„30 на 30“ с Марина /№2/

Преди години бях на ресторант с една приятелска двойка, която нямаше опит с бордовите игри. В средата на вечерята те взеха, че ме попитаха коя е любимата ми  игра. Груба грешка! Като да влезеш в местната кръчма и да попиташ пиянките вътре дали разбират от политика. Но храната беше вече сервирана и евакуацията им- невъзможна.

Значи, в следващия един час аз, със зачервено лице, налудничав поглед и бурно ръкомахане, обяснявах, възклицавах, ставах, сядах, пак ставах, хващах се за сърцето и за главата и протягах ръце към небето. Всичко това, за техен ужас, се случваше в оживен ресторант, пред изумените погледи на присъстващите. Изумени, но също така и напрегнати дали няма да се покатеря и върху масата.

Вече разбирате дилемата ми днес, десетина години по-късно, когато отново сядам да отговоря на този въпрос- какво мисля за Sentinels of the Multiverse. Как се пише ревю за играта, която първа ти стана любима и с която сравняваше всички следващи? Като да напишеш конспект за първата си любов. Не става! Затова реших- ще напиша хвалебствено слово. Та така- „Хвала!“

Първо, играта е душевен еликсир за любителите на комикси. И на супергерои. И на фентъзи. Тя е еликсир и за всички останали, но ако харесвате комикси със супергерои, то няма как да не ви излезне поне една радостна бръчка от вида на картите, всяка от които сякаш току-що е излязла от книжката и дори съдържа реплика в балонче.

Цветни, духовити и напълно магнетични! Възможно е да лекуват грип и да предпазват от настинки- последното не е научно доказано, но същото се отнася и за мазането с мас и ракия, а пък всички са ни мазали като малки, нали?

Всяка конкретна карта принадлежи към тестето на определен супергерой, който пък е напълно различен  от всички останали. Нали не очаквате Светкавицата (тук е жена и се казва Такион) да изполва високотехнологичните и трудни за употреба джаджи на Батман (тук е жена и се казва Wraith) или да се чуди как да задейства огнения жезъл на бог Ра (тук изненадващо се казва Ра), вместо да си дискардва скорострелно картите от собствения дек и да се придвижва със скоростта на светлината? Местният Паладин пък (тук е жена и се казва Fanatic) не се интересува от земни придобивки и мазохистично се оставя да я понабият, преди да се надигне от гроба (защото който го може, го може) и да въздаде божествена справедливост.

Казаното може да ви остави с впечатление, че играта има основно женски персонажи, но това не е така. Има множество и полезни мъжки герои, като например Absolute Zero, чиято суперсила е да се ранява сам не по един, а по два различни начина и дори може да се самоликвидира. Не мъж, а звяр! Безполезен, но великолепен!

Всъщност истината е, че някои герои изискват играчът да открие начина, по който да ги направи полезни, и да- Absolute Zero е един от тях. Същото се отнася и за Sky-Scraper, която може да си променя размера и в най-голямата си форма може неволно да стъпче съотборниците си. Човещинка! Ardent Adept пък (антиподът на Орфей) атакува „лошите“ с музикални ритми и мелодии и можем само да си представим какъв „балсам“ за слуха е музиката му, щом е способна да причини внезапна смърт.

Всеки сценарий представлява епична битка със злодей от холивудски мащаби, който си идва със собствен чар и неповторимо сценично присъствие. Основната карта на злодея е това, което очертава механизма му на игра, така че всеки от тях си е проклет по своему и проклетийката му се усеща различно от тази на останалите.

Имаме си превъплъщение на Ленин или ако щете Мао Дзъдун (“Другарят Зора“), който с пропаганда за нова зора и утопична пролет е утилизирал пролетариата- гладен, жаден, кървав и потен, да жертва сърцето и душата си, за да може най-равните сред равните да живеят дълго, спокойно и комфортно.

Така героите постепенно се изправят срещу „другаря Глад“, „другаря Кръв“, „другаря Пот“, „другаря Сълзи“ и още десетки други, всеки от които притежава съвсем уникален, несъвместим с  оцеляването на героите, ефект. Иконография няма, а и няма как да има, заради уникалността на всеки от ефектите- те просто не се повтарят.

Има злодеи, които нападат с частите от тялото си, всяка от които представлява самостоятелсна мишена за атака. Други използват токсини и карат героите да нападат съотборниците си. Трети умеят да съживяват убитите си поддръжници и да се изправят като феникс от пепелта, карайки играчите да се чувстват като отбор неудачници, тръгнали да нападат съседна европейска държава с допотопни оръжия и армия.

Всяка битка изправя героите пред минизагадка за дешифроване. Ако просто вървите и се биете безмозъчно, е доста вероятно да губите, докато не положите целенасочени усилия да измислите дългосрочна стратегия или не пък не решите, че загубата просто си е вашето си нещо и ще й се посветите докрай. Амин!

А за да изпитате още по-фантастично и зашеметяващо изживяване, играта ви предоставя възможност да изберете сцената на епичната битка. Изцяло от вас зависи къде ще си загубите стъклената пантофка, преди да я детонирате в лицето на самозабравилия се принц.

А всяка сцена си идва със собствено неповторимо тесте карти. Това може да бъде огромен Мегалополис ала Готъм сити, където имате шанс да получите полицейско подкрепление, но и да станете свидетел на самоунищожаването на планетата. Имате шанс да се потопите и в недружелюбната атмосфера на Марс, а защото не и в ерата на динозаврите, където няма да сте нито първите, нито последните, които са били изядени от внезапно изскочил тиранозавър или ограбени от пакостливи птеродактили. Ако пък винаги сте искали да се разходите из загубените руини на Атлантида, то ви се предоставя чудесна възможност да се насладите на собствената си легендарна смърт насред също толкова легендарен остров.

Аз не се съмнявам, че всеки читател таи в себе си хладнокръвна машина за убиване, която само чака да разкъса деликатните окови на плътта. Все пак се чувствам длъжна на предупредя, че победата, поне в началото, не е никак лесна. След това отново не е лесна, но пък загубите започват да се понасят по-леко.

Ако сте само двама играчи, през по-голямата част от времето се крепите на 20 % от началната си кръв, а в останалата част се крепите на надеждата, че смъртта ви не е била напразна. С четирима и петима става осезаемо по-лесна, най-малкото заради достъпа до различните умения в тестетата на допълнителните герои.

За да съм напълно обективна, ще призная, че играта може да малко трудна за менажиране, когато човек за пръв път се сблъска с нея. Препоръчително е в началото да се пробва с по-опитен играч, който я е опознал и е свикнал да следи какви ефекти и ограничения действат в съответния рунд.

Не бих квалифицирала казаното като недостатък (какви пък недостатъци, това нали е хвалебствено слово?!), а по-скоро като последица от различните модификатори, с които всяка от картите на злодея и на локацията променят правилата. Но разнообразието изисква жертви, а и след няколко игри се свиква, така че да не разваляме хубавия пейзаж с въображаеми облаци.

Затова пробвайте смело и безотговорно, умирайте трудно и ако се срещнем, ще се радвам да чуя коя е играта, с която споделяте любим неловък момент.

Няколко кратки бележки от Георги:

1)Правилата са изключително лесни за обяснение – буквално отнемат 5 минути. Тестета в играта – герои, злодеи, локации – са сглобени и не могат да се модифицрат, затова пък играта може да се разпъне на масата за няколко минути и сте готови веднага да се впуснете в шеметните сблъсъци.

2) Definitive Edition (2022) е една от най-добрите във финансово изражение кооперативни игри на пазара – за по-малко от 100-тина лева ще получите 12 героя, 6 злодея и 6 локации, всички различни и разнообразни. Съдържанието, което ще намерите в кутията, се равнява на близо 300лв вложени в Marvel Champions.

3) Sentinels залага на различни модули, за да регулирате трудността и да увеличите разнообразието от играта, като само базовата кутия е напълно достатъчна да направите поне 30-тина сесии.

4) На пръв поглед може да изглежда по-забавно да имате игра, в която да си правите сами тестетата (напр. Marvel Champions), но не трябва да подценявате удволствието и предизвикателството от това да разучите и овладеете напълно нов герой. Аз лично чувствам героите в Sentinels по-разнообразни отколкото героите в Marvel Champions и за нас именно това е най-добрата игра със супергерои.

5) Definitive edition залага на keywords, които са малко трудни за запомняне. Има подробно summary на гърба на правилата, но щеше да е по-добре ако имаше предвидени индивидуални player aids.

6) Голям минус за Sentinels е, че се играе с минимум трима героя. Ако сте двама играчи – както сме ние – ще ви трябва dummy player, което не е кой знае колко трудно за менажиране, но все пак за някои групи може да е проблем. От друга страна, с изчистените си и лесни правила, Sentinels е една от най-добрите кооп игри с карти за 3 и 4 играчи, като само Aeon’s End може да й съперничи. Аз лично не бих препоръчал Marvel Champions с повече от двама, защото downtime ще е убийствен, докато AH LCG предлага съвсем различен вид изживяване и не е съпоставима със Sentinels.