Шарените дискове на пустинята- Sonora

Сонора е една от големите пустини в света. Разположена е в Северна Америка и заема площ малко повече от два пъти територията на България, простирайки се в два американски и два мексикански щата. Едно от най-горещите кътчета на континента, Сонора е известна с богатото си растително и животинско разнообразие и с това, че служи за декор на едно 90% от уестърн жанра в киното.

Защо ви разказвам всичко това ? Защото ще ви говоря за настолна игра, която е кръстена на едноименната пустиня и действието се развива именно там. Но не очаквайте мексикански бегълци, наркокартели, „DEA“ или огради по границата ( но пък можеше ). В „Sonora“ вие „свързвате“ и „заграждате“ разни форми по персонален борд, като преди това сте „приплъзвали“ дискчета. Ако съм ви объркал с това описание – за „roll&write“ игра ви говоря !

Una cerveza y un sombrero

„Sonora“ е семейно ориентирана игра с „приплъзване“ и „писане“ за до четирима играчи. Играта поддържа и солов вариант. Ще е добре да уточня, че „Sonora“ не е традиционна „roll&write” игра. В нея няма зарове, не хвърляте нищо, а „приплъзвате“ ( „flick“ ) дървени дискчета, с което играта придобива и един елемент на „ловкост“. Дизайнер на „Sonora“ е Роб Нютон, а издатели за “Pandasaurus Games”.

Да се говори за тема в „Sonora“ е задача с повишена трудност. С което играта по нищо не отстъпва на 90% от заглавията в жанра, към който спада. И все пак нека направя някакъв опит. В „Sonora“ вие пътувате из едноименната пустиня и „наблюдавате“ различни видове кактуси и местни животинки, записвайки информация за тях. Нещо като научен работник  ! Може да си затворите очите и да си представите, че това е темата в играта.

Истината, естествено, е доста по-сухичка. Всъщност „приплъзвате“ дискове с различна стойност, след което „заграждате“ кактуси и тетрисови форми по борда си. Сухичко както казах, но има и още.

Подготовката за игра в „Sonora“ е елементарна. В средата на масата поставяте централният борд, като го ориентирате със зоната на “скалите“ към първия играч. Той се определя посредством правилото: този, който последен е помогнал на диво животно или ако не ви харесва това, на случаен принцип. Всеки играч получава комплект от пет дървени дискчета в избран от него цвят, маркер и персонално табло за отбелязване.

В „Sonora“ както централното табло така и персоналните ви са разделени на четири зони, представляващи четири различни хабитата в пустинята – скалите, реката, каньона и калното плато. Всяка зона представлява мини-игра, включваща собствени правила и условия за точкуване. Основното обаче е едно и също – на база на „приплъзнатите“ във всяка зона от централния борд дискчета, „отбелязвате“ по персоналните си табла.

„Sonora“ няма ясно фиксирана продължителност. В началото на играта играчите определят колко рунда ще играят, като имат опция между „къса“ ( пет рунда ), „стандартна“ ( шест рунда ) и „дълга“ ( седем рунда ) игра.

И пустинята може да е тясна

Всеки игрови рунд в „Sonora“ включва две фази : „Приплъзване“ и „Писане“. Всъщност, това са и двата основни геймплей похвата в играта. „Sonora“ има елементарни правила, които се обясняват страшно бързо и не представляват трудност. Малко повече време трябва да отделите само върху правилата касаещи записването и точкуването на всяка зона.

Започвайки с фазата „приплъзване“ играчите се редуват да „изстрелват“ по два от  диска в централното игрално поле. Последното прилича на „dice tray“ или  многоъгълна чиния с пластмасови стени. Може да го възприемете и като оградена арена. Трябва да поставите вашите дискове на един от ръбовете му ( този най-близък до вас ) и да ги „приплъзнете“ вътре.

Естествено, това води до доста хаос и забавни моменти. Естествено, може да бутате и размествате дискове на вашите опоненти. Естествено, ваш диск може да излети извън игралното поле, но това не е много забавно, защото означава, че той излиза от игра и не се брой за дадения рунд.

Целта ви е да „приплъзнете“ дисковете си в желаните от вас зони, които съответстват на зоните от персоналното ви табло, за да може след това да ги точкувате. Хитрата уловка е, че всеки диск в „Sonora“ има стойност от едно до пет, като естествено колкото по-висока е стойността, толкова по-ценен е диска. Защото по-високата стойност ще ви позволи да „пишете“ повече по персоналния си борд.

Така в „Sonora“ се прокрадва и елемент на „ловкост“. Трябва ви прецизност, за да разположите дисковете си така, както би ви вършило най-много работа. Естествено, тази прецизност не зависи изцяло само от вашите усилия, защото както ви казах, опонентите ви може да избутват дисковете ви, когато „приплъзват“ техните. „Sonora“ далеч не може да се определи като „дълбока, стратегическа“ игра и ако търсите нещо подобно, то спокойно може да спрете да четете това ревю дотук.

Ако все още сте тук, трябва да ви кажа, че лично за мен фазата с „прилъзването“ в „Sonora“ е много забавна. Обичам подобен род игри и тази механика ми е доста приятна.

Единствената критика тук е към така наречените „бонус позиции“ от централния борд. Всяка една локация има бонус позиция носеща символа на друга локация. Последните, да вметна, имат за символ различни животни, което служи да ги различавате : лисица, заек, бухал и гущер.

Когато попаднете върху „бонус“ локация, то стойността на дискчето ви се смята не към основната локация, а към тази изобразена на бонуса. Малко „пипкаво“ правило в „Sonora“, според мен, защото поражда дискусии и чудене. И ще ви отнеме най-много време да обясните на играчите. Защото хем се води „бонус“ позиция, хем реално не е, защото това което получавате не е бонус. Бонус е когато получиш нещо допълнително, а тук получавате нещо, за сметка на друго. Затова и може да създаде объркване в играта.

Втората фаза в „Sonora“ е свързана с „писането“ по персоналното ви табло. Тук идват правилата определящи всяка зона. Реално освен първата зона, всяка една може да се отбележи едновременно от всички играчи. Последното сериозно помага за кратката продължителност на играта. „Sonora“ спокойно може да бъде възприета като филър игра, което бих казал е плюс, на фона на доста по-комплексните игри в „roll&write“ жанра в последно време.

Първата зона в „Sonora“ са „скалите“ и там има значение, кой държи контрол. Последното се измерва, когато съберете стойността на дисковете си в зоната – играчът с най-голям сбор печели.  След което нанася резултата на таблото си. На него има отбелязани различни „скали“/“фигури“ като съвкупност от различен брой полета. Задрасквате толкова полета, колкото е стойността на дисковете ви, като се стремите първи да запълните дадена фигура. Последното е важно, защото първият получава по-високата стойност точки за дадена „скала“, а останалите играчи ще успеят да се класират за втората. Освен точки, може да придобиете и бонуси, за които ще говорим след малко (  и този път са наистина бонуси ).

Втората зона ви позволява да рисувате тетрисови форми. Всеки диск в зоната ви позволява да нарисувате някаква форма в зависимост от стойността му, като може да рисувате и форма от по-ниска стойност. Основната идея е да не излизате от „пъзела“  и всяка форма да се докосва поне в едно квадратче до вече нарисувана. А ограждайки форми се стремите да ограждате различни видове кактуси ( три на брой ). Колкото повече, толкова повече…точки в края на играта (Мечо Пух, ти ли си ? ).

Третата зона в „Sonora“ е означена като „реката“ и трябва да симулира речно корито. Това е вероятно най-сложната за обяснение откъм записване и точкуване зона. Нанасяте стойността на всеки диск като се движите по ръкавите на реката, като задрасквате кръгчета. Последното кръгче от нанесената стойност ограждате и това са точките ви от дадения диск. Звучи сложно, но просто е глупаво за обяснение, когато не го виждате ( къде е видеото, Ицо ? ). Естесвено, тънкият момент тук е, че последното кръгче което заградите може да няма стойност…ами тогава не взимате никакви точки. Реално „реката“ е най-предизвикателното място за точкуване в „Sonora“, но ако се справите успешно може да избухнете с точки в края.

Четвъртата и последна локация за „писане“ са калните пукнатини/плато. Там искате да рисувате триъгълници. Всъщност свързвате линии, които образуват триъгълници, а вътре остават затворени кактуси. Последните в края на играта се умножават по две, четири или шест в зависимост от вида си и ви носят „една торба с точки“.

Споменах ви за бонусите. Това са допълнителни опции за точки, в разнообразни локации, закодирани на таблото ви. Нанасяйки резултати от „приплъзването“ на дискчетата си, имате шанс да „заградите“ най-разнообразни бонуси позволяващи ви да правите дълги, комбинативни ходове.  И съответно да отбележите ужасно много точки в краят на играта.

Кактусомания

„Sonora е свежа, забавна и заразителна игра в “roll&write”жанра, която успява да въведе нещо новичко в него – елемент на „игра с ловкост“. Играта е лека, играе се бързо и предлага достатъчно опции. Да, ще кажете, че късметът има голямо значение в „Sonora, с което няма да споря, но ви уверявам, че целия хаос на масата е ужасно забавен.

Или поне за мен е така в компанията на тази игра.Харесва ми да тренирам уменията си по „приплъзване“ на дискчета, като се опитвам и да се класирам за дадена локация, смятайки че там са „големите точки“. „Sonora“ предлага достатъчно пътечки, за да стигнете до крайната победа, което гарантира преиграваемост. „Sonora“ е отлична семейна игра за всички възрасти и предпочитания или неангажиращ филър, с който да се разтоварите.

Ако имам някаква критика към играта, то това е визията и компонентите. И ако липсата на „лъскавки“ пластмасови глезотийки и главозамайващи илюстрации да е нещо, което съм склонен да преглътна, то не така стоят нещата с персоналните ви бордове в „Sonora“. Последните са от ламинирано/гланцирано..нещо си, която ви позволява да пише върху тях с триещ се маркер. Ами не ми харесва това в “roll&write” игрите. Замазва се, трие се лесно, не изглежда добре в крайна сметка и т.н. Наречете ме „настолен природен унищожител“, ама си искам хартиени листчета ( #ЛистИМолив).

Шегата настрана : „Sonora“ е прекрасна игра в “roll&write” жанра, макар да няма зарчета. Елемента за „ловкост“ в играта е забавен и предизвикателен. Опциите ви за точки са много. А самата игра се играе бързо, неангажиращо, но и пленително. Препоръчвам смело !

Оценка :

Визия и компоненти : 4 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 4.5 / 6

Крайна оценка : 5 / 6