Автоматизиран късмет – Crystal Palace
Ние, българите, имаме голяма слабост към международните индустриални изложения. Някак те са закодирани в ДНК-то на модерният, съвременен българин, този появил се след Освобождението, та до наши дни. Съществена роля за това изиграва и големият Алеко Констатинтинов и неговия прочут пътепис „До Чикаго и назад“…а също и образа на Ганьо Балкански.
Естествено, Световното изложение в Чикаго от 1893г., станало толкова близко до нашата култура и литература, не е нито първото, нито най-известното от Световните изложение. Всъщност идеята за тях възниква в Париж през 1844г. Основната цел е да се даде израз на огромния бум на индустриализацията. В следващите години множество градове домакинствата Световните индустриални и бизнес форуми, катосамата идея за тяхното провеждането им еволюира през последвалите десетилетия.
Според историци и индустриалци, правото да се нарече „Първо“ Световно изложение се пада на това провело се през 1951г. в Хайд Парк в Лондон. То носело грандиозно име: „Великото изложение на индустриалните постижения на всички народи“. Около 13 000 експоната били демонстрирани по време на изложението, което от своя страна било посетено от близо шест милиона посетители. Сред гостите и изложителите се открояват имената на такива личностти като Чарлз Дарвин, Карл Маркс, кралица Виктория, Чарлз Дикенс, Шарлот Бронте, Майкър Фарадей, Луис Карол и прочие.
Основната атракция на изложението бил така нареченият Кристален дворец – масивна сграда от чугун и стъкло панели, която била построена специално за събитието в Хайд Парк. Нейн автор бил архитектът и градинар Джоузеф Пакстън. Изложението в Лондон от 1851г. остава известно и като „Изложението в Кристалният Дворец“.
Защо ви разказвам всичко това ли ? Ами защото след изложението в Чикаго от 1893, изложението в Брюксел от 1897, дойде ред и на това в Кристалният Дворец да послужи за тема на настолна игра. В коментарите под това ревю ме поправете, ако съм пропуснал някоя игра с тема „Световно индустриално изложение“. “Crystal Palace” е класически представител на „евро“ жанра и трябва да се приготвите за повече стратегически геймплей и по-малко за тематичност. Но да видим какво има да ни предложи тази игра.
Империя от картон
“Crystal Palace” e стратегическа, “евро“ игра с поставяне на работници, за двама до петима играчи. Основната механика гравитира около „работници“-зарове и интригуващия подход за определяне на тяхната стойност. Освен това в играта ще намерите и още добре познати „евро“ похвати – менажиране на ресурси, специални умения и богата на опция „салатка от точки“, идващи от разнообразни източници. Дизайнер на играта е Карстен Лаубер. Интригуващото е, че “Crystal Palace” получава одобрение на самия Уве Розенберг ( бай Уве ), който освен това е помагал в дизайна й. И както ще видим неговото влияние се усеща ясно в геймплея. Издател на играта е “Feuerland Spiele”.
Както вече стана ясно, темата в “Crystal Palace” е ситуирана около „Великото изложение на индустриалните постижения на всички народи“, провело се в Лондон през 1851г. Играчите влизат в ролята на представители на дадена нация, които всячески се опитват да привлякат най-много шум около свойте прототипи, както и услугите на най-влиятелните персони на епохата. Естествено, всичко това се прави за точки.
“Crystal Palace” продължава точно пет рунда, разделени между годините на подготовка на изложението и самото му провеждане или казано иначе – от пролетта на 1849г. до 1851г. В рамките на тези пет рунда вие ще се стремите да трупате точки, като последните идват от разнообразни източници – пантенти за прототипи; услуги от влиятелни персони; събрани ресурси; позиции сред обществото; персонални цели пред всяка нация и прочие. Част от точките събирате в хода на играта, а други добавяте след нейният край.
За да трупате точки в “Crystal Palace” менажирате няколко ресурса – пари, „зъбни колела“, „крушки“ и „вестници“. Парите са ясни – колкото повече, толкова по-добре…и както ще видите, това важи особено за тази игра. Другите два типа са някак безлични. Дето се вика можеше да е всичко друго и спокойно ще забравите за съществуването им като тематичност. А „вестниците“-ами предполагам, че искате да следите пресата, за да следите за влиянието си. „Вестниците“ са ресурс, които може да конвертирате във всичко друго. Всъщност, всички ресурси в “Crystal Palace” се конвертират едни в други, което е отбелязано на персоналното ви табло. Тази им особеност е доста удобна, за подобен род стратегическа игра.
Подготовката за игра в “Crystal Palace” е с прилична продължителност като за „евро“ игра, но е доста досадна като подредба. Последното се дължи на наличието на десет самостоятелни борда, общи за всички играчи и по един персонален. Бордовете са двустранни и са толкова много, защото зависят от броя на играчите. Което е странно решение. Не можеше ли просто един голям двустранен борд. От едната страна за 2/3 играчи ,а от другата за 4/5 ? Защото първо отнема време да откриете правилното бордче, второ заема повече място и се разместват в хода на игра. А освен това на отделен борд е поставена скалата за точки. И има още един борд за „Черния пазар“. Какво да ви кажа – нерационално използване на картон.
Иначе самите бордове са си местенца за поставяне на „работници“ – ролята на заровете ви “Crystal Palace”. Като казах зарове, всеки играч получава по четири, а още два започват „заключени“ в центъра на игралното поле. Освен това имате пет „асистента“ идващи под формата на дървени маркери, четиридесет паунда (ОСОБЕНО ВАЖНИ) идващи под формата на токени, „зъбно колело“ и „крушка“. Също така трябва да разпределите и пет различни маркера във вашия цвят на различни места по игралното поле – точки, приход, скалата за обществено положение, токени за плакати, „вестници“…и май това бяха. Пфу, определено не е малко.
Най-важното нещо което се случва в хода на подготовката за игра в “Crystal Palace” е избора на нация. Всяка нация пристига с персонално табло, на което е отбелязана нейната специална цел. Последната ви носи точки в края на играта.. Целите са най-различни и са свързани със събиране на някакви ресурси – „вестници“, карти „Прототипи“, карти „Персони“, Обществено мнение, пари и прочие. Националните цели са добро, дори бих казал задължително допълнение за игра като “Crystal Palace”. Защото то ви дава насока как да започнете играта и е предпоставка за преиграваемост. Освен персоналната ви цел, върху таблото ще откриете : описание на структурата на един рунд от играта; скалата измерваща „вестниците“ ви; легенда описваща конвертирането на ресурси
В средата на таблото има и още едно поле. В него поставяте токени „Технологии“ и евентуални заеми, които вземете в хода на играта. Ако обаче не го запълните, всяка една празна позиция в края на играта ви струва минус две точки. Дето се вика : „бай Уве, ти ли си ?“. Добре позната механика ( А Feast for Odin ), само че тук без вълнуващия пъзел елемент. И изглежда малко като кръпка.
„Индустриализация“ на зарове
“Crystal Palace” продължава точно пет рунда, както вече ви споменах. Всеки един от тези пет рунда преминава през седем фази. В следващите редове няма да ви обяснявам пълните правилата на играта, а ще се опитам да ви разкрия идеята зад всяка фаза, основните геймплей решения, които може да намерите в нея.
В първата фаза на всеки рунд намествате зарове си и плащате стойността им с парички. Да, правилно го прочетохте : НАМЕСТВАТЕ. Защото в “Crystal Palace” вие не хвърляте зарове, за да определените тяхната стойност, а сами я избирате, като след това трябва да я заплатите. Взриви ли ви се главата от комбинации ? Ами ако ви кажа, че всяка локация за „работници“ има точно фиксиран брой места за зарове и на всяко място може да влезе само зар от посочената на местенцето стойност или по-висока ? Вече и сами може да си представите какво анализиране пада в “Crystal Palace”. ( бел.ред. особено с една определена категория играчи, обичащи да изчисляват всичко)
Механиката с наместването на заровете е квинтесенцията на “Crystal Palace”. Това е най-необичайното нещо в тази игра, нейната запазена марка. Също така е и най-силното й оръжия, привличащо геймъри търсещи игри с малък ( или никакъв ) късмет, като светеща крушка насекомо.Защото именно това ще чуете : „в тая игра няма никакъв късмет, има само стратегия и много контрол, щото не ги хвърляме заровете, ами ги наместваме“. Ох, ще се върна към това изречение след малко, а засега – блажени са вярващите…и да продължим нататък.
След като платите стойността на заровете си, преминаваме към следващата фаза – поставянето ми. Преди това обаче се определя първият играч : този платил най-много за зарове т.е. наместил такива с най-висока стойност. Какво обаче става ако не можеш да платиш ?
Отварям една зловеща скоба и навлизам в мрачните дебри на „вземането на дълг“. Една механика, която е добре позната в настолните игри. Не ти стигат парички, вземаш от банката, ама ако не ги върнеш до края на играта – губиш точки. Тази формула има много вариации, част от които ( като например в Brass) доста сполучливи. Как са подходили в “Crystal Palace” ? Взимаш заем, който ти носи десет парички и определено количество отрицателни точки като не успееш да го върнеш. Ако го върнеш – в края на играта губиш „само“ пет точки. Направи ли ви нещо впечатление ? Казах „определено количество отрицателни“ точки. Не, не е грешка приятели..а толкова ми се искаше да бъде.
В “Crystal Palace” теглиш на случаен принцип токен заем, като винаги получаваш десет парички, но може да бъдеш наказан с различен брой отрицателни точки(на късмет) вариращи от осем до десет. Честно да ви кажа, не знам как да обясня тази механика. Не разбирам логиката зад нея.
Аз и Иван вземаме заем. И двамата получаваме десетки парички. Ама той губи повече точки от мен, щото аз съм изтеглил по-добре от купчината с токенчета „Заем“.
Къде отиде липсата на късмет в “Crystal Palace” ? Какво стана със стратегическото ? Каква всъщност е логиката зад такава механика ? Едва ли ще получа отговор на тези въпроси.
Обратно към фазите на игровия рунд в “Crystal Palace”. Втората фаза поставяте заровете си. Както казах : има определен брой места на всяка локация за работници и на всяко място, поставения зар трябва да има има някаква минимална стойност.
В третата фаза от рунда стигаме и до изпълнението на действия, което е всъщност и най-важната фаза в “Crystal Palace”. Първо, трябва да знаете, че поставен зар върху даден борд не ви гарантира,че ще изпълните действието. Защото освен зарове с определена ( или по-висока ) стойност има и ограничени полета, където тези зарове да стъпят. И тези полета са по-малко от местата за поставяне на зарове във фаза две. Така може да сте сложили зар, а да не изпълните действие, защото няма място за него в трета фаза.
Самите полета биват няколко вида – такива който ви дават „асистентско“ действие, които ви искат допълнително пари, такива носещи ви „вестници“ и празни. Тези струващи допълнително парички са най-неприятните, но понякога ще сте принудени да ги ползвате. „
Асистентските“ екшъни в “Crystal Palace” са доста интригуващи. Това са своеобразни бонус действия, които извършвате с вашите фигурки „асистенти“. Дейно участие в тях заема таблото „Черен пазар“. Може да поставите или да придвижите вече поставен асистент. За всяко такова действие плащате съответната цена в парички. Самото табло пък ви дава разнообразни бонуси в шеста фаза от рунда – в зависимост от това къде се намират вашите „асистенти“.
С „асистентите“ също така изпълнявате и вашите персонални цели. Тук отново е малко странно. Трябва да сте покрили условието на целта (последните имат три степени) и да извършите „асистентско“ действие, за да придвижите вашия асистент и реално да си отключите точките в края на играта.Странно е, защото изглежда ненужно и пресилено. Реално, самото покриване на условията на вашата персонална цел трябва да е достатъчно, за да се класирате за точките. Ненужно усложнена механика.
Осем на брой за бордовете и съответно различните локации за вашите „работници“/зарове в “Crystal Palace”, като всеки ви носи различни неща. В първата вземата карти „Прототипи“, които не плащате веднага, а оставяте настрана. Втората ви носи токени „технологии“, които ви дават моментен бонус или бонус във всяка шеста фаза от играта и се поставят на игралното ви табло, закривайки елементи от секцията с минусови точки. Може да взимате и акции. Последните ви носят движение по скалата „Доход“ и точки.
Може да трупате директно ресурси, „зъбни колела“ или „крушки“ или да генерирате медийно внимание, което ви движи по съответното табло за това. А може и да изпратите един от свойте зарове извън игра, за да вземете точки. Последното може да се извърши едва три пъти в цялата игра и носи различен брой точки в зависимост от рунда, в който го извършите.
На няколко пъти споменах борда за „медийно внимание“, затова ще разкажа малко повече за него. Най-общо : движите се напред в хода на играта и прескачате през рекламни флайъри и „плакати“. Първите ви дават моментен, еднократен бонус, когато минете през тях. Вторите са доста по-интригуващи и лично за мен са най-вълнуващата механика в “Crystal Palace”.
Имате на разположение два маркера, които може да поставяте върху плакати. Самото поставяне се извършва обаче само когато стъпите или подминете плакат! Не може по-късно. Самите плакати пък ви носят точки през всяка шеста фаза от всеки рунд до края на играта след поставянето си. Може да играете на сигурно – да скочите на първите два плаката, да си сложите маркерите и да вземете точки. А може и да рискувате, да натиснете максимално по скалата за „медийно внимание“ и да се опитате да стигнете до края, където са големите точки. Въпроса е, дали си струва и дали ще ви излезе сметката. И още нещо – в краят на играта играчът най-напред по скалата за получава бонус точки.
За да свърша с възможните действия, трябва да ви поговоря за картите „Персони“ . С тях са свързани две локации. В една ги наемате – избирате си дадена карта и плащате цената й. На нея има изобразена историческа или фиктивна, но популярна личност от епохата, която идва да работи за вас. Картата ви дава някакви ефекти, понякога еднократни, понякога служещи до края на играта, а също така е свързана с едно или повече изобретения. Искате да имате във ваше притежания даден прототип и персоната свързана с него,за да получите бонус точки.
Всяка карта „Персона“ обаче изисква да й плащате работна заплата ( ами трябва да ядат хората ). Последното се извършва в следващата, четвърта фаза от рунда. Стойността на заплатата зависи от вашето положение в английското общество. За целта има специална локация за действия, която позволява да подобрявате вашето положение в хода на играта, като това обичайно води до намаляване на работната заплата на работещите за вас. Но внимавайте, някои от картите „Персони“ увеличават своето заплащане с прогресирането ви в обществото!
Петата фаза от рунда е свързана с създаването на прототипи. Както ви казах, първо само си запазвате патента за прототип, посредством поставяне на „работници“/зарове, а после го създавате. В петата фаза на “Crystal Palace” може да създадете до два протипа, като платите цената им в „зъбни колела“ и „крушки“. Те от своя страна ви носят точки в зависимост от това, в кои рунд ги направите. Последното е интересен похват.
Както стана дума, ако на служба при вас е и свързаната с дадено изобретение „персона“, то получавате бонус точки. Всяко изобретение ви носи и някакъв ефект, който изпълнявате веднага. И тук е интересното : може да решите да изпълните ефекта върху някой друг играч или върху себе си. Голяма част от ефектите са с отрицателен знак и някак естествено не ги искате. Но пък да ги препратите на свой опонент ми изглежда като ненужна “take that” механика в играта и насилствено добавяне на изкуствена конфронтация в “Crystal Palace”. Играта няма нужда от това. Има достатъчно „сблъсъци“ с останалите играчи и без този способ.
Шестата и седмата фаза в “Crystal Palace” са свързани с „пасивно“ менажиране : получавате и губите ресурси/точки без реално да имате някакви опции. Първо взимате прихода си под формата парички в зависимост от позицията си на скалата за приходи. След което падате с три позиции по същата скала. Последното е обяснено в играта като „специални разходи“. Реално, не получавате нищо за тези специални разходи. Нещо повече – ако някъде къде повече да паднете по скалата за приходи, губите директно точки. Лично за мен това е още едно „вземи това“ решение в “Crystal Palace”. Непродиктувано от нищо, просто за да направи живота ви в играта още по-сложен.
След което получавате бонусите си от „технологичните токени“ и от „Черният пазар“. И навлизаме в последната фаза на рунда, която реално е подготовка за нов рунд.
Сиво, по лондонски
Подходих с особен трепет и внимание към “Crystal Palace”. Причините за това бяха две. Първо, ужасно много обичам настолни игри, където „поставянето на работници“ е поверено на зарове. Няколко от най-любимите ми заглавия за всички времена използват този похват. И второ, играта ми беше препоръчана от доста хора, като един от изненадващите миналогодишни „евро“ бисери. Уви,играта ме остави със смесени чувства.
“Crystal Palace” не е лоша игра. Всичко в нея работи, има достатъчно количество стратегия, разнообразие и преиграваемост. Но няколко детайла, на пръв поглед незначителни, наклониха везните. И тук не включвам темата, която всъщност аз харесвам : световно индустриално изложение и шантави изобретения. Нито стандарната, незабележима, „евро“ визия : бежови бордове, разминаване на цветовите гами по компонентите на места, токени с ниско качество. Дори илюстрациите по картите и наличието на „познавателен“ текст по „прототипите“ и „персоните“ ми хареса и е плюс. Реално единствената ми критика към визията е множеството разхвърлени табла, когато можеше да си е един голям борд.
Неудовлетворението ми дойде от няколко елемента в геймплея. Първо, тая история с „наместването“ на зарове, макар и да звучи оригинално, не прави нищо за играта освен да я забавя. Какъв беше проблема да хвърляте заровете и да „манипулирате“ резултатите след това, като последното също си го плащате с пари ? Но това всъщност не е толкова голям проблем. Дразнещият елемент идва от това, че идеята на „наместването“ на заровете, да се редуцира късмета в играта, е тотално компроментирана от десетината други места, където всичко се случва на „случайност“. Обръщането на „технологичните плочки“; тегленето на картите,където може цяла да чакате дадена „персона“ за бонус точки и тя да не се появи и за капак – вземането на заем, нещо толкова тривиално и сухо, също включва доза шанс, която е ужасяващо дразнеща, ако късмета не е с вас.
Когато към всичко това прибавя факта, че стартирате с отрицателни точки върху таблото си. Принудени сте насила, да се конфронтирате с опонентите си, като „изсипвате“ върху тях ефектите на картите „Протипи“. А за капак и самата игра ви „рита в слабините“ със загубата на приход, просто ей така всеки рунд. Всичко това доведе до едно натрупване на неприятни впечатления в мен, което почти ме кара да изкрещя : „Crystal Palace” не е добра игра“ !
Но не е така. Играта всъщност е окей. Дори може да мине за много добра. Ала е ужасно безлична. Именно това е най-голямата ми критика към “Crystal Palace”. През цялото време играта ви натиска, затруднява, принуждава ви да удряте опонентите си със изсмукани от пръстите механики и съответно също да получавате подобно отношение от тях, без реално да има някакъв пиков момент. В нито един момент играейки “Crystal Palace” не се почувствах като голям бизнес инвеститор. Нито за миг през цялото й дълго времетраене, в “Crystal Palace” не дойде “WOW” момента.
И това ми се струва най-тежката присъда – “Crystal Palace” е „средняшка“, лесно забравяща се игра. Без да е лоша. Дори е добра, но тотално ме загуби с безличието, със сивотота си.
Оценка :
Визия и компоненти : 4 / 6
Геймплей : 4 / 6
Преиграваемост : 4.5 /6