„30 на 30“ с Георги Аврамов /№3Б/

/продължава от първа част – Gloomhaven /

Gloomhaven vs Oathsworn

 

Държа да започна с това, че съм играл Oathsworn само два пъти, което според мен не е достатъчно, за да може човек да направи пълноценно ревю. От друга страна, Oathsworn е игра, която следя от много време и съм изчел, общо взето, всички ревюта за нея в BGG, така че все пак мога да откроя кои са силните/слабите й страни и да ги съпоставя с моите наблюдения.

И последно, ние имаме достатъчно опит в кооперативните игри, че да мога да се осланям на моята интуиция и опит, когато става въпрос за такъв тип игра. Въпреки всичко, приемете думите ми като първи впечатления от Oathsworn, а не истинско ревю.

Също като Gloomhaven,  Oathsworn е голяма кампанийна игра с фокус върху битките, като тук се изправяте срещу един- единствен силен противник, т.е. това е boss battler. Откъм правила мисля, че двете игри попадат в сходна категория, въпреки че Gloomhaven има предимството да е от години на пазара, така че има множество помощни материали и видеа за по-лесно усвояване на правилата и по-специфичните ситуации.

Качеството на компонентите на Oathsworn не само надминава многократно Gloomhaven, но мисля, че с гигантските си фигурки Oathsworn е въобще една от най-добре изглеждащите игри в хобито. Друг страхотен плюс е доста интуитивната и лесна за менажиране AI система, която позволява в битката да участват винаги четири героя, без значение колко души играят.

История и кампания

 

Едно от нещата, които ме поразиха в Oathsworn, е колко добра и увлекателна е историята. Светът на Oathsworn е страхотен и веднага ви грабва с това колко е различен от стандартното фентъзи. Историите вътре също са много интересни, като ние бяхме много приятно изненадани от озвучаването от James Cosmo, който се с справил страхотно и много професионално със задачата да вдъхне живот на света и персонажите.

Но това не е всичко, Oathsworn има не само много силен фокус върху историята, но и върху частта между сценариите, която тук е развита като отделна мини игра. Подходът при повечето кампанийни игри е това да е междинна фаза, в която се занимавате с пазаруване, отключване на нови умения, кратка почивка и малко история.

В Oathsworn също има вариант да минете през съкратена версия на тази фаза, в която четете преразказани основните неща от историята и правите няколко теста. Ако имате възможност и време обаче, не правете грешката да претупате историята! Ние сме пробвали една сбита история и една нормална и останахме много приятно изненадани от втория вариант.

В конкретния случай, това беше мини игра за разследване на таен култ, която беше изключително добре направена, и веднага си пролича, че този формат е много благодатен за създаването на всякакви сценарии, мини куестове и предизвикателства.

След само две игри мога уверено да кажа, че Oathsworn надмина многократно очакванията ми и смея да твърдя, че историята беше много по-добре написана и по-интересна от това, което съм виждал в narrative-driven игри като Sleeping Gods, Mice and Mystics и Sherlock Holmes: Consulting Detective.

Развитие на героите

Очевидно е, че тук не мога да коментирам от личен опит, но мога да споделя нещо, което ми направи впечатление в повечето ревюта. Хората не са много впечатлени от системата за развитие на героите, както и от предметите и екипировката, които намирате.

Доколкото разбирам, повечето предмети, които намирате, са генерични, което пък е пряк резултат от механиката на играта да губите част от екипировката си след всяка мисия. Относно уменията на героите – т.е. новите карти, които отключвате – коментарите са по-скоро неутрални. Някои хора не са доволни от бавното темпо, с което героите отключват нови карти, други не са особени впечатлени от самите карти.

 

Единствените ми преки наблюдения са от Level 2 картите на The Huntress. Мисля, че и трите карти предоставяха интересен избор, но за мен беше малко трудно да преценя какво отражение върху играта биха имали. Това е нормално все пак, защото аз не съм добре запознат с темпото на играта и в крайна сметка взех карта, която изглеждаше напълно приличен избор.

Тук мога само да кажа, че изборът в Gloomhaven ми се струва по-труден и съответно по-интересен, като не мисля, че е само въпрос на опит с играта. Мисля, че в Gloomhaven ефектите върху картите на героите (или поне на стартовите герои) са доста разбираеми и човек може много лесно да осмисли какво точно прави една карта – концепции като инициатива, атака и движение са семпли и интуитивни.

Интересната част е да прецените на чие място ще дойде тази карта и какво ще загубите и спечелите от замяната им. Мисля, че Gloomhaven предоставя повече възможни сценарии за развитието на героите и дори още на първо ниво сте изправени пред труден избор- нещо, което не усетих в Oathsworn.

За мен развитието на героите е много ключова част от всяка кампанийна игра, така че към момента не мога да дам какъвто и да е категоричен отговор на въпроса коя от двете игри се справя по-добре, но интуицията ми ме насочва към Gloomhaven.

Битки и система с карти

Дълги години Gloomhaven доминираше изцяло този сегмент, заради страхотната си система с карти. Тази лидерска позиция беше оспорена едва наскоро от Oathsworn, която използва хибридна система с карти и зарове, плюс доста интересна cooldown механика.

Докато Gloomhaven залага на типичния dungeon crawler похват – битки с орди чудовища, преодоляване на препятствия и капани и прочистване на стаи в търсене на съкровища и XP, то Oathsworn ви изправя срещу един- единствен силен враг. Тук фокусът е върху разнообразните злодеи, техните специални умения и контраатаки, които са Ви известни предварително.

Аз мисля, че двете игри са напълно съпоставими, така че нека споделя моите наблюдения след две сесии с трима души, единият от които- опитен играч на Oathsworn.

Към момента не мога да кажа, че съм очарован от системата на зарове + карти, която се използва, за да модифицира резултатите от тестовете и атаките (т.е. това са различни карти от тези в ръката Ви), като след първата игра впечатленията ми бяха доста негативни.

Идеята на тази хибридна система е да разчупи малко стандартния подход към тестовете и битките в жанра, да вкара push-your-luck механика, както и нов слой за анализ – все добри идеи – но на моменти имах чувството, че Oathsworn е взела най-лошото от двете. Всеки тест и всяка атака се чувстваха ужасно тромави, като играта бива разпокъсвана постоянно, за да се види колко карти са останали в тестетата и да се сметнат няколко вероятности.

Обожавам, когато една игра ме изправя пред тежки избори и неизбежно трябва да се поеме риск, но в Oathsworn взимането на решения често опира до сверяване колко и какви карти са останали в тестето с модификатори и се чувства по-скоро като евтин трик, вместо като супер хитър ход. След втората игра, мнението ми се подобри, но все още мисля, че играта щеше да е по-добра, ако просто беше избрала една от двете системи – карти или зарове – и се беше фокусирала върху нея.

От друга страна, системата с картите, които играете от ръката си и техния cooldown, е доста интересен пъзел и като цяло доста ми хареса. Пробвах The Cur и The Huntress и имаха интересни умения и достатъчно различен стил на игра, което е супер. Имам известни притеснения, че много бързо ще се стигне до някое uber комбо от карти, което може да убие кефа от играта, но аз имах абсолютно същите притеснения и за Gloomhaven, а те така и не се сбъднаха.

Ако трябва да сравня двете игри, харесва ми играта с карти в Oathsworn, но не мисля, че може да се конкурира с Gloomhaven, поне според моите критерии. Когато видя ръката си в Gloomhaven и погледна картата и разположението на всички врагове, loot и препятствия, веднага в главата ми се заформя един пъзел от оптимални действия, който просто обожавам и не съм виждал това в друга игра.

Когато си погледна ръката в Oathsworn, виждам последователност как да изиграя картите, заради cooldown ефектите, но, по някаква причина, всичко ми изглежда абстрактно и откъснато от случващото се на картата. Изборите също така не ми се струваха кой знае колко трудни и със сигурност не усещах, че имат тежестта, присъща на Gloomhaven.

Тук трябва да уточним, че ние играхме Oathsworn на нормална трудност, докато опитът ни с Gloomhaven е на най-висока трудност (само 2 героя на +2 difficulty), където всяка грешка бива наказана брутално, което със сигурност се отразява на впечатленията ни.

Също, липсва ми и фокусът на Gloomhaven върху тактическото позициониране върху картата, където да отстъпиш с една крачка в правилния момент е ключът да избегнеш удар и да си готов за контраатака, като често съвкупността от всички тези малки финтове е разликата между победата или загубата.

В Oathsworn – където виждаш предварително какво ще направи злодеят – също има подобен момент, но нито се чувства толкова драматично, защото знаеш какво точно ще се случи, нито трябва да си постоянно нащрек или да мислиш с поне няколко хода напред, както е в Gloomhaven. В Oathsworn във всеки един момент може да платите за допълнително движение, а и в повечето случаи може да разчитате на едни малки токени, които имат много силни ефекти, така че ми се струва, че играта не е толкова наказваща, колкото Gloomhaven.

Това са моите първи впечатления от Oathsworn vs Gloomhaven, но в крайна сметка всичко опира до стил на игра, изисквания на играчите и лични предпочитания. Аз лично мога да си представя Oathsworn да ми хареса все повече и повече след всяка следваща игра, но също така мога да си представя и мнението ми да остане непроменено или дори да се влоши. Към момента мога само да кажа, че играта е наистина доста добра, но не мисля, че може да оспори лидерството на Gloomhaven в този сегмент на хобито.