Съдбата обича флорини – Indulgence

от Христо Симеонов

 

    Казвал съм ви го неведнъж –
никога не е късно да играеш една хубава настолна игра за първи път. Защото в
нашето хоби
няма срок на
годност. Добрият дизайн винаги намира път към геймърите по един или друг
начин.
 
    Добре де, не всичко е толкова „розово“ и старите заглавия си имат един основен проблем и това е „изчерпване на
бройките“. Тогава започва и голямото ходене по мъките, с търсенето на дадена
игра. Започва едно ослушване и дебнене из местенцата за продаване на настолни
игри „
second hand“. Ровене из безкрайният низ от обяви по места като „ebay“, последвано и от преминаването на
психологическата бариера и взимането на съдбоносното решение : „Абе, ще си купя
тая игра, нали вчера взех заплата. Каквото от това, че до края на месеца ще съм
на банички“.
 
    Другата ви опция е да чакате. Да
чакате някой да издаде играта наново. Кога обаче ще се случи това обичайно няма как да разберете. Затова няма как да не адмирирам работата на новоучредените
издатели от
“Restoration Games”. Компанията създаде от големият дизайнер Роб Давю ( „Betrayal at House on the Hill“, „RISK : Legacy“ , „Pandemic : Legacy“ ), си постави амбициозната задача да върнe на пазара няколко стари, но култови заглавия,
които заслужават нов живот. През
изминалата 2017г. под
тяхнаха шапка се появиха цели три
игри, които бих определил като „класика“. Бързам да ви споделя какво мисля за
първата от тях.

Ренесансовият човек
 
Indulgence” e трикова игра с карти / игра с взятки  за трима или
четирима души. Оригиналната игра се появява на пазара през 1981г., издаден е от
Milton Bradleyи носи името „Dragonmaster“. Нейн дизайнер е Джери Д‘Арси. Всъщност самата „Dragonmasterе ребрандирана
версия на стара игра на Джери, носеща името „
Coup d’Etat”, която именно може да определим и
като първообраз и прародител на всички след нея. „
Indulgence пък е „реставрирана“ от Роб Давю
и Джъстин Джейкъбсън, а издател както стана дума е „
Restoration Games”.
 
   „Indulgenceни пренася в Ренесансова Италия,
директно в центъра на изключителните интриги на тогавашните благороднически
фамили. Всяка от четирите могъщи династии Медичи, Борджия, Орсини и Сфорца се бори със зъби и
нокти за влияние и богатство. А накрая на играта, играчът събрал най-много
флорини ще се окичи с титлата „майстор-интригант“.
 
Картите са с отлично качество и приятни илюстрации
    Всъщност темата няма абсолютно
никакво значение в „
Indulgence, защото играта е горд представител на „trick -takingжанра. Вероятно на някой от вас този термин не ви говори нищо, затова
бързам да го обясня.
“Trick taking” или „игра с взятки“ е жанр включващ игри, които бих определил като най-чистата еманация на игрите с карти. В тях играта протича няколко ход, обичайно се използва обикновенно тесте с карти и всеки ход някой от играчите прибира изиграната „ръка“ около масата. Накрая се преминава през точкуване.
 
Почти всяка една добре
позната от вас игра с карти попада в тази категория. Искате примери добре – Донка Пика/ Черна Донка или Бридж.  Най-общо, в тези игри един
от играчите започва „трика“, играеки карта от ръката си, а останалите го
следват спазвайки определени правила. Част от тях могат да бъдат  задължение да играеш по-силна като стойност
карта или пък карта от определена „боя“. „Трика“ приключва при определени условия
и носи точки или лишава от точки този,  които прибере „ръката“ от изиграни на масата
карти.
 
    Вече ви стана ясно, че подобен
тип игри нямат нужда от тема. Същото може да се каже и за „
Indulgence, където симпатична тема за интриги и жажда за власт в Ренесансова Италия е
просто един отличен фон, спомагащ основно за визията на играта. На последната
ще обърна внимание малко по-късно, а преди това да си кажем няколко думи за
геймлея.
 
До Луната и обратно
 
    „Indulgence всъщност е изключително проста „trick -taking” игра, която почива на основните
постулати в жанра – без сложни и ненужни правила. Основна роля играе тесте с
карти, разделено в четири „цвята“ или както са наречени в играта четири „семейства“.
Всяка от картите в семейството има номер от едно до девет. Или казано инак –
основата на играта е тесте с тридесет и шест карти. Всеки ход един от играчите е „владетелят“
/ активния играч /, който започва раздаване с изиграването на карта. Останалите
го следват играейки карти от същия „цвят“, а когато не могат, играят, каквато
и да е карта. На края на раздаването, играчът играл най-висока карта от
стартовия „цвят“ прибира ръката.
 
Едиктите
    Елементарния геймплей на „Indulgence се схваща изключително бързо и лесно…и добре, че не е само това. Защото
трудно щяхме да можем да говорим за игра. Най-ключовия компонент от „
Indulgence е тесте с карти обозначено като „едикти“. Това са двулицеви карти, които
играят ролята на своеобразни закони – допълнителни правила в играта. Преди
всеки ход, „владетелят“ избира един от „едиктите“ и го обявява на всеослушание
пред останалите играчи. Върху „едиктите“ обичайно са посочени забранени карти,
така де – карти от какъв „цвят“ или на каква стойност не трябва да взимате по
време на раздаването. Ако „едикта“ остане в сила, то в края на хода, всеки
които го е нарушил плаща компенсация, под формата на флорини / монетки / на „владетелят“.
 
Грешен си, чадо
    „Едиктите“, както може би се
досещате, могат да бъдат и оспорени. Когато „владетелят“ се спре на закон, по
ред всеки един от играчите има право да реши да „съгреши“. Помните ли, че ви
казах, че „едиктите“ са двустранни карти. На гърба на всяка има условие точно
противоположно на това, което гласи закона. Например „съберете всички карти на
Орсини“, вместо „не взимайте карта на Орсини“. Или пък „няма да събера нито
една карта със стойност пет“, вместо „едиктовото“ – „ще събера всички карти със
стойност пет“. Когато един от играчите реши да „съгреши“, той взима картата с
греха и я поставя пред себе си, ставайки активен играч. Ако успее да изпълни
зареченото на нея, то той получава флорини / точки. Ако не успее обаче – трябва
да си плати.
 
Блясък на флорини
    Тази механика, в която един играч
поема върху себе си амбициозната задача да изпълни нещо, което ще му отнеме
сериозен ресурс, но ще му даде и примамлива награда в подобен тип игрите се нарича „
shoot  the Moon” / “да застреляш Луната“ /. Всъшност, по-удачен превод би бил – „да направиш невъзможното“. Именно това е в своята същност и решението да „съгрешиш“ в Indulgence”. За да го постигнеш, в геймплея на играта е предвиден и един еднократен бонус. Обозначен е като „индулгенция“ и е…пръстен. С негова помощ можете да превърнете стойността, на която и да е карта в десет, с което гарантирано ще спечелите раздаването. Но  с всички останали раздавания, трябва да успеете да се справите сам. Което, няма какво да се лъжем, е почти невъзможно и без доза късмет, защото от нея зависи какви карти ще получи при раздаването още в началото на хода. Всъщност основата на Indulgence” е тази „push your luck“ механика, в която си тествате късмета и уменията, за да вземете големия пай от флорини / точки.
 
    Краят на играта настъпва при две условия – когато всеки играч е бил три пъти „владетел“ или когато някой от участниците не може да си плати задължението към „владетелят“. След което всичко придобито от вас под формата на флорини се точкува и този с най-много точки е победител в Indulgence”.
 
Дело на гениални творци
 
Отивам на шопинг

 

    Не мога да подмина визията на Indulgence и
да не й посветя специален параграф. Казвам го направо и без да се бавя – това е една от игрите с най-изумителни компоненти, на която съм попадал като геймър ! Всичко е с изключително високо качество и си е на мястото, без да дразни или да изглежда прекалено…добре де, почти. 
 
    Картите са в размер „таро“ (Dixit), което ги прави изключително удобни за използване. Илюстрациите по тях включват исторически или фиктивни персони, принадлежащи към четирите големи италиански благороднически династии. Единствен минус може да бъде, че стойността на всяка карта е отбелязана само в единия ъгъл, а не като при тесте нормални карти, което ще ви принуди да въртите картите цяла игра.
    Останалите компоненти служат, за да отбелязвате флорините или точките в играта. Имате на разположение картонени монетки  на стойност един флорин. И масивни, „over-produced“ пластмасови камъни, играещи ролята на скъпоценностти. Последните пък са на стойност от пет флорина. Всичко това е с изумително качество, което рядко се среща в настолните игри.
    А най-вълнуващия компонент запазих за края – пръстенът ! Да, това наистина е пръстен, който спокойно може да сложите на ръката си и да се разхождате из мол-а. Нужен ли е толкова екстравагантен компонент ? Естествено, че не…но пък наличието му е ужасно култово. Още повече, че крайната цена на Indulgence” е повече от отлична за това, което получавате. А то е ?
 
Всяка игра заслужава още един ход
 

 

    „Indulgence е
една отлична „
trick-taking” игра, която ще се хареса и на
тези, които не си падат по жанра. Елементарният геймплей е основната причина за това. Без да затормозява, играта се спира на най-базовото в жанра и го поднася с един отличен „twist“, каквито са „едиктите“ и „греховете“. Да, на сериозни фенове на игрите с взятки, 
Indulgence” едва ли ще допадне, защото сериозната доза късмет и „лекия“ геймплей няма да са по вкуса им.
    Към всичко казано дотук трябва да добавим и шокиращата визия, която може само да бъде еталон в жанра. Както ви споменах, крайната цена за това „бижу“ е повече от отлична, което е адмирация към „Restoration Games“ и нагледен урок, как може да се направи безупречно изглеждаща игра, без това да я оскъпи до непоносимост.
    „Indulgence” е малка, елементарна и елегантна игра с карти, която ще ви очарова с визията си и ще ви плени с геймплея си. Да, темата, макар и супер подходяща, се губи, но това е природата на подобен тип игри. Indulgence” ще си позволя да препоръчам – едно отлично заглавие, което наистина заслужава втори живот.
Препоръчвам задължително ЗА :
 
1. Благородници 
2. Хазартни играчи
3. Любители на трикове 
Оценка : 
 
Визуално оформление и компоненти : 6 / 6
Геймплей : 3 / 6
Преиграваемост : 6 / 6
Крайна оценка : 4.5 / 6