„30 на 30“ с Георги Аврамов

Преди около година, когато на хоризонта имаше черни облаци, но никой още не подозираше каква буря ще се изсипе върху главите ни, взех решение до края на 2022 г. да имам 30 игри в колекцията си, които да съм играл поне 30 пъти всяка. Тогава това не ми изглеждаше кой знае колко трудно, защото половината от тази цел вече я бях изпълнил и отделно имах около десетина игри, които бях играл повече от 20 пъти всяка. С други думи, целта, която си бях поставил, нямаше да ме спира да играя и пробвам нови неща, също така нямаше да се налага да досаждам на приятелите си да играем едно и също нещо седмици наред. Сега, една година по-късно, мога да кажа, че това предизвикателство беше доста по-трудно, отколкото подозирах, а броят на страхотните игри, които излязоха през 2022 г. на нашия пазар, не ми помогна много. Наскоро прегледах въпросния списък от игри и ми хрумна идеята да напиша по едно кратко ревю за всяка от тях – в крайна сметка, чувствам се доста уверен в познанията си във всяка една от тези игри и мисля, че има какво да добавя като лични впечатления. Голяма част от тях са широко познати в хобито, но има и такива, които са минали под радара или имат незаслужено лоша слава.

Няколко неща, които искам да отбележа предварително:

– Тези ревюта предполагат базови познания за хобито, не съм влизал в детайли да обяснявам какво са worker placement и deck building механики или защо Dominion е толкова известна игра. Целта е да спестя време и място, така че ако някой има въпроси, ще се опитам да отговоря по възможно най-разбираемия начин в коментарите.

-Тези ревюта имат за цел да дадат личната ми оценка и коментар защо играта се харесва толкова много у нас, няма да има описание на правилата или подробно описание как се играе. Наблягам на думата лични, но разбира се, опитвал съм се да подкрепя мнението си с обективни аргументи.

-Вкъщи играем предимно двама души, така че игрите в този списък са основно тествани с двама и за всички ще кажа, че работят страхотно с точно тази бройка. Опитал съм се да коментирам броя играчи при някои по-специфични игри, но основното послание е, че играта си е супер с двама.

-Соло. Играя соло от около година, като обикновено се целя в по-тежки игри, които мога да изиграя за около час в обедната почивка. В моята класация обаче няма solo-only игри – опитът ми с такива игри е, че в повечето случаи им липсва дълбочина, омръзват след няколко игри и като цяло не са ми по вкуса. За всяка игра, на която съм пробвал соло режима, съм коментирал какво мисля. Има някои игри, които не бих успял да направя 30+ игри, ако соло режимът им не беше добър, но това най-често са игри, които играя с огромно желание и с повече хора.

-Ще се опитвам да избягвам клишета като „тази игра е страхотна“, „страшно е интересна“, „невероятна преиграваемост“ и т.н. Фактът, че това са игри, които сме играли толкова много пъти, трябва да говори достатъчно какво мислим за качествата им. Напълно ОК съм някой да има противоположно мнение и нямам нищо против да го обсъдим, стига да има някакви аргументи, а не превърналото се в символ на интелектуална немощ: „тая игра не става“.

30.Unlock! (10×3 изигравания)

Unlock! е любимата ни поредица игри в семейството на настолните Escape Room. Аз лично съм изключително доволен от app-a за играта – използването му е ненатрапчиво, интуитивно и по никакъв начин не ти отвлича вниманието от загадките. Качеството на самите загадки е изключително високо, като Unlock! е сред най-иновативните продукти в хобито въобще – има загадки, в които трябва да се построи кула от карти и под определен ъгъл да се види таен код, или пък пъзели, в които трябва да използваш телефона си като first person shooter. Всеки елемент в кутията може и ще бъде използван срещу теб. Всяка кутия си има собствена тема и сценариите в 90% от случаите са изключително интересни – от изгубен свят на динозаври до 8-битово приключение и пътуване във времето. Има Star Wars, Шерлок Холмс, Арсен Лупен и така като се замисля, единствената популярна тема, която все още не сме виждали в Unlock!, е Cthulu. Освен разнообразни загадки и теми, Unlock! има още един страхотен плюс – не се унищожават компоненти. Веднъж щом приключите с трите сценария в една кутия, ресетвате я за 2мин и сте готови да я продадете или подарите на някой друг.

Основният недостатък на Unlock! е, че рано или късно Escape Room темата ще ви омръзне, колкото и да се стараят дизайнерите, и поне ние започнахме да усещаме известна умора. Също, въпреки че намираме трудността на Unlock! в точната десетка – нито прекалено лесна, нито прекалено трудна, както кошмарните за мен EXIT игри, възможно е да запецнете в самото началото на някой от сценариите и това винаги действа много демотивиращо. Понякога самите подсказки от app-а не са много добре преведени и по-скоро те бъркат, отколкото да ти помогнат да разбереш какво си пропуснал. Това обаче може да се случи предимно със сценариите с висока трудност – във всяка кутия има по един такъв – и понякога води до anti-climactic завършек или слаб старт. И въпреки всичко, намирам Unlock! с класи над останалите игри в този сегмент на хобито и препоръчвам горещо на всеки да пробва 1-2 кутии. Най-добрият брой играчи според мен е 2, като не мога да си представя играта с повече от трима или соло.

29.Hanabi (30 изигравания)

Hanabi (2010) е настолната игра, която въведе ограничената комуникация в кооперативните настолни игри, и с това общо взето даде начало на нов жанр в хобито и на многото страхотни игри, които се появиха след това (Codenames, The Mind и т.н.). Правилата на Hanabi се обясняват за 2 минути, което я прави много подходяща за парти игра. И тя наистина е – от 2 до 5 души могат да се хихикат, да си гризат ноктите от напрежение и да минат през целия спектър от емоции в рамките на 20-тина минути. Докато някой ден не чуете заветните думи „а играете ли Ханаби с конвенции?“.

Въпросните конвенции са няколко прости правила – например винаги discard-вай най-дясната си карта, но винаги играй от ляво на дясно – които превръщат парти играта Ханаби в един от най-заплетенети логически пъзели в хобито.  В рамките на няколко игри, човек се научава как да прави финеси, блъфове и обърнати финеси и игрите започват да приличат на сложни партии шах, с малката подробност, че всички играете заедно и се опитвате да победите заедно.

И въпреки кооперативния характер на играта, през цялото време играчите се състезават да дават по-добри подсказки и като цяло да правят по-добри ходове и периодично се чуват шумни аплодисменти, въздишки и всякакви възклицания. Не е случайно, че хора, които са успели да навлязат в дълбокото с Hanabi, не просто харесват играта, а я обожават.

Ако и Вие сте фен на Hanabi, задължително трябва да отидете на поклонение във Велико Търново поне веднъж в живота си, а на връщане може да се отбиете до Пловдив за една-две бързи игри.

Hanabi с различен брой играчи

Hanabi може да се играе с конвенции дори и само с двама. Бих казал, че играта така е по-трудна и понякога късметът може да има решаващо значение, но въпреки всичко играта си остава забавен логически пъзел. Аз лично не съм фен на Hanabi с повече на брой хора (4 или 5), защото в тези ситуации настъпва известно объркване кой точно трябва да подсказва и може да има ситуации, в които един играч прережда другите в даването на подсказки (които са най-сладката част от играта) и създава малко странното усещане на алфа играч.

Трудно е да се контролираш наистина, когато видиш страхотна подсказка, а понякога би било по-добре просто да си пропуснеш хода и да оставиш инициативата на следващия играч, за да може всички на масата да се забавляват. В този контекст, за мен най-добрият брой играчи е 3 – това е най-подходящата трудност, която разпределя тежестта по-равномерно межу играчите, вместо да го концентрира в един от тях.

28.Ark Nova (31 изигравания)

Ark Nova (2021) е една от любимите ми игри, излезли последните няколко години. Сама по себе си, играта не вкарва кой знае колко нови или невиждани идеи, но успява много сполучливо да смеси съществуващи такива – играта е tableau builder с resource management, състезание за изпълняване на общи мисии, тайни мисии и изключително хитрата система за избиране на действия от Civilization: A New Dawn. Посипете с щипка полиономино пъзел, разнообразни табла за играчите, огромно тесте карти и вместо да получите абсолютен буламач от механики – както всеки би очаквал – получавате хит.

Аз лично харесвам и липсата на директна негативна интеракция – има само няколко такива карти в играта – и много харесвам чувството на състезание, което те принуждава да играеш всеки ход максимално ефективно. Играта се върти около оптималното използване на картите с действия, като не е тук мястото да обяснявам подробно какъв страхотен пъзел е това – трябва да умеете да планирате с няколко хода напред, за да може да активирате правилната карта в правилният момент. Timing е ключовата дума.

В същия момент, играта е изключително тактическа и играчите трябва да се опитват да са гъвкави през цялото време и да са готови да сграбчат всяка отворила се възможност. Това създава много интересен gameflow – обикновено в играта ще имате няколко бързи хода, които подготвят почвата за един много силен ход, в който успявате да свършите няколко неща наведнъж, включително да изпълните мисия под носа на друг играч, а защо не и да активирате края на играта.

Затова е важно да следите какво се случва на масата и да имате идея какво се опитват да направят Вашите опоненти. Играта всъщност е доста AP, и това е причината аз лично да я предпочитам с двама, като този път BGG изглежда е на моето мнение. Spoiler Alert, аз вярвам, че всяка игра е най-добра с двама, но това е тема за друг разговор.

Разбира се, има хора, които не харесват Ark Nova, и отделих доста време, за да разбера защо е така. Най-честото оплакване е, че в играта късметът може да има рещаваща роля – в тестето има близо 250 карти и понякога просто не се пада това, което чакаш, друг път твоите опоненти започват точно с това, което им трябва. Разбира се, като всяка игра с карти, и в тази има някакъв късмет, но според мен ролята му е раздута.

Първо, статистическата вероятност да започнеш с комбинация от карти в ръката си, тайни и общи мисии, в която липсва каквато и да се синергия, е почти нула. Второ, играта не се върти около това да чакаш да се появи правилната карта, а в това да използваш оптимално действията си, ограничения брой ъпгрейди на картите си и ограничените места за строене по картата.

Ако не се справиш добре с тази част от играта, в заключителната фаза на Ark Nova може да се появи картата, която чакаш, и вече да нямаш ресурсите, ходовете, или мястото за нея. С други думи, играта е изключително тактическа, но трябва да помниш, че тя е маратон, а не спринт и ще ти се налага да правиш жертви по пътя, ако искаш да финишираш.

Играта е номер 1 за Том Васел към края на 2021?

Много хора бяха изненадани да чуят, че играта се беше изкачила до първото място в личната класация на Том Васел към края на 2021. Всъщност, доста хора се издразниха и казаха, че не е сериозно игра, излязла само преди няколко месеца, да ти стане номер 1. Аз лично вярвам, че е напълно възможно една игра да ти стане любима само след няколко игри – по-нататък в тази класация ще се появи такава игра и тогава пак ще повдигна въпроса за „любов от пръв поглед“.

Добре, но заслужава ли Ark Nova да е топ игра? Според мен, категорично да. Играта е изключително солидна откъм механики, може лесно да се разшири (вече има нови map packs, скоро ще излезе и разширението Aquarius), може лесно да се добавят карти, които вкарват повече директна интеракция между играчите, ако има търсене за това. Играта всъщност има и много солиден и лесен за менажиране solo режим, като близо половината ми игри на Ark Nova са всъщност соло сесии в обедната почивка.

Ark Nova има и доста интересна тема – играчите се опитват да балансират между изграждането на успешно функциониращ зоопарк (разбирайте, commercially viable), но също така и във вземането на участие в проекти по запазване на застрашени видове (разбирайте, има някаква надежда, че няма да изтребим всичко живо). Но преди всичко, играта е един страхотен пъзел за разрешаване и всеки път, когато успеете да нагласите timing-а между две действия, нивото Ви на допамин ще удря тавана!

27.Café (31 изигравания)

Café (2020) е малка пъзел игра, която играя почти изцяло соло. Играта използва card-laying механика, популяризирана от игри като Sprawlopolis и Honshu/Hokkaido – това е сравнително нова механика в хобито, която аз лично харесвам изключително много. Основната разлика със стандартните tile-laying игри (Carcassonne, Patchwork) е, че понеже картите са много по-тънки от картонените плочки, това позволява картите да се слагат една върху друга, да се подпъхват една под друга и въобще позволява всякакви манипулации на терена, които са невъзможни с дебели картонени плочки. Крайният резултат е пъзел, който може да изпържи мозъка, защото всяка една карта може да бъде сложена по всевъзможни начини.

Café не е любимата ми игра в този жанр – това място засега принадлежи на Walking in Provence (2019) на тайванците от Emperor S4 – но е игра, която винаги искрено ме забавлява. Докато стандартните card-laying игри разчитат на set collection като основна механика, основната механика на Café се върти около оптимизирането на действия. Компонентите на играта са с много добро качество, артът е много приятен, въпреки че за много хора би се сторил абстрактен, играта е доста бърза и има този feel good vibe, който я прави перфектната филър игра или бърза игра с първото кафе за сутринта.

26.Solar Draft (31 изигравания)

Solar Draft (2019) е една малка симпатична игричка, на която попаднах по време на COVID пандемията и ми стана много любима, заради компактните си размери. Преди време написах ревю за нея за Big Box Gamers и бих препоръчал на всеки да се поинтересува повече за играта, защото определено мина под радара, а е много свежа.

Solar Draft е игра за 2-5 души, дело на дебютанта в бордовите игри Zach Moore. Играта е сравнително бърза (отнема около 20-тина минути) и основната механика е изграждане на табло от карти. Всеки играч се опитва да изгради собствена звездна система от планети, луни или комети, които са представени от карти. За разлика от повечето игри в жанра (напр. Wingspan), в Solar Draft няма изграждане на т.нар. двигател, няма ресурси и картите нямат цени.

Типично за жанра е търсенето на синергия между картите, но в Solar Draft вместо ресурси, тези комбота просто генерират допълнителни точки. По-голямата част от картите в играта са планети, които идват в четири различни цвята и три различни размера; има луни, които се закачат за планети, както и комети, които често имат еднократни бонуси, но не могат да се играят една след друга.

Всичките 90 карти са уникални и почти всички имат специално умение, което генерира точки в края на играта – някои планети дават точки, ако са на определено място в звездната система или пък ако са най-голямата/най-малката планета в нея и т.н. Има огромно разнообразие от умения по картите, което пък е гаранция за сериозна преиграваемост. Играта има много приятен, почти анимационен арт – сините планети са винаги унили, червените- винаги ядосани, а кометите са нарисувани като малки животинки.

Липсва каквато и да е директна интеракция между играчите, което, комбинирано с приятните рисунки, придава една лежерност на цялата игра, която всъщност е състезание и трябва постоянно да следите другите играчи, за да не Ви изненада краят на играта.

• /Очаквайте продължение/