Ревю: Предизвикателството убило котката – Spicy

Започвайки да пиша това ревю ми хрумна абсурдна идея, която предизвика усмивка на лицето ми, въпреки сивото, октомврийско време навън. Понеже ще пиша за картова игра с блъфиране се замислих – „Я да питам бай Гугъл кой е измислил „блъфа“. Речено – сторено.

Абсурдна работа, както казах. Излезнаха някакви странни резултати и „научному“ издържани статии от типа на : „Що е то блъф и има ли почва у вас ?“. Останалото, както може да предположите, беше все посветено на покера. Последният далеч не е единствената игра с блъфиране, но безспорно да е най-популярната.

Е, днес ще ви представя едно „свежо“ попълнение в жанра. Появи се преди няколко месеца, прие се доста по-добре по света отколкото у нас, където незнайно защо за тази игра се говори тъжно малко. Мисля да поправя тази несправедливост и да ви представя „играта с карти, в която котки ядат люто“. Как да устоиш на такава „тема“, нали ?

Битката на подправките

„Spicy” е парти ориентирана игра с карти за двама до шестима души. Основната механика в играта е „блъфирането“ и менажирането на карти. Самата игра продължава няколко рунда или до изтеглянето на специална предназначена за целта карта от  основното тесте. Дизайнер на „Spicy” е Гиори Золтан Габор ( бел.ред. вероятно пиша името му грешно щото…унгарски, бате ). А издатели са HeidelBAR Games.

„Spicy” започва с прекрасно звучаща история, която изглежда като извадена от древните легенди и митове. Някога три котки цял ден спорили, коя е по-важната котка. След като не успели да определят, решили да си „овкусят“ деветте живота и си направили състезание по надяждане с лютива храна. Естествено, както подхожда на естеството на котките, всяка една лъжела и мамела през цялото време. Така играта станала игра с блъфиране.

Окей…забравете тая тема. Знам – звучи хубаво и има котки. Ама няма нищо, ама нищо и нищичко общо с играта. В „Spicy” вие се опитвате да се „освободите“ от картите в ръката си, като във почти всяка „trick taking” игра с карти. Когато го направите, печелите „трофей“. Последните са три и ако някой грабне два печели веднага играта.

В комплекта на играта ще откриете тесте с точно сто карти обозначени като „Пикантно“. Всяка карти принадлежи към една от трите „бои“ – чили, уасаби или пипер. А също така има и номер/стойност от едно до десет. В тестето има и няколко карти „жокери“, които имат каквато стойност и „боя“ са ви нужни.

Подготовката за игра в „Spicy” се случва за секунди. Разбърквате картите „Пикатно“. Раздавате на всеки по шест карти. В зависимост от броя на играчите, поставяте някъде в тестето картата „Краят на света“. Ако тази карти се изтегли, играта свършва веднага и се преминава към точкуване. Отстрани и с лицето нагоре поставяте и трите карти „Трофей“. И най-младият играч на масата може да започне играта на „Spicy”.

Piccante Vita

Понеже споменах „точки“ в горният пасаж съм длъжен да уточня. В „Spicy” ако успеете да грабнете две карти „Трофей“ печелите, но ако краят на играта се реализира по един от другите два начина ( разпределят се и трите карти „Трофей“ в трима различни играчи или се обърне картата „Краят на света )  бройте точки. Точки в играта печелите, когато „предизвикате“ опонент за истинността на последната играна от него карта и се окажете прав. Грабвате цялата купчина карти от масата и това са точки в краят.

Запомнете написаното по-горе, защото ще се върнем към него. „Spicy” е игра, която освен, че се нарежда за секунди, се обяснява за горе – долу същото време. По време на вашия ход имате две опции – играете карта от ръката си или казвате „пас“.

Ако кажете „пас“, теглите една карта от тестето, намалявате шансовете си скоро да грабнете „Трофей“ и е следващия играч. Ако играете карта я поставяте с лицето надолу. Ако е първата карта на масата обявявате нейната „боя“ и нейната стойност като сте ограничени само до „едно, две или три“ като стойност. Ако вече има изиграни карти преди вас, то трябва да „декларирате“, че избраната карта е от същата „боя“ и някаква стойност, по-висока от тази на предишно изиграната карта.

Казвам „декларирате“, защото в „Spicy” е напълно нормално да лъжете. Даже е препоръчително. Все пак още в началото започнах, че това е игра с блъфиране…очаква се да правите точно това. Естествено, последното не е толкова лесно.

„Вълнуващото“ в „Spicy” идва след като изиграете карта. Всеки играч на масата може да реши да ви „предизвика“. За целта той трябва да постави ръка върху купчината карти и да обяви предизвикателство и в какво се изразява то. Може да ви „предизвика“, че сте излъгали или за „боята“ или за стойността на току що изиграната карта, но не и за двете.

Тук именно е „живеца“ в играта – дали правилно сте усетили „блъфа“ или сте бил заблуден. И общо взето това е основното в „Spicy”. Още тук ще кажа – ако не си падате по “trick taking” игри с карти и блъфиране – това не е вашата игра.

Спечелилият  „предизвикателството“ грабва цялата купчина карти изиграни до момента, като всяка е точка в края на играта. И започвате нов „трик“ с карти. А загубилият „предизвикателството“  тегли две карти от тестето в ръката си.

В „Spicy” ще откриете и един допълнителен вариант. Той идва под формата на шест карти означени като „Овкусяване“. Най-общо : те внасят допълнително правило, променящо основните правилата в играта !  Като например : може да обявите карта със стойност шест, като карта със стойност девет и обратното ; ако обявите карта със стойност пет, веднага добавете две допълнителни карти от ръката си под тази карта ; ако може да обявите карта със стойност едно, две или три, то може винаги да я обявите като „чили“, променяйки „боята“ на купчината карти.

И все неща в този дух. Както много пъти съм казвал : когато има „специални умения“, бройте ме ! Задължително ви препоръчвам този вариант на „Spicy” след като направите няколко сесии на базовата игра.

Пикантно за едни, кошмар за други

Ще бъде кратък – „Spicy” е от тези игри, които за едни ще бъдат разкошно и забавно преживяване, а за други ще бъдат мъчение. Играта ясно и отчетливо попада в една от двете крайни категории : „харесва ми“ или „ужасна е“.

Всичко това е заради самата и същност и игрови механики.  Малко „trick taking“ и солидно количество блъфиране – ако нямате симпатии към нито един от тези жанрове/механики просто си потърсете друга игра.

И да, играта не изглежда никак зле : картите са с добро качество, илюстрациите са шантави, кутийката е малка и се събира в джоба ви. Всичко това са плюсове, когато говорим за всеки друг вид игра ! Скоба : единственият реален минус за мен във визията на играта е черният гръб на картите, защото ще се изтърка по-лесно.

Лично аз харесах играта. Не съм най-големият фен на „trick taking” заглавията, но блъфинг добавката в „Spicy” абсолютно ме спечели. Допада ми продължителността, интеракцията между играчите и елементарните правила. Картите със специални умения „чупещи“ правилата пък са най-любимото ми в „Spicy”.

Ако си падате по игрите с блъфиране и си търсите нещо компактно, достъпно и предлагащо „щипка“ разпускащо забавление, то спокойно мога да ви препоръчам  „Spicy” !