Усмивка за продан или за Япония без самураи – Yamatai
заглавия, то заглавието на това ревю без никакво съмнение ще грейва достойно в
челните редици. Предполагам, че ви звучи като
лошо начало на скучен пътепис или като плах опит за изява на голобрад
журналист. Определено му липсва финес.
отрече – богато е на информация. Само в един кратък ред ви казах толкова много. Усмивка, търговия, Япония и отсъстващи самураи. Трудно бихте събрали всичко това в по-добро заглавие, нали ?
най-чаканите заглавия на годината, а причините за това с лопатата да ги ринеш.
През издателите, дизайнерите, темата, та чак до визуалното оформление. Вдигайте
котва и опъвайте платната, загадъчният архипелаг Яматай ни очаква.
Персоналните табла – изумителен арт, кофти качество |
стои дизайнерското дуо на Бруно Катала и Марк Пакьон. Издатели са гигантите от “Days of
Wonder”. Светна ли ви червена лампичка…или
направо цяло светлинно табло. Чичо Бруно, абсолютната суперзвезда сред модерните дизайнерите на настолни игри и „Days of Wonder”, студиото, гарант за качество и синоним на фабрика за
хитове. „Yamatai” е абсолютен магнит за геймърското вниманието.
Подай ми лодките там |
намерите изключително добре балансирани дози от „менажиране на ресурси“ и
„териториален контрол“, като последния е изключително деликатно загатнат. Само
един бърз поглед върху правилата на играта и веднага разбирате, че върху нея се
е трудил изключителен дизайнер. Ходовете и действия, които извършвате през тях, са изключително елегантни и необременяващи откъм геймплей механика.
статут в японската история, започва мащабен строителен проект по изграждане на
нова столица, ситуирана в архипелага Яматай. Реалното географско разположение
на последния също е дебат на разгорещени спорове между японски, китайски и
корейски учени. Ах, как се сгрява сърцичето на историка в мен, когато ви
описвам темата в „Yamatai”. Та Химико си
строй столица, а за последното й трябват майстори-строители. Точно в тази роля
влизат играчите. В серия от ходове, вие изследвате архипелага, менажирате
ресурси, използвате на помощ могъщи съюзници, строите сгради и всичко това
за…точки ( наистина ли очаквахте друго ? ). Когато настъпи една от възможните
няколко развръзки в играта, играчът с най-много точки печели, отнасяйки у дома
си както безкрайна слава, така и омайната усмивка на Химико.
централно на борд
Флотите |
Играта приключва, когато настъпи едно от следните събития – един играч постави
върху игралното поле последната си дървена фигурка изобразяваща сграда,
когато свършат всички „лодки“ от един цвят, когато не може да теглите повече „Специалисти“
или когато свършат токените представляващи налични за строеж Сгради.
получавате от персонално табло в избран от вас цвят. Последното е с доста
съмнително качество на изработка и е единствения
сериозен недостатък на играта откъм компоненти. По време на хода си
имате опция да извършите пет действия, като част от тях са задължителни, а
други пожелателни.
Сградите |
длъжни да изберете плочка „Флот“. Последните са токени, на които има изобразени лодки от различен цвят, които получавате, специално умение и цифра оказваща
бъдещата ви позиция за следващия ход. Лодките в „Yamatai“ пристигат в пет цвята и са
основния ресурс в играта. Чисто игрово ги използвате, за да строите сгради, като
дори е направен опит да им се дадат тематични наименования – злато, глина,
камък, дърво и бамбук. Уви, моят опит в играта показва, че не се обръща никакво
внимание на тази подробност. Лодките, пристигащи под формата на симпатични
дървени фигурки, се разглеждат само като цветове. Но да се върне на плочките
„Флот“. Те имат основополагащо значение в „Yamatai“, защото определят ресурсите, които получавате. Освен това ви носят и
готино специално умение. А идеята на цифрата оказваща позицията ви за
следващия ход е просто брилянтна. Плочки „Флот“ с по-силно специално умение ви
отреждат роля на по-късно играещ в следващите ходове. Или казано простичко –
взимайки дадения „флот“ правите силен ход, но в следващия вероятно ще играете
от по-задна позиция.
това се дължи на факта, че играчите изиграват напълно хода си, преминавайки през всички пет възможни действия, преди да предадат реда на следващия на
масата. Също така поради спецификата на геймплея на „Yamatai“, точното време за дадени действия е от огромно значение.
Симпатичните азиатски мийпъли оказват реда за игра |
един ход. След избора на „Флот“ идва второто възможно действие, което не е
задължително. То ви позволява да търгувате с лодки. Както вече ви споменах,
последните са ресурсите в играта. Ключовото тук е, че може да продадете или
купите САМО една лодка т.е. може да направите точно една трансакция. Вероятно
ви звучи незначително, но това може да има огромно значение за представянето ви
в играта, затова не го подминавайте. Личен съвет – когато можете търгувайте и
то по-често продавайки лодки. Златото никога не е излишно…трябва ли въобще да
ви казвам това ?
Пожелателният ви позволява да поставите „лодка“ на игралното поле. Да, лодките
освен ресурс играят и ключова роля поставени върху игралното поле. Поставяте ги
между островите на архипелага, следвайки стриктен набор от изключително елементарни
правила.
фаза на всеки ход ви предоставя избор – или взимате токени „култура“ разположени
върху острови, около които сте поставили лодки този ход или строите сграда
върху вече празен остров. Това всъщност е и сърцевината на играта – поставянето
на сгради. Стремите се да разположите максимално бързо сградите в своя цвят,
като е желателно да са на съседни острови, защото могат да ви донесат бонус злато в бъдещите ходове. В „Yamatai“ разполагате
с два вида сгради. „Стандартните“ не се различават една от друга, освен по
илюстрацията на плочката изобразяваща ги, а отбелязването им става с поставяне
на дървена фигурка от вашия цвят върху игралното поле. „Престижните“ сгради биват два вида – дворци
и тории ( декоративни портали характерни за японската архитектура). В „Yamatai“ те са изобразени с помощна на помпозни дървени фигурки,
които чисто визуално добринасят за впечатляващия външен вид на играта. А
относно геймплей спецификата им, „престижните“ сгради се ползват от всички
играчи, без значение кой ги е построил.
отново е задължителна и се състои в поставяне на всички неизползвани през хода лодки върху
специално отредено за целта място, част от вашето персонално табло. В края на играта,
всеки две неизползвани лодки, ви носят минус една точка. Чисто игрово, това е
направено с цел да не трупате лодки
между ходовете, с идеята да „избухнете“ в един огромен ход. Абсолютно адекватно
дизайнерско решение, което няма как да не адмирирам.
Чуден арт, кофти име |
назад. Помните ли, че споменах някакви токени „Култура“? Тяхното предназначение
се разкрива в последната пета фаза на всеки хода, когато може да наемете
„специалист“. СТОП. Минутка за официален апел.
Пакуен и вие създатели на хитове, неуморни труженици в “Days of
Wonder”. Как ви хрумна това наименование
„специалисти“ ? Нищо ли по-тематично не ви дойде ? Защо не, например „съветници“, „агенти“,
„майстори“ или дори „помощници“, та използвахте термин, които ме води до тиха
лудост. „Специалисти“ изтрива в мен всякакъв помен за иначе симпатичната
японска тема на „Yamatai“ и ми навява
мисли за консултанти, комисиони, хидроинженери и Соколи. Или пък проблема е
само в моят телевизор…“
на…“специалисти“ ( потръпнах ). Последните ви носят разнообразни умения, с
които най-общо казано „счупвате“ базовите правила на „Yamatai“ и обогатявате опциите си за действия. „Специалистите“ ( блях ) са
интересен елемент в играта, който ви отваря алтернативни пътища към победата.
за най-силната, според мен, страна на „Yamatai“ – визуалното оформление. Феноменално ! Главен илюстратор на играта е
Жереми Флюри, чието име свързваме със заглавия като “Histrio” и “Oceanos”, а работата му в „Yamatai“ отново е на изумително високо
ниво. Останалите компоненти, начело с
игралното поле грабват окото с функционалността си и шарените цветове, в
които са издържани. Последното отново е запазена марка на “Days of
Wonder”. Критика може да бъде отправена само към
персоналните ви табла и по-точно към решението да бъдат изработени от изключително
тънък картонен лист. Всичко останало обаче е впечатляващо. Когато „Yamatai“ оглави класациите за визуално оформление не се
учудвайте – външния вид на играта е безупречен.
Играта грабва окото |
Относно геймплея. Толкова много
ми се искаше да харесам „
Yamatai“.
Основната предпоставка бе налице –
солидни механики, облечени в елегатни дизайнерски решения. Но когато тегля
чертата, играта ме разочарова. Разочароваме с накъртващата си анализаторска атмосфера.
Всеки ход е едно истинско мъчение на тънки сметки и ловки планове, повечето от
които обаче изгарят зрелищно пред очите ви. Защото в „Yamatai“ ситуацията на игралното поле се променя за секунди и
много често това е за сметка на болшинството от играчите. Моят опит с играта
показа, че строенето на сгради е най-сигурния начин за постигане на крайната
победа. А за да строите, островите трябва да са изчистени от токени „култура“.
Или казано иначе – някои трябва да ви ги изчисти по време на хода си и вие да
се намърдате там. Така „Yamatai“ всъщност се
оказва едно безкрайно дебнене, кой ще се излъже да си вземе токени „култура“. Ще
ми опонирате, че „Специалистите“ ( аааа ) ви дават силни умения. Няма спор в последното, но
моят опит с „Yamatai“ показва, че
никое от тях не може да ви спечели играта.
има много опции, но само една е печеливша. Стройте си сгради и да ви е мирна
главата. А цялото това дебнене води до превръщането на играта в хаотична
главоблъсканица, която е тотално извън контрол при игра с повече от двама души.
негативно за игра, но „Yamatai“ ме
разочарова. Заради дизайнерското дуо начело на руля, заради „Days of Wonder“, заради
изумителните компоненти и готината тема, това бе една от най-чаканите от мен игри тази година. Затова и разочарованието ми е толкова голямо. На много места ще
намерите сравнение между играта и друг хит на Бруно Катала от близкото минало, „Five Tribes“.
Критикуват последната заради хаотичността й, високото ниво на анализиране и
безкрайните на пръв поглед опции по време на хода ви, които я превръщат в
главоблъсканица. Е, „Yamatai“ продължава в
тази линия на поведение. Лошото е, че отива още по-далеч.
Цъкни ме !!! |