Имаш крава, пиеш мляко – Horrified: Dungeons&Dragons/Ревю/

Пиша следващите редове за всички вас. Всички, които с плахите стъпки на изследовател пристъпващ през непознати земи, но воден все напред от любопитството на гарван зърнал проблясък на паважа, навлизате днес в дебрите на настолните игри. Знам, какво е, бил съм във вашите „обувки“ макар и преди десетилетия.

Пиша следващите редове и за всички вас. Които сте живели на необитаем остров досега и НЯКАКСИ (да, така ще го изпиша), не сте чували за „Horrified“.

„Horrified“ е серия от настолни, кооперативни игри. Зад дизайна на игрите стой студиото „Просперо Хол“ ( Disney Villanous, Jaws, Funkoverse:Strategy game), a издател са немците от Ravensburger. Първото заглавие от серията, носещо и даващо името на следващите, се появи през отдалечената вече, на „една пандемия време“, 2019-та година. Скоба – запишете си някъде думата „пандемия“, защото ще я споменем няколко пъти още.

В „Horrified“ играчите влизат в ролята на неназовани герои, опитващи се заедно да надвият няколко класически, филмови чудовища, тероризиращи малко градче. Спасявайки невинни, събирайки предмети и работещи заедно, в ограничено игрово време, се опитвате да разгадаете специални изпитания поставени от лошите, а след това и да ги прогоните.

В първата, едноименна игра, играчите се изправяха срещу Франкенщайн, неговата Булка, Човекът-вълк, Дракула, Невидимият, Мумията и Съществото от черната лагуна. Класика отвсякъде.

В следващите години светът на настолните игри видя цели три самостоятелни издания в поредицата : Horrified: American Monsters; Horrified: Greek Monsters; Horrified: World of Monsters. Всички игри от поредицата запазват основата и просто добавят нещо мъничко и нов набор от чудовища. Тези „новости“ обаче далеч не са достатъчни, за да си струва да имате цялата колекция. Освен ако не сте безсрамно богати или безсрамно глупави.

За всички вас, читатели извън горните две категории – може да пропуснете този увод. Хм…това май трябваше да го напише по-рано. Но пък…така се „дои крава“. Да минем сега и по същество.

Търсят се : Герои ! ! !

Horrified: Dungeons&Dragons е кооперативна, настолна игра за до петима играчи. Този път дизайнерите, в сътрудничество (и сядайки на богато отрупаната им маса) с Wizards of the Coast, заемат тяхната „свещена крава“ – обичаната и боготворена от милиони (включително и от моята скромна персона) настолна ролева институция Dungeons&Dragons и ни пренасят в нейните безкрайни светове. В частност – култовият град Waterdeep и неговите околности.

Задачата ви е простичка: трябва да надвиете чудовищата. Преди това обаче, трябва да ги отслабите, като се справите с уникално изпитание, което всяко едно от тях предоставя. Всичко друго, като например да вдигнете нивото на ужас или да изчерпите тестето с карти Чудовища, ви поставя в унизителната ситуация да загубите от кутията. Да, срамно си е.

Всеки играч си избира герой, като имате на разположение пет опции от най-обичаните класове в Dungeons&Dragons. Всеки герой ви осигурява малко табло /повече като плочка/ и картонена фигурка. А също така и карта Perk, за която ще си говорим после.

На централно място поставяте игралното поле. То е богато илюстровано, макар и малко тъмничко. Нощ е явнo. Тогава идват лошите. Върху игралното поле трябва да наредите малко токени с предмети (които теглите от изключително странна торбичка) и да поставите избраните чудовища, срещу които ще се изправите.

В Horrified: Dungeons&Dragons имате избор между четири от най-култовите злодеи  в D&D : бихолдър (летящата очна ябълка), мимик (сандък с остри зъби и още по-остър апетит), дисплейсър бийст (пантера с пипала и слабост към илюзията) и червен дракон (търговската марка на Dungeons&Dragons).

Реално, сформирате нещо като отбор от чудовища, защото винаги се изправяте поне срещу две от изброените. Всяко чудовище си идва с табло, върху което има кратко пъзелче как да го победите и пластмасова фигурка.

Накрая ви остава да разположите разнообразните останали компоненти около игралното поле: картонените фигурки Граждани, заровете за атака на чудовищата, картите Чудовища и разбира се : иконичният зар d20 ! Още една от запазените марки на Dungeons&Dragons.

Какво ново

В Horrified: Dungeons&Dragons играчите се редуват на ход. Отново да припомня : играта е кооперативна. Всеки ход включва две фази: фаза на Героят и фаза на Чудовищата.

Във първата фаза, извършвате определен брой действия. Последните са посочени на персоналното ви табло. И учудващо – тук няма разлика между персонажите. Без значение дали сте магьосник или войн – все имате право на четири действия/екшъни. Определено странно дизайнерско решение, убиващо мъничко от темата в играта. Ала не се притеснявайте – ще има още.

Подобно на друго популярно кооперативно заглавие (Pandemic), в Horrified: Dungeons&Dragons имате богат избор между действия. Всъщност – точно седем на брой. Не мисля да минавам подробно през тях…просто защото те са абсолютно същите като във всяка друга Horrified игра. С едно изключение обаче.

Можете да се движите по отделните локации на игралното, да напътствате граждани, да събирате предмети, да си разменяте предмети, да изпълните стъпка от предизвикателствата на чудовищата или да победите чудовище. Нищо ново както казах. Единственото, което заслужава малко коментар е действието напътствие на граждани.

Гражданите са неутрални картонени маркери, които се появяват по игралното поле, когато сте инструктирани да ги сложите на съответни места. Чудовищата, искат да ги изядат, защото това вдига нивото на Терор. Ако нивото стигне до 7 – губите. Вие пък искате да ги напътствате и да ги заведете до определена локация, посочена на тяхната картонена фигурка (standee). Ако се справите с тази задача – получавате карта Perk.

Когато за първи път играх Horrified, механиката с гражданите ми беше приятна и интересна. Видимо вдъхновена от „кубчетата в Pandemic”, ама по-различна, защото трябва да ги пазите от лошите, да ги движите и прочие. Даваше някакво стратегическо разнообразие. Сега обаче, 6 години и четири игри по-късно, тази механика не е мръднала грам и определено вече бе безинтересна, да не кажа дразнеща

Забравих обаче едно действие. Така нареченият специално действие. И дойде време именно тук да приветстваме любимият ни зар d20, емблемата на Dungeons&Dragons. И всъщност първата съществена разлика с други игри от Horrified поредицата.

В Horrified: Dungeons&Dragons героите всъщност има едно и също специално дейстивие и то е : хвърлете зар d20. На таблото на всеки има спретната скала казваща ви, какво се случва при различните резултати. На пръв поглед, звучи добре. Ала всъщност обаче не е. И то на поне две нива.

Първо. Макар между герои да има разлика в нещата, които получавате при различните резултати на d20 зара, това специално действие е толкова еднообразно в основата си, че прави всички герои да изглеждат еднакво. Което е още един „пирон в ковчега“ на разнообразието между персонажите. И ги обезличава, от което губи темата в Horrified: Dungeons&Dragons.

На второ място обаче, това действие е проблемно и в чисто игрови/геймплей план. Реално, вие решавате да използвате специално действие. И обичайно в настолните игри подобни действия  са доста силни. Променящо играта силни. В Horrified: Dungeons&Dragons обаче това действие може да ви донесе точно едно…ами, нищо.

Да, защото има един опция, според резултата от зара, да не направите нищо. И ако това звучи някак окей или допустимо в някаква тематична и/или ролева игра, в която може да го скриете с нещо друго, то в стратегическа, кооперативна игра, при това такава, в  която всеки празен ход е равен на прострелване през краката на възможността ви за крайната победа, подобен резултат въобще не стой добре и няма място.

Още повече, че подобно на другите Horrified игри, Horrified: Dungeons&Dragons не е по-лесна. Дори напротив. Което пък е още един черна точка в графата „отдалечаване от Dungeons&Dragons темата“.

В Horrified: Dungeons&Dragons вие въобще не се чувствата фентъзи супергерои. Дори напротив. Разликата между вас и гражданите, които спасявате е почти нищожна. Играта е доста, доста тегава. Чудовищата, освен че се движат  бързо, има опция да се телепортират, ами и на всичкото отгоре си имат и специални умения. Който обаче наистина се усещат като специални умения, а не просто пожелания за такива.

Как преминава фазата на чудовищата. Доста простичко, чисто и все така, както във всички Horrified игри до момента. Теглите карта от специалното за целта тесте. Тя ви казва колко нови предмета да поставите върху игралното поле. След което при повечето карти се случва няколко събитие, посочено върху тях. Естествено, в повечето случай с кофти последици за героите. И накрая идва активация на атакуващия ред най-долу на картата : казва ви кои чудовища се движат, с колко и с по колко зара ви удрят.

Чудовищата обичат да гонят героите. Или поне гонят тях с преимущество. А когато ви ударят веднъж и сте мъртви. Което носи „точка“ на чудовищата т.е. движи напред скалата Терор и движи напред неминуемият край на Horrified: Dungeons&Dragons.

Едно време какви крави имаше

Пак ми се иска да се върнем на онази думичка. Пандемия. Но не в смисъла на глобално заболяване водещо до битка за тоалетна хартия и висене пред компютърни екрани. А до настолната игра „Пандемия“/“Pandemic“.

В своето житие и битие, „Horrified“ винаги е било заглавие за добро или лошо сравнявано с „Пандемия“. Идеята за менажиране на действия/action selection на играчите. Мини-пъзели, с които да се справите, за да достигнете до крайната победа. Ограниченото от тесте карти игрово време. А и самите автори на поредицата „Horrified“ избраха сходен „модел за развитие“, издавайки  цяла поредица от игри.

Има обаче една разлика. И тя е толкова съществена, че на практика осмисля изцяло въпроса: „коя поредица кооперативни игри си струва?“. И тук „Пандемик“ печели. При това с много.

В „Пандемик“ игрите авторите направиха така, че всяка отделна игра освен различна тема/сетинг, да има и нововъведения в механиките, които да я правят интригуваща и вълнуваща както за нови играчи, така и за завръщащи се ветерани. Това го няма в „Horrified“. За шест години и половина и четири заглавия в поредицата играта си е абсолютно същата.

И това особено отчетливо се усеща в Horrified: Dungeons&Dragons. Може би и предвид факта, че съвсем наскоро, в „Пандемик вселената“, се появи също фентъзи заглавие. За него се надявам да ви разкажа съвсем скоро, но тук ще кажа, че е наистина впечатляващо. Докато „Horrified: Dungeons&Dragons“ си е все същият „Horrified“, но с „плесната“ отгоре Dungeons&Dragons тема.

Казвам „плесната“  не преувеличавам.Защото играта въобще не се усеща като D&D. Вие не се усещате като фентъзи герои, нямате и грам общо с любимите персонажи, които може да създаде само с „лист и молив“ в ролевата игра. Нещо повече.

Темата/сетинга в „Horrified: Dungeons&Dragons“ дори дразни и пречи. Бордът е прекалено разхвърлен. Наводнен е с локации, които може да ви е трудно да откриете. А пък гражданите, които са известни персони от световете на D&D, ще бъдат познати само на най-закоравелите фенове. Ала и тях ще разочароват, защото са просто едни безпомощни „пешеходци“, за разлика от оригиналните си версии в стотиците приключения за ролевата игра.

За неутралните играчи , тези, които никога не са се докосвали до Dungeons&Dragons (за което трябва малко да се срамуват всъщност), локациите и гражданите ще бъдат истинско бреме с непонятните си имена.

Нещата в „Horrified: Dungeons&Dragons“ не стават по – добре и когато си говорим за визия и компоненти. Игралното поле е прекалено тъмно. Картонените маркери са със съмнително качество. Пластмасовите фигурки за чудовищата са с качество като от настолна игра произведена през 1979-та. Но най-потресаващото за мен са илюстрациите.

И проблемът за мен идва от това, че имам два вида илюстрации, които са коренно противоположни като визия ! Имаме илюстрации в един стил върху таблата на героите и картите Perk  и стандартния към момента, (5.0 издание на ролевата игра) Dungeons&Dragons стил. Не ме разбирайте грешно – и двата стила са добри. Но е ужасно дразнещо за мен, че са два различни стила! Носи ми усещане за „кръпки“, „работа на парче“ и други епитети от родната действителност, дето не са окей. И не искам да ги виждам и в  настолни игри, които играя.

Рядко си позволявам да съм толкова критичен към дадено заглавие. Особено невероятно е, че това се случва с настолна игра, ситуирана/инспирирана от световете на Dungeons&Dragons, които обожавам и в които съм изгубил стотици часове от живота си в последните двадесет години. Но относно „Horrified: Dungeons&Dragons“ – за бога, братя, не купувайте !

Оценка :