Първи поглед : Слава на героите -March on the Drina
Не въднъж съм споменавал от страниците на нашите ревюта, че обичам настолни игри с богата историческа тематичност. Да, ако винаги сте се чудите „кои са тия хора, дето го четат тоя „flavour“ текст по картите и защо въобще го има“…е аз съм от „тия хора“. От геймърите оценяващи високо историческата подплатеност на игрите, които играе.
Освен това обожавам военните игри. Именно покрай тях попаднах в хобито. Което трябва да ви каже, че „March on the Drina“ веднага грабна интереса ми. Говоря ви за нова настолна, военна игра, която в момента на писането на това ревю търси вашата подкрепа в Кикстартър ( линк към кампанията ). Играта ни пренася на бойните полета на Първата Световна война. И по точно на небезизвестният Солунски фронт, свързан пряко и с геройчни моменти от нашата история. Да, България я има в играта…и дизайнерите са ни титулували като ИМПЕРИЯ БЪЛГАРИЯ. Учестено дишане, нали ? Не било достоверно исторически ? На кого му пука ! Но все пак да видим, заслужава ли играта вашата подкрепа.
Солунският фронт по сръбски
„March on the Drina” е лека, военна тактическа игра, за двама до четирима играчи. Основното в нея е контрол на територии, като новаторския елемент в играта залага на разнообразни ефекти в игровите рундове и обилно количество исторически факти. Дизайнери на играта са братята Янко и Вукашин Нивашич Издатели са „Princeps Games“, за който това е дебют в хобито.
Действието в „March on the Drina” ни пренася в горещото лято на 1914г. Светът е поел по пътя на унищожителна световна война, без да знае какво предстои. Голяма част от военните експерти на времето предсказват бърза и кратка война – в стила на конфликтите от миналото столетие. Нещата обаче вече са се промени безвъзвратно с новите методи за водене на война.
На 28.07.1914г. Австро-Унгария обявява война на кралство Сърбия, като реакция на атентата срещу хабсбурският престолонаслидник ерцхерцог Франц Фердинанд, убит месец по-рано в Сараево. Светът неподозирано навлиза в конфликт с глобален характер – за първи път в своята история. Следва една наистина геройчна отбрана и отпор от страна на сръбските войски, която изненадва австрийците, отблъсквайки поне три големи офанзиви. През това време и останалата част от света поема по курса на войната, попадайки в единия или друг лагер на враждуващите страни.
През 1915г. Австро-Унгария предприема нова офанзива срещу Кралство Сърбия. Този път към нея се включват и съюзните войски на Германия и България. Сръбската съпротива е сломена. Войската на балканското кралство е принудена да отстъпи през албанските планини и в подстъпите към Солун се формира военен фронт. Тук с подкрепления от французи и англичани, сърбите прекарват по-голямата част от войната, докато териториите им са окупирани. Но да спрем с краткия исторически урок дотук.
В „March on the Drina” всеки играч поема ролята на една от замесените в конфликта държави – Германия, Австро-Унгария, България и Сърбия. Първите три са означени като империи – могъщите противници, изправящи се срещу кралство Сърбия. От историческа гледна точка…това е вярно в частта за Германия и Австро-Унгария. Но аз лично няма нищо против, че и на нашата родина е оказана такава висока чест. Играта ни пренася в началото на офанзивата, когато сръбската армия със зъби и нокти държи свойте територии.
„March on the Drina” е игра „един срещу всички“. Също така, макар и да не е обявено по този начин, е игра с контрол на територии. Това най-ясно проличава от условията за победа. Играчът контролиращ Сърбия печели, ако контролира всички градове на територията си за един рунд. Играчите направляващи войските на съюзните империи печелят ако превземат всички сръбски градове и ги контролират един рунд. Има и още един вариант – играта може да свърши и когато изтекат четиринадесет рунда. Последните се отбелязват на специално календарче, за което ще спомена след малко. След краят им, страната контролираща повече градове в Сърбия е краен победител.
Изкушен съм да кажа, че подготовката за игра в „March on the Drina” отнема малко време, ала това не винаги е така. Реално поставяте централното игрално поле, което изобразява кралство Сърбия към 1914 година и съседните му държави ; разбърквате картите „Военен шанс“ ; поставяте на достъпно място таблото за „Националния военен капацитет“ и токените „пари“ ; всеки играч си избира страна, получава нейните военни единици и персонално табло. И сме готови…май.
Всъщност далеч не е така, защото следва фазата на разполагане на първоначалните ви войски. В „March on the Drina” ще откриете хартиено тефтерче, изобразяващо централното игрално поле. Всяка една от страните в конфликта ( Сърбия и трите империи ) получават по едно листче и тайно записват на него стартовото разположение на войските си. Това се прави с цел изненада на противниковата страна, а също така предоставя и различна подредба на войските при всяка игрова сесия на „March on the Drina”. Последното определено е огромен плюс.Има обаче и един минус – може да доведе до доста голямо проточване на подготовката за игра.
След като приключим разполагането на войниците си, играта може да започне. В „March on the Drina” има фиксиран ред на игране и няма правило за избор на първи играч, както и възможност реда да се промени в хода на играта.
Марш, марш с генерала наш !
Преди да си говорим за игровите в механики на „March on the Drina”, нека да уточним нещо. Да внесем яснота, както се казва. В играта винага участват четирите държави, без значение от броя на играчите. Така с трима играчи, един командва две от съюзните империи, а с двама играчи – един командва и трите. Признавам си веднага,че не съм особено голям фен на тази особеност. Особено във версията за трима играчи. За двама е окей – реално играта става една армия срещу друга армия, като основния проблем идва от това, че единия играч играе чувствително по-дълги ходове, но играта е достатъчно динамична, за да не е толкова скучно на опонента му.
С трима обаче нещата не са толкова окей. Играчът командваш две армия, може да изпита сериозно затруднение да ги координира, заедно с тези на съюзника си. Основно от комуникационна гледна точка. За да обобщя – „March on the Drina” определено е игра, която блести най-добре с четирима или като компромис, с двама играчи.
Всеки рунд в „March on the Drina” протича по един и същи начин – движите военните си единици, извършвате битки и събирате приходи съответстващи на „Националния военен капацитет“ на държавата ви. Това което добавя „вкус“ към играта е „календарчето“ със събития.
Да, то наистина идва под формата на настолно календарче ( бел.ред. във финалната версия на играта ще идва и като тесте карти ), което на пръв поглед е неразличимо по нищо от това, седящо на бюрото в офиса ви. В „March on the Drina” обаче, освен да отброява рундовете, календарчето има важно усещане за цялата атмосфера на играта и за нейното разнообразие. В началото на всеки рунд обръщате страница от „календарчето“. Върху нея е отбелязан времеви отрязък от войната ( дадения рунд ) и солидно количество отлично издържани и поднесени исторически факти, разкриващи ви реални подробности за военните действия. ЧОВЕКЪТ-ИСТОРИК в мен крещи от радост при всеки досег с „календарчето“ в „March on the Drina”.
Освен исторически факти, които знам ще са безкрайно сухи за мнозина от вас, всяко листче дава и някакво специфично правило, което променя правилата на играта за дадения рунд. Дадена държава губи войници ; пада „националния военен капацитет“ на една от страните ; пехотата на сърбите получава морален стимул и през този рунд има по-силна атака ; българите тръгват „на нож“ и войниците им се движат повече : все неща в този дух, които могат да променят чувствително тактиката ви за рунда. „Календарчето“ е едно страхотно допълнение в играта…макар и да ми се струва, че може да бъде и минус. Но затова в края на ревюто.
„March on the Drina” не е асиметрична игра, макар че между воюващите страни да има определени специфики. Последните идват от разположението им и специалните умения на генералите, на които ще обърнем специално внимание. Всяка страна разполага с три вида войници – пехота, кавалерия и артилерия. Без значение от държавата, трите видове войска има фиксирани показатели, отбелязани на персоналното ви табло – цена за наемане ; движение ; атака ; защита. Освен това всяка войскова единица може да бъде максимално със сила три, което се изобразява под формата на токени, които се поставят под единицата.
Отварям скоба, за да кажа, че „March on the Drina” предлага картонени стендита, а не миниатюри. Но пък токените за сила във финалната версия, която може да подкрепите в Кикстартър, са доста добри, защото са магнитни и ще позволяват по-лесно преместване на стендитата из игралното поле.
Както вече стана дума, последователността на игране в „March on the Drina” е строго фиксирана и не се променя : Австро-Унгария ; Гемрания ; Сърбия ; България. Определено, към нейното съставяне не е подходено с историческа точност, затова следва да приема, че тук важно значение е играла идеята за балансиране на играта. По време на вашия ход може да движите военните си единици и да се сражавате.
Движението следва няколко прости правила – в едно поленце от игралното поле може да застане само една единица ; всяка единица може да участва само в една битка в дадения рунд ; ако предприемете битка, но ви остават още точни движение, то ги губите.
От последното правило има едно изключение и то касае артилерията. Всъщност артилерията в „March on the Drina” е пълна с изключения. При нея правилото е обратното – можете да атакувате и след това да се движите. Ако обаче все пак решите първо да се преместите, то губите правото си на атака този рунд ( трябва им време да разположат оръдията ). Освен това артилерията е единствената единица в играта, която напада от разстояние. За атака с пехота и кавалерия, трябва да навлезете в квадратчето на опонента си. Артилерията обаче може да стреля по всички квадратчета около себе си, в разстояние до три.
Няколко думи и за самите битки, защото това е 90% от дейността ви като играч в „March on the Drina”. Когато две военни единици се изправят една срещу друга се сравняват следните неща : силата им ( максимум до три ) ; показателят „атака“ на атакуващия и съответно „защита“ на защитника – всичко това се събира в едно число…и накрая се тегли карта „военен късмет“.
Картите „военен късмет“ ви добавят бонус стойност към атаката/защитата…на случаен принцип. Тук вероятно „March on the Drina” ще срещне доста сериозна критика от редица играчи, макар че това не е нещо невиждано в подобен род игри ( има го, например, в „Game of Thrones: The Board Game“ ). Аз лично няма да правя толкова задълбочен анализ, а само ще ви кажа моето мнение. За мен късмета в подобен род игри трябва да съществува. Не за друго, а защото в реалните бойни действия винаги има елемент на случайност и никога не можеш да планираш всичко. Няма да ви давам исторически примери от десетки популярни сражения, където везните на битката са били наклоняни в една или друга посока именно от шанса.
В „March on the Drina” използването на картите „военен шанс“ е опция. Може да ги извадите напълно от играта и да заложите само на тактическият й аспект. А може и да модифицирате тестето по ваш вкус – да извадите определен брой карти или да отстраните напълно даден вид ( като стойност ). Тази възможност е отлично решение за тези, на които случайността им пречи.
След като извършите действия с толкова на брой бойни единици колкото решите, идва фазата за приходи – получавате вашия „национален военен капацитет“. Последния се формира от градовете, които контролирате. Вашите са отбелязани на персоналното ви табло, а когато превземете нов, вражески, то той ви увелича „военния капацитет“ с един пункт. Когато загубите ваш град, показателят ви за приходи пада с толкова, колкото е била стойността на града изобразен на таблото ви. В „March on the Drina” играчите контролиращи трите империи не могат да завладяват съюзни градове. Ако овладеете град на ваш съюзник, то просто го връщате в негово владение т.е. армия-освободителка !
Стигаме и до генералите – основния коз на „March on the Drina” ! Технически, те са още един вид военни единици, но им отделих специално внимание, понеже са ангажирани с други правила и имат специална роля в играта. Генералите винаги имат сила едно и не могат сами да инициарат атака. За сметка на това имат специално влияние върху останалите ви единици. Всеки генерал има поле на действие и всички единици, които попадат в него получават специалното умение на генерала.
Тук се връщам в началото на това ревю, когато ви описвах приготовленията за игра в „March on the Drina”. В хода на подреждането на войниците си, всеки играч си избира генерал. Трите съюзни империи могат да имат по един генерал, избирайки от двама възможни, а кралство Сърбия разполага с трима, като се избира от шест. Както вече стана дума, всеки има някакво специално умение, което променя правилата на играта – бонус при атака ; движение ; защита ; нападение над градове и прочие в този дух.
Всички военни единици, в полето на команване на даден генерал, получават неговото специално умение. Освен това, включването на подкрепления за вашите единици става само за тези, които са близо до генерал. Така в „March on the Drina” реално може да атакувате с всичките си военни единици, което чисто тематично можем да обясним като отделни бойни отряди. Но веднъж напуснали опеката на своя генерал, става доста трудно да ги подкрепите със свежи сили,а също така губите и специалното му умение, което може да наклони везните във ваша полза. Без да се губи от свободата да придвижвате свойте войници по бойното поле, в „March on the Drina” е въведено това стратегическо предимство да искате да се движите заедно с ваш генерал.
Обещаващ дебют
„March on the Drina” е изчистена, тактическа военна игра, която без да блести с някакви невиждани механики и прийоми, върши отлично своето предназначение. Правилата са ясни като концепция, макар че ми се иска да видя по-добре написана книжка във финалната версия на играта – повече илюстрации и повече примери. Основните ви действия в „March on the Drina” са точно две на брой – движение и атака. Като плюс може да се изтъкне, че това предопределя този изчистен геймплей, за който ви споменах…ала не е ли малко ?
От чисто тактическа гледна точка, „March on the Drina” ми допадна. Различните воюващи страни се усещат различно, поради разположението си. До момента не съм попаднал на някакви проблеми с балансана играта. Кралство Сърбия е представено малко по-силно от икономическа и военна перспектива, спрямо историческата реалност, но това е така с цел да се получи оспорвана игра. Трите империи, особено в началото, трябва доста да лавират с наличните си войски и ресурсите си, защото са малко, а възможностите за подкрепления се появяват едва, когато се обърне съответното събитие от „календарчето“.
Като казах „календарчето“, това без съмнение е вълнуващ компонент в комплекта на „March on the Drina”. Харесва ми ужасно много,че съдържа исторически факти за дадения период на войната. А специалните ефекти, които предоставя всеки рунд, са глътка свеж полъх в геймплея. Както казах обаче – има и друга гледна точка. А именно, че след няколко игрови сесии, ще научите какъв точно е специалния ефект за даден рунд – например, в първи рунд сърбите имат +1 към атаката на пехотата си или в осем рунд австро-унгария получава бонус за калаверията си. Това може да доведе до ефект подобен на „броенето на карти“, което няма да се понрави на някои играчи.
Чисто визуално, играта е окей. Копие, което аз получих от „Princeps Games“ е прототип и е малко мъчно за игране, заради факта, че токените увеличаващи военната сила на единиците си са дребни и се разместват постоянно. Нямам търпение да видя финалната версия, където тези токени ще са магнитни. Бордът изглежда добре, за илюстрации са избрани реални исторически снимки. Относно картонените стендита, аз лично нямам проблем. Дори мисля, че ги предпочитам в подобен род игри пред миниатюрите.
Като крайна оценка, „March on the Drina” е добра игра. Един обещаващ дебют, за нови дизайнери. Основните й плюсове са „календарчето“ и генералите със специални умения. Като минус бих посочил липсата на допълнителни правила за по-малък брой играчи и малко еднообразните действия в хода на играта, което може да доведе до това, играта да ви дойде „постничка“. Отварям скоба, за да бъда по-ясен : щеше да е доста по-интригуващо, ако единиците ви можеха да извършват и други „военни маневри“ освен движение и атака.
Казвайки всичко това, оставам на вас да прецените дали да покрепите играта. Лично аз й давам положителна оценка, като човек обичаш военните игри, а и съм особено съм изкушен и от темата Първа световна война.