Кауза, за която си струва да си геймър – WheelVille

Появата на нова, българска настолна игра си е събитие в хобито. Или поне си е събитие за нашата, все още прохождаща настолна общност. Всяко едно ново родно заглавие се очаква с вълнение и с огромен интерес. В очакване именно на тази игра, която ще ни постави на картата на големите настолни хитове.

Именно с такова очакване и трепет подходих и аз към „Wheelville“. Отроче на нови дизайнери, двама запалени почитатели на хобито, а освен това и будни, млади българи, борещи се за запазване на природните дадености на нашата прекрасната родина, в редиците на Световният фонд за природата ( WWF ). За първи път се „срещнах“ с играта по време на един от тестовете на прототипа й, състоял се в Природонаучният музей в София ( кое би било по-подходящо място ? )…а после дойде Ковид-19. Не получих възможност да тествам повечко играта, преди в ръцете ми да се озове завършеното, финално копие – такова каквото може да откриете по магазините за настолни игри у нас от около месец и нещо.

Всъщност, играта има много интересна история, която според мен трябва да бъде споделена. Тя е свързана с мечки. И по точно с нашите си, родни мечки, които са заплашени от изчезване. Затова и от „WWF“ реализират проект, който цели да събере средства за каузата на мечките. Някъде в обсъждането на проекта се намесват нашите герои ( дизайнерите ) и предлагат да направят нещо, с което каузата да получи пряко физическо измерение за всички, които я подкрепят. Така се ражда идеята за създаването на настолна игра. Няколко месеца по-късно и „WheelVille“ е вече факт. И в следващите редове аз ще се опитам да ви поговоря малко повечко за самата игра.

Инвеститори или колонизатори

    „WheelVille“ е стратегическа настолна игра за двама до четирима играчи. Основата на геймплея й се върти около механиката на „поставяне на работници“/ „worker placement” : разполагате с фигурки ( мийпъли или може би са ИНВЕСТийпъли ? ) в избран от вас цвят, които използвате, за да активирате различни действия, носещи ви ресурси и/или точки. Дизайнери на играта са Апостол Дянков и Костадин Андонов. Издатели са О³ Books ( така де, нашите приятели от Ozone.bg ).

    „WheelVille“ ни пренася в едно китно родно селце…което незнайно защо носи същото име като играта. Явно британските пенсионери в него са станали мнозинство. Но това не е толкова важно. Та, играчите влизат в ролята на амбициозни инвеститори,кроящи планове за развитие на успешен бизнес именно в WheelVille. В хода на играта вие ще създавате предприятия, ще ги ръководите, усъвършенствате и капитализирате дейността им…естествено с цел трупане на точки. Като през цялото време трябва да внимавате за отношението си към природните ресурси, с които функционира вашата бизнес машина. Защото именно това е основната идея зад „WheelVille“ – да ни покаже, че производството и бизнеса не трябва да идват на цената на унищожаването на нашата разкошна планета, а всеки бизнесмен трябва да търси баланс между печалбата и разумното изразходване на природни ресурс и тяхното възстановяване.

    Казвайки всичко това не бива да пропускам обаче и каузата зад „WheelVille“. Да, мечките…но освен тях и голямата кауза на „WWF“ по опазването на природата, която хитроумно е внедрена в темата и механиките на играта под формата на това, че играчите са изправени пред задачата да търсят правилният баланс между „максимални печалби“ и „опазване на природните ресурси“ – един изключително наболял проблем на нашето съвремение.

    Подготовката за игра в „WheelVille“ не отнема особено много време. В центъра на игралното поле, на достъпно за всички играчи място, се поставят плочките „Махали“. Върху тях се случва цялото действие в играта. Те представляват различни квартали от селцето, в които може да разполагате  бизнес авантюрите си. Поставят се толкова плочки „Махали“, колкото е броят на играчите, а между тях се поставя и плочката „Мегдан“ ( за нея след малко ). Разбъркват се и се поставят две тестета с карти. Едното са картите „Бизнес“,а другото – карти „Иновации“. От всяко тесте се обръщат по три карти.

    Всеки играч си избира цвят и получава мийпълите и „къщичките“ в него. Един мийпъл поставяте на „Мегдана“. Всеки играч получава и по три монетки, а останалите токени „Парички“, както и токените „Иновации“ се поставят на удобно за всички играчи място.

    След което подготовката за игра преминава през най-интересната си фаза. Всеки играч получава четири карти „природни дадености“. Върху всяка от тях има изобразена комбинация от четири ресурса. Редувайки се, играчите поставят по една карта „Природна даденост“ върху обозначените места, на избрана от тях „Махала“. Идеята е да „заредите“ с ресурси „махалите“, след което да ги използвате играейки различни карти „Бизнес“ – ресурсите да бъдат обърнати в парички/ точки.

    Поставянето на картите „Природни дадености“ има доста голямо значение, защото предопределя стратегията ви в „WheelVille“. Нещо повече – поради самата специфика на играта, начина по който завършва, правилното разположение на ресурсите и грабването на точната карта „Бизнес“ може да ви гарантира бърза победа. Тук бих изтъкнал, че щеше да е още по-вълнуващо от чисто стратегическа гледна точка, играчите да имаха поне по една карта „Бизнес“ стартово в ръката си. Това би помогнало и за тези, които се чудят какво точно  да правят с картите „Природни дадености“ и как да ги разположат.

    „WheelVille“ има и готино правило за първият играч – този, който е бил най-скоро на село. И играта може да започне.

Лесни пари vs Съвест

    „WheelVille“ продължава неопределен брой рундове, като условието за край на играта е  във всяка „Махала“, без една, да има изиграни минимум по две карти „Иновации“. Бързам да ви кажа, че никак не съм фен на този финал на играта, но за това по-късно. След като условието се случи, пристъпваме към точкуване. В „WheelVille“ точки получавате…или губите от няколко източника. На първо място са заработените от бизнес пари. След това следват ресурсите по картите „Природни дадености“ покрай вашите „Бизнеси“, които не сте изразходвали. След което точки ви носят и картите „Иновации“, които сте закупили. А също така и цялостната репутация на бизнес начинанията ви.

    Последното се измерва по една специална скала, която пристига на специален, двустранен, ултра-гланциран твърд борд. В зависимост от това, дали ръководейки своите бизнес начинания в играта унищожавате или преработвате/рециклирате природни ресурси, репутацията ви се движи нагоре и надолу. Накрая на играта, численото измерение на вашата репутация се умножава по две.

    На хартия, финалното точкуване изглежда окей. Лично моят опит с играта обаче показва, че не е перфектно балансирано. В моите игрови сесии винаги многото „финансов капитал“, разбирайте „парички“, се оказаха сигурен път към успеха. Авторите са се опитали да го балансират посредством евентуалната лоша репутация, която бързо трупат високо печелившите бизнеси. При моите опити обаче не се получи. Но ще се върна на точкуването малко по-късно, към краят на това ревю. Нека се да видим как се играе „WheelVille“.

    Играта предлага доста изчистен, интуитивен и „класическо“ изглеждаш геймплей. В активната фаза на рунда всеки играч извършва четири действия, избирайки измежду четири категории екшъни. Първата от тях ви позволява да си закупите карта. Картите „Бизнеси“ се купуват срещу пари – една, две или три монети. Може и да теглите „на сляпо“ от тестето за една монета. Самите карти „Бизнес“ са основата на „WheelVille“. Върху тях са изобразни различни инвестиционни проекти, които вие може да предприемете. Всяка карта, освен разкошен арт и готино наименование, изобразява какви ресурси ви изисква дадения бизнес, колко монети ви носи работейки и какъв тип иновации може да поставите върху него. Реално, всеки играч може да има до три карти „Бизнес“ в играта, което смятам, че е едно доста добро число. Най-важното обаче е как вашия бизнес консумира ресурси.

    Именно тук е основната концепция в „WheelVille“ – отношението към природата. Вашите бизнеси могат да унищожават ресурси или да ги използват, след което да ги възобновяват. Съответно и бизнесите поглъщащи ресурси ви носят повече парички, но ви намалят и репутацията, а при тези с по-ниска печалба репутацията ви не пада…ама и не може да си постройте сарай на някой държавен плаж.

    Картите „Иновации“ също се купуват за действие, но при тях цената е отбелязана на самите карти и струва освен парички и токени „иновация“. Картите „Иновации“ са жизненоважни за края на играта, както вече споменах. Освен това те спомагат за подобряване на вашия бизнес – дават ви бонус парички, репутация или ресурси. Като цяло искате вашите бизнеси да са максимално иновативни. Странно решение е, че дадена карта „Иновации“ важи само за един от вашите бизнеси, а не за всичките ви предприятия. Но предполагам, че това нетематично решение е взето от чисто геймплей съображения.

    Като отделно действие, второ на вид, е да поставите закупена от вас карта. Картите „Бизнес“ се поставят между вече разположени карти „Природни дадености“, като нужните ви ресурси трябва да се произвеждат от съседните карти. Картите „Иновации“ пък „закачате“ към вече поставени карти „Бизнес“.

    Действието „Пътуване“ ви позволява да местите ваш мийпъл от една „махала“ в друга…като обаче трябва да правите допълнително минаване/действие през така наречения „мегдан“. Това е един токен в играта…без никакво друго предназначение освен да бави ходовете ви. Да ви кажа честно, никак не го харесам и не мисля че е нужен. Играта е доста бърза, направо на моменти изглежда като състезание и това ненужно действие е прекалено. Щеше да е интересно например ако на „мегдана“ се извършаше и някакво допълнително действие. Като например там да се поставя началото на „протеста“…

    Говорейки за „протест“, нямам на идея да ви занимавам с актуалната политическа обстановка в страната, а искам да доведа нещата до следващото възможно действие…което всъщност си е цяла категория от действия озаглавени „Движение“. Тук имам цели четири различни екшъна. „Движение“ е, защото движите свой мийпъл ( предполагам ). Може да пратите мийпъл да работи във ваш бизнес. Тук е една от готините концепции в „WheelVille“. Бизнесите ви не работят автоматично. Трябва да пратите „работник“ в тях, за да произведат парички. Готино хрумване.

    Може да изпратите мийпъл като доброволец, върху карта „Природна даденост“, за да възстанови използван ресурс, с което си подобрявате репутация. А може да го изпратите и върху „Център за иновации“, в средата на всяка „махала“, за да ви донесе по един токен „Иновация“ ( ето така се печелят последните ).

    Последното възможно движение на ваш мийпъл е да го пратите на „Протест“. На хартия – много готино действие. Като изпълнение обаче все ми се струва, че не е особено полезно. Какво правите : пращате ваш „работник“ върху чужд бизнес ; в началото на хода собственика на бизнеса хвърля зар и събира резултата с репутацията си – ако е над три не се случва нищо, но ако получения резултат е под три, то собственика на бизнеса не получава парички от функционирането му. Както казах – звучи много яко ! Ама не ми се струва много полезно в този си вид. Особено когато си видимо назад финансово и се опитваш да настигнеш водещ играч с високо печеливши бизнеси.

    И за да свършим с действията в активния ход на играчите – още една страхотна концепция. В „WheelVille“ не получаваш веднага резултата от извършените екшъни, а едва в началото на следващия ход. Последното е много ключово за целия геймплей на играта – за купуването на карти „Иновации“ и „Бизнес“, за трупането на пари и за използването на ресурси. Интересна и добре реализирана концепция в играта.

    Стигаме и до краят на всеки рунд в „WheelVille“…когато идва най-омразната ми механика в игра. Бързам да кажа, дори преди да я обясня, че авторите включиха вариант без нея, за което истински им благодаря. Но за какво става дума. Играчът започнал първи рунда посочва една махала И ХВЪРЛЯ ЗАР И СЕ СЛУЧВА НЕЩО НА СЛУЧАЕН ПРИНЦИП…в три от случайте е положително в три е отрицателно. Обаче я пак…това е стратегическа, икономическа игра – кому е нужно подобен елемент на късмет ?! Да не говорим, че той тотално може да обърка плановете ви…както между другото се случи с мен в моят първи досег с играта. Ала няма да разказвам, че ще е прекалено дълго – ако ви интересува, пишете в коментарите под това ревю. Да се върна на зара : НЕ ГО ПОЛЗВАЙТЕ ! „WheelVille“ няма никаква нужда от него и той повече пречи на тази добра икономическа игра, отколкото да допринася с нещо…Продължавам нататък. Разбрахте ме, нали ?

Крачка напред

    Време е за финална оценка на „WheelVille“. И трябва да ви кажа, че съм доста затруднен да я изразя правилно, без да оставям грешно впечатление във вас.
Все пак ще го направя с положителен наклон – харесвам играта и я смятам за добра. Освен това ужасно много се радвам на появата й, защото както вече казах, отдавна ми се искаше да видя българска, модерна икономическа игра ( бел.ред. под модерна разбирайте, не поредния роден клонинг на „Монополи“ продаващ се по книжарниците ), най-сетне едно нашенско „евро“  заглавие !  Но…играта си има проблеми.

    Мога да ви ги изброя в някакъв скучен абзац, ала онзи ден се замислих, че голямата част от тези проблеми не са по вина на авторите и не пречат на дизайна на играта. Или казано иначе – поправими са…и малко инфо от кухнята : Коцето и Апостол вече мислят по тях както и по евентуално разширение на „WheelVille“, което да ги отстрани.

    На първо място си е проблемната книжка с правила, което не е нещо ново за родна игра. Разпиляна, някак хаотична, с липсващи примери и дори с липсващо обяснение на един от символите върху картите. След това следва липсата на всякакви помощни листи за същите тези символи, които щяха да бъдат много полезни за подобен тип игра. И понеже сме подхванали компонентите…

    Едно от най-силните оръжия на „WheelVille“ е нейната визия ! И по точно – илюстрациите. Доколкото разбрах, за тях е бил организиран конкурс, спечелен от роден художник живеещ в Холандия ( поправете ме ако греша ). Името му е Теодор Георгиев – адмирации за работата му ! Извън илюстрациите обаче… „WheelVille“ е пълна с досадни грешки при принтирането на играта.

    Несъразмерните, огромни и ненужни „тефтери“ за отбелязване на точките ; празната обратна страна на токените, която лично мен много ме дразни ; и споменатото вече двустранно ХИПЕР-ГЛАНЦИРАНО-ШУКАРНО табло за отбелязване на репутацията, което за мен е ненужно в този си вид и средствата хвърлени за него е можело да отидат за нещо друго по визията на „WheelVille“.

    Сега ще си кажете : „тоя „експерт“ я съсипа играта“. Не искам да звучи така, защото няма да е истина. Защото всички тези минуси са поправими : нова книжка с правила ( версия 2.0 ), за която дори съм готов да помогна ако имат нужда авторите ; картички със символите ; поправка на сгрешените по принта неща – всичко това може да се отстрани елементарно  ( да, знам че ще струва допълнително пари, но си мисля че идеята и каузата зад играта го заслужават ) и да се предостави на крайните потребители. Гарантирам, че чувствително ще подобни усещането от играта, която на чисто геймплей ниво работи добре.

    Имам и няколко забележки по геймплея обаче. Те вече са въпрос на личен вкус, не обвързвам никого с тях. Основно те са породени от това, че авторите на „WheelVille“ не успяха да тестват напълно своето отроче, според мен.  Затова нямат вина само те, а и пандемичната ситуация. Именно на това отдавам краят на играта, който както споменах не ми харесва в този си вид. „WheelVille“, която има заложби да е една чудесна “engine building” и „worker placement” настолна игра, свършва прекалено бързо, без да ви даде възможност да разгърнете свойте бизнес инициативи. Бързам обаче да ви кажа, че вече върви тест с промяна на правилата, при която се изисква повече изиграни карти „Иновация“ във всяка „махала“ и той работи доста по-добре.

    Споменах също, че не ми допада особено системата за образуване на финалният ви резултат в „WheelVille“. Струва ми се прекалено и ненужно комплексна, а и не е достатъчно балансирана. Отново нещо поправимо при следващата версия на правилата, ако се установи наистина, че този проблем съществува. От сериозно ревизиране има нужда и играта за двама на „WheelVille“…къде просто си има нужда от нови правила, защото тези, базовите, не работят ама въобще – играта е прекалено кратка и се получава едно неприятно „струпване“ на екшъни при смяната на токена за първи играч.

    Знам, че крайната ми оценка звучи „отрицателно, но не е така. „WheelVille“ ми хареса, играта е добра и смятам, че е стъпка напред за родния настолен дизайн. В нея има много свежи геймплей идеи, които могат да се надградят. И когато към това прибавим и разкошните илюстрации – имаме една разкошна игра, зад една вълнуваща кауза !

Оценка : 

Визия и компоненти : 4.5 / 6

Геймплей : 4.5 / 6

Преиграваемост : 5 / 6

Крайна оценка : 4.5 / 6