Ревю: Наследството на маврите – Azul

опитвам да го казвам на български, за да не загубил португалската публика ),
които оригинално са синьо-бели керамични плочки, използвани от маврите за
декорация на дворцовите им комплекси. Знам, че едва ли грабнах интереса ви, но ще рискувам да продължа.
Казва се „фаянсаджия“
![]() |
Компонентите са изумителни |
игра с плочки за двама до четирима играчи. Дизайнер на играта е една от живите
легенди в хобито, Микаел Кийслинг – многократно награждаван дизайнер, в чиято
визитка личат заглавия като „Tikal“, „Torres“, „Vikings“, „Pueblo“ и много други. Издатели са „Plan B Games“, познати с още едно отлично заглавие от 2017г., „Century : Spice road“.
стените на кралския дворец в Евора, по поръчка на португалския крал Мануел I. Кралят се е влюбил в малките, шарени керамични плочки, част от вътрешия дизайн на спиращия дъха дворец Алхамбра и иска да ги пренесе и в своята резиденция.
![]() |
Бонбонки някой ? |
под формата на ситни, квадратни, шарени камъчета ( забравете „плочките“ от всички tile-laying игри, които познавате ) изработени от висококачествена пластмаса и без никакво съмнение са едно от основните оръжия на играта. С пъстри си цветове и шарки , те ще ви накарат да се влюбите в “Azul” и да поискате да разберете какво още се случва в тази игра.
![]() |
„Работилниците“ за керамика |
няколко доста семпли стъпки, в които ще вникнете без затруднения. Първо
поставяте всички сто „плочки“ в платнена торбичка, която пристига с игрта. След
това в центъра на игралното поле се разполагат „керамичните цехове“. Тематично – това трябва да са работилници, изработващи керамичните плочки. Трябва ви обаче сериозна доза въображние в “Azul”, за да си ги представите, защото въпросните работилници са кръгли, картонени токени, който приличат на поставки за чаши. Няма значение обаче – те си вършат отлично работата и така. А тя включва да изтеглите на случаен принцип по четири плочки от торбата за всяка работилница и да ги поставите върху нея.
нефиксиран брой ходове, докато един от играчите не приключи цял ред от стената
си.
Майсторска среща
![]() |
Персоналното ви табло съдържа всичко, което трябва да знаете |
да се нареди до класическите представители в жанра на абстратните игри. И това
се дължи на основните характеристики на геймплея й. Мога без капка
колебание да му дам следните определения – звучи тъпо, започва мудно и
скучно, но е дяволски хитър и неподозирано дълбок, като стратегия.
![]() |
Всичко придобито от работилниците слагате в квадратчетата |
право на едно действие между две възможни. Или взимате всички плочки от един
цвят от една от наличните „работилници“ и изсипвате всички останали в центъра.
Или взимате всички плочките от един цвят в центъра. Тази фаза продължава толкова на брой завъртания между играчите, докато бъдат взети всички плочким извадени в началото на хода от торбичката. Когато придобиете плочки, ги поставяте в един от редовете на персоналното ви табло следвайки следните правила.
плочки ви позволява да поставите една плочица от на ред от
стената срещу него. Всички останали плочки от реда се връщат в кутията.
![]() |
Непълните редове остават за следващите ходове |
еднообразно и сухичко. Мнозина от вас могат да допуснат сериозната грешка да не
обърнат внимание на “Azul” именно заради
така описаното от мен състояния на геймплея. Също така първите два хода в
играта не са особено привлекателни. Всичко изглежда прекалено просто до степен да си зададете въпроса „ Има ли всъщност игра в тази красива кутия ?“ И точно тогава идва развръзката в “Azul”…която съвсем скоро ви разкрива, че този визуален шедьовър е всъщност един дяволски пъзел.
![]() |
Ако вземете повече плочки, то те са минус точки в края на хода |
правилата са поставяне на плочки, които ви се разкриват и започват да действат
с напредването на играта. Основното сред е тях е забраната за поставяне на
плочки на ред, в който вече имате плочка от същия цвят.

да поставите на ред от таблото ви, то всичко излишно поставяте в специална
секция, която се материализира като отрицателни точки в края на всеки ход. Така нещата могат много рязко да загрубеят.
![]() |
Обратната страна |
Играта приключва, тогава когато един играч запълни един ред от „стената“ на своето табло. След което се преминава към финалното точкуване, в което освен придобитите в хода на играта точки, получавате допълнително от последните за всяка запълнена колона, за всеки запълнен цвят или за всеки запълнен ред в последния ход.
Както ви става ясно, “Azul” залага на много класическо и изчистено точкуване, което още в началото на играта ще ви помогне да се ориентирате и да се насочите към някаква стратегия. И макар да не му е тук мястото, ще отворя една скоба и ще ви акцентирам върху факта, че персоналните ви табла за двулицеви.
На обратната страна откриваме втори дизайн за „стената“ ви, в който не са посочени точните места за различните цветове плочки. Оставено е на играчите да направят дизайн по свой избор, като отново се спазват базовите правила – не може на един ред да имате повече от една плочка от съотвения цвят.

Вълнуваща и разкошна
Оценка :
