Ревю: Too Many Bones – Когото дори и многото не е прекалено
Вместо Увод
Прекалено много време мина от последното ми писмено ревю. Може би година и половина изпълнена с интересни и трагични преживявания, които имаха за резултат малко време и малко желание за писане. Затова в един свободен неделен следобед решавам отново да напиша нещо за някоя моя любима настолна игра. Воден съм и от желанието си да създавам съдържание, за да имам шанс за участие другата година в журито на „Игра на годината“. От липсата на достатъчно сериозни хора в хобито може и да ми излезе късметът.
В опитите си да Ви спестя излишното четене, ако сте тук само за резултата, още от сега ще Ви кажа, че много харесвам тази игра. Ще се опитам да Ви обясня защо в следващите няколко хиляди редове (около 6300 думи, така като гледам). Ще се опитам и да съм кратък, но няма да съм. За леснота ще сложа нещо като отделни параграфи, за да можете лесно да се ориентирате в съдържанието, ако нямате времето и желанието да четете цялото ревю.
Увод
Какво е „Too Many Bones“ (TMB) и кои са „Chip Theory Games“ (CTG)? Тези два въпроса предполагат доста дълги отговори. Ще се постарая да ги систематизирам. TMB е кооперативна игра от един до четири играча, в която влизате в ролята на един или няколко, да ги наречем герои, които си проправят път през множество ситуации и лошковци, за да набият накрая големият лош чичко. Звучи доста познато и скучно, знам. Далеч не е, обаче. Ще стигнем и до там.
CTG са компанията, която създава настолни игри от около 10 години. Първият им голям хит Hoplomachus: The Lost Cities се появява някъде през 2012 г. след успешна Kickstarter кампания. Тогава те са още малка пробиваща си път компания, като само Josh и Adam Carlson са движещата сила. Следват още няколко успешни кампании, след което през 2017 г. се появява Too Many Bones, която става тотален хит.
Играта е в момента на 47 място в Топ 100 на Гийка, макар и това да не е показател за качество, като знам какви игри има там…(Махам на Terraforming Mars в далечината) Но… да не се отплесваме. Следват още две кампании за разширения на TMB, а именно Undertow и Splice and Dice, за които също ще говоря в ревюто. На бял свят се появява и Cloudspire, която макар и да не пожъва толкова голям успех, също е доста добра игра, поне в моите очи. За нея ще говорим някой друг път.
Миналата година CTG пуснаха нова игра „burncycle“, а преди няколко дни приключи доста успешно и кампанията им за последната игра „Hoplomachus: Victorum“, която ще е само соло изживяване, а за любителите на битките с приятелчета ще има цяло ново издание на Hoplomacus, наречено просто Remastered. Купил съм всичко и съм развълнуван, но всичко това остава извън рамките на настоящото ревю. Някъде по между другото имат и още една игра – „Triplock“. Тя не ми се струва толкова интересна.
Какво е общото между всички игри, какво е уникалното в „Chip Theory Games“ и защо отделям толкова много време да говоря за самата компания, след като това е ревю на конкретна игра? Ще побързам да Ви отговоря, преди да ме напсувате. CTG правят няколко неща по един и същи начин във всичките си игри. Става въпрос за компонентите. Компанията прави едни от най-качествените компоненти, които можете да видите в настолна игра днешно време.
Първо, вместо картонени игрови бордове, те правят всичко от зашити неопренени плейматове. Второ, вместо картонени карти, те правят пластмасови карти, много подобни на скъпите комплекти карти за игра. Трето, вместо картонени токени, те правят всичко от пластмасови чипове с метална тежест в средата, върху които слагат качествени стикери.
Правят и миниатюри, но по изключение и не това е важното. Ще кажете, какво пък толкова имат значение тези компоненти? Играта може да се играе и с най-прости картончета, мийпълчета и кубчета. Краткият отговор на този въпрос е: ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ. Дългият отговор на въпроса ще получите като четете по-надолу.
От както съм в хобито има някакво противопоставяне, къде явно – къде скрито, между старите „евро геймъри“, които са играли хиляди часове „Catan“, „Castles of Burgundy“, „Carcassone“, „Caverna“, „Agricola“, „Le Havre“ и още хиляди други заглавия, които не е целта да ги изреждам в момента, и „по-модерните“ геймъри, които обичат лъскавото или дори и старите „америтраш“ любители, които едно време са цъкали „HeroQuest“ и другите подобни неща.
Въпреки, че гейм индустрията се разви много, като „евро“ и „америтраш“ игрите се омешиха така, че вече не можеш да различиш кое какво е, но все още се забелязват някои отличителни белези. „Евротата“ станаха по-красиви, а игрите с късмет по-стратегически. Голяма част от по-сериозните геймъри харесват и двата типа игри и намират по нещо хубаво навсякъде, стига да им доставя удоволствие. Заради прекалено пренаситения пазар се появяват доста игри, които предлагат красива опаковка, но със съмнително съдържание.
Залага се повече над красивите картинки, фигурки и качествени компоненти, като геймплеят остава на заден план. Това се търси и това се продава. Заради този „феномен“ много хора, включително и мои приятели, си мислят, че щом нещо изглежда добре и е скъпо означава, че най-вероятно геймплеят му е много зле.
В голямата си част дори не са пробвали играта и не искат и да я пробват, защото им се струва много скъпо да си я купят и предпочитат за тези пари да си вземат 10 други по-евтини и набързо скалъпени игри. Дебнат се промоции за по 10-20 лв. намаление за игра, която струва 50 лв. и такива неща.
Не знам Вие читатели от кои хора сте, но това няма толкова значение. Не е нужно да има противопоставяне. Аз за себе си винаги съм споделял, че предпочитам да играя една качествена игра за 1 000 лв. и да инвестирам в съдържание за нея, вместо да си купя 10 за 100 лв., които няма да имат нито компонентите, които искам, нито преиграваемостта, която очаквам. Естествено, това не се отнася за всички игри.
Има си хора и компании за всичко. Нещата са индивидуални, но доколкото масата от геймърите играят леки, евтини и некачествени от към компоненти игри, то и те няма как да имат обективна оценка за това какво е хубаво, след като дори не са пробвали другото. След като български игри, които имат картонен инсърт и струват 30 лв. се рекламират като „луксозна настолна игра“, можете да си представите колко е необразовано нашето настолно общество.
Разликата е, че аз съм пробвал и двата типа игри и сравнението е от земята до небето. Задавам си на себе си простия въпрос: Защо да играя хубава игра с кофти компоненти, вместо да играя хубава игра с качествени компоненти? Ако цената е единственото, което ме спира, ами – това е хоби. Ще си давам парите за каквото си искам, стига да получавам, това което ми доставя кеф.
Цялата идея на това лирично отклонение е да се замислите за това, че някоя игра е скъпа и хубаво направена не означава, че геймплеят й е кофти. Възможно е и е много вероятно хората, които са вложили толкова старание да изглежда добре, да са вложили същото или повече старание да се играе добре, и да е вълнуваща. Именно такава игра е „Too Many Bones“. Вече минавам по същество и ще Ви обясня защо.
Идеята зад играта
Както написах по-горе, целта на играта е соло или с някое друго приятелче да си изберете един персонаж, който в TMB се нарича „gearlock“ и да се впуснете в приключение. Gearlock-ите са нещо като кръстоска между гоблин и полуръст. Те са много странна раса, която няма много идея какво прави и за какво се бори. Затова и трудно могат персонажите Ви да се нарекат „герои“. Тях по-скоро неволята и „Съвета“ ги кара да отидат и да свършат малко полезна работа.
За жалост винаги си навличат неприятности и никой не знае изобщо как не мрат като мухи при най-малката опасност, а някакси успяват да се справят с всяка ситуация, въпреки нелогичните решения, които взимат. Подготовката за игра включва това всеки да си избере персонаж, като всички са асиметрични, което означава, че имат индивидуални статистики, умения и стил на игра.
Асиметричността в играта е толкова голяма, че всеки герой идва със собствен плеймат с 16 различни зарове за умения и двустранен cheat sheet, специфичен за персонажа, в който са описани всички характерни негови особености и умения. Тази асиметричност е и първата спънка за голяма част от по „casual“ геймърите. Правилата не са никак лесни за научаване, ако нямате опит с термини и такъв тип игри. Complexity rating-а в BGG e 3,84/5,00, която е значително над средното ниво.
След като всеки си избере герой и си вземе съответните зарчета и индивидуален чип трябва да си изберете един от множеството босове в играта, които също си имат собствен зар, собствени карти със събития, специфични умения и специфичен setup за финалната битка. Всеки голям лошковец си има и конкретни приятелчета, които в началото на играта разбърквате, за да се биете с тях по време на приключението.
Компонентите в играта са няколко вида. На първо място това са плейматовете, които са всички видове игрови персонажи и централният борд, на който се случват битките. След това имате безбройно много зарчета – индивидуални за всеки персонаж и общи такива, с които атакувате, защитавате се и отбелязвате различните видове ефекти. На трето място са картите, които се ползват за събитията (encounters) и плячката (loot). На четвърто, но не на последно място, са чиповете, от които идва и името на компанията Chip Theory Games.
Всеки лошковец в играта си има индивидуален, високачествен тежък чип с илюстрация, както и всеки игрови персонаж. Има чипове, с които отмервате живота на всичко в играта, които в базовата игра са леки и пластмасови, но можете да си закупите отделно тежки чипове. Покупка, която определено си струва, защото доста често ще добавяте и премахвате чиповете живот и самото местене на купчините е удовлетворяващо.
В зависимост от избрания голям лош чичко разбърквате определен тип по-слабички лошковци на случаен принцип. Срещу тях ще се изправяте в хода на приключението, което е разделено на определен брой дни в зависимост от избрания „boss” oмешвате определен брой карти със събития в общото тесте и почвате да ги теглите и да ги минавате. Ако успеете да победите финалния бос за определен брой дни печелите, ако не успеете – губите. Простичко.
Как протича геймплеят
В началото е добре да си прочетете всичко написано на cheat sheet-а на вашия персонаж, защото дори и да сте играли преди това с някого друг, то новият ще е коренно различен. Това е едно от най-яките неща в цялата игра. Все едно решавате различен пъзел всеки път. Всеки персонаж има няколко „дървета“ с умения, ако можем така да ги наречем. В играта те са наречени специалностти, като всяка специалност си има стартово умение, което трябва да научите, преди да „отключите“ следващото. Това е общото правило, но има толкова много изключения, че не е тук мястото да ви ги изброявам.
По-надолу ще ви разкажа по-малко за всеки един персонаж в играта. Някои умения дори имат по-няколко вариации. За да ползвате голяма част от уменията хвърляте съответните зарове. Всеки персонаж има едни и същи стартови статистики, които са базови за фентъзи RPG игрите – Health, Dexterity, Attack, Defense. Първата статистика ви показва колко чипа за живот има персонажа. Ако си замине и последният чип сте нокаутиран и аут от съответната битка, което не означава, че губите моментално играта, но има доста негативни последици.
Dexterity-то Ви е лимитът на заровете, които можете да хвърлите на своя ход, както и движението Ви по игровото поле. Представете си го като главният Ви ресурс. На всеки ход ще имате доста опции от зарове, като Вие решавате кои да ползвате, в зависимост от това колко dexterity имате. Атаката и Защитата ви показват колко общо зарове за атака и защита можете да хвърляте на ход.
Защитата тук работи като превенция. Първо трябва да хвърлите съответния зар, който да запазите върху игровото си поле, и едва след това ако някой Ви атакува, той Ви защитава от атаката. Трябва да мислите напред, за да прецените дали ще Ви ударят и т.н. Освен уменията и статистиките върху игровото поле на героя имат активни и заключени слотове. В активните слотове слагате заровете си за защита, както и някои определени умения. Те действат докато не бъдат изчерпани по някакъв начин. В заключените слотове слагате по-дълготрайни умения, които могат да продължат да действат и след битката.
Също така, всеки герой има т.нар. „backup plan” от където идва и името на играта „Too Many Bones“, защото там слагате „костите“. Почти всички зарчета в играта имат поне една страна, на която са нарисувани кръстосани кости /bones/. Когато зарът ви покаже тази страна означава, че сте пропуснали да направите, това което се опитвате. Така да се каже сте „miss”-нали. В повечето настолни игри това това е равнозначно на пропусната възможност, кофти късмет, не правите нищо и т.н.
Не и в тази игра. Имате опцията да пробвате следващия си ход отново да хвърлите зара, за да получите желания резултат или да сложите този зар в своя „backup plan“. Всеки персонаж си има уникален „backup plan“, който му дава 4-5 други различни умения, които могат да се активират само по този начин. Колкото повече зарове натрупате там толкова по-силно е умението. Също така ако съберете шест „кости“ и можете да си “upgrade”-нете за постоянно персонажа и до края на играта той ще има по-силно стартово умение или някакъв друг пасивен бонус.
Почти всеки хвърлен от вас зар в играта не е задължително да бъде използван. Това означава, че ако сте решили да ползвате дадено умение заедно с нещо друго и после видите, че няма нужда от него, може да решите да си го запазите, дори след като сте видели резултата от зара.
Тази на пръв поглед елементарна игрова механика, заедно с механиката дори пропуснатите зарове да ви дават опции, правят играта от прост „luck fest“ с хвърляне на зарчета, като повечето подобни игри, в изключително стратегическа и тактическа игра, в която късметът фигурира доста, но е елегантно е сведен до това да имате изход от почти всяка ситуация, ако сте планирали внимателно развитието на персонажа си спрямо противниците си, общата група от персонажи и съответния бос. Ех, че дълго изречение се получи.
Играта е разделена на дни, като всеки ден теглите нова карта от предварително подредени случайни енкаунтъри. На лицето на картата е написано накратко каква е случката, а на гърба на картата е описано как да подредите игралното табло, какви са условията ви за победа, какви са наградите ви и всякакви други нужни инструкции. Условията за победа за изключително разнообразни.
От най-често срещаното – убий всички, до битки с плъхове, плячкосване, стреляне с катапулти и още хиляди откачени неща. Имам над 30 игри на тази игра и досега не ми се е случвало някоя от тях да протече по един и същи начин. Мисля, че още не съм видял всички енкаунтъри, както и всяка карта с плячка. Не съм победил и всеки бос. Останаха ми още няколко, които да пробвам.
Наградите биват няколко вида: точки опит, които разпределяте както решите по отношение на уменията ви; „loot“ карти, които теглите на случаен принцип; точки прогрес, които ви помагат да напредвате в приключението и т.нар. карти „trove loot”. Тяхната функция е като обикновените карти с плячка, но когато ги вземете трябва първо да ги отключите с една специална мини-игра, която включва хвърляне на определена комбинация от зарове. Няма да се спирам подробно на нея. Ще Ви оставя сами да си я откриете.
Тези карти с плячка са по-силни от обикновените и в хода на приключението Ви трудно ще можете да се сдобиете с повече от 1-2 такива карти. Всеки персонаж също така има лимит от 4 карти „loot“, така че трябва да се научите да ги ползвате и да ги сменяте динамично. Когато натрупате съответния брой точки прогрес имате опцията да се изправите срещу големия бос.
След всеки енкаунтър имате определен брой неща, които можете да изберете да правите. Част от тях са групови опции, а друга част са индивидуални за всеки персонаж. Тези неща включват: търсене на по-добра плячка, възстановяване на изгубените точки живот (да, в тази игра не се възстановявате автоматично след всяка битка), опити за отключване на „trove loot“, скаутване напред в купчините чипове на лошковци, за да можете да предвидите какво Ви очаква и т.н.
Най-интересното нещо в играта и основното време от нея ще прекарате в битките на игралното поле. Същото е разделено на 16 кръгли полета, свързани със стрелки, върху които ще слагате чиповете с персонажи и лошковци. Най-лесно тази фаза от играта може да се оприличи като „skirmish“, „turn-based“, „tactical combat“. В зависимост от това кой ден от приключението е и колко персонажа са в играта се създава така наречената „опашка от лошковци“ /baddie queue/, като играта Ви казва колко силни и колко на брой случайно изтеглени чипове с лошковци ще трябва да победите този ден.
Техният брой и сила варира и от самите енкаунтър карти, които могат да добавят фиксирани противници, да намалят трудността на опашката за сметка на друго или да я увеличат. След като изтеглите чиповете ги обръщате и ги нареждате по-определен начин на бойното поле. Всеки персонаж и лошковец може да бъде или „melee“ ориентиран /за близък бой/ или „ranged“ /за далечен бой/, или да е „хибрид“ между двете. Това определя къде да го поставите на бойното поле, като докато лошковците са донякъде предвидими, то персонажите имат право на някакъв избор от къде да започнат.
Бойноте поле е малко и често е пренаселено, като стратегическото позициониране е много важно, защото имате варианти взаимно да си пречите и блокирате. След като се изтеглят чиповете лошковците имат фиксирана инициатива, а персонажите хвърлят специфични зарове, които определят тяхната. След това всички зарове се слагат в един ред или колона /в зависимост от бойното поле/ и е ясно всеки след кого играе.
Тази механика спокойно е взаимствана от „Dungeons and Dragons“ и всяка друга подобна походова игра. Така можете да предвидите кога ще дойде вашият ход и в какъв ред всеки ще играе, за да си измислите стратегия. Всеки ход е разделен на няколко фази, които няма да описвам подробно, но общо взето проверявате за действащи ефекти, хвърляте зарове и активирате уменията си.
В играта има десетки уникални лошковци, наречени „baddies”. Те на първо място се делят на три типа според тяхната сила и за яснота са разделени на точки: 1 point baddie, 5 points baddie, 20 points baddie. Цифрата не е напълно пропорционална на трудността, което означава, че един 20 points baddie не е силен колкото двадесет 1 points baddies.
Идеята е, че колкото повече напредвате толкова по-трудни същества ще се бият с вас, а не пълчища от слаби такива. Самите 20 points baddies са доста коравички и имат скандални умения, като често един такъв е силен колкото един от персонажите или дори повече. Зависи в кой етап от играта сте. Често е възможно с един удар да нокаутира персонаж, ако не се подготвите специално и т.н.
Освен по своята трудност съществата се делят и по тип. Има например – гоблини, орки, тролове, драконоподобни, зверове, блатни същества, механични, речни и т.н. Всеки съответен тип си има специфични за него умения и отделно всяко конкретно чудовище си има уникална комбинация. Комбинациите са безкрайни и гарантират напълно различни битки всеки път, дори и със същите герои, със същия енкаунтър, на същия ден. Някои чудовища добре се съчетават с други и дори сами по себе си да са слаби, заедно стават отвратителни.
Някои просто като ги видите и Ви става лошо, защото знаете, че много ще е трудно да ги победите. Всяко чудовище си има чип, върху който са записани точките му живот, инициативата, заровете за атака и защита, дали е „melee“ или „ranged“, кой е предпочитаният му „target“, по колко „target-а“ може да бие и ключовите му думи за уменията, които притежава. Всички умения на съществата са описани подробно в един двустранен „cheat sheet“.
Като поиграете малко повече се запомнят и на мен ми се налага само от време на време да ги проверявам. В играта има най-вероятно повече от 50 уникални умения и повечето същества имат по няколко. Няма нужда Ви обяснявам какъв хаос настъпва и колко е вълнуващ всеки път. За начинаещият играч изглежда все едно играта няма баланс, но за опитния е океан от възможности и предизвикателства.
В повечето енкаунтъри печелите ако поне един от Вас оцелее накрая на битката и успее да мине съответната задача. Тези, които са били нокаутирани си възстановяват живота след това и понасят различни негативни последици, в зависимост от избраната трудност на игра. Ако всички бъдете нокаутирани обаче то губите цял ден, което означава, че продължавате играта от следващия ден, но без да сте взели наградите от неуспешния енкаунтър, с което общо взето ви се спира прогреса.
В повечето кампании, ако загубите повече от два енкаунтъра е почти невъзможно да победите, макар и на теория все още да сте в играта. Това е така, защото играта продължава да става все по-трудна, а вие не си развивате персонажа и в един момент няма да можете да се справите срещу това, което Ви „скача“.
Разширенията към играта
В основната кутия на „Too Many Bones“ има толкова много content, че не Ви се налага да си купувате нищо друго. Ако сте като мен, обаче, и другите фенове, ще искате да имате всичко. Това, което CTG правят с всичките си игри е, че те нямат ексклузивни само за Кикстартър разширения.
Всичко, което са издали за играта, може да се купи от техния сайт. Игрите им не се продават по дистрибутори, заради високата им цена. За това ще говоря по-долу. Двете големи разширения за играта са „Undertow“ и „Splice and dice“. Освен тях се продават и разширенията „40 days in Daelore“ и „Age of Tyranny“. Останалите разширения за играта са просто допълнителни персонажи, с които можете да играете и те са доста.
„Undertow“ е първото голямо разширение за играта. То добавя два нови персонажа, нови енкаунтър карти, нови същества, нови босове, двустранна карта, нови специфични само за „Undertow“ същества – 3-points baddies, която имат различни стартови полета и добавят допълнителен стратегически елемент за играта. Това разширение за играта е специално направено за навлизащи играчи, защото е по-лесно от основната игра.
Самите същества са малко по-лесни, както и босовете. Като контраст е вкарана като персонаж Stanza, която е една от най-трудните за игра. Също така „Undertow“ може да се играе самостоятелно без базовата игра. Има всички необходими компоненти за това. Може да се комбинира и с основната игра, както и всичко друго, което е излязло до момента. Ако се колебаете дали да си купите играта, но сте решили да я пробвате, това е най-евтиният вариант за Вас.
Базовата кутия е по-малка от тази на „Too Many bones“, но има достатъчно геймплей. Недостатъкът е, че са само два персонажа, така че можете да играете само двама човека. Това обаче не е много голям недостатък, защото за мен играта се играе най-добре с двама или трима. Аз така направих. Взех си първо това разширение и после си купих всичко друго.
„Splice and dice“ е разширение ориентирано към най-големите фенове на играта. В кутията може да намерите една съвсем нова игра, която ползва компоненти от TMB. Идеята и е, че целта на самата игра е да създадете уникален бос, който после да си запазите и ползвате в някоя от бъдещите си игри на TMB. Самата игра се нарича „NAP Program“ или нещо такова. Пробвал съм я веднъж. Беше ми интересна, но предпочитам да си играя стандартната игра.
Това, което е по-ценното в това разширение, е че са добавени няколко боса, които са най-трудните правени някога. Добавят допълнителен елемент на трудност и бонус механики, които действат през цялото приключение. Мисля, че досега не съм успявал да победя нито един от тях, дори и на най-лесна трудност. Ще призная, че не съм се постарал достатъчно да избера подходящо парти за целта, но когато намеря време ще го сторя.
Освен босовете са добавени и няколко същества, които също са доста по-силни от другите. Разликата е осезаема. Трудността в тази игра не означава, че играта е нечестна. Доста кооперативни игри са такива, че имаш чувството, че играта те наказва, заради късмет или лош баланс. Тук просто те наказва точно когато си мислиш, че си много силен, за да те свали на земята и да ти покаже, че ще победиш само ако имаш перфектната стратегия и си си развил героя отпимално. Истинско удоволствие за hardcore геймърите. Няма да отрека обаче, че понякога само като наредиш енкаунтъра е ясно, че няма как да победиш. За щастие това се случва доста рядко.
„40 days in Daelore“ и „Age of Tyranny“ добавят още чипове с лошковци, карти с енкаунтъри и възможността играта да стане кампанийна с възможност за игране в няколко сесии, в които да се бият различни босове. Взимат се специални награди от босовете, които остават занапред и се получават белезни с негативни ефекти и т.н. Пробвал съм кампанията веднъж. Не е лоша, но няма нужда от нея. По ценни са другите добавени неща.
Разнообразието в играта идва от три неща – лошковците, босовете и гиарлоците. Колкото повече има от тях, толкова по-различна е всяка игра. Разширенията, които Ви дават някое от трите неща си струват. Повечето енкаунтъри също е добре. Така докато Ви се повтори някой след десет игри вече ще сте забравили, че сте го играли. Аз моите дори не ги бъркам. Просто ги слагам най-отзад.
Отделните персонажи /gearlocks/
Най-вълнуващото нещо в играта е разучаването на всеки отделен персонаж, комбинирането му с другите и различните пътища на развитие. Персонажите са нарочно направени така, че да не са балансирани. Те са разделени по-трудност, като всеки е различен пъзел за нареждане. Самата дизайнерска идея е била да има персонаж по вкуса на всеки, като някои са „straightforward“, с много лесни и логични умения, а други са доста завъртяни и им трябва повече време и специална ситуация, за да се изявят. Не може да става въпрос за сравнение кой е по-силен.
Въпросът по-скоро е кой по-лесно се играе и срещу какво. Пък и всеки е полезен в конкретна ситуация. Тук също е застъпен основният елемент на повечето фентъзи ролеви игри, а именно, че едни персонажи умеят да поемат поражения, т.нар. “tank”, други са “support”, защото имат много подкрепящи умения, трети са “damage dealer”, “glass cannon” тип персонажи, които наливат много щети, но лесно умират. Има хибрини персонажи. Има всякакви изродщини, честно казано.
В базовата игра получавате „Picket“, „Boomer“, „Tantrum“ и „Patches“. Picket е танк, който започва битка с хвърлени зарове в активните му слотове. Има пасивни умения, които действат през цялото приключение и му дават различни бонуси. Умее да привлича удари към себе си и прави ненормално много поражения със „shield bash“, ако е събрал много защита. За мен е един от най-лесните за игра и удовлетворящи персонажи, който е нужен на всяко парти, което се стреми да свали някой от по-силничките босове.
Boomer е пироманка, която си прави саморъчни бомби и ги мята по противниците. Има потенциала да прави много поражения и има всякакъв тип бомби, за които събира компоненти в процеса на игра. Малко по-особен персонаж и труден за игра, но е забавна, когато успее да one shot-не някой силен противник с някоя бомба.
Tantrum е нисичък викинг с голяма брадва, който има много интересно „rage“ умение, взаимствано като идея от ДнД. По време на битката го трупа и впоследствие може да го ползва да нокаутира някой противник с един удар. Много забавен за игра персонаж, защото може също да прави голямо количество поражения, но също малко по-трудничък за менажиране.
Patches е „healer“ и „buffer“. Разхожда се наляво, надясно и бие спринцовки с различни положителни ефекти. Малко скучен за игра, но необходим съпорт в повечето ситуации.
В разширението Undertow получавате „Duster“ и „Stanza“. Duster е оригинално замислена като бос, като дори можете да се биете срещу нея в оригиналната кампания на TMB и е, може би, най-трудният бос в базовата игра. Тук я добавят като персонаж и като контраст е една от най-лесните за игра и същевременно флексабилна и готина.
Може да започва битка където иска на картата и ходи навсякъде със своя домашен любимец – огромен вълк. Кара противниците да кървят, мята ножове, праща си вълка наляво, надясно. Лесни и логични умения и същевременно много силни. Перфектна е за някой, който разучава играта, и често я препоръчвам за стартов герой.
За сметка на това Stanza е един от сложните за разбиране герои, но иначе доста интересна като концепция. Тя се бие с нещо като бойна лютня и пее различни песни. Лесно може да се оприличи като бард. „Support“ и „Healer“ персонаж, като може да пее едновременно различни песни с различни ефекти, които се редуват в зависимост от стадия на песента. Определено не е за начинаещи. Може да бъде доста силна и полезна в правилните ръце.
Всеки друг от другите персонажи се купува като отделно разширение. Ще Ви кажа няколко думи и за тях. Почваме с Ghillie, който според феновете на играта е най-силният герой. Това донякъде първо се дължи на факта, че е доста лесен за игра. Принципно се оприличава като нещо подобно на hunter. Стреля с лък и има различни ефекти на стрелите. Също така поставя разнообразни капани. Отделно може да призовава три различни вида зверове, които имат различни ефекти. Всичките му умения са супер силни и е полезен в абсолютно всички комбинации партита срещу всички видове босове и същества. Универсален герой и също доста подходящ за стартиращи играчи.
Преминаваме към Tink, който е нещо като механик. Строи „mech“-ове /роботи/, които праща по бойното поле. Цялата му игра се състои в строенето на тези роботи, като може да им прикача различни приспособления, които добавят различни ефекти. Уникален герой и забавен за игра, но по-съпорт настроен. Отново трябва малко време за свикване.
Dart е една от най-трудните герои за игра. Тя язди огромен глиган из бойното поле и цели противниците със стрелички с разнообразни ефекти. Трудното при нея е, че си губи по време на битка заровете с атака когато ползва стрелички, което означава, че трябва много прецизен „resource management control“, иначе става излишна. Има много интересно умение, с което глиганът пощурява и почва да блъска всичко по бойното поле и същевременно да събира стрелички. Доста различен и уникален герой, който не се препоръчва за начинаещи.
Gasket е огромен парен робот, който използва парата като ресурс за уменията си. Доста интересен за игра и много силен когато успее да се развие, защото може да си ползва уменията безброй пъти в битката и има и умения, които не му изискват dexterity, като по този начин е имало случаи, при които съм хвърлял по 7-8 зара наведнъж за ненормални ефекти. Има си спецификите, но лесно се свиква с него. Доста забавен и интересен герой.
Lab Rats са всъщност 4 мини героя, с които играете едновременно. Сложнички са за игра. В процеса на играта отключвате всеки от тях и трупате умения, които могат да се ъпгрейдват, но ако пропуснете с някой от тях когато не се ползват от съответния персонаж и ги губите. Изискват доста добра концентрация и преценка кога точно да превключите от един герой на друг.
Единственият персонаж, който нямам, е Nugget и то защото все като реша да я купувам е out of stock. Няма как да ви кажа повече за нея, но всички казват, че е доста забавна за игра. Има начини да манипилура „loot“ картите и като цяло е „damage dealer“.
Към играта има и множество промо чипове и малки разширения, едно от които е Gearlock Child (лека закачка с baby Yoda), но няма да се спирам подробно на тях.
Впечатленията ми от играта и заключение
„Too many bones“ е отлична игра, поне по моите критерии. Те обаче се различават от тези на много други геймъри. На първо място, аз играя доста от игрите си соло и ми доставя удоволствие. Тази игра се играе перфектно соло и дори на моменти е по-интересно да се играе така, защото си спестявате минутите чакане на хода на другия и ненужното обсъждане на някои действия, само за да видите как после се провалят. Хубавото на кооперативните игри е, че повечето могат да се играят соло. Нека да започна първо с плюсовете на играта и после ще минем към минусите.
Като плюсове мога да изтъкна, че играта има супер качествени компоненти. Където има арт той се вписва добре. Не е супер красив или уникален, като дори се критикува този по картите, защото е черно бял или по-скоро черно жълт/оранжев. На мен лично ми допада и изпълнява ролята си отлично. Създава достатъчно усещане за индивидуалност на всеки персонаж, същество или бос до такава степен, че като играете малко повече играта и само като видите картинката на чипа, който изтеглите, и искате да си поплачете.
На повечето същества им знам картинките повече от имената, които не мога да запомня. Няма как с писмено ревю или дори с клип да Ви бъде описано или пресъздадено чувството от това да се докоснеш до компонентите на толкова качествено направена игра. След това всичко друго Ви се струва евтино и сглобено в някой гараж. Играта е и на практика вечна. Единствено книжката и кутията са проблемни, защото са от хартия и картон.
Върху другите неща може да изливате, да изпускате, да сгъвате и каквото щете и те ще са си ок. Няма нужда да се притеснявате да пазите каквото и да е. Дори и случайно нещо да скъсате или да счупите, което може да стане само ако нарочно искате да го направите, то CTG ще Ви изпратят почти на 100% съответния „replacement“.
Политиката им е такава, че не се „циганят“ за жълти стотинки, макар и компонентите им всъщност да са доста скъпи. Нямате нужда от протектори на картите, защото са пластични. Не се огъват фатално, не се драскат, не се изхабяват. Заровете имат потенциала с времето да се изтъркат на места, ако много ги триете един друг, но отново ще ви ги сменят безплатно, ако това стане. При мен за момента няма такива наченки.
Да преминем към геймплея. Допада ми доста. Харесва ми да играя играта както с хора, така и соло. Повече ми харесва да играя соло, защото по-бързо се случва всичко. Това може да се промени ако имам редовна група, която иска и знае как да играе тази игра, но нямам. С толкова много игри хората се разглезват. Всеки път искат да пробват нещо ново. Описах Ви нагоре подробно какво представлява геймплеят, за да прецените дали е за Вас. Ако очаквате нещо story driven, играта не е за Вас. Няма особена история. Усеща се темата, но не толкова както при други игри.
Недостатъците могат да се сведат до това, че първо играта е сложна. Трябва Ви време да я разучавате подробно. Да четете книжката няколко пъти. Да гледате видеа. Да четете талантите отново и отново. Да мислите ситуации постоянно. Да четете внимателно по няколко пъти правилата за всеки отделен персонаж. Да умирате много. Да ви убиват с един удар, докато се научите какво трябва да правите. Така е поне първите няколко игри. След това вече почти няма да Ви се налага, освен ако сте от хората, които не се учат от грешките си. Ако нямате търпението до тогава, то играта не е за Вас.
Вторият недостатък е, че играта е дълга. Дори соло като знам как се играе и съм ритмичен пак отнема около 2 часа и половина – три. Зависи и кой бос се бие, защото всеки си има различна продължителност. Аз обикновено играя соло с два персонажа едновременно, но ако в играта има три или четири персонажа, то тя става още по-бавна, защото се покачва и броят на лошковците. С други играчи една нормална игрова сесия е около 3-4 часа. Ако не можете да отделите толкова време, то играта не е за Вас.
Третият недостатък е цената. Толкова „нишова“ игра с толкова качествени компоненти и разнообразен геймплей идва със своята цена, която е доста над средната. В случая качеството оправдава цената и не съжалявам за нито една стотинка, която съм дал.
Купувал съм също и промота и допълнителни козметични гъзарийки и т.н. Всеки един от персонажите в разширение струва някъде около 50 лв., като за тези пари можете да си купите някоя парти игра и дори и голяма кутия на нещо без фигурки. Базовата игра в момента е 250 лв. и т.н. Преди години когато вървеше кампанията в Kickstarter и видях цената на тази игра си помислих, че тези хора са луди да искат такива пари за това. Тогава се бях зарибил по миниатюри и си казах, че за някакви чипчета няма да дам толкова пари. Колко много съм грешал.
Просто няма как от снимки и клипчета да се усети разликата. Трябва да се пипне. Ако я бях взел тогава щях да дам много по-малко пари, отколкото дадох впоследствие, за да си купя всичко. Понякога се учим от грешките си, затова и вече си купувам всичко на „Chip Theory Games“, защото им станах „fanboy“. Съдете ме.
Забравих да вметна, че за всичкия излязъл content за играта и с потенциала за още от CTG пуснаха „storage solution“ – т.нар. „trove chest”. Това е огромен съндък направен от дървени плоскости с размерите на едно кубче от „Ikea Kallax“, който побира всичко от играта. Това чудо е най-уникалната кутия за игра, която съм виждал и е супер функционално.
Към него са добавени и допълнителни кутийки за различните неща, като си има отделни чекмеджета за всички компоненти. Всичко е подредено перфектно и е удобно за сетъпване. Не може да се опише с думи. Гледайте някое от видеата в YouTube. Ако успеете да съберете по-голяма част от съдържанието за TMB горещо Ви го препоръчвам. Спестява доста място.
Ами, това е от мен. Няма да давам оценка за играта по точковата система на сайта, защото тя за мен не работи, а и защото с другите автори не можем да се разберем как точно да я прилагаме, за да отговаря на действителността. В BGG съм дал лична оценка 9/10, като май ще се налага да я вдигна след някоя друга игра. В сайта на канала ни в YouTube съм качил и няколко видеа как играя соло самата игра, като в движение обяснявам и правилата на български. Приятно игране и ако не друго то от това ревю запомнете, че понякога удоволствията си струват парите. Вече пиша три часа без да спирам, така че това е от мен. Хубаво е когато си изкажеш впечатленията на един дъх след толкова дълга пауза.
Arteglam