„Перо и зар“ с Боян Евстатиев : Настолните игри са мост между „книжката и мишката“

    Не ви ли се струва, че обществото
продължава да гледа прекалено лековато на нашето хоби ? Този въпрос ми хрумна,
докато редактирах това интервю за рубриката „Перо и зар“. Задавам го към всички
вас – ангажирани по някакъв начин с настолните игри у нас. 
 
На настолните игри продължава да се гледа като на лековато забавление за наивници. Мнозина го
определят като безполезно и детско. А настолните игри могат да
предложат толкова много. Ползите върху развитието на тактическото и
стратегическото мислене, върху логическото и дедуктивно възприемане на света и този непресъхващ извор за
въображението са само частица от най-силните страни на настолните игри.
 

 

Естествено, далеч съм от мисълта,
че настолните игри ще получат признание у нас от само себе си. За това трябва
да се работи. Днешната ни среща е именно с човек, които в последните години отдаде ужасно много от времето и енергията си, за да популяризира любимото ни хоби. Боян Евстатиев е име познато за всеки роден геймър. „Човекът-Катан“, винаги усмихнат и
изключително положителен човек, който е научил толкова от вас как изглеждат
модерните настолни игри благодарение на дългогодишната дейност на Клуб 73 и
легендарния „Гигантски Катан“ – част от почти всяко родно събитие за хобито. С
Боян се отлагахме доста дълго това интервю – ежедневие, уви. Най-накрая успяваме да го реализираме покрай излизането на първата
игра на „
Game On“
, българска компания ангажирана с това да предлага легазирани на български
език хитови настолни игри. Да, Боян има пръст и там, но нека ви разкрия какво
си побъбръхме заедно.

   Ицо: Представи се с няколко думи. Какво трябва да знаят
нашите читатели за Боян Евстатиев ?


   Боян : Родом съм от Пазарджик, по дух и ½
кръв от с. Баня – Банско, по вяра убеден християни – евангелист. Семеен с две
дъщери. С една чудесна привилегия, жена ми Елина и тя като мен е запален играч.


   Ицо: Как попадна в чудното ни хоби ?

   Боян: По много интересен начин. Бях на
море в Турция през 2009 година заедно с бременната Елина, както и с любимите ми
тъст и тъща. И понеже бях с такава лежерна компания по цял ден се киснахме на
по-тихия басейн в хотела ни. Направи ми впечатление две млади двойки, които ми
приличаха на едни моржове – четат по цял ден дебели фентъзи книги и от време на
време се пльосваха в басейна да се разхладят. Тихи като тревата.


Някой май печели на Cyclades
    Малко преди да си тръгнем,
решихме да играем белот във фоайето на хотела. Цъкаме си прилично картите, а до
нас чувам нечленоразделни звуци и едно „wunderbar“ 
(от тогава между впрочем не съм
играл белот, нямам и намерение).
Обръщам се да видя какво става и
какво да видя – същите онези спокойни и безшумни младежи сега крещят, ръкомахат, а някакво
зарче хвърчи нанякъде…
Не се сдържах и отидох при тях да
видя какво играят. Как така някаква игра коренно промени тяхното несмутимо и безгрижно
поведение. Попитах ги каква игра играя и разбрах, че се казва …
 „Catan“.
После беше лесно, проверих в интернет за нея, оттам разбрах даже, че я има
отскоро изцяло и на български, чрез нея разбрах и за най-големият сайт за
настолни игри – „boardgamegeek.com“
… кутията на настолните игри вече беше отворена !

Господин „Катан“
    Ицо: Ти си човека зад „Intelli Games“ –
трудно ли се продават настолни игри в България ? Пред какви изпитания сте
изправени ?


    Боян: Настолни игри в България трудно
се налагат. Много е важно да се обясни на потенциалните купувачи за какво ги
дават тези 50-60 лв., например. Не само за някакви картони, смешни дървени
фигурки и тесте карти. Всъщност това са часове емоции с добра компания.
Изпитанията са в тази насока по възможност да не се изпускат и без друго
малкото моменти, когато хобито ни се популяризира всред об
ществото
ни.


   Ицо: Как ти се струва развитието на пазара на настолни игри
у нас ?
    Боян: Смятам, че се развива плавно и
благополучно. Все повече и все по-нагоре, но твърдя, че няма бум. И все пак – съпоставимо с преди пет години, хобито ни е много по-разпознаваемо вече.


Боян в естествената му среда
    Ицо: „Intelli
Games’ 
са официален вносител на „Catan“ продукти
за България. 20 години по-късно, има ли още живот в тази игра ? И колко важен е всъщност „Catan“ за хобито ?


    Боян: Има ! Запалените играчи на настолни игри, т.нар. aficionado отдавна са спрели да я играят, но това се отнася и
за редица от другите им игри. 

 

Аз разглеждам „Catan“ по два начина. Като продукта „Catan“ и като настолната игра „Catan“. В първото сме свидетели на какви ли не комбинации
и маркетинг решения, само и само да се продава играта. Ето блестящ пример – тази година
излиза „A Game of Thrones Catan: Brotherhoodof the Watch

 

Второто е бумът която тази игра
постави – началото на модерните настолни игри ! И сега се радвам, когато хората откриват
света на настолните игри, чрез „
Catan“ и именно на това се дължат милионите продажби. Това важи и за другите
игри динозаври разбира се – „
Carcassonne“, „Ticket to Ride“…

„Катан“ за гиганти

 

    Ицо: Изхождайки от предния въпрос, знам че „Intelli
Games“
е бил част от инициатива за навлизане на настолните игри
в родните училища. Разкажи ми малко за нея.


    Боян: Уви, това бе трагедия. По-точно – беше едно
софийско училище, пробвахме с ученици от 5-ти и 6-ти клас. Знам, че това е малко
субективно, но специално в София много от децата са презадоволени – телефони,
таблети, ел.игри. В това няма лошо, такова е поколението просто още не са се
наситили. Пробвам се със същата идея и при най-малкия, в първи клас при дъщеря ми, но и там положението е подобно.
Игрите не се пазят, бързо омръзват, в смисъл няма желание да се повтори играта, гледа се следващата коя ще е. Разбира се, това са деца и ако се
работи с тях методично резултати има. Виждам г
и, например, в детския клуб, който организирам един път в месеца в „Клуб за настолни
игри 73“.


Catan – Big Game
    Ицо: Настолните игри често се представят като чудесен
трамплин за развитие на дедуктивно и логическо мислене. Истина ли е това или
рекламен трик ?


    Боян: Повече истина. Аз вярвам и
изпитвам това мислене всеки ден  чрез
голямата ми дъщеря.
Рекламата я има вече навсякъде и
във всичко, въпрос на избор.


    Ицо: Въпреки всичко, което ни сподели в предните въпроси, все пак трябва ли да влязат настолните игри и в българските
училища ?


    Боян: Задължително и не само там, а и в библиотеките
и читалищата ! Голям е спора между „книжката и мишката“. А никой не се пита, кое е по средата и би
било чудесен мост за разбирателство ? За мен това са модерните настолни игри.


   Ицо: Няма как да не те попитам и за „Game
On“ – какво да очакваме от тази
млада българска компания ?

    Боян: „Game On“ е вече факт. Първата ни игра, която издадохме, също е факт – „Легендарният плод“. Тя е и първата от една серия игри, които ще
излизат под „
fable“ системата.
Няма да казвам какво е
fable системата,
открийте я чрез „Легендарният плод“ !


Поредните запленени от хобито
    Ицо: Има ли нужда пазара на игри у нас от повече легализирани
издания ?


    Боян: Няма начин – само тази година в Есен ще бъдат представени над 800 нови заглавия! За справка миналата година
бяха около 500. Нашия пазар все още е малък и скромен, но смятам че може да
поеме поне по десет заглавия изцяло преведени на български език на година. 

Предизвикателството е да се популяризират максимално. А това е трудно! Не е
като да лапнеш някаква вафла, да я глътнеш и да я оцениш. Иска се усилия, да се
разучи играта да се обясни правилно, голямо търпение особено с нови играчи…да
продължавам ли
?

    Ицо: Повдигни ни малко завесата – какво да очакваме от „Intelli
Games“ , „
Game
on“ 
и Боян Евстатиев ?

    Боян: Завесата и за мен по-малко се
повдига, но като цяло хобито ми, настолните игри, заема все по-голямо място в
живота ми дотам, че е на път да мина от другата страна.

 

   Казах ви, че Боян е от тези хора. От хората, които искрено вярват в нашето
любимо хоби и се стремят да извадят най-доброто от него, за да го споделят с
всички. Именно от това имат нужда настолните игри у нас. А аз спирам до тук и със затаен дух очаквам следващото заглавие на „
Game On“