„30 на 30“ с Георги Аврамов /№7A/

Arkham Horror: The Card Game (79 изигравания)

Arkham Horror: The Card Game (2016) е една от най-известните и обичани игри в каталога на FFG. Тя се радва не само на любовта на феновете – в това число слагам себе си и моята половинка – но е и призната от критиците за една от най-добре направените кампанийни игри, като заема 27-мо място в Топ 100 класацията на BGG и похвалното 11-то място за най-тематична игра.

Накратко, това е кооперативна игра за 1-2 души в света на HP Lovecraft, в която ще изследвате мистериозни локации, ще се биете с култисти и кошмарни чудовища, а героите Ви ще се борят да съхранят разсъдъка си пред смазващото присъствие на Древните богове-чудовища.

Разчита се на action optimization и hand management като основни механики, гарнирани със солидно количество тестове, като се изисква и добра координация между играчите. Както написах, играта е изключително популярна и няма да Ви е трудно да намерите по-подробна информация за нея, затова ще наблегна на нещата, които на нас са ни направили най-силно впечатление. И понеже е много лесно човек да харесва AH, нека започнем с минусите.

Цена и дистрибуция

Arkham Horror е Living Card Game, тоест collectible card game, при която всяко разширение идва с ясно обявени карти и без никакви изненади. Като всяка колекционерска игра, AH всъщност излиза доста скъпо, просто разходите Ви са разпределени във времето. Истинският проблем с AH е, че е кампанийна и трябва да имате всички седем разширения от един цикъл, за да изиграете една цяла кампания – ако Ви липсва дори едно малко тесте с карти, идеята на кампанията доста се обезсмисля.

Години наред AH беше ноторно известна с липсващата наличност на тези разширения. FFG разрешиха наскоро този проблем, като промениха модела на разпространение и сега всички разширения от един цикъл са събрани в две големи кутии – в едната ще откриете всички карти за играчите, а в другата- всичко необходимо за самите сценарии. Въпреки че FFG най-накрая намериха правилната формула за дистрибуция, казаното си остава в категорията „минуси на играта“, заради високата цена на продукта като цяло.

Дълъг и досаден сетъп, задължително Ви трябва помощ от app за кампанията

Ок, аз съм един от тези хора, които се оплакват от дългия сетъп. Ако трябва да съм обективен, нещата не са чак толкова зле – AH е от типа игри, които играете веднъж на вечер, така че е нормално сетъпът да е по-ангажиращ от други кооперативни игри с карти (напр. Marvel Champions LCG или Aeon’s End).

За мен това е минус, защото процесът е тромав и вероятността да направите грешка не е малка, дори и за опитен играч. Също, по-напред в класацията „30 на 30“ ще видите друга игра, която също има страхотен level дизайн, но там сетъпът е в пъти по-лесен и по-бърз.

Относно кампанията- почти невъзможно е да я играете, ако не използвате някое дигитално приложение за целта. Това би било минус само за някой пуритан в настолните игри, но все пак е важно да го имате предвид. Добрата новина е, че наличните app-ове са страхотни и се грижат за всички ключови елементи от кампанията, както и за малките досадни неща.

Много ще Ви улеснят и ако искате да си продължите кампанията след кратка почивка, което за кампанийна игра е често срещано, а и повечето app-ове актуализират всички промени по картите и правилата и ще Ви помогнат да сте в крак с играта.

Последният сценарий от всяка кампания винаги изненадва по неприятен начин

Това може би е проблем само за мен, но е нещо, което ме тормози от години, и няма как да не го споделя тук. С две думи – според мен, заключителният сценарий на всяка една кампания е направен по начин, по който не може да бъде спечелен, когато го играете за първи път.

Почти винаги има някаква странна механика или нещо напълно неочаквано, което ще Ви изненада по неприятен начин. Не очаквам една кооперативна игра да е честна, но в AH чувството е, че са Ви измамили по много евтин начин и това оставя един много неприятен вкус в устата.

Това нямаше да е кой знае какъв проблем, ако AH не залагаше на fail-forward механика – т.е. кампанията напредва без значение дали сте победили или загубили. С други думи, няма значение колко добре сте се справили по време на кампанията, имате само един опит да минете последния сценарий и ако го загубите – което аз твърдя, че 100% ще се случи, когато го играете за пръв път – просто ще прочете края на историята и трябва да преиграете цялата кампания, ако искате реванш.

Ние, между другото, просто „чупим“ правилата и го преиграваме, докато не бием. Не съм сигурен за колко хора това е проблем, но за мен финалът на всяка кампания е фрустриращ и бих се изненадал, ако и на други хора не им е направило неприятно впечатление.

Историята в играта не е особено добра

Наясно съм, че това е противоречиво мнение- все пак играта редовно бива хвалена за тематичните си кампании, подплатени с добра история. От опит мога да кажа, че качеството на историята варира по време на кампанията – обикновено един цикъл започва ударно, със страхотна въвеждаща история и интересен сетинг.

Скоро след това, обаче, историята се разпокъсва, започват да се случват доста нелогични неща, като към средата на кампанията ние вече сме изгубили нишката на историята и доста често не сме сигурни какво точно се случва. Историята в отделните кампании определено става по-добра с всяко ново разширение, но остава този проблем на нелогични и разпокъсани истории.

Мисля, че основната причина да се случи това е, че играта дълго време се издаваше на малки порции, с идеята всеки mythos pack да може да се играе самостоятелно. С други думи, всеки mythos pack трябва да има достатъчно вълнуваща история, за да може да е интересен, като отделен продукт.

Според мен, резултатът от този подход е, че кампанията се опитва да обедини 5-6 мини истории в една цялостна арка, вместо отделните сценарии да се опитват да се впишат в голямата история гладко…а оттук и странното усещане, че историята е разпокъсана. Това обаче не е чак такъв проблем, защото…

Кампанията е брилянтна

Ако за секунда оставим настрана историята и начинът, по който тя бива разказана, кампанията на AH е един от най-добрите продукти в хобито! Една от причините играта да е супер трудна за следене и да имате нужда от app е, че AH запомня не само изхода от всеки един сценарий, но и ключови моменти по време на самата игра.

Ако оставите някоя сграда да изгори или не успеете да спасите някого в един сценарий, това може да промени историята и кампанията след време. Друг път играта ще Ви пита как искате да подходите към някой сценарий – дали искате да сте по-внимателни или ще заложите на бързината – и това ще промени сетъпа на конкретната мисия.

С други думи, AH успява да вземе най-доброто от Legacy игрите и обикновените кампанийни игри, защото е напълно преиграваема, без да унищожавате абсолютно нищо.   

По запазена марка на FFG, всяка кампания вкарва собствени механики, много често тематично отражение на сетинга или историята – например, наличие на exploration механизъм и капани, когато бродите из джунглите и изоставените руини на The Forgotten Age, или таро карти, когато историята Ви отведе при вещиците от Аркхам.

Като повечето продукти на FFG, и тази игра става все по-добра с всяко следващо разширение, като новият модел на разпространение дори вкарва open world exploration кампания! Похвала заслужават и stand alone сценариите, които най-кратко мога да опиша като епични!

/Следва продължение /