Битка за надмощие над Средновековна Европа – Risk Europe
Тези от вас, които ме познават, знаят че имам един особен сантимант към „леки военни настолни игри“, но това издание на Риск е уникално само по себе си, тъй като успява да внесе механики като менажиране на карти и ресурси, което да я направи интересна и предизвикателна, както и за тепърва навлизащите в хобито, така и за по опитните играчи, като в същото време успява да запази достатъчно от автентичния дух на Риск.
Започвайки това приключение, вие влизате в „обувките“ на владетели, които се борят за надмощие над Средновековна Европа, чрез строене на замъци, разширяване на васалните си територии, облагането им с данъци и не на последно място – водейки битки (защото както всички знаем това е било любимото хоби на средновековния владетел, поради острия дефицит на плейстейшъни).
За играта:
Играта е за до четирима играчи и имате възможност да започнете в едно от седемте уникални стартови кралства, всяко от които с различно начално умение, което в комбинация с тестето от „Кралски заповеди“ играе важна роля в изграждането на първоначалната Ви стратегия.
Целта на играта е да съберете 7 „корони“, като всеки един град под Ваш контрол Ви дава по една корона (с изключение на Рим, който дава две, което е и неговото начално умение). Играта също така разполага с тесте карти-мисии, което е другият начин да печелите така желаните корони и допълнителни „бонус умения“. В случай, че решите да не играете с мисиите (което аз лично не препоръчвам, тъй като са доста забавни), играта предоставя възможността просто да си купувате корони – опция, която въпреки и уговорена като валидна, бива забравяна от доста играчи в ракурса на играта.
Компонентите:
Наистина, наистина добри – скулптурите на миниатюрите са на доста прилично качество, като за такъв тип игра, като всяка отделна армия е със собствена тема (викинги, араби/персийци, англосаксонци и византийци/римляни) с уникални за съответната армия миниатюри. Замъците, които можете да строите, както и короните, към които се стремите, също са доста добре моделирани.
Прави добро впечатление и това, че играта си идва с доста добър инсърт, в който е помислено да има място за всичко, така че разпъването и прибирането на играта е максимално улеснено. Единствен недостатък може би е, че ако пожелаете да си слийвнете картите, с оглед че подлежат на прилична употреба, предоставената кутийка която първоначално ги съхранява, макар и с предвидено за горното място, поне при мен не съумя да ги побере.
Борда е доста голям, така че няма да имате проблеми да разгърнете военния си потенциал и да се чудите къде да си позиционирате фигурите. Издателите са успели да го направят достатъчно атрактивен за окото и в същото време – не разсейва от поставените цели.
Всеки играч започва с тесте от 8 карти с „Кралски укази“, като лично за мен те са пример за функционален дизайн на карти, предлагащ лесна и подпомагаща иконографика и достатъчно информация, че да не се налага да ровите книжката с правилата през 5 минути.
Книжката с правилата също е доста добре написана с ясни и добре структурирани правила и въпреки, че може да се наложи да я разлистите няколко пъти, за да си изясните някои от граничните правила (например каква е разликата между експанзия и маневриране) и особените ситуации в които можете да попаднете – всичко е подредено доста структурирано и няма да се лутате из нея дълго.
Геймплей:
Играта е с доста преиграваемост, като трудно човек може да си наизусти една стратегия и да следва нея към победата – нещо което съм срещал в няколко от “модерните заглавия” и лично за мен – рязко намаля оценката на съответната игра. Тук е заложено на адаптивността и дългосрочната стратегия, като всякакви краткосрочни планове могат да бъдат провалени от негово величество шанса в лицето на 12-те зара, чрез които се водят битките, но за това малко по – късно.
Няма да правя задълбочено гмуркане в правилата, но играта съчетава елементи от игри като стария Risk (завземане на територии и хвърляне на зарчета, където при равен резултат печели защитника), Nexus Ops, Axis & Allies (някои видове войски нападат преди други, с различни шансове за успешна атака за различните видове войски), Concordia (хендмениджмънт с предварително програмиране) и съм сигурен, други игри, които към момента пропускам.
Истината е, че тази игра включва много хендмениджмънт (или иначе казано управление на картите в ръката Ви), но не по досадния начин като в други игри, които започват да се въртят само и изцяло върху управлението на картите в ръка и по този начин губят дори и капката логика и правоподобност. Тук имате 8 карти и всеки рунд трябва да използвате две, които сте избрали предварително. По този начин вие наистина започвате да се чувствате като император, цар или кралица, който/която взема обмислени решения в течение на година или подобен период, в каква посока ще поеме неговото владение.
Започвате с един или повече градове, има замъци, които помагат значително на отбраната и можете да разширите своето владение в празни или вражески територии или да маневрирате по собствените си линии за доставка (свързани територии, заети от вашите войски). Можете също така да облагате с данък един град и всички свързани с него територии, за да събирате приходи, или да харчите тези приходи за строенето на замъци, закупуването на различни видове войски, или дори на карта – корона (което ви дава корона към общия брой на короните, необходими за победа).
Отново ще спомена, че печелите при събирането чрез градове и карти на 7 или повече корони в края на рунда при 4-ма играчи, като при двама или трима играчи нужните корони са повече.
При двама или трима играчи, останалите незаети армии стават наемнически, което добавя друг доста интересен елемент, а именно всеки рунд активните играчи наддават за това кой да управлява наемиците за този ход – това може да се окаже нож с две остриета, тъй като златото, което предложиш за контрола на наемника отива в неговата хазна и на следващ ход това може да бъде използвано срещу теб.
Играта е ПРЕПЪЛНЕНА с интересни избори – например всяка карта „Кралски укази“ има две опции – например Expand (Експанзия) или Maneuver (Маневриране), данък или изразходване. Изборът между тези опции може да бъде мъчителен. Всеки Град – Столица има своя специална „способност“, някои от които пряко свързани с гореупоменатате карти, която може доста да повлияе на вашата стратегия.
Битките се случват в края на рунда, след като всички играчи са изиграли двете си карти – така че ако играч инициира такава, като премества войски на вражеска територия с първата си карта Expand, може да се случат ДОСТА неща, преди Рундът да приключи и битката да се случи. Играчът, който се защитава, например може да използва карта за подкрепления или да маневрира повече войски в оспорваната територия, като по този начин рязко да повлияе на хода на битката.
Битките са МНОГО по-редки тук, отколкото в Стария Риск, и с МНОГО повече последствия. Навлизането на Ваши армии в противникова територия може да прекъсне линията на доставките му и по този начин да намали потенциалната му събираемост на данъци и/или способността му да маневрира воиски.
Битките също са интуитивни: първо стенобойните оръжия (които са и доста скъпи за придобиване) стрелят, следват стрелците, след това кавалерията и накрая идва хвърлянето на зарчета от стария Риск, което всички знаем и обичаме (нападателят хвърля до 3 зара, защитникът до 2, на базата на това колко „живи“ единици има в битката). Това води до това, че смесена армия от 10 единици (да речем, 1 стенобойно оръдие, 3 стрелци, 2 единици кавалерия и 4 пехота) в последния ход на битката се равнява на сила от 10 пехотинеца. Защитниците вероятно ще загубят 3 единици, преди дори да стигнат до хвърляне на зарове. Пехотните войски струват 1 сребърна монета на калпак, 2 сребърни монети за стрелец, 3 за кавалерия и 10 за обсадно оръжие. Обсадното оръжие струва толкова много най вече, защото без тях не можете да атакувате територия, в която е построен замък. Малък бъг за мен и някой от играчите беше, че въпреки и сравнително правдоподобно – за разлика от катапулта, требушета и балистата за другите армии – обсадното оръдие на викингите е…..таран, което при някой от опциите в играта предизвиква забавление (един от кралските укази има бонус действие „siege assault” което Ви позволява да ударите вражеска армия в съседна територия на такава в която имате стенобойно оръдие, което при тарана на викингите фунционално означава вашите момчета да хвърлят по комшиите обковани с желязо борови стволове). Ценообразуването и ефективността на единиците е изключително добре балансирано, както и при всичко останало в тази игра.
Накратко и както си личи от написаното по-горе, ОБИЧАМ тази игра – играл съм я със сравнително нови в хобито играчи, които искренно се забавлявяха и също така мисля, че играта ще допадне и на групи от по – сериозни геймъри и потенциално може да донесе часове забавление – играта е лека до средно тежка и то най вече по отношение на асимилиране на правилата, но с много стратегия и здравословно приятно количество късмет.
Оценка :
Визия и компоненти : 5 / 6
Геймплей : 5.5 / 6
Преиграваемост : 5.5 / 6