Сезонът на чудовищата – Gloomhaven
Част I – Първи
импресии ( без спойлери )
импресии ( без спойлери )
От Христо Симеонов
„О, Музо, възпей онова творение гибелно на Исака Чайлдресов…“
От вътре ми дойде да почна с нещо епично. Все пак в следващите редове ще ви говоря за една от най-епичните настолни игри на пазара. Епична като създаване, епична като разпространение, епична като съдържание – цели десет килограма ! Е как да не почна по…Омирски.
 |
| Света Майко на кутиите |
„Gloomhaven“ безспорно е
най-голямото събитие в настолните игри за последната една година. Съпроводено с
титанични проблеми при печат и разпространение. Възхвалявано до небесата от знайни и незнайни „специалисти“ по настолни игри. Изстреляло се, до номер три в класацията на „BGG“ ( въпреки, че все още ужасно много хора чакат своето копие ).„Gloomhaven“ изглежда като настолна игра, която е орисана да остави
диря в нашето хоби, а защо не и да го пренесе на следващото ниво. Затова и това ревю определено няма нужда от увод.
най-голямото събитие в настолните игри за последната една година. Съпроводено с
титанични проблеми при печат и разпространение. Възхвалявано до небесата от знайни и незнайни „специалисти“ по настолни игри. Изстреляло се, до номер три в класацията на „BGG“ ( въпреки, че все още ужасно много хора чакат своето копие ).„Gloomhaven“ изглежда като настолна игра, която е орисана да остави
диря в нашето хоби, а защо не и да го пренесе на следващото ниво. Затова и това ревю определено няма нужда от увод.
В следващите редове ще ви споделя първите си впечатления от играта. Събрах ги след няколко сесии в нейната компания. Озаглавих ги „част първа“, защото вярвам, че това няма да е единствения текст, който посвещавам на „Gloomhaven“. Ще се опитам да бъде максимално безпристрастен, като само ще ви акцентирам върху нещата, които ми харесаха и тези, които явно ме подразниха в „Gloomhaven“. Разбира се, професионалната ми геймърска етика няма да ми позволи да ви разкрия и трохичка от случващото се в играта. Четете смело – спойлерите ги затворих във влажно мазе, пълно с дракони !
Татенцето на всички “dungeon crawler”-и
 |
| Подай ми борда там |
„Gloomhaven“ е настолна приключение за двама до четирима играчи.
Дизайнер на играта е Исаак Чайлдрес, за когото това е дебют. Издатели са „Cephalofair
Games“ – отново дебютанти. Може да ги познаете по отвратителните проблеми, които продължават да съпътстват разпространението на играта. Но няма да акцентирам на тях. Хората са начинаещи в бизнеса, нека
не бъдем толкова критични.
Дизайнер на играта е Исаак Чайлдрес, за когото това е дебют. Издатели са „Cephalofair
Games“ – отново дебютанти. Може да ги познаете по отвратителните проблеми, които продължават да съпътстват разпространението на играта. Но няма да акцентирам на тях. Хората са начинаещи в бизнеса, нека
не бъдем толкова критични.
 |
| Малко от екшъна в играта |
„Gloomhaven“ ни пренася в една измислена фентъзи вселена, в която
всичко се върти около едноименния град – център на търговията, културата и
просперитета. Напълно в реда на нещата, играчите влизат в ролята на наемници, калени в битки и приключения дяволи, които са готови да обрекат меча си на този, който предложи най-тежка кесия със злато. Спирам обаче дотук – обещах ви, че съм изгонил спойлерите.
всичко се върти около едноименния град – център на търговията, културата и
просперитета. Напълно в реда на нещата, играчите влизат в ролята на наемници, калени в битки и приключения дяволи, които са готови да обрекат меча си на този, който предложи най-тежка кесия със злато. Спирам обаче дотук – обещах ви, че съм изгонил спойлерите.
Чисто жанрово, „Gloomhaven“ е кооперативен „dungeon crawler“ – тип игри, при които играчите влизат в ролята на герои, които се впускат в приключение, развиващо се в предварително сглобено от картонени бордове игрално поле. То може да бъде мрачно подземие, цитадела на могъщ магьосник или пък извънземен космически кораб насочил се застрашително към земята. В хода на играта, играчите се изправят, в множество мини-дуели, срещу разнообразни злодеи, разкриват тайни стаи и трупат злато и съкровища, а понякога към всичко това има и щипка сюжет, някаква форма на история, която да плени вниманието ви.
Най-честно ше е още тук да ви споделя, че никога не съм бил фен на “dungeon crawler” игрите. Скрийте ги тази яйца и домати, нося си дъждобран ! Не ми харесва жанра, защото за стар „ролевеец“ като мен, той е една осакатена „рпг“ игра. Вземете например D&D, този мастодонт в развлекателна индустрия. Ролева игра вдъхновила няколко поколения деца, реализирали се успешно като дизайнери, художници, писатели или просто обикновенни мечтатели. Сега махнете всеки един социален елемент в D&D – разговори, пазарене, гатанки и т.н. След това извадете и пъзелите. И какво остава – безмозъчни битки с чудовища. Ей това са “dungeon crawler“-ите в настолните игри. Естествено, винаги може да не се съгласите с мен.
„Gloomhaven“ не е просто “dungeon crawler”…той е ултимативният “dungeon crawler”. В гигантозавърската му кутия ще откриете книжка с деветдесет и пет сценария. Наистина внушителна бройка, която ще ви гарантира месеци в компанията на играта. Вероятно феновете на жанра ще изпаднат в делириум от това, аз обаче не съм чак толкова очарован. В действителност имам само едно притеснение, но то пък е доста сериозно – няма ли да омръзне ?
Всяка игрова сесия подреждаме борда, приготвяме един купчина токени-чудовища и още една кучина токени-терен и в следващите час, два или дори повече правим едно и също – трепем чудовища.
Правилно ме усетихте – почнах да мърморя по „Gloomhaven“.
Всяка игрова сесия подреждаме борда, приготвяме един купчина токени-чудовища и още една кучина токени-терен и в следващите час, два или дори повече правим едно и също – трепем чудовища.
Правилно ме усетихте – почнах да мърморя по „Gloomhaven“.
Ще спра до тук обаче, защото ми се иска да го направя някак си по-прилежно. Затова първо, нека ви кажа в какво се влюбих в „Gloomhaven“
Добрите страни на едно приключение
 |
| В началото на играта са отключени само шест героя |
Бързам да ви споделя, най-силната
страна на играта. Ще я откриете в основната механика на играта. В горния абзац
ви споделих, че „Gloomhaven“ е
ултимативния „dungeon crawler“. Без да се отричам от тези думи, то трябва да ви споделя, че всъщност играта обръща жанра с главата надолу, като напълно премахва неговата най-отличителна черта – заровете. В „Gloomhaven“ няма да откриете и помен от тях. Всичко в играта се движи от карти, стройно подчинени на основната геймплей механика. Тя включва тесте карти със специални умения, с действия, което е строго персонафицирано за всеки един отделен клас в „Gloomhaven“. Всяка от картите с умения е разделена на две – горно и долно действие. Нищо оригинално всъщност, среща ли сме го в доста игри ( „Mage Knight“, например ).
страна на играта. Ще я откриете в основната механика на играта. В горния абзац
ви споделих, че „Gloomhaven“ е
ултимативния „dungeon crawler“. Без да се отричам от тези думи, то трябва да ви споделя, че всъщност играта обръща жанра с главата надолу, като напълно премахва неговата най-отличителна черта – заровете. В „Gloomhaven“ няма да откриете и помен от тях. Всичко в играта се движи от карти, стройно подчинени на основната геймплей механика. Тя включва тесте карти със специални умения, с действия, което е строго персонафицирано за всеки един отделен клас в „Gloomhaven“. Всяка от картите с умения е разделена на две – горно и долно действие. Нищо оригинално всъщност, среща ли сме го в доста игри ( „Mage Knight“, например ).
 |
| Всеки герой си има персонално табло |
Преди началото на всеки сценарий
в „Gloomhaven“ играчите извършват своеобразнен „deck building“, избирайки си кои карти с умения да вземат със себе си по време на
приключението. Единственото ограничение, което трябва да спазвате е нивото на персонажа ви и лимита от карти, които може да държи. Всеки ход в „Gloomhaven“ играчите имат избор между две опции – да играят две карти от ръката си или да предприемат „дълга почивка“. Ако се спрете на първата опция, избирате две карти от ръката си и ги играете на масата. Когато дойде ваш ред да действате, използвате горното умение от едната карта и долното от другата. Не можете да играете само горните или само долните умения. Брилянтна, елегантна механика, в която всеки почитател на стратегическите игри ще се влюби.
в „Gloomhaven“ играчите извършват своеобразнен „deck building“, избирайки си кои карти с умения да вземат със себе си по време на
приключението. Единственото ограничение, което трябва да спазвате е нивото на персонажа ви и лимита от карти, които може да държи. Всеки ход в „Gloomhaven“ играчите имат избор между две опции – да играят две карти от ръката си или да предприемат „дълга почивка“. Ако се спрете на първата опция, избирате две карти от ръката си и ги играете на масата. Когато дойде ваш ред да действате, използвате горното умение от едната карта и долното от другата. Не можете да играете само горните или само долните умения. Брилянтна, елегантна механика, в която всеки почитател на стратегическите игри ще се влюби.
 |
| Имате си и „character sheet“ |
Най-голямата тръпка в „Gloomhaven“ идва от правилното разчитане и реализиране на
ходовете ви, от максималното им оползотворяване. Абе, картите предлагат ужасно
много опции и просто трябва да откриете най-добрата комбинация, която ви помага най-много в този момент. На пръв поглед, това няма как да ви притесни – избирате карти и ги играете. Проблема е какво се случва с тях. След активирането им, пред картите с действия най-често има две опции – да отидат в купчината ви от „изиграни“ карти или да ги „загубите“. Да ги загубите ли ? Не, не ги късайте,не са това “legacy” елементите в „Gloomhaven“. Когато загубите дадена карта, то губите възможността да я използвате повече в дадения сценарий. Така броя на карти в ръка ви намалява. Какво се случва с купчинката „изиграни“ карти ли ? Тях може да върнете в ръка си, слава богу. Но на цената на една „загубена“ карта. Това е споменатата по-горе „дълга почивка“. Така всеки път когато си „почивате“ освен, че си възстановявате точки живот, стремглаво си намалете тестето с умения. А когато го изчерпите, персонажа ви се „изморява“. Не умира, приятели. В „Gloomhaven“ няма смърт. Но когато се „изморите“ вие сте аут от сценария. Фигурката на персонажа ви се отстранява от игралното поле и повече не участва.
ходовете ви, от максималното им оползотворяване. Абе, картите предлагат ужасно
много опции и просто трябва да откриете най-добрата комбинация, която ви помага най-много в този момент. На пръв поглед, това няма как да ви притесни – избирате карти и ги играете. Проблема е какво се случва с тях. След активирането им, пред картите с действия най-често има две опции – да отидат в купчината ви от „изиграни“ карти или да ги „загубите“. Да ги загубите ли ? Не, не ги късайте,не са това “legacy” елементите в „Gloomhaven“. Когато загубите дадена карта, то губите възможността да я използвате повече в дадения сценарий. Така броя на карти в ръка ви намалява. Какво се случва с купчинката „изиграни“ карти ли ? Тях може да върнете в ръка си, слава богу. Но на цената на една „загубена“ карта. Това е споменатата по-горе „дълга почивка“. Така всеки път когато си „почивате“ освен, че си възстановявате точки живот, стремглаво си намалете тестето с умения. А когато го изчерпите, персонажа ви се „изморява“. Не умира, приятели. В „Gloomhaven“ няма смърт. Но когато се „изморите“ вие сте аут от сценария. Фигурката на персонажа ви се отстранява от игралното поле и повече не участва.
Цялата тази механика с карти – използването им, изиграването им и изгубването им е най-впечатляващото нещо в „Gloomhaven“ за мен ( бел.ред. поне към този момент ). Разчитайки на една добре позната механика, дизайнерът на играта с един замах е унищожил най-големия проблем на „dungeon crawler“ жанра – късмета. Последния просто не ефактор в „Gloomhaven“. Единствено от вас и вашите партньори около масата зависи как ще комбинирате действията на персонажите си, търсейки най-добрия ефект. Изключително чиста геймплей механика, която издига „Gloomhaven“ на нивото на сериозна стратегическа и тактическа игра.
 |
| Естествено, че има и пликове за отваряне |
И към всичко това трябва да
прибавя „legacy” глезотийките. Те са това, което гъделичка интереса ви в „Gloomhaven“. В играта ще откриете всички познати елементи от този
тип заглавия – запечатани пликове, които може да отворите само при определени условия и два листа лепенки, с които изменяте както света на „Gloomhaven“ така и
картите в ръка си. Най-впечатляващия елемент от „legacy” системата на играта са персонажите. В „Gloomhaven“ ще откриете седемнадесет герои, всеки представляващ самостоятелен ролеви клас. В началото на играта може да използвате само шест от тези персонажи, а останалите са „затворени“ в запечатани кутийки. Започвайки приключението си, всеки от вас получава тайна цел, мисия в живота, парченце мотивация, която движи героя в
света на „Gloomhaven“. Когато я изпълните, вашия персонаж се „пенсионира“ и вие продължавате приключението с нов. УОУ. Защо никой не е се е сетил за това ? Абсолютно брилянтно. Скрити герои, които се отключват само когато изпълните определена тайна цел. Великолепна „legacy” механика,
която лично за мен е една от основните движещи сили в „Gloomhaven“.
прибавя „legacy” глезотийките. Те са това, което гъделичка интереса ви в „Gloomhaven“. В играта ще откриете всички познати елементи от този
тип заглавия – запечатани пликове, които може да отворите само при определени условия и два листа лепенки, с които изменяте както света на „Gloomhaven“ така и
картите в ръка си. Най-впечатляващия елемент от „legacy” системата на играта са персонажите. В „Gloomhaven“ ще откриете седемнадесет герои, всеки представляващ самостоятелен ролеви клас. В началото на играта може да използвате само шест от тези персонажи, а останалите са „затворени“ в запечатани кутийки. Започвайки приключението си, всеки от вас получава тайна цел, мисия в живота, парченце мотивация, която движи героя в
света на „Gloomhaven“. Когато я изпълните, вашия персонаж се „пенсионира“ и вие продължавате приключението с нов. УОУ. Защо никой не е се е сетил за това ? Абсолютно брилянтно. Скрити герои, които се отключват само когато изпълните определена тайна цел. Великолепна „legacy” механика,
която лично за мен е една от основните движещи сили в „Gloomhaven“.
Here comes the “мрън-мрън“
Ще се опитам да бъде максимален кратък в критиките си към „Gloomhaven“. Това се дължи на факта, че още не съм изиграл и една трета от съдържанието на играта и голяма част от недостатъците, които ще посоча, може и да се разсеят в бъдеще. Ще се опитам също така да ги степенувам по следния признак – „Какво ме разгневи най-много, след толкова месеци на неспирна реклама, в „Gloomhaven“ ?“
 |
| Книжката със сценарии е окей |
Започвам от правилата. Солидни
петдесет страници текст, както подобава на игра от подобен калибър. Само и да
бяха написани както трябва. На първо място са зле структурирани. Основните
концепции на играта не са поставени на правилно място. Действието по време на хода на играчите е разпиляно и на места прескача. Липсва ясно обяснение относно „подготовката за игра“. В информацията за режима „кампания“ има някои неясноти. И най-важното – липсват примери.Винаги съм казвал, че именно те са най-важното за една книжка с правила. Инструкциите за игра на „Gloomhaven“ са едни петдесет страници почти изцяло с текст. Прочитането и асимилирането им е нещо доста изморително. Няма как да подмина тази пробойна в „Gloomhaven“. Добре, че интернет изобилства от видео материали посветени на играта, за да получим отговор на доста въпроси, които остават неясни след прочита на правилата.
петдесет страници текст, както подобава на игра от подобен калибър. Само и да
бяха написани както трябва. На първо място са зле структурирани. Основните
концепции на играта не са поставени на правилно място. Действието по време на хода на играчите е разпиляно и на места прескача. Липсва ясно обяснение относно „подготовката за игра“. В информацията за режима „кампания“ има някои неясноти. И най-важното – липсват примери.Винаги съм казвал, че именно те са най-важното за една книжка с правила. Инструкциите за игра на „Gloomhaven“ са едни петдесет страници почти изцяло с текст. Прочитането и асимилирането им е нещо доста изморително. Няма как да подмина тази пробойна в „Gloomhaven“. Добре, че интернет изобилства от видео материали посветени на играта, за да получим отговор на доста въпроси, които остават неясни след прочита на правилата.
 |
| Не са ли ви скучни тия карти ? |
Едно нещо ми липсва ужасно много
в „Gloomhaven“ и то е илюстрации по картите и по специално, картите с умения. В
играта ще откриете няколко тестета с карти, служещи ви за разнообразни неща. И оскъден брой илюстрации. Най-чувствително това се усеща по картите с умения на персонажите. Защото те са това, което най-често е пред очите ви. Покрити с текст отгоре до долу, те се губят тематично, въпреки че всяка карта си има име, даващо страхотно определение на умението изписано върху нея. В една толкова дълбоко свързана и пропита с тема игра, липсата на илюстрации е огромен минус. Без значение колко щяха те да оскъпят играта, просто трябваше да ги има.
в „Gloomhaven“ и то е илюстрации по картите и по специално, картите с умения. В
играта ще откриете няколко тестета с карти, служещи ви за разнообразни неща. И оскъден брой илюстрации. Най-чувствително това се усеща по картите с умения на персонажите. Защото те са това, което най-често е пред очите ви. Покрити с текст отгоре до долу, те се губят тематично, въпреки че всяка карта си има име, даващо страхотно определение на умението изписано върху нея. В една толкова дълбоко свързана и пропита с тема игра, липсата на илюстрации е огромен минус. Без значение колко щяха те да оскъпят играта, просто трябваше да ги има.
 |
| Токени |
Чудите се какво толкова има в
кутия на „Gloomhaven“, че играта
да тежи десет килограма ? Веднага ще ви кажа – токени. Цяла планина от токени.
Или още по-добре : Тихият токенов океан. Тридесет двустранни борда ; сто петдесет и пет двустранни токена за различни видове обекти изпълващи помещенията във всеки един сценарий ; двеста и петдесет токена изобразяващи различни чудовища, срещу които се изправяте. Ще спра дотук. Както виждате, има
причина „Gloomhaven“ да идва в тази огромна кутия. Къде е проблема във всичко това ли ? Веднага ще ви кажа – подготовката за игра. Ще ви отнема средно между тридесет и четиридесет минути да сортирате всичко и да откриете нужните ви токени за даден сценарий.
кутия на „Gloomhaven“, че играта
да тежи десет килограма ? Веднага ще ви кажа – токени. Цяла планина от токени.
Или още по-добре : Тихият токенов океан. Тридесет двустранни борда ; сто петдесет и пет двустранни токена за различни видове обекти изпълващи помещенията във всеки един сценарий ; двеста и петдесет токена изобразяващи различни чудовища, срещу които се изправяте. Ще спра дотук. Както виждате, има
причина „Gloomhaven“ да идва в тази огромна кутия. Къде е проблема във всичко това ли ? Веднага ще ви кажа – подготовката за игра. Ще ви отнема средно между тридесет и четиридесет минути да сортирате всичко и да откриете нужните ви токени за даден сценарий.
 |
| Чудовищата. Намерете ми скелетите за две минути ? |
Как можеше да се реши всичко
това – с апликация. Не вярвате ли ? Справка “Mansions of Madness: Second
Edition”. Лично за мен, това е един от
най-големите пропуски в „Gloomhaven“. Да, да, да. Знам какво ще ми кажете. Ще започнете да ми мрънкате как дигиталните помощници убиват настолното в настолните игри. Ами елате да подредите един сценарий на „Gloomhaven“. Даже нещо по-добро – търсите ли си работа като момче за подреждане на сценарий в „Gloomhaven“ ? Предлагам добро заплащане, само да не се занимавам аз. Ето това е една от причините да бягам от подобен тип игри – дългият и досаден „set up”. По-добре една игра на нещо което се подрежда за минути, пред това мъчение.
това – с апликация. Не вярвате ли ? Справка “Mansions of Madness: Second
Edition”. Лично за мен, това е един от
най-големите пропуски в „Gloomhaven“. Да, да, да. Знам какво ще ми кажете. Ще започнете да ми мрънкате как дигиталните помощници убиват настолното в настолните игри. Ами елате да подредите един сценарий на „Gloomhaven“. Даже нещо по-добро – търсите ли си работа като момче за подреждане на сценарий в „Gloomhaven“ ? Предлагам добро заплащане, само да не се занимавам аз. Ето това е една от причините да бягам от подобен тип игри – дългият и досаден „set up”. По-добре една игра на нещо което се подрежда за минути, пред това мъчение.
 |
| Миниатюрите са добри |
И така стигаме и до най-голямото
ми разочарование от „Gloomhaven“ до този
момент. Лесно мога да преглътна всичко което ви казах по-горе, колкото и
сериозно да ви звучи като минуси в играта. Но да разработиш подобна мащабна игра, предлагаща месеци геймплей, пристигаща в гигантска кутия пълна със стотици компоненти и да не намериш място за една простичка книжчица с малко от историята на света, в които се развива действието е непростим пропуск за мен. Още повече, когато играта ти има толкова сериозни амбиции. В „Gloomhaven“ откриваме един интригуващ фентъзи свят, населен с странни раси и не получаваме дори и страничка текст за историята им, културата им, въобще за цялостните процеси движещи всичко. И така започвайки приключението си в „Gloomhaven“ ние сме в една „terra incognita“. Не знам дали това е целенасочено търсен ефект. Не знам ( а и нямаше да ви кажа, дори да знаех ), дали ще получим повече сведения, повече от историята на света зад „Gloomhaven“ в процеса на игра. Но не мога да скрия разочарованието от този пропуск, който убива в зародиш всякакви наченки на ролплей в играта.
ми разочарование от „Gloomhaven“ до този
момент. Лесно мога да преглътна всичко което ви казах по-горе, колкото и
сериозно да ви звучи като минуси в играта. Но да разработиш подобна мащабна игра, предлагаща месеци геймплей, пристигаща в гигантска кутия пълна със стотици компоненти и да не намериш място за една простичка книжчица с малко от историята на света, в които се развива действието е непростим пропуск за мен. Още повече, когато играта ти има толкова сериозни амбиции. В „Gloomhaven“ откриваме един интригуващ фентъзи свят, населен с странни раси и не получаваме дори и страничка текст за историята им, културата им, въобще за цялостните процеси движещи всичко. И така започвайки приключението си в „Gloomhaven“ ние сме в една „terra incognita“. Не знам дали това е целенасочено търсен ефект. Не знам ( а и нямаше да ви кажа, дори да знаех ), дали ще получим повече сведения, повече от историята на света зад „Gloomhaven“ в процеса на игра. Но не мога да скрия разочарованието от този пропуск, който убива в зародиш всякакви наченки на ролплей в играта.
Междинна спирка
Спирам дотук. Както виждате, мнението ми за „Gloomhaven“ към този момент се люшка. Между „страхотна игра !“ и „защо не са се сетили за това ?“. Ще се въздържа от оценки на този етап. И ще ви обещая втора част на това ревю, в която вече ще споделя всичко, което смятам за „Gloomhaven“.
А вие все пак пробвайте играта. Знам, че е безумно скъпа и трудна за намиране. Съберете се групичка, заделете по петдесет лева на човек и опитайте „Gloomhaven“. Струва си поне заради наистина страхотната централна геймплей механика и интригуващите „legacy“ елементи.
Дали това е най-добрата игра за тази година ? Съмнявам се, поне за мен. Но със сигурност е едно интригуващо заглавие, което се опитва да направи следващия скок за настолните игри, помагайки им да заемат трона на компютърните си събратя.