Трик или код – Hack Trick: It’s Hacking Time

 

    От три дни си мисля как ми
трябва нещо наистина оригинално за началото на това ревю. Увод, който да ви
грабне за краката, да ви завлече в темата на играта и да ви удави в механиките
й.
 
    И точно когато разбрах, че няма
да успея да го открия, ме осени следната идея – да ви разкажа малко за
това как успях да се сдобия с „
Hack Trick: It’s Hacking Time”, за да стане възможно това ревю. Беше ми подарена като ревю копие от
представител на „
Mind Fitness Games“…което всъщност е нещо съвсем в реда на нещата в нормалните „бели,
ревюърски държави“. Човекът на „Mind Fitness Games“ бе дошъл на фестивалa Настолен град
във Велико Търново, за да търси разпространител на заглавията на компанията за българския пазар. Е,
такъв не намери там. Но няма да се спирам и да се опитвам да правя анализ защо се
случи това. По-важното бе, че се „намерихме един друг“ ( всъщност Дидо от BigBoxGamers  ни запозна ) и до мен успяха да стигнат
няколко заглавия от каталогът им,
 за които до този момент само бях чувал, но никога не бях
играл. Ако следите регулярно блогът вероятно сте прочели, че 
Verona Twist  ми хареса ( пак на „Mind Fitness“ ). Затова се впуснах и ентусиазиран към още едно от заглавията на компанията.

Сървъри, биткойни и програмен код
 
Всичко на всичко – туй са компонентите
    „Hack Trick: It’s Hacking
Time”
е абстрактна, стратегическа игра с карти за двама души,
залагаща на дедукция и добре премерени „трикове“. Целта на играта е да успеете
да „проникнете“ в три от девет сървъра ( локации ), изобразени върху игрално поле, като
последното се означава с маркери ( кубчета ) във вашия цвят. Дизайнер на играта
е Жозеф Дорзонцки, а издатели са
Mind Fitness Games.
 
    Когато отворите кутията на „Hack Trick:
It’s Hacking Time”
и измъкнете отвътре леко
абстракните компоненти, може и да се притесните…лекинко.
Сървъри…биткойни…програмен код. Спокойно, драги. Не ви трябва диплома от „Техническият“, за да играете „
Hack Trick: It’s Hacking Time”. Всъщност, елементарни умения, дедуктивна мисъл и правилно менажиране на карти са
напълно достатъчни.
 
Хубаво де – има и борд. Като пъзелче
    Изрично не акцентирам върху
темата и целта на играта – „хакнете“ три сървъра или унищожете един посредством
три „атаки“, защото те далеч не са най-силното оръжия на „
Hack Trick:
It’s Hacking Time”
. Явно отново ще трябва да се
концентрираме върху геймплея.
Преди това обаче, да си кажем
няколко думи за подготовката за игра. Формирате игралното поле, което е
съставено от три „пъзелоподобни“ плочки и представлява карта на света. Явно от „
Mind Fitness Games“ се кефят на тези пъзелови компоненти. Аз всъщност също нямам нищо против
тях. Всеки играч си избира цвят и взима всички кубчета от него. След което на
достъпно място за всички играчи се поставя тесте от осемнадесет карти – солта и
пипера на „
Hack Trick: It’s Hacking Time”. Картите се отличават с безчувствено, никакъв
арт и върху тях има изобразено цифра от нула до пет. Така реално имате по
три карти от цифра в тестето.
 
Хей ръчички, хей ги две
    След което обръщате две карти и
ги поставяте на видно за всички играчи място. Тези карти са официално извън
играта. Информацията, която съдържат обаче е важна за играчите ( след малко ще ви кажа защо ).
Първият играч раздава на себе си четири карти, а на опонента си три. И преди да
креснете за „потъпкването на правата и човешките свободи“, бързам да ви кажа,
че това е част от подготовката за
игра. 
 Преди началото на играта първият играч, избира
една карта от ръката си и я играе на масата, започвайки „писането на програмния
код“. А по този начин и той вече стават с три карти. След като възстановихме
справедливостта, дайте да си кажеш АДЖЕБА
( език мой, враг мой ) какво правим с тия карти в „
Hack Trick:
It’s Hacking Time”
.
 
Firewalls vs Hacks
 
    „Hack Trick: It’s Hacking
Time”
е заглавие, през което преминавате за
около петнадесет минути – толкова трае една игрова сесия. Това явно е запазена
марка на игрите на
Mind Fitness Games. Което далеч не е лошо. Защото „Hack Trick:
It’s Hacking Time”
е заглавие, което спокойно може
да разцъкате докато чакате вечерята си в ресторант или път в обедната почивка.
Компактна опаковка. Стегнато количество компонент. И бърз геймплей.
 
С токените „биткойни“ отбелязвате спечелените сесии
    Споменавайки последният е редно
да си кажем как всъщност се играе играта. Всеки ход имате избор между две
действия – да играете карта или да изтеглите карта от тестето, ако имате под
четири карти ( ако имате повече трябва да
играете карта ). 
Когато изберете първата опция, сваляте една карта от ръката си
я поставяте до вече поставената такава в началото на играта. След което събирате
цифрите на двете карти и получената сума ви оказва номер на сървър/ локация от
игралното поле, на която поставяте кубче във вашия цвят. Ако там има кубче на
опонента ви го премахвате/ залавяте и поставяте пред вас. Така протича „
Hack Trick:
It’s Hacking Time”
– играете карта (като не
може да играете последователно две еднакви карти), събирате сумата на
последните две изиграни в редицата и поставяте кубче в съответният сървър.
 
Така се пише „програмен“ код и се „хакват“ сървъри…
Това, което прави „Hack Trick:
It’s Hacking Time”
интригуваща игра са допълнителени, своеобразни мини-действия, които
може да правите по време на вашия ход.  След като играете карта, може да обявите „защитна
стена“ (
firewall ) или „хакване“. За съответните действия плащате с кубче от
резерва си, което излиза извън игра. „Хакването“ е „команда“, с която
принуждавате опонента си да играе карта – няма право да избере опцията да
тегли. „Защитната стена“ пък ви предпазва от „хакване“, което противника може
да използва по вас. И тук някъде цялото надлъгване в „
Hack Trick:
It’s Hacking Time”
 придобива своят завършен
вид. Да изберете точния момент, за да се защитите или да принудите опонента си
да играе карта може да е ключово за крайната ви победа…колкото и неубедително
да ви звучи това.
 
Залавям си жълто кубче, макло ас
    Защото всеки път когато се играе
карта на масата, вие виждате нейния номер и използвайки познанията си по „математика
за първолаци“ може да си направите различни изводи. Като например, че няма
повече от дадена цифра/карта в тестето или че вие държите единственото копие и прочие. Което ви
помага да се насочите по-лесно към правилните „сървъри“/локации за атака. Нещо
повече. Споменах ви, че в „
Hack Trick: It’s Hacking Time” може да залавяте кубчетата на опонента си, когато поставяте ваши такива на
заета от него локация. Условието е, кубчетата на противника ви да са едно или
две…защото ако той постави трето кубче на една и съща локация не само, че не
може да го заловите,а ми и директно губите играта. А заловените кубчета може да
използвате, като ги връщате на опонента си, срещу информация каква е сумата на картите в ръката му. Информация,
която завързва пъзела в „
Hack Trick: It’s Hacking Time” на още едно ниво. Защото ви дава възможност да отгатнете какво ще играе
той, да го блокирате или да се възползвате директно от неговите карти,
хитроумно изигравайки определена карта от ръката си.
 
Шах за програмисти

 

Абе, не е точно шах. Ама не е толкова важно, че не ми се получи сравнението. Важното е,
че изненадващо  „
Hack Trick:
It’s Hacking Time”
е доста приятна игричка. Бърза и
с достатъчно дълбочина, за да грабне вниманието ви. Да, това не е най-великата,
нито най-иновативната или вълнуваща игра. И ако играете картите без да влагате особено мисъл не е
особено забавна. Но е отличен филър и перфектно заглавие в категорията „игри за
път“, заради компактните си размери, достъпността си и бързия геймплей. Пък и си струва да си „напънете“ малко мозъка с най-правилната комбинация от карти и най-правилния начин да „залъжеш“ опонента си. Дали ми харесва повече от Verona Twist ? Определено не. Но ми харесва достатъчно, за да я задържа и да ви я препоръчам, ако случайно ви попадне.
 
Оценка :
 
Визуално оформление и компоненти : 4 / 6
 
Геймплей : 4.5 / 6
 
Преиграваемост : 4 / 6
 
 
Крайна оценка : 4 / 6