„30 на 30“ с Георги Аврамов /№8/

Pandemic (76 изигравания, включително Legacy S1, S2, S0)

Pandemic (2008) е една от най-обичаните и със сигурност- една от най-популярните кооперативни игри, излизали досега. Има лесни правила, но е достатъчно предизвикателна, за да е подходяща както за начинаещи, така и за по-напреднали играчи. В Pandemic трябва да спасите света от четири вирулентни болести и докато времето Ви притиска все повече и повече, трябва да внимавате някоя от тях да не излезе извън контрол и да не зарази твърде много хора наведнъж. Имате ограничен брой действия на ход и ключът към победата се крие в оптималното им използване, правилното позициониране върху картата и умелото използване на силните страни на Вашите герои. Играта започва на бързи обороти и няма да Ви остави да си поемете дъх дори за един ход.

Pandemic е истински кооперативна игра

 

В Pandemic трябва постоянно да обсъждате и анализирате състоянието на играта, защото всичко е динамично и обстоятелствата се променят постоянно – трябва във всеки един момент да знаете кой с какво може да допринесе за победата или как да избегнете загубата като отбор. Съществува цял логистичен пъзел от придвижване и позициониране, за да може няколко героя да са на правилното място в правилния момент и да успеете да грабнетете победата.

Често ще мислите планове от рода на „ще отида в Париж, за да излекувам малко болни и да ни осигуря глътка въздух, а после ще стигна до Кайро. Там ти ще вземеш последната черна карта, необходима за разработване на последната ваксина, ще стигнеш до Истанбул, където ще направиш лаборатория, за да може на следващия ход да спечелим“. Повярвайте ми, в една сесия на Pandemic ще мислите сложни планове, които може да рухнат за секунди, ще затаявате дъх, ще стискате палци и ще си гризете ноктите от напрежение, но в нито един момент няма да скучаете!

Правилата на играта са изключително изчистени и лесни за разбиране   

Ясните правила и интутивини механики позволяват на играчите да се впуснат в едно от най-напрегнатите кооперативни изживявания, без да се притесняват за разни малки правила или досадни изключения. Ядрото на играта (crisis management) и механиките й (action optimization + set collection) са в такъв синхрон, че дизайнерите на Pandemic могат да манипулират темпото и трудността на играта с минимални намеси, като всяка промяна се чувства напълно органична и по никакъв начин не затормозява играчите.

Нека дам няколко примера, за да стане по-ясно. Обожавам чувството на ескалация в Pandemic – колкото повече напредва играта и по-близо сте до победата, толкова по-интензивна и напрегната става тя – повече градове биват заразени и вероятността някоя болест да се изплъзне от контрол се увеличава. Всичко това е постигнато, като просто теглите една карта повече от тестето с градове. Искате да увеличите трудността– няма проблем – просто добавете още една карта „Епидемия“ и трудността ще нарастне чувствително, без това да променя правилата на играта.

Още нещо, тази система от ясни и прости правила позволява да се създаде огромно разнообразие от различни „сетинги“, като вместо болести, играчите може да са изправени срещу орди чудовища, бушуващ огън или култисти- правилата позволяват да се направи игра във всяка ситуация, в която имате форма на crisis management.

Светът на Pandemic

Не е случайно, че Pandemic присъства на челните места във всички класации за топ кооперативни игри и че огромна част от настолните кооперативни игри имат закодиран Pandemic в ДНК-то си. Но това не е всичко – светът на Pandemic е огромен: има разширения за основната игра, версия със зарове, малки джобни игри, пригодени за двама/соло, големи stand alone игри, както и един от любимите ми продукти в хобито въобще – три Legacy игри, наречени Сезон 0, 1 и 2. Само ще добавя, че в Топ 100 настолни игри на BoardGameGeek, игри от семейството на Pandemic заемат  цели три места!

Според мен, човек никога не може да сгреши с основната игра. И все пак, за хората, които искат да навлязат по-надълбоко, ще се опитам да систематизирам нашия опит и мнение за игрите в семейството на Pandemic. Това ще е малко трудно за Legacy поредицата, защото игрите там са структурирани в кампания и всеки сценарий вкарва нови механики, развива историята и голяма част от удоволствието е сам да откриеш какво се случва. Ще се опитам да коментирам Legacy игрите без никакви спойлъри или поне нищо, което да не се вижда на кутията.

Разширенията за Pandemic:

В случай, че базовата игра Ви е омръзнала, може да я освежите с трите разширения за нея:

– On the Brink (2009)

-In the Lab (2013)

-State of Emergency (2015)

On the Brink е считано за едно от най-добрите разширения за настолна игра, издавани някога! Разширението вкарва нови герои, правила за пети играч и три предизвикателства, едно от които вкарва био-терорист и превръща играта в hidden movement сблъсък между един играч и останалите на масата. Честно, не съм сигурен какво може да е по-епично от игра на котка и мишка, в която едната страна се опитва да унищожи света с помощта на био оръжие!?

In the Lab е интересно разширение, което замества събирането на карти от класическия Pandemic с по-тематичен процес на изследване на самите болести. Това разширение вкарва нов борд – био лаборатория – върху който се случва самото изследване на болестите. Самият процес представлява придвижване на кубчета по различни тракове, което поне на нас ни омръзна сравнително бързо.

Ако трябва да съм честен, даже не знаех, че играта има трето разширение – State of Emergency – защото отдавна продадох моето копие на базовата игра и минахме на игрите, които ще видите след малко. Относно State of Emergency, изглежда отново вкарва нови интересни механики и отзивите за него са доста положителни.

Pandemic Legacy S1, S2, S0

Това е тежката артилерия в арсенала на Pandemic. Pandemic S1 не е първата Legacy игра – тази чест се пада на Risk: Legacy (2011) – но определено е играта, която разтърси хобито и популяризира Legacy механиката. За хората, които не са сигурни какво точно означава Legacy игра – това е кампанийна игра, в която резултатите от Вашите действия и решения се прехвърлят от сценарий на сценарий по време на цялата кампания – най-често посредством залепяне на стикери, унищожаване на компоненти или задраскване с перманентен маркер.

Това има огромен ефект върху начина Ви на игра и вземането на решения – най-често лесното краткосрочно решение ще Ви изиграе лоша шега по-нататък в кампанията, друг път ще положите неимоверни усилия, за да може да си помогнете дори малко в бъдещи сценарии. Това добавя нов слой от планиране и поемане на рискове и, което е също толкова интересно, означава, че Вашата игра ще е различна от тази на всяка друга група.

Втора важна черта на legacy игрите, която често се пропуска, е че този тип игри вкарват нови механики във всеки нов сценарий, по начин и с темпо, които биха били невъзможни за обикновена настолна игра. Крайният резултат е, че още в сценарий 4 изживяването Ви ще е много по-различно, отколкото в първата мисия, а към края на кампанията ще се чудите това същата игра ли е. Историята е на добро ниво, като има интересни обрати, драми, предателства и морални дилеми.

Season 1 – първата игра от поредицата започва с шеметен старт и ако това е първият Ви сблъсък с Legacy жанра, гарантирам, че ще ахнете до края на първи сценарий. Това е и най-епичната и мащабна игра от Legacy серията, като аз лично бих добавил, че това е една от най-епичните игри, които съм играл някога. За много хора тя е най-добрата от трите Legacy игри, като подозирам, че голяма заслуга има този невероятен experience на ескалация на глобално ниво, която за съжаление не мога да обсъдя тук, заради спойлъри. Сезон 1 е на трето място в класацията Топ 100 на BoardGameGeek и на второ място в класацията за най-тематична игра в хобито! Nuff said.

Season 2 – втората игра е най-различната в трилогията. Както ще забележите на кутията, действието се развива в пост-апокалиптичен свят, като има много силен Fallout 2 vibe. Откъм механики, Сезон 2 също е много различен и мисля, че ядрото на играта може най-лесно да се опише като reversed pandemic – вместо болести да заразяват градове, този път играчите носят провизии (кубчета) по градовете, а играта ги унищожава.

Всъщност, Season 2 е толкова различна, че дори дизайнерите препоръчват да направите няколко пробни игри, за да овладеете нюансите на играта и някои от по-тънките моменти, преди да започнете същинската кампания. Признавам, ако не Ви грабва как звучи това, няма да сте първите. Ние също не бяхме особено впечатлени от бавния старт на играта и от основната механика, която се върти около pick-up-and-delivery.

Но това беше, докато не започнахме истинската кампания. И това, което открихме, ни отнесе главите! За мен Сезон 2 изстрелва цялата поредица в стратосферата и заявявам категорично, че това е не просто най-добрата игра в семейството на Pandemic въобще, ами и Топ 3 игра в личната ми класация.

Също като в Сезон 1 и тук има обрати в историята, от които ще останете със зяпнала уста, но истинската награда отива за изключително идейното използване на Legacy частта, свързана с манипулирането на компонентите. Мисля, че Rob Daviau и Matt Leacock са превъртели играта със Сезон 2.

Season 0 – третата и заключителна част от Legacy поредицата е завръщане към корените на Pandemic. Буквално, защото играта се явява предистория и действието се развива по време на Студената Война през 60-те. Механично, играта също прави рязък завой и се връща към по-класическия първи сезон. Това обаче е най-тежката от трите игри и въпреки името си, със сигурност не почвайте от нея, ако решите да пробвате Legacy игра.

Всъщност, на нас ни дойде толкова тежка, че след като приключихме с кампанията, решихме да си дадем малко почивка от по-сложни игри и известно време търсихме дзен. И тъй като действието се развива по време на Студената война, Сезон 0 се чувства до последната минута като напрегнат шпионски трилър, изпълнен с двойни игри, тройни агенти, и четворни outbreaks.

Stand-alone игри, които използват Pandemic система

Както вече споменах, ядрото на Pandemic системата е достатъчно гъвкаво, за да позволи създаването на различни сетинги, като с помощта само на няколко модификации може да се създаде напълно различна игра. Тук не говорим за мързелива подмяна на външния й вид, а за създаването на изцяло нова и тематична игра. Тези игри също така идват с включени модули, които увеличават разнообразието и трудността чувствително, особено ако решите да използвате няколко модула едновременно.

Pandemic: Reign of Cthulu (2016) – В тази версия на Pandemic, вместо да се изправите срещу опасни болести, ще се изправите срещу култисти и Древни в света на HP Lovecraft. Признавам, че не съм я играл, като основната причина за това е, че от ревютата, които съм чел, останах с впечатление, че играта е прекалено сходна с оригинала и не предоставя кой знае колко различен experience.

Друго мнение, което ме разколебава, е, че играта е сравнително лесна, но не съм сигурен откъде точно се е загнездила тази идея. Засега съм си поставил за цел да я тествам, но не съм видял нещо, което да ме убеди да я потърся по-активно.

Pandemic: Iberia (2016) – това е любимата ми версия на играта и мога да кажа, че дизайнерите са я направили директно за hardcore феновете, защото е супер трудна! Действието се развива на Иберийския полуостров през XIX век, като тук всъщност се борите с реално съществуващи болести, като тиф и малария. Един от модулите вкарва специални умения за тези болести, така че слагането на кубчета по картата вече има допълнителни ефекти (от лоши до ужасни).

Друг модул вкарва паника сред населението, представено от заразени хора (disease cubes), стичащи се към болниците и всички последващи от това проблеми и усложнения. Добавете по-предизвикателен начин за изследване на болестите, заедно с липса на инфраструктура, която да осигури лесен и достъпен начин за пътуване между градовете, и ще получите не само една от най-трудните Pandemic игри, ами една от най-трудните кооперативни игри въобще! Горещо препоръчвам на ветерани в хобито или на хора, на които обикновеният Pandemic е поомръзнал и се оглеждат за нещо много по-предизвикателно.

Pandemic: Rising Tide (2017) – това е една от най-нестандартните версии на Pandemic – вместо да се борите с различни вируси, тук се борите с… Атлантическия океан! Rising Tide ни изпраща в Холандия в зората на Индустриалната Епоха, където с помощта на диги, механични помпи, солидна доза планиране и в бясна напредвара с времето, ще трябва да помогнете на холандците да си отвоюват нови земи от океана.

Играта е отново доста трудна и идва с модули, ако искате да си вгорчите живота допълнително. Това е втората ми любима non-Legacy версия на Pandemic, като огромен плюс получават нестандартната тема, високата трудност, разчупените механики и страхотната имплементация на съществуващи исторически инженерни пробиви в геймплея на играта.

Pandemic: Fall of Rome (2018) – това е друга много нестандартна версия на Pandemic – вместо болести, тук помагате на Рим да отблъсне вълни от варвари. В тази версия водите легионери, плавате с кораби и водите тонове битки със зарове (!), като целта Ви е да убедите варварите да се присъединят към Рим.

Едно от най-интересени неща в тази версия е, че варварите всъщност следват предварително програмиран път към Рим, вместо обичайното „заразяване“ на случаен принцип, което отваря нова доза планиране към логистичния пъзел на Pandemic системата. Моите наблюдения са, че някои хора супер много харесват точно тази версия, като на нас ни се стори прилична, но по някаква причина не ни грабна особено много.

WoW: Wrath of the Lich King (2021) и Star Wars Clone Wars (2022) – не сме играли тези две версии, които са базирани на изключително известните IP-та. Причината все още да не съм пробвал WoW е, че според различни ревюта и коментари, играта е прекалено лесна и като цяло няма да се понрави на по-закоравели фенове. В последното има логика – това е игра, която ще привлече много хора, само заради името си, така че е по-разумно трудността да е по-близка до оригиналната игра.

По същата причина не съм се интересувал от SW версията – предполагам, че и тя е насочена към хора, които нямат непременно опит с Pandemic. Доколкото знам, и двете вкарват нови и интересни механики, като бих ги пробвал някой път, но не са кой знае колко високо в списъка ми с игри за намиране/тестване.

Pandemic Hot Zone – поредицата Hot Zone е джобен вариант на базовия Pandemic, като фактът, че са намалили броя на болестите на три, ме навява на мисълта, че е създадена с идеята да е подходяща за соло. В момента има две игри в поредицата – US и Europe – като интересното е, че двете могат да се комбинират. Това, което не знам, е дали крайният резултат е просто стандартен Pandemic, или нещо много по-епично. Въпреки че това са най-достъпните за мен игри – има ги в Offline кафе в Пловдив – досега не съм намерил време да ги пробвам.