Ревю: Мандала – Сакрален пъзел

Четката на калиграфа бавно се потапя в мастилницата, поема перфектното количество мастило, увисва над ръба, за да паднат ненужните капки и майсторът внимателно я пренася над снежно бялата хартия. Зад гърба му звучат ритмичните удари на пайбан и нежната песен на дизи. Художникът нанася първия външен кръг с финес и лекота,  с която може само да твори само един майстор. След което връща перото в мастилницата и с дълкока, блажена въздишка отпива глътка жасминов чай.

Приятели, отнесох се в този въображаем, далекоизточен сън на хармония и спокойствие. А съм тук, за да ви говоря за настолна игра – нещото, което обичайно правим от страниците на Board Delights ! И макар този увод да изглежда като излязал от „Kитайските загадки“ на Роберт Ван Хюлик, чисто „тематично“ играта не е толкова вълнуваща.

Все пак, още тук ще ви кажа, че механично е доста интригуваща, както и визуално. Последните пък са и причините играта да получи номинация за тазгодишните награди на Игра на годината. Става дума за семейно ориентирана, стратегическа игра, вдъхновена от символизма на източните религии. Естествено се играе за точки и естествено става дума за абстрактна игра – толкова популярни в последните години.

Мастило и туш

„Мандала“ е абстрактна, стратегическа игра за двама до четирима играчи. Водещата й идея е да събирате, редите и активирате цветни камъчета по таблото си, за да отбелязвате точки. Механиките са достъпни и леки, което прави играта ориентирана към начинаещи в хобито, а липсата на текст по компонентите ( с изключение на картите „Цели“ ) я превръща в достъпно забавление за всякакви възрасти. Дизайнер на играта е Филип Гловач ( оригинално заглавие “Mandala Stones”), a издател „Board&Dice”. У нас играта е преведена от “Black Sea Puzzles”.

За тема в „Мандала“ трудно можем да говорим. Едноименните камъчета се използват като „средствo“ за медитация в източните религии. Представляват речни камъчета, върху които са изрисувани символи. Самите символи се наричат „мандала“ и според мнозина изобразяват „божествени карти“ – път за преминаване, за да се достигне до боговете в източните религии ( Будизъм, Хиндуизъм, Шинтоизъм ).

Вашата задача в играта „Мандала“ е да събирате върху персонален борд „камъчета“ в различни цветове. Поставяте ги под формата на „кулички“/“купчинки“ върху специално означени места от таблото ви, а когато решите да ги точкувате, това се случва следвайки различни правила и носейки ви различен брой точки.

„Мандала“ няма фиксиран брой рундове. При всяко точкуване използваните „камъчета“ поставяте върху общо табло, закривайки определени позиции от него. Когато достигнете до такава посочваща броя играч – играта приключва и се определя победител.

Липсата на сериозна тема не е проблем в „Мандала“. Както вече споменах играта е абстрактна, залага на това да бъде упражнение за съобразителност и „дъвка за мозъка“. Казвайки всичко това обаче, а и както сами ще прочетете в следващите редове, „Мандала“ далеч не е от сложните абстрактни игри.

Подготовката за игра в „Мандала“ е малко дългичка и определено е най-досадната част от играта. Включва да поставите на опредлени места върху централното игралното поле колони от по четири „камъчета“ . Последните теглите на случаен принцип, от платнена торбичка, която идва в комплекта към играта. За тази задача ви препоръчвам да използвате помощта на още един от играчите.

След като поставите „камъчетата“,  на  случаен принцип между тях поставяте четирите токена на „художниците“. След това всеки взима по едно персонално табло, маркер за отбелязване на точките, които поставя на нула и тегли две карти от тестето с „Цели“. Последните ви носят точки в края на играта и са доста хитра добавка към „Мандала“, гарантираща понякога изненадващи финални резултати и игрови сесии.

Последното нещо което трябва да направите е да поставите втория основен, общ борд в средата на масата и да определете първи играч на случаен принцип.

Хармонията е в простотата

Геймплеят и основните игрови механики в „Мандала“ са изключително простички и достъпни. По време на своя ход всеки играч има избор между две основни действие: Да избере „камъчета“ или да оцени „камъчета“.

В основна част от времето си, ще извършвате първото дейстивие. За целта правите следното. Избирате един от маркерите „художници“ и го премествате на свободна позиция от игралното поле. След което вземате всички камъчета около маркера, който отговарят на неговия символ и който не се намират до друг маркер „художник“. Взетите „камъчета“ поставяте на свободна позиция върху персоналното си табло.

Относно маркерите „художници“. Не знам поради каква причина те са наречени така. Вероятно е свързано с темата в „Мандала“…но по никакъв начин не допринасят за някаква тематичност. Дори са малко „незрачни“ на фона на шарените камъчета. Основното което ви вълнува обаче, са символите върху тях. В „Мандала“ има точно два вида символи. Те имат значение когато вземате „камъчета“ от игралното поле и евентуално при точкуване на картите „Цели“ в краят на играта.

За картите „Цели“ ще си говорим след мога, защото първо трябва да преминем през действието „Оценка“. То се случва по два начина. Може просто да посочите няколко наброй локации от персоналното ви табло, максимално са пет, и да „вземете“ най-горното „камъче“ от тях, отбелязвайки по една точка за камъче. А може да извършите и доста по комплексното, но и по-възнаграждаващо „цветово“ оценяване.

За целта трябва да имате поне на две от петте локации „камъчета“ от един и същи цвят. Избирате цвета и точкувате локациите в посока от ляво на дясно. Последното има значение, повярвайте ми. От своя страна пък, всяка локация се точкува по различни правила : Една ви дава точки за различната височина на вашите колони с „камъчета“, други за моментната бройка на камъчетата , а трета за различните цветове в нея.

Когато точкувате в „Мандала“  премахвате най-горните „камъчета“ от всяка колона/локация и ги поставяте върху специален, общ борд. Неговата единствена задача е да отброява края на играта. Ще откриете символи указващи различна бройка играчи. Когато покриете с „камъче“ символа за бройката на играчи във вашата игра – довършвате рунда и преминавате към финалното точкуване.

Върху този специален борд има и още един вид символи – такива носещи директно точки точки. Когато и който първи ги закрие, записва определната бройка точки. Да ви кажа…малко странна механика. Разбирам вероятното и предназначение – да играе ролята на механизъм за настигане на откъснал се напред играч. Но не съм убеден, че изпълнява добре тази си роля.

За финал на този геймплей обзор на „Мандала“ си оставих любимото ми в играта – картите „Цели“. Това винаги е един от любимите ми похвати в настолните игри и то особено когато е направен както трябва. А в „Мандала“ е точно така. В началото на всяка игрова сесия теглите две  карти, може да изпълните само една от тях в края на играта, но вие решавате коя и то решавате накрая. Казно с други думи, не се лишавата предварително от една от картите, а държите и двете, може дори да работите и по-двете и чак накрая да решите. Това е страхотно решение, което ви дава не една, а няколко посоки в играта и мъничко…намаля дозата късмет в „Мандала“.

Дзен ми е…

„Мандала“ е лека и достъпна абстрактна, стратегическа игра, която обаче далеч не е перфектна. Да, започвам с лошото. И относно геймплеят, лошото за мен  се изразява в две направления, които са логически свързани.

„Мандала“ е доста хаотична игра ! Ситуацията по игралното поле е толкова динамична и променлива, че е някакъв абсурд да планирате повече от един ход. Смисъл, вие си планирате, но не очаквайте тия планове да се случат…

И като следствие от това – „Мандала“ за четирима е абсолютен хаос ! Не казвам, че не може да играете с тази бройка играчи…просто бъдете готови да нямате почти никакъв контрол. От друга страна, последното не е точно критика. Защото за по-малка бройка играчи, „Мандала“ се държи забележително добре. Особено искам да акцентирам върху нея като игра за двама играчи, където игровата сесия с лекота се завършва за поd 30 минути, а нивото на някакво стратегическо надлъгване е най-високо.

В „Мандала“ просто има ужасно много количество късмет и прекалено много неща не са във вашата власт, за да ги контролирате. Затова, ако обичате да редите екселски таблички с по няколко tab-а, вероятно това не е вашата игра.

Откъм визия, „Мандала“ изглежда добре. Не искам да казвам впечатляващо, защото не е. Дори и няколко години „по-млада“ като поява на пазара, тя изглежда по –незабележимо от въздесъщия „Azul”– мерилото в жанра от последните няколко години. По-незабележимо и по…сиво.

Да, прекалено много сив цвят има в „Мандала“ за моя вкус. Разбирам, че той е там, за констраст на шарените цветове на „камъчетата“…ама ми е сиво. Самите камъчета пък са с добро качество, както и всичко останало в играта. Илюстрации няма – типично за абстрактна игра. А и не липсват, да ви кажа честно.

Когато говорим за игра преведена на родния пазар, няма как да не се спра специално на правилата. Този път нямам никакви забележки за превода им. Преводачите на „Мандала“ са се справили отлично. Няма неясноти, примерите са разбираеми, всичко е добре издържано, написано и на правилното място.

Въпреки кофти началото на този пасаж и критиките, които посочих, аз харесах „Мандала“. Играта е лекичка, насочена отново към начинаеща аудитория, изглежда добре и предлага достатъчно количество „пъзел“ и „състезателност“, въпреки солидната доза късмет и хаос по борда в дадени моменти. Ще си позволя да ви я препоръчам ако имате шанс да се докоснете до нея.