Шапка на тояга – Експедиции: Около света/Ревю/

Светът е простичко устроен, приятели, и следва едни и същи (или поне сходни) правила, когато говорим за даден сегмент от нашия живот. Настолните игри, макар и понякога патетично повдигани (в моите ревюта редовно) като „превъзхождащо хоби“, са си един аспект от нашето потребителско битие. И житие. Няма какво да се лъжем, но колкото и значение да имат „развиването на логическата мисъл“, „образователната стойност“ или пък „стратегическото и/или тактическо обогатяване“ – в настолните игри също си има марки, които изкушените от тях разпознават безгрешно. Еквивалентите, със зар и карти, на неща като „Мерцедес“, „Боинг“, „Калашников“. Дори успях да бъде политически коректен в това изречение, мерси.
След тази тънка, като ранно пролетна вейка и може би странна, като тъжен клоун увертюра – минавам към същинката, „месцето“ дето му викаме старите хора, че няма да ме траете още дълго. Ще ви говоря за Волфганг Крамер. Който определено е марка в дизайна на настолни игри. С неговото име свързваме култови емблематични заглавия като „El Grande“, „Tikal“, „Downforce“ и прочие. Тук някъде трябваше да ви кажа, че това естествено ме подтикна към неговата нова игра.
Само че се оказа, че далеч не е нова. Оригинално играта се появява на белия свят през далечната вече 1996-та година, която за мнозина изглежда като блед, детски спомен. А за други – като антична история. Естествено, тогава темата за настолните игри беше доста кът в България. Като се изключат няколко заглавия. „Expeditions : Around the World“ не просто се появява на пазара, ами попада и като номинирана/победител и в редица награди като Spiel des Jahres или Meeples Choice. Допитвайки се до интернет, установих и че играта има и няколко издания през годините. И дори нещо по-интересно : самата тя е версия на игра с името Wildlife adventures излязла през далечната 1985-та, отново под дизайна на хер Крамер. Почувствахте ли се стари?

За вас обаче е важно да знаете, че от около месец насам може да намерите играта на български. Преведена и издадена с любезното съдействие на нашите приятели от Фантасмагория. Е, нямаше как и аз да не посегна към „Expeditions : Around the World“. Най-малко защото, вече воден от усещането, че ми предстои да изиграя една класика.
В „Expeditions : Around the World“ или „Експедиции: Около света“, както ще я намерите в българския превод, играчите влизат в ролята на влиятелни меценати/патрони/баровци, които се опитват да влияят на три изследователски експедиции. Последните тръгват от една и съща локация в сърцето на Европа и с вашите решения и действия ловко ще ги насочвате към посещение на културни и природни забележителности, които ще да ви носят точки.
Експедиции: Около света е игра за двама до шестима играчи. Бих я определил като ориентирана към семейния и подрастващия сегмент геймъри, а механиките на които залага са изграждане на мрежи за движение и силен състезателен елемент.
Подготовката за игра е буквално експресна. В средата на масата поставяте богато илюстрования централен борд (към който ще се върна след малко) и в близост до него три купчинки с пластмасови стрелкички в три различни цвята. Те ще представляват движението на експедициите.
Всеки играч си избира цвят/символ и получава пет токена. След което от общо тесте с карти „Дестинации“ всеки получава девет и дванадесет карти (на случаен принцип), в зависимост от броя играчи. Накрая формирате своеобразен „пазар“ от шест карти „Дестинации“ и остатъка от тестето до тях. Някъде наблизо поставяте и купчинка с токени „Билети“. И играта може да започне.
Който плаща, той поръчва музиката

В „Експедиции: Около света“ всеки ваш ход е изключително простичък. Избирате една от трите експедиции и я продължавате. В началото експедициите започват от една и съща, обща точка. В зависимост от вашите решения обаче те могат да поемат в различни посоки.
За да се онагледи това в играта разполагате със стрелкички в цветовете на експедициите. Основната и задължителна фаза от всеки ваш ход е да вземете една стрелкичка принадлежаща към избрана експедиция и да я добавите, достигайки нова дестинация. Естествено, може да поставяте стрелкичката само свързвана с предишно сложената от експедицията.
Какво означава това ли ? Ами означава, че ако експедицията е преминала през Рим, след това е преминала до Кайро и стигнала Вавилон, то не може следващата стрелка да е пак в Рим и да поеме към Англия, примерно. Поставяте стрелка от там, откъдето във вашия ход се намира експедицията.

Споменах за „дестинация“. В „Експедиции: Около света“ това е изключително важен термин. Дестинации са само наименованите по централни борд локации т.е. тези, за които има карти. Именно тях се стремите да стигнете. Като всеки играч, тайно, държи в ръката си определен брой карти „Дестинации“. Всяка успешно достигната, от която и да е експедиция и в хода на които и да е играч, носи точка за този държащ съответната карта.
За да станат нещата с една щипка по-пикантни и интересни – има още една стъпка по време на подготовката ви за игра. Всеки играч получава четири малки токенчета в избрания от него цвят/символ. Преди началото на игра трябва да маркира с тях върху борда четири от картите си „Дестинации“.
По този начин той разкрива накъде би искал да се движат експедициите. Което звучи като ненужно или дори глупаво действие. Но добавя доста приятно ниво на стратегическа дълбочина и дори елементи на блъф.

Освен „дестинации“, върху борда има изобразени още два вида локации – сини квадратчета и червени звездички (петолъчки?). Тук отбелязвам черна точка : пропуск е, че тези локации няма специфични, тематични спрямо играта, имена. Малко сухичко си стоят така. Но се преживява. Когато доведете експедиция до тях, те не ви позволяват да отбелязвате карти „Дестинация“, а ви дават други, китни специални умения.
Сини квадратчета ви позволяват да поставите веднага втора стрелка т.е. да продължите една експедиция. Като втората стрелка може да поставите и към друга експедиция, а не задължително към тази, с която сте стигнали квадратчето. Готина опция, за да правите малко по-вълнуващи ходове. Червените звездички пък ви дават токенче „Билет“.
В началото на играта започвате с две такива токенчета. „Билети“. В „Експедиции: Около света“ може да ги ползвате в началото или в края на своя ход и то само по два. От друга страна всяко такова токенче ви дава опция да направите едно от три специални умения. На първо място, може да премахнете последната поставена стрелка към една експедиция. По този начин връщате експедицията стъпка назад, за да я поведете в друга посока.

Втората ви опция е да добавите стрелка към експедиция по ваш избор т.е. същото, което прави и синьото квадратче. И последното ви възможно допълнително действие с токен „Билет“ е да смените карти „Дестинация“ от ръката си.
Това е идеалният момент и да си поговорим за точкуването в „Експедиции: Около света“. Всеки път, когато някоя експедиция, без значение коя, достигне дестинация, която държите като карта в ръката си – сваляте картата на масата пред себе си и това е точка. Като това точкуване може да бъде активирано на хода на всеки играч.
Освен това разполагате и с четирите си токена, които поставяте в началото на играта, маркирайки места, които искате да бъдат посетени. Всеки събран от вас токен в края на играта е точка. Ала всеки все още на игралното поле в края е отрицателна точка. Същото важи и за карти „Дестинация“ в ръката ви, които не сте успели да реализирате.

И за да не бъде всичко прекалено очевидно (говоря относно крайния победител в играта) в „Експедиции: Около света“ има и общ пазар/тесте с карти „Дестинация“. На тях гледайте като на общи за всички играчи цели. Обръщат се шест от тях и когато експедиция (отново без значение коя от трите) достигне до такава дестинация, играчът предизвикал това достигане т.е. активния играч на ход взима картата и отбелязва точка. Така освен картите в ръката си, в „Експедиции: Около света“ е хубаво да се оглеждате и за тези неутрални цели, защото именно те могат да се окажат ключа към успеха ви.
И накрая – един „трик за напреднали“ в „Експедиции: Около света“. Ако успеете, поставяйки стрелка, да направите така че дадената експедиция да направи пълен кръг в движението си – то може да поставите нова стрелка, за същата експедиция, но от която и да е локация част от кръга ! Тази опция, която наистина звучи като „за напреднали“, но всъщност се усвоява безкрайно лесно е едно от най-свежите, геймплей решения в „Експедиции: Около света“.
Готови за пътешествие
Стигаме и до сюблимният момент в това ревю. Ще си даваме оценки. И мисля да започна, като ви споделя, че „Експедиции: Около света“ ме изненада. И ме изненада приятно.
Както вече споделих, още с обявяването си на родния пазар, благодарение на „Фантасмагория“, играта ме заинтригува. След като прочетох правилата обаче си казах „мееех“. Но ми беше нужда една игрова сесия, за да разбера, че това е прекрасна семейна игра за начинаещи.
Преди това обаче, по традиция – няколко думи за компонентите. „Експедиции: Около света“ е сравнително оскъдна откъм тях. Пластмасовите стрелки са…ами пластмасови стрелки. Но стоят добре на борда. Токените са дребнички, качеството им на изразботка е прилично. Само суперлативи обаче могат да се кажат за борда и картите.

Централния борд е прекрасно илюстрован. Визуалната магия в играта е дело на Ян Валеани. Много пъстър, много богат. Нарисуван в стила на старите, детски атласи, където ландшафта (така ли се казва?) на континентите е оформен чрез най-големите им природни забележителности. Имате страхотно представяне на важните обекти, множество допълнителни илюстрации допълващи местността, че дори и животинки по борда ! Няма как просто да не ви спечели !
Същото мога да кажа и за картите. Да, вероятно не са от най-високо качество. Не му разбирам толкова и ще оставя думата на снобите в хобито. Ала илюстрациите им са просто забележителни ! На всяка карта има и символно обозначение на кой континент/океан/море да търсите дестинацията. И като добавка, което ако ме познавате ще знаете, че веднага ме спечели – върху картите има текст с описания на въпросната забележителност ! Или както обичам да казвам : докато играете „Експедиции: Около света“ може дори да научите нещо !
„Експедиции: Около света“ е изключително симпатична, състезателна игра. Откровено насочена към деца, подрастващи и семейства като целева група. Големия брой играчи позволява дори да бъде третирана и като парти игра. Макар да ми се струва, че при шестима играчи ще загуби чара си. Същото важи и при игра за двама.
Геймплеят е простичък и елементарен за усвояване. Както ви казах – дори звучи глупаво. Но работи прекрасно, като добре смазан немски двигател. И предлага изненадващи опции.
„Експедиции: Около света“ е отлична игра, която предвид наближаващите коледни празници, може да превърнете в един отличен подарък.
Оценка :











