„Лигата“ – най-доброто за месец ноември

от Христо Симеонов

    Огромната чест се
падна на мен – в последният месец от годината да ви приветствам с последният за
2016 г. брой на „Лигата“. В сезона на равносметките, неизпълнените цели и
трескавото поставяне на нови, искам от свое име и от името на колегите, да ви
благодаря, приятели. *Задължителното клише* Вие сте истинската причина „Лигата“
да съществува. Иначе, ако трябва да тегля чертата, то се надявам да не сме ви
досадили с нашите поучения и поне мъничко да сме ви били полезни из широкият и необятен свят
на нашето чудно хоби.
    И сега по
същество. Време е да ви представим топ игрите на „Лигата“ за ноември. Както винаги, отново съм в
компанията на уважаваните ми колеги. Неуморимият  разобличител
на „
overproduced игри, „FFG и манията по миниатюрите, човекът залагаш
преди всичко на геймплей механики и неподправен хумор – Деян Георгиев от
BigBoxGames“. Неизменна и витална част от нашия триумвират е и
човекът, на който нищо нърдско не му е чуждо, трезвият разум в нашата сплотена
дружинка, топлата ни връзка с „
Essen Spiel“ – Ники Жеков
от
Gamebox“. Следват пет минутни фанфари…А сега
игрите. 

Препоръчано от Христо
 
Мислехме си, че е трудно.А тя каква стана. Ноември дойде и си отиде, като обаче не пропусна да ни донесе най-горещите нови заглавия, които чакаме цяла година. Въпреки, че успях да пробвам голяма част от властващите топ хитове, купчинката с очакващите реда си игри продължава да се извисява заплашително и да ме гледа укорително. Добре де ! Какво да направя, че денонощието има само двадесет и четири часа, а пост-Есен лавината от игри е толкова внушителна ? Както съм се отплеснал, за малко да забравя – ето ги и двете игри, които ме впечатлиха най-силно през ноември. Забавен факт номер 1 – нито една от двете не е сред масовите супер хитове, с които са ви продънили ушите в последните месеци. Забавен факт номер 2 – и двете имат нещо общо с модерната дигитална ера.
 
„Mechs vs Minions“

Дойде време да ви разкрия една малка, лична тайна. Нещо като изповед от модерните реалити-драми по родните телевизии. От шест години съм страстен почитател на „League of Legends“, култовата „MOBA“ игра на „Riot Games“. Отварям скоба и бързам да кажа на тези от вас, които не са запознати, че това е най-играта компютърна игра в света към този момент. Край на скобате. За този период от време преживяхме бурен романс с „League of Legends“, преминавайки през периоди на почти наркотична зависимост ( колко нощни заедно…), та до моменти, в които сериозно смятах, че съм приключил с играта. Към днешната дата просто се наслаждавам на „Лигата“, „разцъквайки“ по една-две сесийки в по-свободните си вечери ( „EU WEST“, SaintEmperor, ако си търсите дружка за малко игрички ).

 
След тази кратка изповед, към основното. “Riot Games” решиха да правят настолна игра. Какво решиха – те буквално взривиха хобито пускайки неочаквано “Mechs vs Minions”. Бях доста развълнувал, когато чух за играта, а сега когато имах удоволствието да я играя съм крайно щастлив да ви кажа, че тя определено си заслужава. В кутията на „Mechs vs Minions“ няма да намерите настолен вариант на „League of Legends“. „Mechs vs Minions“ e напълно кооперативна игра с програмиране и “Legacy” елементи. Звучи сложно, но не е. Без да съм страстен любител и тесен специалист по „игри с програмиране“, то мога да ви кажа, че това безспорно е най-доброто заглавие в жанра. Правя тази констатация заради кооперативния характер на „Mechs vs Minions“, безумно лекият и достъпен геймплей и прелюбопитните мисии, около които се върти играта. Тях ги отваряте в определена последователност, подобно на “Legacy” заглавие и всяка ви носи нови,допълнителни компоненти. И като казах компоненти… „Mechs vs Minions“ е заглавието на 2016 г. с най-яките компоненти ! „Riot Games“ не са щадили нито стотинка и са изтискали максимума в тази насока. Не ги жалете – могат да си го позволят. През предварително оцветените фигурки на главните герои, през повечето от сто миниатюри на „миньоните“, през тоновете токени, бордове, метални монетки, кристали и прочие – „Mechs vs Minions“ е най-мащабната игра като съдържание, която съм имал удоволствието да играя. Кутията на играта тежи над седем килограма ! „Mechs vs Minions“ е страхотна игра, полирана до съвършенство във всяко едно отношение – геймплей, правила и компоненти. Просто „must play“ заглавие.
 
Деян за „Mechs vs Minions“
 
Не знам какво има предвид Ицо под „не са сред масовите игри“. Именно Тази игра беше поднесена на геймърите по света по някакъв таен илюминатски начин с конспиративни ревюта, които да избухнат по едно и също време. Е… въпреки, че количеството качество, което получавате за малко пари е изумително, все пак не виждам някакъв мега плот туист. Играта изглежда интересна, да… но не мисля да тръгна да си я купувам.
 
 
 
 
 
Ники за „Mechs vs Minions“
 
Аууу, не мога да повярвам, че трябва да се съглася с Деян! Шегата настрана, не мога да споделя изцяло ентусиазма на Ицо, може би защото отдавна оставих Лигата в миналото, а може би защото не съм склонен да вярвам точно на този платен хайп. Да, играта изглежда прекрасно и вероятно наистина е повече от мърч продукт, но от друга страна темата повече ме отблъсква, отколкото ме блазни. Може и да греша, но във всеки случай ще пропусна играта засега.
 
 
 
 
 
„Mansions of Madness : Second Edition“
 
Най-играното заглавие в моята група през ноември, съвсем логично е и моят топ избор за месеца. Набързо за „Mansions of Madness : Second Edition“ от „Fantasy Flight Games“, която както личи от името, далеч не е нова игра. Поредната игра в „Ктулу жанра“ вкарва играчите в ролята на изследователи, всеки разполагащ със специално умение, които се опитват да разгадаят страховита мистерия, случваща се в помпозно колониално имение и включваща изненадващи обрати, литри кръв, остри зъби и мноооого пипала. Добрият стар хорър в прочита на един от „бащите на жанра“, Хауърд Лъвкрафт. С какво обаче “Mansions of Madness: Second Edition” заслужи мястото си този брой на „Лигата“ ? Дигитален помощник…разбирайте “app”.
Хвала на модерните технологии ! Да живеят мобилните устройства ! Благодарение на тях, най-тематичната Ктулу игра най-после е достъпна. Първата версия на играта страдаше от сериозни проблеми свързани с подготовката за игра и цялостното й провеждане, което лягаше изцяло върху плещите на един от играчите, поемащ незавидната ролята на „Keeper“. Оригиналният „Mansions of Madness“ беше трудоека за игране игра, в която потенциално можеше да се объркат много неща и това да провали цялостното ви преживяване. Апликацията в “Mansions of Madness: Second Edition” решава всичките ви проблеми, за да можете най-сетне да се насладите на това супер тематично заглавие. Дигиталният ви помощник администрира всичко в играта и за вас остава само удоволствието от нея. А то ви е гарантирано от страхотните компоненти, ролевите елементи в геймплея и добре написаните приключения, които да разплитате, издържани напълно в традициите на хорър жанра. “Mansions of Madness: Second Edition” е едно най-силните заглавия тази година и без никакво съмнение – най-добрата Ктулу игра.
Деян за „Mansions of Madness : Second Edition“
 
Кай честно. В тази пък съвсем не виждам довод за „игра не от масовите заглавия“. Това е FFG с поредната доза Ктулу, което е самодостатъчно да събираме с тирове лиги от земята. Лично аз започвам да се давя в лигите на хората около мен, но, както и предното предложение на Ицо – тази игра далеч не ми е сред желанията. Твърде ми е… FFG. огромно количество карти с огромно количество текст и прекрасни фигурки, които да хипнотизират хората далеч от реалния фън. Така де, предполагам с новия метод на игра, MoM е по-поносима, но просто… Meh.
 
 
 
 
 
Ники за „Mansions of Madness : Second Edition“
 
Ако FFG престанат да правят глупости и доведат тоя легендарен app във вселената на Star Wars, ще ги хваля до гроб! Mansions of Madness от друга страна ме изпълва със спомени за многочасови сесии и ровене в приятно обемната книжка с правила, така че съм доста любопитен за това как работи новото издание. Е, за това и за кутията пълна с фигурки…
 
 
 
 
 
 
Препоръчано от Ники
 
Ох, разглезих се… Последиците от октомврийския бум като че ли все още ме държат и количеството нови заглавия си казва думата. След първоначалната еуфория и силно вълнуващите заглавия обаче, започнах малко по малко да се насочвам към по-слабо известните игри. Иии… все още е трудно да се отсеят – тази година изглеждаше като слаба, но всъщност ме изненада тотално с една камара интересни заглавия.
 
„Fields of Green“
 
Първото ми предложение идва директно от категорията на игри, които минаха под радара по една или друга причина. Fields of Green ви поставя в ролята на фермер – не е много exciting, нали? Е, пригответе се за изненада, защото саденето на домати е яко! Играта ми грабна окото с факта, че залага на card drafting – механиката, която вече е навсякъде, но все още успява да ме изненада. Fields of Green използва по два много интересни начина квадратните си карти. От една страна при драфт фазата имате възможност да избирате от кой от четирите вида карти да теглите, което е особено любопитно, защото позволява не само известна доза планиране, но и може да послужи за косвено прецакване на другаря (ако гледа гъски, няма да му е много яко, ако му подадете ръка с тикви, нали?). От друга страна картите служат и за създаването на фермата ви пред вас, което има огромно значение за взаимодействието на различните полета, свинарници и други традиционни селски сгради. Това, с което Fields of Green ме спечели финално, беше вариантът за двама. Тъй като драфтът няма как да работи с по-малко от трима, играта компенсира за това с отделни правила при липса на авери, които са изненадващо добри и дори разнообразяват обикновените. Макар поливането на боб и разфасоването на крави да не буди у мен кой знае какви чувства на вълнение, не мога да отрека, че Fields of Green ме накара да се вълнувам за състоянието на дребното си селско стопанство.
 
Ицо за „Fields of Green“
 
На фермерски игри може да се кефят само хора, които са доста далеч от темата в реалния живот. Е…аз определено не съм от тях. „Fields of Green“ ме интересува само откъм механики или иначе казано – има ли нещо повечко от обичайните “draft” стандарти. Иначе едва ли ще измести „Among the Stars“, базирайки се само на темата. И все пак, вероятно имате всички основания да се доверите на Ники, ако искате да разнообразите забързаното си градско ежедневие и еднообразните си фентъзи/ sci-fi сбирки в настолни игри, с малко домати, зелки, крави и прасета. Относно последните…то и Коледа идва все пак.
 
 
 
Деян за „Fields of Green“
 
Все още не съм играл играта, но определено съм заинтересован. Among the Stars не ме спечели, но може би защото темата й не ме вълнуваше особено. Fields of Green (новата версия на Among the Stars) пристига с фермерска тема, и въпреки самоиронията на Ники, аз се кефя на фермерски игри (ДА! Гледайте си работата), а и геймплеят ми се вижда подходящ за такъв тип игра. Освен това, FoG е май мъъничко по-сложна от простоватата Among the Stars, което в случая е плюс. Нямам търпение за тази игра!
 
 
 
 
„Arkham Horror : The Card Game“
 
Знам, че едва ли имате желание да хвърляте пари през прозореца, но FFG явно не се притесняват особено от този факт. Arkham Horror: The Card Game е най-новият продукт в линията им по произведенията на Лъвкрафт, който закоравелите фенове със сигурност ще смелят за отрицателно време. Макар все още да не съм си изградил финално мнение за нея, играта ме впечатли доста. Arkham Horror: The Card Game е комбинация от познати за настолната вселена за FFG елементи, персонажи и механики, с една приятна доза новости. Персонажите, чиято роля поемате, разполагат със собствено тесте карти, чрез което трябва да се справят с традиционните разследвания на различни локации, също под формата на карти (дъ кард гейм, нали). Хареса ми това, че можете да персонализирате до известна степен набора си от карти между отделните етапи на приключението, както и факта, че тук за първи път героите имат уникално усещане. За жалост на този етап Arkham Horror: The Card Game е доста бедна откъм съдържание и трябва да изчакаме поне няколко от задължителите разширения, но все пак играта има потенциала да се превърне в най-лесно смилаемото заглавие във вселената. Така че ако имате парите за два core set-a, не се колебайте!
 
Ицо за „Arkham Horror : The Card Game“
 
Следя с интерес всичко около “Arkham Horror : The Card Game” и да си призная – точа лиги. Оценка, която Ники дава на играта и ситуирането й в класацията за ноември е поредното положително ревю, което достига до моето внимание. Огромен фен съм на Лъвкрафт и неговите творби, а идеята за бързo, тематичнo „CCG“, което е напълно кооперативно и се върти около предизвикателни и добре написани сюжети ме спечелва напълно. Нищо от казаното в предното изречение не е някаква невиждана новост ( справка „LotR: The Carg Game“ ). Ала Ники говори за нови механики и ясно отличими персонажи ( някакви ролеви елементи ? ). “Arkham Horror: The Card Game” без никакво съмнение е сред игрите, които очаквам да пробвам с нетърпение.
 
Деян за „Arkham Horror : The Gard Game“
 
Мисля, че изчерпах мнение си като говорих за Имението – FFG. Да, тук няма миниатюри, но за сметка на това има Ктулу. А, чакай, и в Mansions има Ктулу! Направо се чудя какво да кажа, aман от Ктулу, или аман от FFG. Добре де, не искам да обезценявам труда. Все пак и Arkham Horror ми беше една от първите настолни игри… но от тогава насам умората от компанията ми иде в повече. Но нека не завършвам с негативна нотка. Плюс.
 
 
 
 
 
Препоръчано от Деян
 
И аз като Ицо все още имам куп игри от Есен, за съжаление (или не толкова), купът нараства и с нови и нови заглавия, които започнаха да се появяват дори след огромния настолен фестивал. Преди няколко дена играх Cry Havoc и въпреки, че ме сърби да пиша за това колко гениален Майкъл Оракз се оказва за пореден път, мисля да дам още някоя друга проба, преди да се изкажа качествено. А сега, към игрите, за които мога да отделя достоен ентусиазъм.
 
„Stockpile“
 
От много време отлагах дори да се замисля да се сдобивам с тази игра, защото… ами както си личи от името й – това е игра с акции. Всъщност, всичко се върти около това да купувате и да продавате акции, като манипулирате пазара. Честно казано, звучи скучно. Дори печата „Excellence” на Dice Tower не успя да ме привлече към нея, пък и друг път са ме подвеждали.
Все пак реших да дам шанс на Stockpile… и УАУ! Играта не просто ми хареса! Играта влезе в личния ми топ 20 на всички времена. Правилата са елементарни и интуитивни. Можете да играете играта с първия срещнат на улицата, мормон стайл.
Всъщност геймплеят е толкова елегантен и предлага толкова хитро взаимодействие, че играта от се превръща в непрестанна тематична интрига. Основната механика е „наддаване“, което е сред любимите ми механики, а специалните умения в играта са толкова „счупени“ (в най-добрия смисъл на думата), че всяко едно променя не просто играта на собственика му, но и играта на всички останали. Не мога да хваля достатъчно тази игра.
 
Ники за „Stockpile“
 
И аз следя развитието около играта от известно време, главно защото в един момент се вдигна голям шум около нея. Макар темата да е толкова далечна от представите ми за добре прекарано време, не мога с лека ръка да отхвърля Stockpile поради една елементарна причина – наддаването. Обожавам го под всякакви форми и Stockpile излгежда като игра, която го поставя в светлината на прожектора.
 
 
 
 
 
 
Ицо за „Stockpile“
 
За “Stockpile” говоря от няколко месеца и не пропускам да я препоръчвам най-редовно. Подобно на Дидо и аз рядко…да не кажа въобще, не играя игри с акции. Но брилянтният и достъпен геймплей на “Stockpile” е изключение. За финал – огромна препоръка ( четири палеца от четири възможни ) и от мен !
 
 
 
 
 
 
 
„Hands in the Sea“
 
Казват, че това е наследникът на A Few Acres of Snow, който поправя знаменити проблеми в оригинала, а и добавя някои нови интригуващи правила. Не съм игра оригинала, но Hands in the Sea определено е една от най-добрите игри за двама, които съм срещал, както и със сигурност един от претендентите за най-добър декбилдър.
Играта е сравнително сложна и изисква повторна игра, но в основата си това е асиметрична битка между Рим и Картаген, като едновременно строите свое тесте от ресурси и войници и се разширявате по карта.
Няма да навлизам в правила, защото са си доста, но определено мога да кажа, че тук битките са едни от най-интересно замислените и едни от най-тематичните, особено като се има предвид, че идват от декбилдър.
Знам, нищо не разбрахте от описанието ми, но се надявам това да насърчи любопитството ви и да разгледате в подробност тази оригинална смес от механики!
Ники за „Hands in the Sea“
 
Когато се каже „претендент за най-добър декбилдър“, веднага дотичвам да проверя дали това е вярно. Не се шегувам, пробвайте и ще довтасам и при вас! Hands in the Sea също няма да остане непроверен – възнамерявам да пробвам играта още тази година и да се уверя в думите на Деян. А темата е само добавен бонус…
 
 
 
 
 
 
 
Ицо за „Hands in the Sea“
 
„Hands in the Sea“ веднага ме грабва с темата си. За „history nerd“ като мен, настолна игра посветена на Пуническите войни е изключително събитие, което няма да си пропусна да подмина. „Deck building“ механиката към всичко това си е направо неочакван бонус. Единствените ми притеснения, изхождайки от „A Few Acres of Snow“ са, че правилата ще са доста заплетени, което определено не е по вкуса на редовния ми партньор в игрите за двама. Но пък кой знае…
 
 
 
 
 
 
   Това беше нашият
избор за ноември, приятели. Очаквайте „Лигата“ догодина, през новата 2017г., когато ще се
върнем заредени с много енергия, за да продължим да ви запознаваме с най-новото
и най-интересното в нашето чудесно хоби. Или казано иначе – ще се върнем, за да
важничим. А дотогава – весели празници и не спирайте да играете игри !
 
Тонове материали и полезна информация от Деян ще откриете на портала на Big Box Gamers.
Ники винаги има какво ново да ви каже за хобито на територията на Gamebox.