Ревю:1565, St.Elmo’s Pay – Кървавата скала
Преди около две години една „малка“ игра с карти грабна окото ми. Както знаете, аз идват от „бекграунда“ ( не съм минал увода и вече пиша с чуждици ) на любител на военни игри. Игрите с карти не са „най-чистите“ подобни заглавия, но тази специално ме привлече . На първо място заради темата – пресъздаването на култовата битка при Хейстинг от 1066г., която променя историята на Англия, а и на цяла Европа. Освен това обаче, „1066, Tears to many mothers” предлагаше асметричен геймлей, включващ интересни тактически и стратегически решения посредством карти изпъстрени с всички участници в тези разтърсващи исторически събития.
Имаше обаче един основен проблем – така и не стигнах до играта. Пропуснах я в Кикстартър, а после просто забравих за нея. До миналата година. Когато отново в платформата за финансиране се появи нейн „духовен“ наследник. Дизайнерът беше същият. Идеята и способите, с които да се реализира също. Основната променя поне на пръв поглед бе темата и ако мога да цитирам един култов роден персонаж, „БОГА МИ“, тя направо ме отвя от вълнение! След като играх играта няколко пъти ( включително и соло ), бързам да ви кажа какво мисля, за едно от най-очакваните „военни“ заглавия през изминалата година.
Най-великата обсада в историята
„1565,St.Elmo’s Pay” е асиметрична, военна игра с карти за двама души. В правилата ще откриете също така и солов вариант, за който ще спомена в краят на това ревю. Играта залага основно на правилно менажиране на персонално тесте с карти и предлага разнообразни стратегически и тактически решения, с които една от двете страни да стигне до крайната победа. А безспорно най-интригуващият елемент от играта е асиметричната натура на двете фракции. Дизайнер на играта е популярният британски автор, видео продуцент и култова „нинджа“ – Тристан Хол. Издател е студиото на Тристан, „Hall or nothing“.
Както вече ви споменах, темата в „1565,St.Elmo’s Pay” бе първото…и основно нещо, което ме грабна да подкрепя играта в момента. „1565, St.Elmo’s Pay“ ни пренася в средата на 16-ти век, когато Европа е раздирана от могъщото противопоставяне между Християнство и Ислям. Османската империя, в зенита на своята мощ по времето на султан Сюлейман Великолепни, решава веднъж завинаги да приключи с орденът на рицарите Хоспиталиери, отдавнашен трън в амбициите на Портата. Веднъж вече войските на Сюлейман нанасят поражение над рицарите – преди четиридесет и три години, когато през 1522г., след шест месечна обсада пада остров Родос, основна база за операции на орденът .
През 1565г., Хоспоталиерите резидират в Малта. Вероятно за мнозина ще се стори странно, но малкият остров векове наред има ключово значение за контрол над Средиземно море. Освен чисто стратегическото му значение, рицарите са несломим враг на Портата и с тази операция Сюлейман иска да даде урок, послание на целият християнски свят.
Османският султан изпраща военният елит на империята в лицето на командирите Драгут, Мустафа паша, Пияле паша и Салiх Рeйс, начело на близо четиридесетхилядна войска, включваща могъщ флот и сухоземна армия, част от която са както страховитите еничари, така и множество авантюристи и наемници от цяла Европа. Срещу тази армада великият магистър на хоспиталиерите Жан дьо ла Валет може да изправи едва 500 рицари и общо около 9000 души, от които едва 6000 хиляди са войници. Така сцената за едно от най-великите сражения в историята е приготвена.
Добре. Обратно към „1565,St.Elmo’s Pay”. Знам, че вероятно ви досадих с тези исторически факти, но трябва да знаете, че именно те, темата, са най-вълнуващия елемент в играта за мен. А и можех още да пиша. В „1565,St.Elmo’s Pay” играчите влизат в ролите на двете противоположни сили – единият командва османците на Мустафа паша, а другият смелите защитници под върховното командване на магистъра дьо ла Валет.
Всяка една от фракциите пристига с тесте карти, които са основата на играта. Върху тях ще се спрем малко повече в следващата част от това ревю, но тук е важно да ви кажа следното – цялата игра се върти около правилното „менажиране“ на тестето ви с карти. Нещо повече : ако в началото на хода си когато теглите карти, тестето ви е празно, то вие автоматично губите играта. Така картите освен основен способ в играта, са и своеобразен таймер.
Подготовката за игра в „1565,St.Elmo’s Pay” е впечатляващо бърза. В средата на масата се поставяте трите карти „Укрепления“. Те формират и трите бойни реда/колони в играта, за които ще говорим след малко. Всеки играч разбърква тестето си с карти и тегли четири в ръка( бел.ред. предвидена е възможност и за мълигън ). Всяка една от фракциите отделя настрана свойте карти „Цели“, които подрежда в азбучен ред. От двете страни на „Укрепленията“, съответното пред всеки един от играчите където се симулира и неговата част от бойното поле, се поставят и двамата лидери. Стартовият токен се дава на играча с османците, а настрани се поставят токените на двамата участници отбелязващи нанесените щети. И играта може да започне.
Тук ще отворя една скоба. В правилата на „1565,St.Elmo’s Pay” ще откриете няколко опционални правила за сет-ъп. Сред тях ще откриете опции за драфт и случайна подредба на картите „Цели“. На първият вариант съм почитател. Общо взето опитът ми ме е научил, че когато има драфт винаги е по-добре ( бел.ред. оборете ме, че греша ). Втората опция за „Цели“ е с идея да се увеличи преиграваемостта. Естествено, от това може да пострада тематичността в играта, защото тези „Цели“ всъщност разказват за събитията предшестващи и обуславящи Великата обсада на Малта. Ако накърняването на тематичността не ви пречи, то спокойно този вариант е по-добър за игра.
Меч или ятаган
След толкова много тематичност и преди да преминем към геймплей – да ви споделя за какво се борите в „1565,St.Elmo’s Pay”. Играта завършва по един от три възможни сценария с победа за една от двете страни. Победител е този, които успее да завладее ( разруши ) две от трите „укрепеления“ върху игралното поле. Друг вариант за победа е ако успеете да унищожите противниковия лидер. Или ако обичате битките на изтощение – ако опонента ви остане без карти в тестето си, а трябва да тегли, то той губи играта.
Хващам се за последното изречение и веднага ви потапям в геймплея на „1565,St.Elmo’s Pay”. Както вече ви споменах на няколко пъти, основната тънкост в играта е правилното менажиране на картите в тестето ви. Внимателното боравене и правилният момент за игране на дадена карта, трупането на ресурси, реда на активиране на изиграните карти и редките, но витални моменти, в които ще трябва да „жертвате“ карта – всичко това са части от въпросното менажиране на карти и предоставят сериозен стратегически подход в играта.
Тук някъде е момента да се вгледаме и малко по-подробно в картите изграждащи тестето ви в „1565,St.Elmo’s Pay”. В него ще откриете точно пет вида карти. Общото между тях е, че всички те имат цена в горния ляв ъгъл; някакво умение и ясно посочен момент на активирането му; приятен исторически текст, които да ви потопи още повече в играта и статистики ( не всички видове карти ) : точки „Живот“, стойност „Атака“, стойност „Вяра“.
Картите „Единиците“, „Персонажите“ и вашия „Лидер“ споделят еднакви елементи. Всяка карта има цена и съответната стойност в трите статистики – атака, вяра, живот. Извън това обаче тези карти предоставят разнообразни игрови ефекти/умения, които подробно са обяснени в правилата. Някои от тия ефекти се случват когато картата влезе в игра, други ви позволяват да отклонявате атака или да играете картата от купчинката с изчистени карти, а трети изискват да използвате „екшън“, за да ги активирате. Картите от тези типове са основата на вашето тесте, влизат в игра като част от редовете на игралното поле и имат витално значение в „1565,St.Elmo’s Pay”.
Следващите три вида карти, бих определил като „поддържащи“. „Събитията“ плащате и използвате еднократно, получавайки достъп до силно, често чупещо правилата на играта умение. „Добавките“ са…ами добавки – неща, който „закачате“ към вече изиграни карти, подобрявайки статистиките на последните. Например, поставяте арбалети в ръцете на малтийските си цивилни граждани, с което повишавате статистиката им „атака“. Най-вълнуващи от този тип карти са „Тактиките“. Това са карти, които след като платите не поставяте като част от игралното поле, а оставяте настрани и активирате когато имате нужда от тях. Картите „Тактика“ са едно отлично допълнение и от моят опит, правилното им използване е ключово.
Всеки един рунд в „1565,St.Elmo’s Pay” преминава през четири фази, случващи се едновременно и за двамата играчи. В първата от тях, обозначена като приготовления , играчите проверяват дали някой не е останал без карти в тестето си, което носи автоматична победа за другата страна, а след това играчите теглят две нови карти. Преди да теглите карти, проверявате бройката в ръката си и ако имате повече от шест, то трябва да „изчистите“ няколко, за да достигане до ограничението.
Втората фаза от всеки рунд е основата в „1565,St.Elmo’s Pay” – в нея играчите се редуват да извършат по едно действие или да кажат „пас“. Имате избор между три действия. Може да играете карта в игралното поле пред себе си. Картата винаги се поставя в най-горната възможна позиция ( най-близо до „Укрепление“ ) на избрана от вас колона. Всяка колона може да съдържа по три карти. Начина на игране на картите тук е от ключово значение. Първо, заради специалните им умения и второ заради разстоянието. Атаките се случват по най-близките до „Укреплението“ единици/персонажи, с изключение на някои карти, които могат да „стрелят“ на по-голямо разстояние.
За да изиграете карта, то трябва да платите цената й, изписана в горния ъгъл. За целта имате две опции. Или изчиствате от ръката си толкова карти, колкото е стойността на тази, която искате да играете. Или използвате играна вече карта, за точките ресурси, които може да генерира. Отварям скоба, защото типично в мой стил пропуснах да ви кажа нещо важно – върху част от картите ви има разположена още една стойност, в долния десен ъгъл ( оцветена е в зелено ), която ви казва колко ресурси може да генерира картата.
Естесвено, вече ви става ясно колко важно е да си направите добро „двигателче“ в „1565,St.Elmo’s Pay”. Не бих определил играта като част от ”engine building” жанра, но все пак начина по които играете карти и ги активирате за ресурси остава такова усещане. И естествено – по-добре е ако имате карти, които да активирате за ресурси, отколкото да изхвърляте от ръката си. Припомням : ако свършите картите в тестето си, губите играта.
Вместо да играете нова карта, може да активирате умения върху вече изиграна карта. За целта „завъртате“ картата на деветдесет градуса и следвате указанията на картата. Нещо важно : всяка „завъртяна“ карта може да се използва така само веднъж и до края на рунда не прави абсолютно нищо, освен да е част от игралното поле. В първата фаза от следващия рунд може да „подготвите“ отново всички използвани карти.
Изхождайки от казаното горе, стигаме и до последната опция за действие : да жертвате карта. Просто „изхвърляте“ вече играна карта в кубчинката с използвани. Така отваряте място за нови карти във вашата военна формация. Това ще е действието което вероятно най-малко ще използвате в „1565,St.Elmo’s Pay”. Но не го подценявайте, може да е полезно.
За секунда ще прескоча трета фаза, кръстена „Укрепление“ и ще прескоча на четвъртата. В нея играчите изпълняват „целите“ си. За последните не съм говорил до сега. Това са карти описващи събитията довели до Великата обсада на Малта. Всяка от тях ви изправя пред изпитание, а след неговото успешно извършване получавате бонус : теглите карта, лекувате „ранена“ единица и т.н. Основната ви цел е да преминете през всички шест „цели“ и да стигнете до последната, означена и за двете страни като „Великата Обсада на Малта“.
И сега се връщаме към третата фаза. Уникалното при нея е, че тя се отключва в играта само когато поне един от двамата играчи е стигнал до последната си карта „Цел“. Да, знам – не звучи особено „секси“ откъм геймплей гледна точка. Но от чисто тематични подбуди си е окей. Представете си, че двете страни се готвят за голямата обсада, приготвяйки и трупайки войските си от двете страни на барикадите, разменяйки си мускетни залпове и артилерийски волета. И в един момент започва голямата офанзива.
В третата фаза първо се извършва „битка за мощ“ на всяко едно „Укрепление“. Реално играчите събират и сравняват стойността „атака“ на всичките си активни карти. Акцентирам на активни – ако „използвате“ карта, за да ви донесе ресурси или за действието върху нея, не може да я ползвате в битката. Интересен момент е, че „битка за мощ“ се случва само ако и двамата играчи са достигнали до последната си карта „цел“. Още едно малко странно решение. Този път обаче то е тук с цел.
И тя е „битката за вяра“ или известна още като втората атака, която се случва в третата фаза на „1565,St.Elmo’s Pay”. В нея, подобно на предната битка събирате и сравнявате показатели – този път обаче статистиката „вяра“ на всички активни карти. Тънкият момент е, че не е нужно и двамата играчи да са достигнали до последната си карта „цел“. Така един от двамата играчи, използвайки „вярата“ си и бързо преминаване през „целите“ си, може да спечели предимство във войната за „Укрепленията“ на Малта.
Ако играта не достигне до победител посредсвом „завладяване“ или „смърт на лидер“, с краят на четвърта фаза, „Цели“, започна нов игрови рунд следващ същите правила. Толкова са геймплея, време е за финални думи посветени на „1565,St.Elmo’s Pay”.
Самотната страна на войната
„1565,St.Elmo’s Pay” е интригуваща игра, предлагаща разнообразни тактически и стратегически опции, циркулиращи основно около правилното менажиране на тестето ви с карти.
Казвайки всичко това, трябва да кажа, че геймплея на „1565,St.Elmo’s Pay” остава известно усещане за „уединена“ игра. Да, има го противопоставянето, има ги специалните умения на картите ви, които оказват влияние на „пъзела“ на противника, но общото усещане е, че „всеки си играе там нещо“. Реално, редите картите по полето си и е напълно възможно в огромна част от играта да не влезете в никаква конфронтация с опонента си и да си играете „соло“ игра. Затова и според мен, особено много зависи как ще подходите към „1565,St.Elmo’s Pay”. Ако заложите на една по-динамична сесия, то играта ще ви се отблагодари и ще видите нейните добри черти. Ако искате обаче, може и да изпаднете в геймплей тип „редене на пасианс“.
Няколко думи за соловият режим. Ами не съм очарован от него. Муден и тромав, без нищо интригуващо в него. Тотално вече влиза в „пасиансовата“ категория, което тотално убива темата и идеята на играта. „1565,St.Elmo’s Pay” за мен ще е игра за двама !
Относно визията, нямам никакви забележки. Компонентите на играта са изключително малко, но са качествени. Ще подмина дървените маркери за отбелязване на щети, защото там няма нищо интересно. Но картите…о, картите. Естествено, тук няма как да не спомена завладяващия арт, който просто ви пренася в епохата. Всяка карта е малко произведение на изкуството. Когато към това добавим и така нужния „исторически текст“ по картите – няма как да критикувам визията и компонентите на „1565,St.Elmo’s Pay”.
За финал – „1565,St.Elmo’s Pay” е солидна, лека откъм геймплей и правила военна игра с карти. Залага на правилно менажиране и реализиране на карти. Това може да не е по вкуса на някои от вас. Може да не е и по вкуса, че липсва каквато и да е опция за „deck building“, като изключим бърз „драфт“ в началото на игровата сесия. Имайте на ум тези неща, ако се насочите към „1565,St.Elmo’s Pay”. Лично за мен, играта оправда очакванията ми. И било ми било интересно какво ще се получи, ако я комбинирам с първата игра на Тристан, „1066,Tears to Many Mothers“, защото такава опция съществува.
Оценка :
Визия : 6 / 6
Геймплей : 4.5 / 6
Преиграваемост : 4.5 / 6