Ревю: Пряпорец и токен – Хайдути
Не знам дали си давате сметка, но българската история е крайно благодатна тема за създаването на настолна игра. Тези повече от тринадесет века история са пълни със събития, трагедии, военни успехи и славни българи, оставили своят белег не са в родната, но и в световната цивилизация. Може би именно подобни мисли, са вдъхновили хората зад сдружение „Българска история“ , които ни предлагат поредна своя настолна игра, почиваща на тема от родните исторически страници.
И ако „Битката за Балканите“ беше сериозна военна, стратегическа игра, то „Хайдути“ обещава доста по-лек геймплей. Нещо повече – авторите на играта я определят като „парти“ игра. Последното не знам доколко е релевантно, но така са решили авторите. От друга страна, темата звучи достатъчно сериозно и от „Българска история“ обещават, че с играта ще подобрите историческите си познания за хайдутското движение у нас и организираната комитетска дейност от 60-те и 70-те години на XIX век.
Нова българска игра (бел.ред. второ за тази година ревю на българска игра ), на историческа тематика, целяща се в повече към семейната аудитория ? Нямаше как да не бъда заинтересован ! В следващите редове ще ви споделя как аз видях „Хайдути“ , в първото си ревю по игра на „Българска история“
Балканът пее хайдушка песен
„Хайдути“ е настолна игра с карти за двама до шестима играчи. Основната механика в играта се върти около „тестване на късмет”/”push your luck” механиката, която е добре позната и доста популярна в хобито, особено в сегмента на по-леките, семейно ориентирани игри. Най-общо казано : теглите карти/токени докато решите да спрете или докато някакво обстоятелство не ви спре, прекратявайки вашия ход. Теглейки се опитвате да натрупате повече опции за действие или директни бонуси, ала винаги я има опасността, заради прекалена лакомия да загубите всичко. Оттам й „тестване на късмет“.
Дизайнер на „Хайдути“ е Александър Торофиев ( Ал Торо ), който вече има зад гърба си няколко настолни игри. Издатели са „Българска история“.
В „Хайдути“ вие влизате в ролята на народен деец, подготвящ тайна организация отдадена на освобождението на България през времето на турското робство. Всеки играч ръководи неназован комитет и се стреми да привлича колкото се може повече революционери, които след това да „хващат Балкана“. Всичко това правите, с цел да създадете най-силният, стабилен и авторитетен комитет !
Или казано извън темата : в настолната игра „Хайдути“ играете за точки ! Те идват от разнообразни източници в края на играта : показателите на вашият комитет ; издигнатите от вас „Воеводи“ ; специалните умения на изиграните карти „Дейци“. „Хайдути“ предлага „плаваща“ игрова продължителност – играчите се разбират преди началото на играта, колко да продължи тя. Това се случва посредством определяне колко пъти ще се „извърти“ тестето с карти в настолната игра.
Всъщност, тестето с карти е сърцето на „Хайдути“. Те са точно деветдесет и шест на брой и около тях се върти геймплеят на настолната игра. Картите са няколко типа, но по-подробно ще се спрем върху тях в следващата част от това ревю. Сега е важно да знаете, че преди началото на играта определяте колко пъти да се извърти цялото тесте с карти – именно това определя дали играта ще е кратка ( две извъртания ), средна ( три ) или дълга (четири) .
Подготовката за игра в „Хайдути“ е бърза и определено е плюс за играта. Всеки играч получава персонално табло, представляващо основните показатели на вашия революционен комитет, разделени в три категории. В началото на играта всеки играч започва на стартова позиция във всяка категория, като това се отбелязва посредством маркери/токени.
От тестето с карти се отделят тези отбелязани със сребърен и златен ромб в горният десен ъгъл, които се оставят настрана и влизат в игра на по-късен етап – при извъртване на тестето и формирането му наново. Останалите карти се разбъркват и се формира едно общо тесте. От него се теглят точно шестнадесет карти и се поставят с лицето надолу върху масата. Играта започва най-младият играч.
В „Хайдути“ ще намерите и опционално правило за старт на играта. В него правилата на настолната игра ви предлага играчите да започват с карти в ръка – вторият играч по ред с една, третият с две; четвъртият с три и т.н. Не смятам,че това правило да води до нещо като „вариант за напреднали“. Нито променя фундаментално играта. Просто дава бонус за част от играчите, което е приятно допълнение.
Послушайте, патриоти
Нека си поговорим за персоналното ви табло в „Хайдути“. Върху него са отбелязани най-важните неща в играта. Важни поради това, че те определят поведението ви по време на вашия ход. Първият показател е означен „Набор“ и определя колко карти може да задържите в ръката си преди да сформирате група с тях. Неслучайно акцентирам на „преди“ и на това правило ще се върнем след малко.
Следващият показател е привидно най-важния в настолната игра „Хайдути“, защото той определя броят на действията, които може да извършите всеки ход. Геймплеят на играта се върти около това играчите да имат ясно определен брой действия по време на игровия си ход, което е и основната разлика с подобни, „push your luck” заглавия с карти, като „Port Royal” например. В началото на играта всеки играч разполога с точно четири действия на ход.
Третата статистика е „Бойна мощ“ и се използва при срещата ви със „Заптие“. Както ще видите, последното не е особено желано събитие в „Хайдути“ и именно спрямо него е и риска, който поемата в играта. За да завърша и няколко общи думи за трите показателя. На персоналното ви табло е ясно изписана цената, за да напредвате в дадения показател. Всяка стъпка е една и съща за трите показателя. Последното е добро решение, предвид факта, че играта е насочена към по-неангажирана с хобито аудитория.
Показателите играят и още една важна роля в играта, а именно – носят точки в краят. В зависимост от позицията на всеки важ показател, получавате толкова точки в краят. Освен това лидерът във всеки показател получава и допълнителен бонус от пет точки. Последното е изключително ключово в настолната игра. Много често победителят в „Хайдути“ се решава именно от тези пет точки, присъждани на лидера във всеки показател.
Всеки ваш ход в „Хайдути“ преминава през точно четири фази. В първата от тях, която е и основната в играта извършвате действия, като може да извършите максимум толкова, колкото ви позволява показателят „Дейност“ на вашето персонално табло. Възможностите за действия в настолната игра са сведени до три избора. С действието „Проучване“ обръщате една от шестнайсетте карти поставени с лицето надолу на масата. „Сигурно вербуване“ означава пък да вземете разкрита, „проучена“ вече карта от масата т.е., за да не рискувате много използвате две от наличните си действия – първо проучвате, после вербувате. Трето действие в „Хайдути“ ви спестява едно действие, но и е най-рисковото…затова е и наречено „Рискова вербуване“. С него теглите най-горната карта от тестето и директно я взимате в ръката си.
Какво всъщност „вербувате“ в „Хайдути“ ? Няма да е зле да си кажем какво има в това прословуто тесте. Споменах ви, че деветдесет и шесте карти са разделени на четири вида.
Най-често срещаните са картите „Хайдутин“. Всяка от тях идва в един от четири възможни цвята и на нея има изобразен един от трите символа свързани с показателите и съответно стойност две или три. Картите „Хайдутин“ са най-важният ви ресурс в играта и тяхното събиране е от ключово значение. Защото с тяхна помощ сформирате групи в третата фаза от всеки ход. Всяка една група може да включва неопределн брой „Хайдути“, като обаче те трябва да имат еднакъв цвят или еднакъв символ.
Отварям малка скоба. Това със символа го разбирам и звучи логично – всеки „хайдутин“ е силен в даден област. Ама цветовете…са отвратително нетематични. Можеше да свържат всеки цвят с дадена област в България или окръг. Знам, че разделянето по цветове е окей геймплей решение, ама ми бяга чувствително от тематичността и ми оставя малко лош вкус в устата.
Освен „Хайдутин“, в тестето ще откриете и карти „Воеводи“ и „Дейци“. „Воеводите“ са карти, който може да „издигнете“ във вашия комитет и в края на играта те ви носят директни точки за крайната победа. Отново една забележка : искаше ми се картите „Воеводи“ да бяха с персонални имена, да им беше дадена идентичност. Но това е още един тематичен пропуст в „Хайдути“ , за които ще говоря в края на това ревю.
Картите „Дейци“ представляват най-видните личностти от Българското Възраждане, отдали своят живот и дело както на освобождението на българският народ, така и на неговото духовно израстване. Сред тях в „Хайдути“ ще откриете цялата палитра велики българи на това време, от Софроний Врачански, през братя Миладинови, Евлоги и Христо Георгиеви, Райна Княгиня, Раковски, Ботев, та до капитан Петко воевода. В играта всеки от тях предоставя на играчите специално умение. „Дейците“, подобно на „Воеводите“ се издигат от сформираните от вас групи с карти „хайдутин“. Веднъж изиграни те остават на масата и умението, което ви носят важи до края на играта.
И тук всъщност се разкрива любимият ми елемент в „Хайдути“, а именно „tableau building” аспекта на играта. За тези от вас, на които това не говори нищо обяснявам набързо : това е игрова механика в настолните игри, която включва „построяване“ или „поставяне“ на карти с разнообразни умения, които играчите активират. Основната идея е, че си правите собствен „мотор“ от карти/умения, с цел да си набавите колкото можете ресурси и/или точки. Изненадан бях приятно от наличието на тази игрова механика в „Хайдути“. Тя безспорно обогатява и издига настолната игра на едно друго, по-стратегическо ниво !
Четвъртият тип карти в тестето е този, от които искате да се пазите докато играете, а именно картите „Заптие“. Когато изтеглите или обърнете такава карта, сравнявате силата на всички карти „Заптие“ на масата и показателя „Бойна мощ“ на вашия кометит. При първата ви среща със „заптие“ нещата не са толкова фатални– тайният ви до този момент комитет, става явен. Следващия път обаче, ако вашата „бойната мощ“ е по-малко, то вашата организация е разбита. Последното води до това да изхвърлите всичките карти в ръката си, както и всички обърнати с лицето нагоре карти от масата и да приключите хода си, без значения от броя останали ви действия.
Както ви става ясно, сблъска със „заптие“ е нежеланата ситуация в „Хайдути“ и основното измерение на риска, който поемате в хода на играта. Именно това е прословутото „тестване на късмета“ в играта, за който ви споменах.
Да се върнем на игровите фази по време на хода ви в „Хайдути“. След като изиграете действията си, преминаваме към „Подбор на революционери“. Тук действието се свежда до това, да изберете кои карти да задържите в ръката си, като горната ви граница е показателят ви „Набор“.
След което преминаваме към третата фаза, свързана с формирането на група от картите в ръката ви. Както вече казах, групата трябва да включва една по цвят или символ карти „Хайдутин“. Има обаче и още едно правило : за да сформирате група, то тя трябва да може да извърши нещо ! Не може така самоцелно да играте карти. Всяка група трябва или да подобри даден показател на комитета ви ( играете за даден символ ) или да издигне „Воевода“ или „Деец“.
Последното става, когато сумирате цифрите изобразени на всички карти част от групата и те трябва да са равни или повече от посочената на съответната карта която издигате цена. Тук няма значение символа на картите. Може да издигнете „Воевода“ или „Деец“, който държите в ръката си или такъв от масата, който вече е бил разкрит.
След края на фазата за сформиране на група хода ви свърша. Допълвате картите с лицето надолу на масата и е на ред следващия играч. Тук е удачно да спомена, че в книжката с правила ще откриете вариант на „Хайдути“, в които всяка фаза се играе едновременно от всички играчи, преди да се премине на следващата. Това не е никак лош вариант, защото така се гарантира, че всеки играч получава равни ходове в играта. Без този вариант играта свършва веднага когато се извърти за последен път тестето ( няма карти да се допълни на масата ) и това често води до това един или повече играчи да имат по-малко ходове.
Питат ли ме де зората
Стигаме и до крайната ми оценка за „Хайдути“. Ще започна отзад напред или от най-слабият аспект на играта. На опашката се нарежда визията на „Хайдути“. Компонентите на играта са меко казано…с лошо качество. Бордовете са тънки като хартия за печене. Токените, освен че са със същата дебелина като бордовете, са толкова миниатюрни, че през цялото време ще се притеснявате да не ги загубите. Картите са що годе с приемливо качество, но горещо, горещо ви препоръчам да им сложите слийвове.
И накрая стигаме до илюстрациите, които предизвикаха доста коментари. Лично аз съм „окей“ с тях. Не бих казал, че са ми „най-любимите на света“, но определено не ме дразнят. Може би по-голям проблем е, че някои от тях са доста по-добри от други. Ако трябва да обобщя за визията – на първо място, както винаги, нейното харесване или не, зависи от вкуса на играещият. Затова и категорична оценка в тази категория е лекомислено. Личното ми мнение е, че визията на „Хайдути“ не е слабото звено на играта.
Окей, след като казахме, че визията е най-ниската точка на играта, минавам на следващото стъпало. И това е темата. Относно изборът на тема – лично аз нямам проблем, но знам, че не всички играещи са на това мнение. Повече ме притеснява обаче „историческата“ стойност на играта. Просто защотото я няма.
От „Хайдути“ няма да научите нищо повече за Българското възраждане. Изброяването на видни възрожденски дейци върху картите няма как да се използва като образователно средство според мен. Бих препоръчал на авторите на играта да добавят текст под всяка карта, даващ исторически сведения. Така нареченият „flavour text”. Това би било едно отлично допълнение. Защо да не стане част от едно потенциално второ издание на настолната игра ?
Ако си позволите да спрете дотук с четенето на моето заключение за настолната игра „Хайдути“, ще решите, че изобщо не съм я харесал и се готвя да й дам ниска оценка. Което въобще не е вярно ! Бързам да ви кажа, че геймплей качествата на „Хайдути“ са това, което я правят повече от добра настолна игра !
Бърз, елегантен и зарибяващ геймплей, в игра, която може да играете с хора на всякаква възраст и с всякакви интереси. В геймплеят ще откриете както механика като „push your luck“, която силно залага на късмета, така и много по-стратегическата „tableau building“. Последното вярвам напълно ще задоволи вкуса на по-претенциозните геймъри сред вас. В играта отлично е балансиран късмета с вземането на важни решения от играчите.
Последното го казвам, за да не решите, че „Хайдути“ е един „фестивал на шанса“. В тази игра има достатъчно много опции, пътечки и подходи, за да достигнете стратегически до крайната победа, залагайки на различни комбинации от уменията на картите „Дейци“. Да, далеч съм от мисълта, че всички те са перфектно балансирани. Вероятно има много „счупени“ комбинации. Но за игра с времетраене около половин час, която се вади на масата и се прибира за под минута – мисля че няма защо да правите сърдити муцунки, геймъри !
Да, компонентите са с лошо качество, вероятно с цел настолната игра да е с ниска цена. Да, едва ли ще научите историята на Българското националноосвободително движение от „Хайдути“. Но за сметка на това ще имате удоволствието да изиграете една от най-стойностните като геймплей, в своята хомогенност и логическа последователсност, настолна игра дело на български дизайнер и екип. Горещо, горещо ви препоръчвам „Хайдути“ – едно отлично заглавие, подходящо за всяка геймърска колекция !
Оценка
Визия : 2.5 / 6
Геймплей : 5 / 6
Преиграваемост : 5.5 / 6