Космос.Без коз.Скафандър.Дама пика…- The Crew: The Quest for Planet Nine

Помните ли играта „The Mind“, която се появи преди няколко години, обра десетина от престижните награди за настолни игри, получи двойно повече номинации, включително  за престижния „Spiel Des Jahres“ и остави отпечатък върху хобито ? Всъщност може въобще и да не сте чували за „The Mind“, защото и до ден днешен не секват споровете : е ли въобще това настолна игра или не ?

Защо обаче ви говоря за „The Mind“ ? Защото днес ще ви представя една игра, която в много отношение прилича на нейно продължение или поне духовен наследник. Макар и да не споделят общ автор или общо издателство, а централните им игрови механики да са достатъно различни – едно нещо  е общото за двете игри  и това е специфичните ограничения за комуникация между играещите. Ограничения, които на пръв поглед изглеждат несъвместими с идеята стояща зад настолните игри в цялост. Обличайте скафандрите и тръгвайте с мен  в търсене на загубената планета.

Този път има тема…

“The Crew : The Quest for Planet Nine” ( бел.ред. в следващите редове ще изписвам играта само като “The Crew” ) е настолна, кооперативна игра с карти за трима до петима играчи. В книжката има и специфични правила за игра с двама души, на който ще обърна внимание в края на ревюто. Основата на геймплея се върти около „трикове с карти“. Подобен тип игри у нас са известни като „игри с взятки“. Те имат ужасно много вариации, модификации, а някои дори се практикуват официално като спортни дисциплини. Класическата форма на подобни игри залага на следното : един играч играе карта от дадена „боя“, всички около масата са задължени да отговорят на „боята“, ако могат и този играл най-силната картам като стойност, печели „взятката“ или „ръката“. Дизайнер на “The Crew” е германецът Томас Синг, който съвместява работата на дизайнер с тази на икономист и композитор. Издатели са „KOSMOS”.

Напълно изненадващо, в “The Crew” има тема ! Тя се върти около противоречивата съдба на Плутон. Не знам дали помните, но в последните няколко години това небесно тяло на ръба на нашата слънчева система, на няколко пъти получаваше статут на планета и на няколко пъти той му бе отнеман. Е, във вселената на “The Crew” някой си д-р Марков ( от БАН или ? ) създава проект „НАУТИЛИУС“. Проектът предвижда изпращането на пилотирана мисия до мистериозна Планета Девет, обект намиращ се в съседство с Плутон, за да се установи това ли е загадъчната последна планета от нашата слънчева система. И като всяка мисия „НАУТИЛИУС“ има нужда от екипаж…

Звучи като възлнуваща приключенска игра, нали ? Е, охладете ентусиазма си, “The Crew” няма нищо общо с приключенският жанр. Вместо това получавате кооперативна игра с карти, в която събирате „взятки“. Звучи тъпо…но не е точно така.

Всъщност, противно на очакванията циркулиращи около подобен тип игри, “The Crew” пристига със стегната игрова кампания, която предлага цели петдесет епизода! Те се въртят около една централна механика, но прогресивно стават по-сложни и се добавят нови и нови правила. Може да се каже, че “The Crew” е игра базирана на мисии, които тематично са представени като подбора на екипажа и мисията на „НАУТИЛИУС“.

Мисиите може да играете в последователност или в какъвто ред прецените. Лично на мен ми е интересно изиграването на “The Crew” като кампания, с прогресивно увеличаване на трудността. А самата подготовка за игра е елементарна. Разбърквате голямото тесте игрови карти и ги разделяте по равно между играчите. След което разбърквате малките карти, означени като „задания“ и следвайки инструкциите на мисията обръщате определен брой от тях на централно място, достъпно за всички играчи. Някъде наблизо оставате и разнообразните токени, които може да използвате в зависимост от избраната мисия. Един от играчи получава токена на командир и започва първи играта. A редът за това се определя с правило : този, който държи картата „Ракета“ на стойност четири в ръката си е командира за мисията.

В Космоса и да говориш, няма кой да те чуе

“The Crew” e изключително простичка игра, която се обяснява за броени минути…и се изиграва дори още по-бързо. В основата е събирането на „взятки“. Принципът е следния – водещия играч започва разиграването давайки карта в избрана от него „боя“ и с определена стойност . Всички останали „отговарят“ на „боята“, ако могат и този изиграл най-високата като стойност карта печели „взятката“. Познато е, нали ?

В “The Crew” ще откриете карти в пет „бои“. Четири от тях са цветни карти, в различен цвят и на стойност от едно до девет. Петата „боя“ са картите „ракети“. Те са точно четири на брой, на стойност от едно до четири и се нещо като „жокери“. Терминологично, в този тип игри тези карти се наричат „тръмп“. В “The Crew” картите „ракети“ изпълняват класическа роля за игрите с „взятки“ – те са над останалите „бои“ и винаги може да спечелите „ръката“ с „тръмп“ карта, без значение колко е стойността й спрямо поставените вече цветни карти.

Дотук нищо интересно. “The Crew” е добре познатам „трикова“ игра с карти, с каквито пазара е затрупан. Има обаче и уловка. И явно тази уловка се оказа достатъчно голяма, за да донесе тазгодишната награда „Spiel Des Jahres“ на “The Crew”…което беше една огромна изненада за доста хора в хобито. Вече ви споманах, че в играта има мисии. Основната им цел е да не събирате просто така самоцелно „взятки“, а да има някакво задание пред играчите в играта. Мисиите в “The Crew” са петдесет на брой и предлагат интригуваща кампания, с прогресираща трудност.

Всяка мисия обозначава както трябва да изпълните. Това обичайно е определен брой карти „задания“. Последните са мъничкото тесте с карти в комплекта на “The Crew”. Върху тях има изобразена дадена карта – нейния цвят и стойност. Когато изпълнявате „задание“ в „The Crew“, условието е много простичко – искате в края на играта изобразената върху „заданието“ карта да бъде част от „взятка“, спечелена от играча държащ „заданието“.

Картите „Задания“ в “The Crew” се теглят в началото, на случаен принцип и броят им зависи от описнанието на мисията. Освен тях обаче в играта им още други разнообразни задачки пред вас и вашите съотборници, които се отбелязват посредством токени. Ще ви оставя обаче сами да ги откриете в хода на кампанията.

Ще си кажете : какво пък му е толкова трудното на тия мисии ? Виждаме кой какви карти трябва да има в края на играта и правим така, че всеки да получи нужното му. Да, ама не ( класическа реплика )…защото “The Crew” има още една малка уловка. Помните ли, че в началото направих сравнение с The Mind ? Време е да ви кажа защо. В “The Crew” подобно на The Mind играчите не могат да си говорят в хода на играта ! Или могат…ама не и за съдържанието на картите в ръцете си. Явно на борда на „НАУТИЛИУС“ има някаква неизправност с комуникациите. Така, подобно на множество познати и обичани във всяко квартално кафене и във всеки училищен двор игри с карти, в “The Crew” трябва „да прочетете“ съотборниците си, за да изиграете правилните карти и да не нарушите изпълнението дори и на едно условия от мисията ви.

Естествено, последното е доста трудно. Защото в “The Crew” на пръв поглед няма способи да намекнете на съотборниците си, какви карти държите в ръка си и какво евентуално да играят или не. Има обаче едно решение и то идва под формата на токени „радио комуникации“. Всеки играч разполага с един такъв токен, който може да използва веднъж на мисия. За да използвате токена „радио комуникации“ има няколко условия. Първо, ако държите в ръката си карта, която е част от дадено „задание“, то не може да я използвате за комуникации.

След което избирате една карта от ръката си, поставяте я с лицето нагоре на масата и разполагате токена „радио комуникации“ върху нея, като има три опции за последното. Ако поставите токена над картата, то това означава, че това е най-високата ви като стойност карта от този цвят. Ако поставите токена в средата на картата, това информирате вашите съотборници, че това е единствената ви карта от този цвят. А ако токената е под картата – това е най-ниската ви като стойност карта от дадения цвят.

“The Crew” изглежда елементарна игра, ала само в първите няколко мисии. Съвсем скоро ще разберете, че с напредването на кампанията, нещата въобще не стоят така. И тогава ще се прояви в пълна степен ключовото значение на токените „радио комуникации“.

Няколко думи и за версията за двама. На практика е същата игра, но използва нещо  на „dummy“ играч. Той носи името „ДЖАРВИС“ ( познато ли ви е ? ) и представлява просто два реда карти, наредени на масата между играчите. Командира, играчът с токена за първи играч, командва „ДЖАРВИС“, като играе ход подобно на останалите играчи – избира една от картите на масата и я слага към „взятката“. Играта с двама на The Crew е окей, но не е нищо особено. Основният и минус е, че в една игра с доста късмет…добавя още един фактор зависещ от шанса.

„Spiel des Jahres“ или „това дори не е игра“

Както вече стана дума – “The Crew” грабна тазгодишната награда „Spiel Des Jahres” и по-точно тази, присъждана в категорията „Геймърска игра“…с което предизвика ужасно много коментари. Голяма част около тях гравитираха около това, че“The Crew” дори не е игра, според разбиранията на доста запалени почитатели на хобито.

За мен “The Crew” определено не е „геймърска“ игра и наградата й от „Spiel“-а буди недоумение…или би будила, ако не бяхме свикнали те така да си ги връчват наградите. „Германска работа“, както се казва. От друга страна обаче, “The Crew” определено си е игра, която дори може да ви хареса.

Ако обичате „класически“ игри с карти, ако си падате по кооперативните игри, ако нямате проблем да мълчите повечко и не се мръщите на късмета – то “The Crew” определено е за вас. Играта няма да ви грабне нито като визия, нито като компоненти. Но „нещото“ в геймплея й ( космическа препратка,а ) определено работи и дори успя да ми „кликне“.

Далеч съм от мисълта, че това е невижданa,феноменална игра. Дори смятам, че си има доста проблеми, като най-основния е,че може така да ви се раздадат картите, че да няма как да приключите дадена мисия. Или казано иначе : късмета е голям фактор в “The Crew”. Което звучи логично за игра с карти от подобен калибър. И въпреки това ми допадна. Защото е бърза, лека, неангажираща,а прогресивно усложняващите се мисии я правят и доста интригуваща. “The Crew” определено има какво да ви предложи, така че си заслужава да я погледнете. А и рядко може да попаднете на тази комбинация : базирана на мисии, кооперативна игра „с взятки“, в която не може да си говорите. Какво рядко, направо си е толкова невероятно, колкото шанса да открием разумен живот в Слънчевата система…Oh, wait…

Оценка :

Визия и компоненти : 3/6

Преиграваемост : 4.5 / 6

Геймплей : 4 / 6

Крайна оценка : 4 / 6