Ревю: Алена зора – Износ на революция

Помните ли настолната игра „Scythe“ ? Онзи вълнуващ микс между „военна“ игра и типично „евро“ менажиране на ресурси и изпъленние на задания ? С невероятни илюстрации, пренасящи ни в един свят, в който Първата Световна война не е приключила през 1918г., а е продължила още близо десетилетие, променяйки световната история и цивилизация.Какви неща питам и аз – естествено, че я помните. Нещо повече. Знам, че това е едно от най-любимите и обичани заглавия на стотици играещи настолни игри у нас.

Връщам ви към „Scythe“ обаче, защото настолната играта която ще ви представя в днешното ревю, при появата си предизвика доста коментари от типа на „Ама това във същата вселена ли ?“ ; „Същият художник ли е автор на илюстрациите ?“ ; „Има ли някаква връзка със „Scythe“?”. Както бързо се оказа, „Red Outpost“, както е заглавието на играта на английски, с което и тя дебютира горе-долу по това време миналата година в платформата за финансиране Кикстартър, няма нищо общо със „Scythe“. Освен може би, че отново си говорим за алтернативна история и тоталитарни общества. Този път обаче сме в добре познатите води на Съветският съюз и бленуваният световен комунизъм.

В следващите редове ще ви представя ревю на „Алена зора“ – името под което играта се разпространява у нас. Ще я намерите преведена на български, благодарение на прекрасните хора от „Паладиум Геймс“. Именно за българската версия на играта ще ви говоря и аз, защото тя е широко достъпна на нашия пазар. Доколкото знам, играта е езиково независима ( няма текст по компонентите, а само символи ) и между българското и английското издание няма никакви разлики в геймплея. Ами да скачаme…или по-точно – да отлитаме към звездите!

Утопия в илюминатора

„Алена зора“ е стратегическа настолна игра с „поставяне на работници“ /“worker placement“, за до четирима играчи. Играта разполога и със солов режим. Основната механика, на която се набляга е именно добре познатия ни „worker placement”, който обаче е претърпял…революционно нововъведение – добавен е похват рядко използван в жанра. Иначе се занимавате с типично „евро“ неща – събирате ресурси и ги обръщате в точки т.е. „Алена зора“ си е класическо „евро“ заглавие. Дизайнер на играта е  Раман Григорик, а издатели са „Lifestyle Boardgames“ и както стана дума – „Paladium Games“ за българският пазар !

„Алена зора“ ни връща във времената на славният Съветски съюз и неговата „Космическа надпревара“ със САЩ. За мнозина, тази надпревара приключва с кацането на американците на луната. Но това е само официалната версия. „Алена зора“ ни разказва една алтернативна история. В нея руснаците построяват огромен заселнически кораб, въпросната „Алена зора“ и го пращат на тайнствена, новооткрита планета от земен тип. Играчите влизат в ролята на ръководителите на тази експедиция, изпратени далеч сред звездите, за да съградят перфектното комунистическо общество. Естествено, като един „деца на КОМОНИЗАМА“, ние знаем, че „всички сме равни“ е само един красив лозунг.

Казвам ви това, за да не решите, че „Алена зора“ е кооперативна игра. Дори напротив – всеки играе сам за себе си и се стреми да натрупа максимален брой точки и дори. В играта ще попаднете на доста похвати предоставящи директна конфронтация между играчите. А може да останете първоначално с чувството за кооперативна настолна игра, заради основната игрова механика.

Споменах ви, че „Алена зора“ залага на „поставянето на работници“ – доста популярна и обичана механика в хобито. В конкретния случай обаче „работниците“ са само шест и са общи за всички играчи ! Под общи обаче разбирайте, че всеки има достъп до шестте работника, но вземате решения самостоятелно какво да правят те. Още една причина „Алена зора“ да не е кооперативна настолна игра. Тя е повече надпревара, кой ще се добере до по правилния „работник“ за дадената игрова ситуация, за да извлече максимума от него.

Още за геймплея на „Алена зора“ след малко. Сега няколко думи за подготовката за игра, която протича изключително бързо, което както знаете е винаги плюс. Поставяте централното игрално поле и фигурикте на шестимата „работници“ в локацията на „Общежитията“. Всеки играч получава по един кристал ( за тях по -надолу ) и шепа маркери в избран от него цвят. Поставяте част от маркерите на обозначените за точки места по борда. Поставяте също така и маркерите за „настроение на работниците“, както и маркера следящ за фазите в играта. Разбъркват се картите „Езеро“ и „Космически кораб“ и се поставят на съответните им места.

Най-важната част от подготовката е поставянето на маркерите блокиращи определени позиции от игралното поле за дадени фази от всеки рунд. Може да ги поставите в каквато искате конфигурация. Реално, три маркера блокират три локации за сутрешната фаза и три маркера блокират три локации за вечерната фаза. В правилата на играта ще намерите препоръка кои локации да блокирата в първите си игри на „Алена зора“, за максимална възможност да се запознаете с особеностите на играта.

В правилата ще откриете и вариант за напреднали даващ на всеки играч две карти – едната свързана с някаква локация, а другата свързана с някакъв „работник“. Тези карти представляват еднократни специални умения, които може да използвате в хода на играта, за да променяте „правилата“ във ваша ползва. Горещо, горещо ви препоръчвам да ги използвате след като имате една или две игри на „Алена зора“. Едно отлично допълнение, правещо играта още по-пълна и стратегическа.

Някои са по-равни от други

„Алена зора“ продължава точно два рунда, като всеки един от тях преминава през няколко фази. Реално, един рунд представлява един работен ден, в които да „творите“ светлото бъдеще на този нов свят. Затова и фазите са логично кръстени – сутрин, първа част от деня, обяд, втора част от деня, вечер. Във всяка фаза играчите се редуват, за да извършват едно и също действие – избирате „работник“ ; поставяте маркер с вашия цвят върху неговия портрет ; местите го на нова локация ; извършвате действието на локацията. В някой фази може да активирате само по един „работник“ т.е. да извършите едно действие. В други трябва да активирате всички.

Едва ли ще ви изненадам като ви кажа, че в „Алена зора“ се борите за точки. Последните идват от няколко разнообразни източника.Основният източник е споменатото вече „настроение“ на работниците. Това е една доста хитра механика в „Алена зора“. Всеки един от шестимата работници  има скала на щастието си. То се движи нагоре и надолу, като резултат от разнообразни събития в междузвездната комунистическа утопия, която стройте.

Когато избирете кой „работник“ да активирате в „Алена зора“, вие поставяте маркер ( диск ) във вашия цвят върху неговия портрет, който се намира върху централното игрално поле. В краят на всеки рунд всеки „работник“ носи или ощетява в ,зависимост от настроението си, играча имащ най-много дискове върху портрета му т.е. играчът, който го контролира. Така напълно невинно и може би неочаквано за мнозина, в „Алена зора“ лекичко се прокрадва „area control”/”контрол на територия“ механиката. В нашия случай – контрол на „работници“. Бих каза доста хитра и логичен елемент в геймплея на „Алена зора“, който бих определил като „сърцето и душата“ на играта.

Точки в настолната игра получавате и като създавате и търгувате ресурси. Последните, както отива на една комунистическа утопия, са общи. Но когато се натрупат прекалено много ресурси в локацията „Склад“, може да „измъкнете“ малко и да ги пратите обратно на Земята, за точки и добра репутация сред партийните функционери. Разнообразни игрови ефекти ви носят и „кристали“. Вероятно някаква космическа валута, „кристалите“ ви трябват, за да активирате разни локации, а в края на играта всеки останал „кристал“ е две точки.

Някак неизбежно стигам и до локациите по игралното табло. Няма как – типично за една „настолна игра с „поставяне на работници“, каквато несъмнено е „Алена зора“, те получават една от главните роли. Без да се спирам в детайли върху всяко едно местенце за действия, трябва да ви кажа, че подбора на ефектите им ми направи много добро впечатление. Някой локации ви дават повече бонуси, когато ги активирате с определен „работник“. Други пък ви ощетяват. Всичко това помага за засилване на стратегическият аспект в играта…а също така и за „прецакай другарче“/“take that” елементите в геймплея.

А последните са доста. Всъщност, „Алена зора“ си е „worker placement, take that“ настолна игра. Във всяка една минута в компанията на играта, конфронтацията между вас и останалите на масата ще бъде на ниво. Надпревара кой да грабне даден „работник“. Износ на ресурси преди опонент. Непрестанното движение нагоре или надолу на маркерите за настроение на „работниците“. Всичко това са елементи от „Алена зора“ , които ще ви изправят „на оръжие“ с вашите противници. И като ви казва това, то далеч не е критика. Дори напротив – този елемент на „Алена зора“ намирам за изключително забавен и привлекателен!

Култ към личността

Време за финални оценки. Да ги почваме отнякъде. Като за начало – броят играчи. „Алена зора“ е игра, която просто е правена да бъде играна от трима играчи ! Това последното може да ви звучи като минус, но всъщност не е, защото подобни заглавия на пазара са изключително малко. А защо смятам така ли – ами заради активирането на „работници“.

В основните игрови фази на двата рунда, играчите се редуват да активират по един „работник“, местейки го на локация и извършвайки дадено действие. Когато играчите са два или трима нещата са окей. Всеки активира по трима или двама „работници“. Обаче при четирима не им се е получило. Реално двама от играчите играят с „работник“ по малко. Опитано е това да бъде компенсирано със сменята на токена за първи играч при всяка фаза, но не се получава добре.

Какви пък са проблемите на играта за двама души ? Пустият му „area control“ върху „работниците“ не е особено интересен. Реално, просто си ги разделяте – три на три. И я няма тръпката да се „борите“ с още някой за точки. Липсва „тясната“ напревара за влияние. Също така въртенето на токена за първи играч не е окей при двама души – по този начин играча бил втори получава две поредни действия и обратното при завъртане. Някак се нарушава баланса.

След като обсъдихме броя играчи, няколко думи за визията. Като цяло нямам сериозни забележи към нея…освен една. Който е решил да не постави наименования на локациите по игралното поле, хм, много е сбъркал ( бел.ред. казвам го с мекият си глас ). Първите ми две сесии на играта преминаха така :

„Искам да отида в „Пивницата“. Къде беше тя ? Не пише. Хм. Ами да отворя правилата на играта, където има картинки и да си я намеря. А, ето я“

Толкова ли беше трудно просто да им поставите имена, за да се ориентират по-лесно играчите ? И това важи в частност особено за няколко от локациите. Щото „Езерото“ или „Космическият кораб“ са си ясни. Извън това обаче : супер илюстрации, там където ги има и солидни „евро“компоненти – кубчета, мийпъли, токенчета. Всичко е на добро ниво.

И за финал геймплей. Няма да го скрия, но „Алена зора“ ми хареса. Бърза, хитра настолна игра с „поставяне на работници“, която предлага изключително интригуващи нововъведения. Или ако не са нововъведения, то поне са рядко срещани похвати. Идеята за общите „работници“ и редом с тях толкова много „take that“…честно да ви кажа, направи ме истински щастлив !

Толкова за „Алена зора“. С лекота ще ви препоръчам играта, особено за компания от трима. Българската версия е на отлично ниво и си заслужава да грабнете именно нея, за да подкрепите родните разпространители. „Алена зора“ определено е една от приятните изненади, на фона на тази иначе доста „сивичка“ година.

Оценка :

Визия : 4.5 / 6

Геймплей : 6 / 6

Преиграваемост : 4.5 /6

Крайна оценка : 4.5 / 6