Ревю: Let’s terraform Earth…together? – Daybreak
/автор: Георги Аврамов/
Когато през 2022 един от любимите ми дизайнери Мат Лийкок обяви Daybreak – кооперативна игра, в която се опитвате да спасите света от климатична катастрофа – бях доста ентусиазиран. Когато разбрах, че Daybreak няма да е базирана на Pandemic системата (също на Мат Лийкок), а ще заложи на tableau builder с карти, реших, че трябва да я имам в колекцията си – това в крайна сметка е любимата ми механика в хобито, комбинирана с един от любимите ми жанрове – кооперативните настолни игри.
Няколко години по-късно, Daybreak се появи на пазара и въпреки че грабна престижната Kennerspiel des Jahres награда, ревютата за играта са… малко противоречиви. Въпреки че всички са впечатлени от картите и комбинацииите с тях – което е ядрото на играта – не всички са единодушни за останалите елементи на играта. Събрал съм по-честите критики към Daybreak като ще опиша какво не харесват хората и какво мислим ние по въпроса. Накрая ще дам и нашата оценка за Daybreak. Но преди това…
Какво е Daybreak (накратко) ?
Daybreak е кооперативна игра за 1-4 души (с официален соло режим), в която всеки играч управлява една от супер икономиките – например САЩ или Китай – и се опитвате заедно да спрете глобална климатична катастрофа. Всеки има табло пред себе си, което показва вредните емисии, които произвежда неговата икономика – например от индустрия, животновъдство, транспорт и т.н. – както и производството на електроенергия.
Последното е доста важно, защото е основен замърсител, но трябва да откриете балансиран начин как да преминете към зелена енергия, защото енергийните нужди на вашата икономика нарастват всеки рунд. Ако производството на енергия падне под нуждите Ви, ще бъдете наказан със социални кризи. Натрупа ли един играч твърде много такива кризи, всички губите. Не успеете ли да редуцирате глобалните вредни емисии само за 6 рунда, губите играта. Като всяка кооперативна игра, и тук има тесте кризисни карти, които ви удрят всеки рунд, обаче в Daybreak теглите средно по 2-3 на рунд !
Ядрото на играта се върти около изграждането на персонално табло от карти. Всеки започва с 5 начални карти, като на всяка има действие и няколко иконки, т.н. tag-ове познати ни от игри като Terraforming Mars и Ark Nova. Всеки рунд теглите по пет нови карти от едно огромно тесте (140+ карти) като целта Ви е да подобрите петте си действия с нови по-силни или по-подходящи за конкретната ситуация.
Картите се слагат по такъв начин, че да се виждат таговете от предишните изиграни карти. Въпреки че Daybreak не е първата игра, която разчита на tag-ове, степента в която те се използват тук надхвърля значително игри като TM или Ark Nova. Някои по-силни действия, например, ще изискват да сте събрали достатъчен брой иконки, за да ги активирате. За други, броя иконки ще определя силата на действието или пък колко пъти ще може да го активирате по време на рунд. Картите нямат цена и може да ги изиграете в която и да е е от петте колони действия, да ги активирате, да ги затрупате с нова карта, която да активирате отново, навързвайки серия от все по-силни ходове. И да, това е частта, която всички обожават, но…
Играта не е евтина !
Започваме с минусите, като на първо място е цената на играта. Вярна на темата си, Daybreak е направена изцяло от хартия, картон и естествени материали, които я правят напълно разградима. Добрата новина е, че качеството на картите не е пострадало, цветовете са страхотни и ярки и като цяло не е направен компромис с качеството на нито един компонент, което би трябвало да обясни по-високата цена. Това, което може би ще подразни хората е, че играта идва с кутиики за множеството токени, които приличат на тарелки за кебапчета, пък били те и от биоразградима пластмаса. За мен тези кутиики/тарелчици са функционални и удобни, но мога да си представя как ще отнесат много подигравки.
Играта е multiplayer solitaire!
Това е напълно вярно. Интеракцията между играчите е минимална и през повечето време ще сте забил поглед в таблото си и ще мислите как да изсмучете максималното от картите, които имате в ръката си. Периодично ще Ви хрумват страхотни ходове, които ще искате да споделите с другите, но ще откриете, че всеки е вглъбен в собствената си игра и няма време да се разсейва с излишни неща.
Не бих казал, че това е сериозен проблем. Действията ви в играта са забавни сами по себе си, а и рундовете са достатъчно бързи, за да не скучаете докато чакате другите. Интересен тук е по-скоро контрастта с Pandemic игрите, където всеки рунд трябва да обсъждате със съотборниците си какво ще правите поне няколко хода напред или шансът Ви за победа бързо ще се стопи до нула. Daybreak е пълната противоположност и по-скоро се доближава до Spirit Island като атмосфера на игра. Затова и бих я препоръчал с по-малко на брой играчи – двама или трима ми се струва оптимално.
Трудността варира прекалено много от сесия до сесия, липсва баланс !
Това е може би най-често срещаното оплакване из ревютата. Заради огромното тесте карти, не винаги ще успеете да изтеглите това, което искате, а това е особено болезнено в първите 1-2 рунда на играта. Първо, защото тогава трябва да поставите основите на своето табло от карти, действия и tag-ове, и второ, защото трудността ескалира. И ескалира наистина бързо!
За разлика от Pandemic, където играта се регулира сама – ако изтеглите рано карта епидемия, ще имате повече ходове, за да справите с проблемите, докато се изтегли следващата епидемия – то в Daybreak, колкото по-лошо е началото Ви, толкова по-трудна ще става играта. Например, напълно възможно е само след първи рунд, някой от играчите да е натрупал толкова кризисни токена, че да тегли с една карта по-малко в следващите рундове, което само ще влоши шансовете му да се справи и ще го повлече в един порочен кръг, от който ще е изключително трудно да се измъкне.
Само по себе си, това не е чак толкова необичайно за кооперативна игра, но когато чувствате, че неуспеха Ви се дължи изцяло на късмета на тестето, това може да остави неприятен вкус. Ще хвърляте и зар всеки рунд, чиято идея е да вкара допълнително драма, но често ще се чудите дали играта просто не Ви мрази и няма нищо против цялото човечество просто да се предаде.
От друга страна, ако изтеглите правилните карти в самото начало – казват някои – то играта е прекалено лесна. Картите с глобални кризи също варират като сила и някои се чувстват брутално трудни, ако се паднат в самото начало, но пък тривиални в по-късен етап от играта. С други думи, дали заради късмета при тегленето на карти или глобални кризи, играта може да се чувства или прекалено лесна, или прекалено наказваща, като липсва златния баланс, твърдят немалко хора.
Saving the planet, one game at a time
Всички тези оплаквания са доста сериозни, но мен лично най-много ме притесняваше усещането за соло изживяване и затова известно време отлагах покупката на Daybreak. Едни от любимите ни кооперативни игри са тези, които награждават дискусиите, планирането и нагласянето между играчите, като Pandemic системата винаги ще стои като еталон за качество за нас.
Въпреки че Daybreak е в много отношения пълната противоположност на Pandemic, смея да твърдя, че това е една от най-забавните игри, които сме играли в последно време ! Има нещо много стимулиращо в пъзела за оптимизиране, пред който сте изправени всеки рунд, а играта е достатъчно бърза и драматична, за да не е проблем, че през повечето време сте се фокусирал върху собственото си табло.
Относно критиките за липса на баланс и огромната роля на късмета, истината е, че никога не сме се сблъсквали с нещо толкова драстично. Да, вярно е, че рядко ще изтеглите точно това, което Ви тряба в момента, но почти всяка карта позволява да правите нещо полезно, а цялата идея на играта е да сте гъвкави, да сменяте посоката и да развивате нови действия, а не да се фокусирате само върху едно нещо, без значение колко ефективни сте станали в него. Като цяло, играта награждава взимането на правилни (и понякога трудни) тактически решения, а не изграждането и следването на дългосрочни стратегически планове.
Играли сме Daybreak вече 6-7 пъти и досега във всяка игра е имало какво полезно да направим с картите си, както и винаги сме успявали да се възстановим след много наказваща кризисна карта. Също така, не ни се е случвало просто да прегазим играта, защото сме имали късмет, но трябва да отбележа, че ние обикновено вдигаме трудността на играта след всяка сесия.
Освен стандартния сетъп за по-висока трудност, играта идва с едно тесте challenge карти, които са разделени в различни категории – персонални негативни ефекти, глобални негативни и глобални неутрални ефекти, както и персонални положителни такива. Може да мислите за последните като за variable player powers като и отрицателните и положителните ефекти имат много осезаем ефект върху сесията, което допринася за още по-голямото разнообразие.
Щеше да е супер, ако имаше официални правила как по-точно комбинациите от тези challenge карти променят трудността, както е например в Spirit Island с таблица за трудност от 1 до 10. В момента при нас е по-скоро „опит-грешка“ коя комбинация е подходящата трудност за нас, но съм сигурен, че е само въпрос на време да се появи неофициален вариант.
В случай, че не е станало ясно – Daybreak е абсолютен хит у нас ! Играта е бърза, интересна, достатъчно предизвикателна и разнообразна, за да се връщаме постоянно към нея. Има и други неща, които много харесваме – минималистичния арт по картите, красивият централен борд, лесните и разбираеми иконки на действията, тематичните карти и ефекти – но мисля, че нищо не може да се сравни с чувството на удоволетвореност след като навържете няколко силни действия едно след друго.
Ако трябва да я сравня с някоя игра, бих казал, че ми напомня на по-лека версия на Spirit Island. Също, специално внимание бих обърнал на факта, че вместо flavour text всяка карта има мини QR код, който ще ви отведе на специална страница, където може да намерите подробна информация за тази технология, обяснение как работи картата (ако имате някакви съмнения), и евентуални редакции и корекции.
За съжаление, Daybreak е също така и трудна за препоръчване игра. Цената настрана, това е multiplayer solitaire игра, която няма да е подходяща за по-големи групи, а и трябва да се примирите с това, че късметът често ще е против Вас.