни изкара акъла! Не беше риба, а човек! Мъжко тяло, без глава, увито в промазано корабно платно. Смики и Халеп напълниха гащите и се втурнаха из трюма за Капитана и Добрата книга. Пъзльовци. Морето е голямо и носи и такива неща като трупове. Наведох се и разгърнах платното, за да го огледам. Можеше и да го познавам. Обаче беше трудно, щото му я нямаше главата. Тогава чух пак камбани. Ама малки. Камбанки. И сякаш ме зовяха. Да се приближа още. Наведох се и положих глава на гърдите на трупа. Вътре бяха. Чувах ги. Тогаз една здрава ръка ме сграбчи и издърпа. Беше Фред. Капитана. Помня, че нещо ми измърмори. Ония двамата пък се хилеха отзад като бостански плашила. Знам, че може да звучи налудничаво и сигурно ще съжалявам пред гнева на Капитана, ама тая вечер ще сляза долу в трюма, в хладилната стая, за да чуя пак камбанките….

Четвъртък, Сезонът на херингата

…Казах на Капитан Фред за жена му и Смики. Казах му, че дълбоко съжалявам. Капитанът го прие добре. Само се ухили и ме потупа, бащински по главата и ми каза, че няма за какво да съжалявам или да се притеснявам. Май не ми повярва? Все тая. Олекна ми.А и Смики си го заслужава. Надута шамандура!  Камбанките ми заръчаха да кажа на Капитана. Казаха също, че така ще стане. Че ще ми олекне и правя по-лошо като лъжа заради Смики. Стаената тайна е лоша тайна. Тази вечер пак ще си поговоря с тях…

Петък, Сезонът на херингата

…Смики е изчезнал. Халеп каза, че го е видял последно снощи, когато са се сменили на вахта, край мрежите. Събудихме капитан Фред и му казахме. Пак така се усмихна и ни рече, че тъй е трябвало да стане. После каза да се подготвим за морско опело. Беше весел и спокоен. Дали й Капитанът не чува камбанките? Халеп отказа да чете от Добрата книга за Смики. Даже отказа да я пипне. Теглих му една майка и рекох аз да чета. Успях да прочета едва три реда, преди да я захвърля. Добрата книга пареше в ръцете ми, а камбанките започнаха да мяукат с невъобразими, пълни с болка гласове. Капитан Фред ме видя и пак ме потупа по главата. Така трябвало да стане със Смики, каза. И че влизаме навътре в морето. И няма за какво да съжалявам…

Каквото се случи в морето, си остава в морето

„Deep Regrets“ е стратегичекса (и разказваческа) настолна игра със зарове за двама до петима играчи. Окей, има и соло вариант, ама не съм се занимавал с нея. Та, в „Deep Regrets“ вие влизате в ролята на рибари, които се надпреварват да хващат риба. Но както казва модерната (и не само), американска (и не само) маркетингова индустрия : почакайте, това не е всичко! Дизайнер на „Deep Regrets“ е Джъдсън Кован, а издатели са Tettix Games. Трябва да призная, че това е моята първа среща както с дизайнера, така и с издателството зад играта.

Вероятно уводът към този текст ви е оставил озадачени и още се чудите, какво точно търси в това ревю, но нещата съвсем скоро ще си дойдат на мястото. #ВервайтеМи. „Deep Regrets“ ни пренася в изморителното, напрегнато, рисковано и безкрайно недооценено ежедневие на професионалните риболовци. Тези смели, влюбени в морето (и обичайно в твърдия алкохол) мъже, благодарение на които хапвате любимата си скумрия на скара или пък пипала от октопод.

Работата е там обаче, че в „Deep Regrets“ ще се запознаем и с една потенциално зловеща страна на този занаят. Защото понякога морето крие много тайни. И не всички са рибни. Всъщност в „Deep Regrets“  ще се състезавате в продължение на шест дни, да хвърляте кордите, да улавяте все по-странен и необикновен улов и да взимате решение какво да правите с него – да го „изядете“, да го продадете или да го окачите на стената, като трофеи. Играчът събрал най-много точки печели.

Като казах шест дни, не се плашете. А вие от Пловдив не затваряйте още това ревю. Става дума за шест рунда в играта, представени като шест дни от една риболовна седмица. Или обичайната работна седмица за един професионален рибар. Неделя дори Бог не лови риба, знаем.

Подготовката за игра в „Deep regrets“ отнема известно време, но пък всичко в компонентите на играта е толкова внимателно пипнато, откъм детайл и си има местенце, превръщайки това обичайно неприятно упражнение в доста приятно занимание.

Всеки играч си избира цвят/персонаж и получава борд, корабче и три зарчета в избрания цвят. Зарчетата в играта са с доста любопитни форми. Реално са зарове d4, но са оформени като морски шамандури, което придава тематично усещане. Всеки играч получава и карта „Кутия с червеи“, и карта „Спасителна лодка“.

След което може да преминем към подготовката на централната зона за игра. Тя включва три борда и няколко тестета карти. Дишайте – бордовете са компактни, не заемат толкова място и са чудесно, тематично и игрово, издържани.

Най – напред поставяте борда изобразяващ „Пристанището“. Това е неназовано градче (тук може да пренесете спора дали е Варна или Бургас), в което ще акостирате, за да продавате риба и да си набавяте екипировка. Говорейки за екипировка – близо до този борд разбърквате и поставяте три тестета с карти : „Въдици“, “Макари“ и „Провизии“. Повече за тях после.

След това идва ред на борда означен като „Морето“. Той включва решетка/мрежа от девет полета, разделени в редове и колони на три по три. Всеки ред всъщност представлява различно ниво на дълбочина, започвайки от плитки води и стигайки до адски дълбини. За всяко от трите нива на дълбочина има съответното тесте с карти „Риби“, обозначени с римска цифра на гърба. На всяко ниво разделяте съответните карти на трите места, по точно тринадесет карти на позиция.

Върху специално обозначено място на този борд поставяте и малко тестенце с карти “Боклучета“.  Окей, признавам. Картите не се казват така. Авторите на играта са използвали непреведим жаргон, но със сходно значение. А и терминът „боклучета“, в частност „малките боклучета“, си е запазена марка тук в Board Delights. И просто…не успях да се въздържа.

И последното ( и според мен най-важно) място е запазено за третият борд в в „Deep Regrets“. Той е кръстен с простичкото име „Лудост“  и представлява скала/таблица, върху която поставяте кубче във вашият цвят. По него има изобразени разни очички (както и по самите кубчета) и всякакви препратки с творчеството на обожавания от мен Х.Ф.Лъвкрафт не са случайни. Но и за тях ще си говорим после.

На видно място около този борд пък разбърквате и поставяте определена бройка (в зависимост от играчите) от картите „Разкаяния“. Може би най-любимата ми механика в играта е закодирана в тях.

И може да започнете да играете „Deep Regrets“. Първи започва да играе този, който е имал най-скапан ден. Не си го измислям. Така пише в правилата.

Рибарски мрежи, от тънка мъгла

Вече стана дума, че „Deep Regrets“ продължава точно шест рунда, представляващи една ваша „работна“ седмица като рибар в играта. Всеки един от тези рундове минава през няколко фази/стъпки, като основната е винаги извършването на определено количество действия.

Ще прескоча първите две стъпки от всеки рунд. Те са подготвителни. Получавате бонус, в зависимост кой ден от седмицата е; хвърляте зарчетата си (всеки си има минимум по три, в своя цвят); определяте човек, които да получи „спасителният пояс“ (готин дървен токен играещ ролята на „catch-up“ механизъм в играта) и  премествате корабчето си една „дълбочина“ нагоре (към брега), ако то е разположено върху борда „Море“. Няма нищо особено дотук.

Първото наистина вълнуващо решение в „Deep regrets“ идва след това. Или ако не вълунуващо, защото не очаквайте да подскачате или да пеете прославни химни, но със сигурност „първото стратегически важно“. И то е дали да излезете за риба/останете в морето ако вече сте там/ или да се върнете на брега, за да посетите „Пристанището“. Реално това решение определя къде ще се осъществи сърцевината на вашия игрови рунд т.е. какви действия ще са достъпни за вас. Защото в зависимост от решението си играете до края на рунда върху един от двата борда. С едно малко изключение, което ще споменем „като му дойде времето“.

Разбира се, в „Deep Regrets“ както би се очаквало от игра за рибари, се очаква (и очертава) да прекарате едно 80-90% процента от игровото си време в „Морето“. Там си е и „душичката“ на играта. Там са рибите, специалните умения и точките, така нужни за крайната победа. „Пристанището“ пък е място на което да осребрите улова си и да се подготвите за потенциален, следващ голям ход в „Морето“.

Затова и бързам да ви обясня как се случват нещата в „Морето“. Тук „Deep Regrets“ следва една важна максима, ако мога да перифразирам „класика“ : може да играе тоя, който има зарчета! Улавянето на риба в „Deep Regrets“ следва няколко ясни, добре описани и простички стъпки.

Първо си избирате карта „Риба“ от реда, на който се намира корабчето ви. Преди това може да спуснете „по-надълбоко“, да преместите корабчето си на следващия ред, ако просто платите едно зарче, без значение от стойността му. След което обръщате избраната карта. Тя има стойност/трудност за улавяне/ в горния десен ъгъл. Трябва да я заплатите изиграйки толкова зарчета, колкото е нужно, за да я достигнете. Ако платите повече – ресто в зарчета не се връща! Ако не можете или не искате да я заплатите (защото тази „риба“ не ви харесва) – изчиствате едно зарче и теглите карта „Боклуче“.

Сега е идеалния момент да си поговорим какво има по картите „Риби“ в „Deep Regrets“ . Освен страхотна илюстрация и готино наименование, картите на първо място може да са двама вида – “читави“/fair/ и „извращения“/foul/.Първите са нормални риби и морски обитатели. Вторите…е, те са нещо по-особено.

И тук влиза вълнуващата тема на „Deep Regrets“. „Извращенията“ са отблъскващи, мутирали риби, ала могат да бъдат и буквално…всичко, което морето може да „отмие“ в мрежите ви. И като казвам всичко – мислете си за всичко…буквално.

Тайнствените каменни саркофази, говорещи риби, окултни предмети, митични същества и дори… човешки трупове. Трябва да призная, че авторите на „Deep Regrets“ много са се постарали в този аспект. Картите с  foul „риби“ са едновремнно както доста изобретателни, така и отблъскващи на моменти. Даващи както един мрачен привкус на играта, така и една налудничева забава.

Върху всяка карта „Риба“, без значение от вида й, има разнообразни ефекти. Някои се активират когато обърнете картата. За други трябва да „изядете“ рибата т.е. да използвате картата. Трети ви носят точки в края на играта. А четвърти променят начина по който извършвате определени действия. Разнообразието е на доста прилично ниво и дори може да успеете да съградите някакво „двигателче“ от действия за бъдещите рундове.

Може би централно място сред ефектите върху картите заема изискването да изтеглите карта „Разкаяния“. Това лично за мен е „солта и пипера“ на „Deep Regrets“. Вече ви споменах за тези малки, черни карти в началото на това ревю. Върху тях има две неща – цифра и някаква АБСУРДНО забавен (в мрачен смисъл) текст.

Всъщност, това са картите даващи името на играта. Теглейки ги, вашия персонаж „преживява“ или си спомня, че е „преживял“ някакво разочароващо събитие. Трупате картичките пред себе си и в зависимост от тяхната бройка, движите кубчето с вашият цвят по борда „Лудост“. На края на играта, играчът акумулирал най-голяма стойност разочарования (не брой на карти), понася наказание да загуби точки. Защото е имал най-скапаната риболовна седмица.

Но картите „Разкаяния“ не са нещо лошо. Което е парадокса в играта. Защото колко повече имате от тях, толкова повече точки може да направите. Всяка карта „Риба“ има стойност/цена в горния си ъгъл. Като „читавите“ риби имат по-ниски стойности от „извращенията“. В същото време, колкото повече потъвате в лудостта (движите се по борда „Лудост“), толкова повече точки ви носят картите с морски „извращения“.

И още нещо, на което съм огромен фен в „Deep Regrets“. Споменах ви, че по картите „Разкаяния“ има кратко текстче/изречение. Не искам да навлизам в подробности за него – ще оставя на вас да ги откриете сами. Но са…прекрасно написани. И тук идва най-готиното, опционално правило в настолна игра , на което съм попадал през последната  година.

В края на игровата ви сесия на „Deep Regrets“ може да се опитате да разкажете история за кофти риболовната си седмица, използвайки картите „Разкаяния“, пред ваас. Абе, има storytelling/разказвачески елемент в играта и аз съм, дето викаш баба ми, „ALL IN”! (чак се вълнувам, като ви го разказвам, толкова е добро).

Хайде сега малко на „Пристанището“. Това е вторият борд в играта и реално второто място, което може да посетите в „Deep Regrets“. И да извършвате действия. Като тук нещата са далеч не толкова вълнуващи.

На „Пристанището“ си представете, че все едно сте в голям мол. Има няколко „магазина“ т.е. локации, които ви позволяват да си набавяте екипировка, за да риболовувате (това дума ли е?) по-успешно. Преди да закупите обаче, ви трябват пари. За целта на „Пристанището“ може да продадете карти „Риба“. Цената е написана върху картата, като обаче се движи нагоре/надолу от позицията ви на борда „Лудост“.

С генерираните пари може да си купите екстра зарове или „въдици“, „макари“ или „провизии“. Заровете теглите от торбичка, като биват няколко вида. И още веднъж тук се намесва борда „Лудост“ – от него зависи колко зара може да използвате.

А останалите неща за купуване идват от съответвените им тестета карти. И са много забавни. Особено картите „Провизии“. От там може да ви се паднат изумителни неща. „Въдиците“ и „Макарите“ ви дават разнообразни бонуси в „Морето“. Важно е обаче едно : може да ползвате само една карта „Въдици“ и една карта „Макари“, когато излизате на риболов. Логично някак си.

Последното, ала изключително важно, действие, което може да извършите на „Пристанището“, е да „закачите трофеи“. В горната част на персоналното си табло имате място за три трофея. Това са реално три карти „Риба“, които ще изпълняват ролята на най-славните ви завоевания. И в края на играта ще се умножат по две или по три точките, които ще получите за тези карти. Реално тук трябва внимателно да планирате кога и какви трофеи искате да закачите. Защото от това може да зависи крайната ви победа.

В морето никой не може да чуе писъка ти

Няколко финални думи за „Deep Regrets“, защото това ревю започна да става заплашително дълго. Да, точно толкова и още много мога да ви говоря за играта, защото наистина съм очарован от нея. Но нека караме по ред.

На чисто визуално ниво, „Deep Regrets“ е безупречна. Кутията, арта, компонентите. Няма дори едничък аспект от оформлението на тази игра, които да не е на ниво. И при това изключително високо ниво. Безумно ме забавлява както стила на илюстрациите, така и наименованията на картите, а също така и кратките „случки“ по картите „Разказния“.

Геймплей. Да, в „Deep Regrets“ късметът играе огромна роля. Има го по заровете, има го и в тестетата с карти. В играта трудно може да се говори за нещо подобно на engine building/tableau building/комбота. Решенията са праволинейни, както и цялата игрова механика като цяло.

Да, зависи кога ще се приберете да продадете малко „риба“ на „Пристанището“. Зависи на каква дълбочина ще ловите. Зависи как ще ползвате картите си. Зависи, каква „въдица“ и „макара“ решите да използвате. Но нито един от тези избори няма нито да ви обремени, нито да промени чак толкова драстично представянето ви в играта.

Може би единствено изключение прави картата „Спасителна лодка“. Нея може да използвате само веднъж и тя ви дава право незабавно да акостирате в „Пристанището“, ако сте в морето и да продължите да играете в рунда, но извършвайки и пристанищните действия. Това естествено идва на цена : – 10 към сбора ви с „разкаяния“. Но пък да ви кажа, според мен си струва. Просто трябва да грабнете правилния момент/рунд, в който да използвате картата „Спасителна лодка“.

Тук ще отворя скоба, за едно отлично, визуално решение на дизайнерите на „Deep Regrets“. Картите „Риба“ имат изображение на гърба си – сянка на риба, плуваща сред вълни. Има значение обаче колко голяма е сянката и вълната. По този начин може да разберете дали от лицевата страна на картата ви чака „дребен“, „среден“ или „едър“ улов. Не е нужно да ви казвам, че „едрият“ улов е доста по-желан.

„Deep Regrets“  е настолна игра създадена с много любов към детайла,  към темата и към играчите на масата. Без да се опитва да бъде нещо претенциозно, както правят мнозина настолни игри в последните години. „Deep Regrets“ е точно това, което обещава. Едно шеметно, рибарско, забавно, че дори и леко отблъскващо приключение, в което гарантирано ще си прекарате много, много добре.

 

Да, играта има проблеми. Прекалено много късмет; абсолютно всички карти от тестетата „въдици“, „макари“ и „провизии“ са безобразно „счупени“ и изглеждат безкрайно силни; играта може да започне да се усеща повтаряща се след няколко рунда.

Да, за всички вас, търсачите на безупречен баланс, „Deep Regrets“ няма да се понрави. Тя не се и опитва. Няма смисъл и вие да посягате към нея, ако не може да го разберете. Това е игра искаща на първо място да разказва истории и да носи чисто забавление край масата.

Уважавайте тези нейно желания. И дано да ги споделяте.

Оценка :