Ревю: The Shining – Последни резервации
„Искаше ми се да извия вратa на малкото копеленце! „. Не, това не е началото на изповед принадлежаща на сериен убиец. А просто красноречиво изречение, с което един от най – популярните разказвачи на нашето време описва вдъхновението зад прочута своя творба. Творбата е романа „Сиянието „, а автора е Стивън Кинг.
„Сиянието“ е разказ за това как един човек може да загуби контрол. Изправени пред семейни проблеми, икономически неуспехи, лична неудовлетвореност и чувство за нищожност, у всеки от нас могат да бъдат пробудени и най – мрачните кътчета. Именно това се случва и с Джак Торънс, пройдоха нает за зимен пазач на курортен хотел извън сезона. Последният е обладан от духове, които скоро намират път към съзнанието на Джак и го водят по пътя на маниакалността, чиято жертва за малко не става собственото му семейство.
Няма обаче да ви преразказвам сюжета на „Сиянието“ и основните теми в него, толкова близки до сърцето на Стивън Кинг. Стига ми само да ви препоръчам романа горещо. Тук сме, за да си говорим за настолната игра вдъхновена от „Сиянието“. И по – точно тази, появила се през изминалата 2020 година. Играта е поредното заглавие в набиращата сила поредица настолни игри инспирирани от класически филми на ужасите ( Horrified ; Jaws ). В „The Shining“ се опитвате да оцелеете в култовият „Овърлюк хотел“, главен герой и сцена на романа, като в хода на това оцеляване трябва да запазите най – важното си. Своят разсъдък.
„Here’s Johnny !“
„The Shining“е кооперативна игра , за трима до петима играчи. Всъщност, играта предлага както изцяло кооперативен, така и полукооперативен режим включващ предател. На последния ще обърнем специално внимание. Всеки ход играчите се движат из стаите на обладаният от зли сили Хотел, извършват действия и се опитват да се справят с демоните в главите си. За дизайна на играта са се погрижили от Просперо Хол. Издател са Mixlore.
„Добре дошли в легендарният „Овърлюк хотел“ в сърцето на Скалистите планини ! Място познало толкова бляскави вечери и толкова знаменити гости. Сега сезонът приключва и хотелът трябва да презимува през тежките и студени месеци. Вие и вашите приятели сте добре дошли като Пазачи на Хотела. Основните ви задължения включват да чистите снега от покрива, да проверявате котелното отделение и…да не загубите разсъдъка си.“
Именно в така обстановка поставя играчите „The Shining“, следвайки добре познатата история от романа. Визуално пък всичко в играта е издържано в тон и заемки от култовия едноименен филм на Кубрик ( бел.ред. фън факт, който може да не знаете, Стивън Кинг мрази филмовата екранизация на собствената си книга ). В основата си „The Shining“ е игра за оцеляване. Играчите разполагат с колективна „банка“ от токени обозначена като „Воля“ ( без политически препратки, плс), която отразява общия морал и разум на групата и която се стремите да опазите от ужасите на обладания хотел. Целта ви е да оцелеете четири рунда, представляващи четирите зимни месеца. А ако само един от играчите загине, то всички губят играта.
Подготовката за игра в The Shining е светкавично бърза. Поставяте в центъра на масата централния борд, включващ локации, стаи от „Овърлюк хотел“. Върху него всеки играч поставя пионка в избран от него цвят, а на специално обозначена локация поставяте кубче, с което да отбелязвате рундове. Разбърквате добре двете тестета с карти – „Сияние“ и „Събития“ – и ги поставяте на достъпно място.
От тестето „Сияние“ всеки играч получа две карти,които държи с лицето надолу. Изброявате и създавате „банка“ от токени „Воля“, като за всеки играч в играта влизат тринадесет токена, а останалите връщате в кутията. От „банката“ поставяте токени „Воля“ на определени локации върху игралното поле. Всеки играч получава и по три токена „кръв“. На достъпно място поставяте и две зарчета, част от играта.
При игра с предател, подготовката за игра в The Shining включва още една стъпка : разбърквате специлани карти „Роли“, като една от тях е тази на предателят и всеки играч тегли „на сляпо“. Останалата част от сетъп-а е същата.
„All work and no play makes Jack a dull boy“
Основните механики в „The Shining“ са едни и същи и в двата варианта на играта. Смея да твърдя, че геймплея е елементарен и се усвоява за секунди. В играта с предател разликите са в две направления.
Чисто игрово – играта може да продължи пет рунда, а не четири. Тематично, ако не успеете да определите кой на масата е предателя, в краят на четвъртия рунд/месец той саботира моторната шейна в гаража на Хотела и вие сте принудени да оцелявате още един месец до идването на пролетта.
Вторият аспект е чисто психологически. Когато в играта има предател, цялото игрово усещане около масата се променя. Хората се споглеждат, всяко действие се поставя на внимателна преценка, а от време на време си има обвинения и „trash talk“. Или именно – целият чар на полукооперативните игри. Ако той обаче не е за вашия стомах, то напълно кооперативния режим на „The Shining“ също е доста предизвикателен.
Нека си поговорим как протича един игрови рунд. Стартовият играч, който е обазначен с един от най-готините стартови токени, който съм виждал в последно време – ключодържател от култовата стая №237 или „гъдел“ за всеки фен на „Сиянието“ – обръща най-горната карта „Събитие“. Върху тези карти има текст носещ кофти събитие за всички играчи – блокиране на стаи, махане на токени, теглене на допълнителна карта „Сияние“, отнемане на точки живот. Освен това всяка карта „Събитие“ е означена и в цвят – лилав или зелен. Последното е от особено значение за протичането на рунда : ако бъдат обърнати две карти „Събитие“ в еднакъв цвят, рунда прикючва с фазата „Сияние“. Така всеки рунд в „The Shining“ може да бъде дълъг два или три хода.
След като се изтегли карта „Събитие“ и играчите се запознаят с нейното условие, по от ред от стартиращия играч всеки прави по едно движение и действие. Движението е задължително в играта и не може да прекарате два рунда на една и съща локация. Ако се придвижите до съседна локация на игралното поле, движението ви е безплатно. Ако искате да се движите повече обаче, всяко следващо прескочено поле ви струва точка „кръв“. А в игра, в която имате само три такива и губите ако някой остане без нито една, това е невъзможна цена !
След като се придвижите, извършвате описаното на новата локация дейстивие. То обичайно включва манипулиране на токени „Воля“ от банката или от борда или надникване в картите „Събитие“. Тук някъде е добре да кажем малко повече за токените „Воля“ и защо около тях се върти цялата игра.
Ако помните, в началото ви казах, че всеки получава по две карти „Сияние“, които държи с лицето надолу. На гърба на тези карти е написана варираща стойност, указваща ви някакви граници на това, което е от лицевата страна. Тези карти представляват ужасяващи събития от миналото на Хотелът, които искат да ви обсебят. В краят на всеки игрови рунд обръщате картите пред себе си и искате да имате толкова или повече токени „Воля“, за да се справите с тях. Иначе Хотелът ви обсебва за кратко и ви изпраща в състояние на лудост. Последното се изразява в атакуване на собствените ви съотборници.
Всъщност в The Shining вие се борите с картите „Сияние“. Това е основната идея на играта, откъм геймплей. Заедно да разпределите помежду си правилно всички токени „Воля“, до които имате достъп. А когато е нужно и да изпратите някого извън Хотела, в локация означена като Градински лабиринт където той би бил „защитен“ по време на фазата „Сияние“. Това е наложително, когато предполагате, че няма да се справи с нея. А върху самите токени „Воля“ освен стойност, понякога има изобразени оръжия, имащи по-висока стойност, но носещи опасност или уиски, което се точкува по специален начин.
Толкова за основната част от геймплея на „The Shining“. Движите се, опитвате се максимално ефективно да събирате токени „Воля“ и чакате краят на рунда. А с него и фазата „Сияние“, в която обръщате картите пред себе си и се надявате да имате правилното количество токени. А ако нямате ? Не е добре, защото може да загубите играта.
Всеки играч обладан от Хотела се движи и атакува друг, намиращ се най-близо до него. За целта хвърля двата зара. На черният има изобразена локва кръв, която е едно щета по атакувания, а на белия зар са изобразени оръжия. Ако сте атакуващия, имате пред себе си дадено оръжие и хвърлите белия зар така че на него да се покаже символ на вашето оръжие, то нанасяте още една точка щета.
Във фазата „Сияние“ в „The Shining“ може да се случи така, че Хотелът да обладае всички играчи и да предизвика верига от атаки. Крайният изход от тях може да е фатален за някого и така играта приключва със загуба на всички.
Обратно към играта с предател в „The Shining“. В нея има още един аспект, а именно възможността да обвините някого, че е подмолната къртица. Имате право само на един опит…в цялата игра ! Самият предател не може да обвинява, но може да говори и да отправя фалшиви обвинения през цялото време. Ако искате да обвините някого, обръщате своята карта „Роля“ и назовавате избора си. Хубаво е това да е колективно решение, защото както казах имате – само един опит.
При правилно познаване предателят е локализиран, не излиза от игра, но вече имате едно на ум за него. Играта не може да продължи пет рунда, защото предателят е разкрит, а също така и всички придобити от вас токени „Воля“ имат бонус стойност „+1“. Ако обаче сбъркате в преценката си за самоличността на предателят, то нямате право на втори опит. А освен, че параноята покрай масата остава и играта, евентуално, ще бъде удължена с пети рунд, всички карти „Сияние“ имат допълнителна стойност „+1“, с която ще трябва да се борите.
„Come play with us, Danny.“
Време за финални оценки. „The Shining“ е лека и приятна ( въпреки темата си ) кооперативна игра, която обаче е повече насочена към фенове на романа/филма „Сиянието“ и вероятно за много геймъри няма да „кликне“ по никакъв начин.
Без никакво съмнение, темата е най-силното оръжие в „The Shining“. Освен като история, тя е изобразенаи по компонентите на играта. Те обаче са толкова специфични, че за „непросветените“ ще изглеждат нелепи. На първо място това са картите „Събитие“ и оформлението на правилата. Липсват изображения по тези карти, а на тяхно място е написан текст, който се повтаря по цялата лицева част на дадената карта. Директна препратка към филма…ама ако не сте фенове, няма да ви грабне.
Същото може да се каже и за илюстрациите ( тук има такива ) по картите „Сияние“. Те изобразяват култови сцени от филмовата адаптация, но отново няма да говорят нищо, ако не сте запознати с последната. Същото мога да кажа и за токена за първи играч, както и за локациите по игралното поле и особено за специфичното значение на Градинския лабиринт.
Но да оставим настрана темата и представянето й в „The Shining“ и да си поговорим за геймплей. Той е окей. Нищо особено, нищо иновативно и невиждано. Дори бих казал, че е отличен за начинаещи играчи и това би било една чудничка семейна игра, дори детска…ако не бяха илюстрациите.
Може би най-големият проблем обаче е преиграваемостта. „The Shining“ играх няколко пъти и ми хареса. Всеки път бе във варианта с предател ( щото иначе играта е за малки момиченца ) и всеки път си прекарах добре. Но не мога да си кривя душата – играта няма особено голяма стратегическа дълбочина, нито преиграваемост. Особено това се усеща в ролята на Предателят. Неговите опции за поведение са крайно ограничени и еднообразни.
Като фен ( особено на романа ), бих задържал „The Shining“ от чиста…фенщина и умиление към темата и приятното й представяне в компонентите на играта. Но истината е, че в кооперативния и полукооперативния жанр има доста по-добри заглавия. Затова и бих препоръчал „The Shining“ само за най-сериозните фенове на първоизточника !
Оценка :
Визия : 5/6
Геймплей: 3.5 / 6
Преграваемост : 3 / 6