Ревю: Инвеститори върху релсите – Железници

Спокойно вече можем да говорим за традиция. Традиция, която повелява всяка година, през декември, сдружение „Българска история“ да издава по една нова, семейно ориентирана настолна игра. Мога смело да кажа, че авторските колективи зад игрите стават все по-добри и добри, надграждайки осезаемо през всяка следваща година.

За тези от вас, които за първи път чуват за „Българска история“ : сдружението е създадено преди десет години, през 2012г. и работи активно по запазване и съхранение на българската история, култура и национална гордост.

Тази година, след като ни запознаха с вълнуващата и драматична история на Балканите през XIII век, а след това и със славните времена на българското възраждане, „Българска история“ ни отвеждат във времената на младата, новоосвободена българска държава. Темата на играта е…влакчета.

Без никакво съмнение, това е в зоната на „опасните за плуване води“ в хобито. Железопътните игри са си направо отделен жанр в настолните игри. Палитрата от заглавия съдържащи тази тема е толкова внушителен, че си трябва огромна смелост, за да се решиш да се гмурнеш в нея.

В следващите редове ще разберем, дали родният опит в „игрите с влакчета“ ще се окаже успешен или не.

„Швейцария на Балканите“

„Железници“ е стратегическа настолна игра, за двама до петима играчи. Основата на геймплеят в играта залага на използването на „rondel” механиката, която е особено популярна в настолните игри. Играта включва и своеобразен „състезателен“ елемент, защото играчите се надпреварват кой пръв ще построи десет железопътни гари/локации. Дизайнер на играта е Димитър Георгиев, а издатели както вече стана дума са „Българска история“.

„Железници“ ни пренася в началото на модерната епоха. Годината е 1899. Княжество България се превръща бавно, но целеустремено в държава, с която всеки ще трябва да се съобразява. За целта обаче има нужда от модерна инфраструктура, която да служи на растящите нужди на развиващата се икономика. Князът избира модерното решение и възлага поръчките по строеж на българската железопътна мрежа да бъде извършено от независими, частни компании. Така мнозина предприемачи се впускат в надпревата за спечелване на търгове, трупане на материали, наемане на работници и въобще всичко необходимо за началото на мащабно железопътно строителство.

В „Железници“ играчите влизат именно в ролята на тези млади и амбициозни предприемачи, виждащи в грандиозните планове на Княза възможност както да забогатеят, така и да помогнат на младата си родина. В играта се стремите да постройте десет гари – десет предварително зададени отсечки, върху картата на младото княжество.

Един от първите плюсове на „Железници“ е бързата подготовка за игра. На достъпно за всички играчи място поставяте централното игрално поле. Върху него освен държавната ни карта, с нанесени върху нея изградени жп.линии и такива който трябва да построите има и две скали и самия „рондел“. За тях в следващия параграф.

Всеки играч си избира цвят и взима всички компоненти от него. Също така стартирате и с десет милиона лева – парите в играта, които звучат вълнуващо внушително. Последните идват под формата на токени.

Сред компонентите си всеки играч ще откриете две дървени дискчета, предназначени за двете скали върху борда. Едната измерва вашето „уважение“ в обществото, а другата броят на построените гари. Разполагате също така и с дървена пионка, която поставяте в средата на „рондела“ и три мийпъла. Последните представляват вашите работни бригади. На случаен принцип поставяте една от тях в избрана от вас „начална гара“ – най-важните железопътни центрове, които вече са построени към 1899г.

Всеки играч разполага и с десет дървени кубчета, представляващи гарите му. Последното нещо, която трябва да направите е да разбъркате двете тестета карти, „ЖП Проект“ и „Телеграма“ и да ги поставите до централното игрово поле. Накъде наблизо формирате „пазар“ от наличните токени за ресурси, пари и заеми. И може да започнете вашата сесия на „Железници“.

Правилното планиране в всичко

Още в началото на изложението ми за геймплеят на „Железници“, мога да обобщя, че играта предлага изключително изчистени механики и игрови решения. В основата е вашия избор на едно действие на ход посредством “rondel”. Няколко думи за тази механика в настолните игри.

Най-простичко : “rondel”  е механика предлагаща кръгова диаграма, с изобразени на нея действия. Върху отделен борд или както е в „Железници“ върху централното игрално поле, играчите се редуват да активират избран от тях екшън. За целта най-често движат пионка или мийпъл по часовниковата стрелка на „кръга“/”rondel”/, избирайки между определени позиции и активат действието там където спрат.

Задължителното условие е винаги да се движите по часовниковата стрелак и то с определени стъпки. Това може да се определи като базовата харектеристика на тази игрова механика, която познава множество вариации и форми.

Възможните действия в „Железници“ са пет на брой, като две от тях ще срещнете само веднъж на “rondel”-a, а другите три се повтарят по два пъти. В следващите редове ще се опитам набързо да премина през тях.

С действието „Търг“ си осигурявате нови карти „ЖП Проекти“. Това е водещо за крайната ви победа в играта, защото без да имате подобни карти, не може да строите гари. Самите карти изобразяват маршрути включващи начална гара и от една до четири спирки. Когато изградите целия проект, грабвате точките отбелязани на него. Всяка отсечка изисква определени ресурси за построяването си и може да ви донесе и допълнителен бонус – точки „Уважение“ или карта „Телеграма“.

Бързам да ви кажа, че с действието „Търг“…не правите реално търг. Което за мен е едно от разочароващите неща в „Железници“, но и разбирам защо липсва – авторите не са искали да усложняват допълнително играта. Няма наддаване, а просто теглите толкова карти „ЖП проекти“ колкото играчи участват в „търга“ ( всеки може да се включи срещу  „един милион“ ). След което играчите си избират, като този активирал действието има право на първи избор.

Както стана дума, точките „Уважение“ отбелязвате посредством маркер във вашия цвят по специална скала от игралното поле. Последните са точки в края на играта, но ги получавате само ако нямате невърнати дългове. Чисто игрово, точките „Уважение“ ви помагат да закупувате ресурси.

В „Железници“ ресурсите, освен парите, биват „стомана“ и „взрив“. Последните си набавяте като извършите действието „Пазар“. В зависимост от позицията ви по скалата „Уважение“ се определят и цените за закупуване. Може да купите колкото искате ресурси, стига да може да ги платите. Също така когато извършвате действието „Пазар“ може да вземете и заем. Последния се отбелязва с токен и може да имате само един „активен“ ( невърнат ) заем. Заем може да върнете във всеки един момент от ваш ход като свободно действие. Когато връщате заема, обичайно дължите и лихва – последното отново зависи от точките ви „Уважение“.

С действието „Строеж“ изграждате гари – това е и основата в „Железници“. Условието е просто : трябва да може да платите дадената отсечка и да разполагате  с „работна бригада“ в съответната начална гара. „Работните бригади“ са вашите мийпъли. С едно активиране на действието „Строеж“ всяка ваша „бригада“ може да построи веднъж. Последното ви позволява при правилно планиране да завършите един голям проект доста бързо.

И говорейки за планиране стигаме до следващото действие : „Набор/Превоз“. С него си закупувате нова „работна бригада“ или местите една бригада от една начална гара на друга. Изключително е важно правилното планиране в този аспект на играта. А също така важи и вечната максимата : колкото повече – толкова повече. В случаят „работни бригади“. Така че не се замисляйте много преди да поставите повече от тях на игралното поле.

На няколко пъти в това ревю споменах картите „Телеграма“ и дойде време да ви кажа малко повече за тях. Реално това са карти събития, който получавате като награда при строежа на дадени жп отсечки. Награда обаче трябва да сложа в скоби, защото понякога тези карти ви носят повече минуси отколкото бонуси. Като цяло са добре издържани тематично : князът открива ваша линия ; случва се атентат по някоя линия ; успявате да осигурите по – изготни цени на стоманата и прочие.

Още по-вълнуващо в „Железници“ обаче е, че картите „Телеграма“ ви дават повече от една опция когато ги изтеглите – карти със събития с избор…абе това си е страхотно дизайнерско решение ! Въпреки това обаче, част от тях определено имат нужда от редакция и особено тези носещи ви негативи.

Последното действие в „Железници“ е означено като „Печалба“. Вероятно няма нужда от обяснение много, но все пак…втората скала от игралното поле отбелязва колко построени гари имате, като срещу всяка бройка има и посочена сума пари. Когато активирате действието „Печалба“ получавате толкова пари, колкото гарите имате на игралното поле. Като цяло това е нещо като „задължителното действие“ в играта.

Последното може да е леко разочароващо за някой от вас ( особено почитателите на по-тежките стратегически игри ), защото предопределя избора ви в играта винаги да стъпвате на този екшън когато имате възможност. Но от моят опит мога да кажа, че при едно правилно планиране на ресурси и ходове това не е задължително. Защото в „Железници“ всъщност най-важното е бързината,състезателността…която обаче понякога е жертва на късмета.

Първи коловоз

Време е за финални оценки на „Железници“. С ръка на сърцето мога да заявя, че това е най-добрата родна настолна игра до която съм се докосвал към днешна дата. И след като изстрелях това високопарно обобщение, нека погледнем нещата в детайли…защото не всичко е изцяло „розово“.

Започваме от визията на „Железници“. В началото на това ревю ви говорих за традиции да има по една нова, голяма игра на „Българска история“ всяка година. Е, другата традиция е тези игри да имат проблеми с компонентите и/или арта.

„Железници“ не прави изключение с някой странни решения. Откъм визия и илюстрации нещата са що-годе окей, като забележките ми са минимални – някой цветови решения; възможност са поставяне на допълнителна информация върху борда ; наличие на няколко различни шрифта по компонентите.

При компонентите проблемите са повече. Първо, страният борд, който е от по-твърда хартия, а не от картон и лесно ще се захаби. След пет игри моят започна да се изтърква. След това следват токените за ресурси и пари, които са безкрайно дребни и тънки.

Относно парите недоумявам едно нещо – върху токените са сложенини илюстрации на старите царски левове, но са направени толкова дребни, че почти не се забелязват детайлите. Кой се спря над това решение? То обезсмисля наличието на подобен арт, защото той просто не се вижда ! Дори като обикновенни „Монополи хартиени пари“ щяха да са по-добре !

За финал си оставих картите. По тях има проблеми както със шрифта, така и с оформлението. Отново недоумявам :  как едното тесте е с заоблени крайща, а другото не. Изглежда като груб пропуск в продукцията или както каза един авер : Не са стигнали парите да заоблят и другото тесте.

За да обобщя. Макар критиката ми да звучи сурова, има напредък в качеството на компонентите. Но има и още много какво да се желае. Особено на фона на новите настолни игри на пазара.

И за пореден път болката ми. Разбирам защото се правят евтини и нискокачествени компоненти : за да се гони ниска цена и повече продажби. Но просто е престъпление една добра игра да има такива визуални проблеми. А и хобито вече е доста популярно в България, за да си позволим по-добре издържани визуално продукти. Мечтата ми, както и с „Хайдути“ преди година, е да видя „делукс“ издание на „Железници“.

Геймплеят на „Железници ми направи прекрасно впечатление. На първо място – адмирации към дизайнерът за смелото решение да използва „rondel”. Тази механика опредeлено е по-позната на любителите на сериозни стратетегически игри и далеч не е най-попупярната сред начинащи или семейни играчи

Което само е доказателство за нарастващите амбиции както на сдружение „Българска история“, така и на екипа за „Железници“. Амбиция да предложат наистина интригуваща механично игра.

Трябва да споделя, че геймплеят на „Железници“ работи и то работи добре. Играта върви бързо, увлича и предлага достатъчно решение. Да, определено има сериозна доза късмет, който може да доведе до „автоматични ходове“. Късметът идва от двете тестета карти. Това съдържащо „ЖП проекти“ може и трябва според мен да бъде менажирано с няколко допълнителни правила : всеки играч да започва с една карта в ръка ; търга…наистина да е търг ; когато правите търг да теглите толкова карти, колкото са участниците в търга плюс една.

Картите „Телеграма“ определено имат нужда от балансиране, ако „Железници“ иска да достигне по-сериозната аудитория в хобито. Но за семейно ориентирана компания и в този си вид те са перфектни. А именно това според мен е и основната насоченост на играта.

В началото ви казах, че „жанра на влакчетата“ в настолните игри е доста пренаселен и безмилостно конкурентен. „Железници“ се нарежда някъде където се намира вечна класика като „Ticket to ride” и определено има какво да предложи. За мен, това е най-добрата родна игра, която може да откриете на пазара, въпреки всичките й проблеми. Затова смело ще ви я препоръчам и ще си пожелая новата 2022г. да ни върви все така – на хубави, родни настолни игри !