Вероятно нямаше да обърна особено внимание на „Renature“. На пръв поглед я бях поставил в графата на „още една настолна игра от популярните напоследък „еко“ теми“ ( Honey Buzz, Mariposas ). Поредната такава. Направо ми иде да изкрещя „Къде остава доброто старо фентъзи ?“. Но спри сърце.

Преди да се отклоня в лирически изблици исках да ви кажа, че благодарение на няколко будни настолни човечета, не, не мийпъли, а „човечета-почитатели на хобито“, промених мнението си и погледнах към „Renature“. И веднага се плеснах по челото щом видях какви имена стоят зад нея.

Майкъл Кислинг и Волфганг Крамър са двама от най-популярните, продуктивни и забележителни дизайнери на настолни игри, дали ни заглавия като „Tikal“, „Adventureland“, „Torres“ и други. Всеки от тях самостоятелно има и по още десетина хитови заглавия, а при обявяването на нова колаборация с марката „Крамър и Кислинг“, вниманието на цялото настолна общност се втренчва задъхано.

„Renature“ е последното предложение на това култово и легендарно дизайнерско дуо. И както вече ви споменах – огромни благодарности към хората около мен(бел.ред.  Рости, маймунке, имаш сафрид и биричка от мен) , които ми обърнаха внимание на тази игра. Да видим обаче, дали тя е толкова добра, колкото имената стоящи зад нея.

Горска полиция

„Renature“ е абстрактна, стратегическа игра за двама до четирима играчи. Всъщност, в основата на геймплея на играта е използването на добрите, стари плочки домино, претърпели обаче лека „козметична“ променя – вместо бели точици, върху тях има изобразени горски животинки. За дизайнерите на играта вече стана дума, а нейн издател е Pegasus Spiele 

Близък вековен горски масив е пострадал от сериозно индустриално замърсяване. То е дошло по водите на течащо през гората поточе. Замърсяването е довело до погиване на растителни и животински видове. Тогава сте извикани вие – еко активисти и учени. Вашата задача е да възстановите популациите в гората и да изолирате замърсяването посредством засаждане на нови растителни видове.

Както вече ви казах – така популярната „еко“ тема отново е на дневен ред. Този път обаче тя е някак в миманса. Само няколко минути в компанията на „Renature“ и веднага ще забравите, че ще засаждате дръвчета и ще възстановявате популации на животинки. Защото всъщност става дума за игра с „контрол на територии“, която може да бъде изключително брутална, под сладурско-симпатичната си тема. Но за това след малко.

Подготовката за игра е простична и доста бърза. Поставяте игралното поле, върху което слагате маркета за „жокер животно“ и токени „облачета“ върху съответните места. Всеки играч получава персонално табло и набор от дървени маркери. Последните представляват различни растителни видове – от торф през храсти до борове. Поставяте ги на конкретни места върху таблото си, като тези маркери биват два вида – в избран от вас цвят и в неутрален такъв.

Основата на Renature се върти около плочките домино. Върху тях има изобразени различна комбинация измежду два от възможните тринадесет вида животинки, като е възможно да бъде изобразен и само един вид животно два пъти. Тези плочки се разбъркват ( доколкото е възможно това ) с лицето надолу и се разпределят между играчите, като всеки получава определен брой, в зависимост от броя на играчите в игровата сесия. Играчите формират пред себе си купчина, нещо като „склад“ за плочки, като не можете да ги разглеждате. Теглите три плочки, формиращи ръката ви.

И играта може да започне.

Еко уестърн

Renature продължава толкова на брой рундове, колкото са играчите, като краят настъпва тогава, когато всеки постави или изхвърли всички плочки от „резерва“ си. След което към генерираните в хода на играта точки прибавяте тези от запазени „облачета“ и спечелени токени от територии, а изваждате стойността на всички не поставени дървени растителни маркери намиращи се на таблото ви.

Както вече споменах, „Renature“ е абстрактна, стратегическа игра, която може да е доста „кървава“. Самата й структура обаче е вълнуващо проста, правилата са безкрайно изчистено, ясни и само след един рунд всичко си идва на мястото. Личи си, когато зад една игра стоят сериозни, опитни дизайнери.

Всеки ход в играта сте изправени пред простичък, шекспиров въпрос : да сложиш плочка или не? Естествено, в повечето случай ще избирате да сложите плочка от ръката си на игралното поле, защото алтернатива на просто изхвърляне на такава е сериозен удар за каквито и амбиции да имате за победа в играта. Но трябва да направите едно от двете.

Поставяте плочка в специалните „коридори“ и „корито на речно поточе“, ограждащи зони с различна форма. Всъщност, целта ви е да отбелязват точки от поставяне на дървени маркери от таблото в зоните и от затварянето на последните. Последното ви носи солидно количество точки, способно да ви изстреля напред в резултата.

За да поставите плочка от ръката си, то трябва да я сложите така, че ако крайщата й докоснат други плочки то на тях да има изобразени едни и същи животни. Чисто тематично : създавате хабитати от животинки, с които „заселвате“ отново замърсената гора.

Последното е крайно симпатично, но може да е убийствено трудно за постигане. И много често ще сте в сложна ситуация, особено при игра с четирима. Ще ви липсва нужните плочки и ако не внимавате, а ги разхищавате с лека ръка, то няма да ви бъдат под ръка когато ви трябват. За да ви улеснят в поставянето на плочки, авторите на „Renature“ са помислили за „жокер животно“.

То е изобразено посредством маркер, на трак намиращ се над игралното поле. Когато поставите плочка с изобразено моментното бонус животно, то може да я поставите до всяка друга. Самият маркер пък може да манипулирате т.е. да променяте бонус животното според вашите нужди, като за целта плащате токени „Облачета“.

Кратко лирично отклонение за токените „Облачета“. Започвате с шест от тях на персоналното си игрално табло и може да ги „плащате“, за да извършвате бонус действия. В края на играта всяко запазено „Облаче“ е точка. Персонален съвет : не ги пазете, а ги използвайте. Но в правилните моменти, когато могат да ви донесат много точки.

Иии…обратно към същината на Renature. След като поставите плочка (успешно), може да поставите и една дървена фигурка от таблото си. Нейният вид (размер) и цветова принадлежност (неутрална или във ваш цвят) избирате вие. Не забравяйте, че в края на играта губите точки за всички непоставени фигурки. След като я поставите път записвате точки: една за самата фигурка и по една за всяка от равна или ниска стойност в даденото поле.

Дървените фигурки има стойност от едно до четири, според големината им. Естествено, ви се иска да поставите фигурка с голяма стойност в зона с множество по – малки, за да грабнете повече точки. Но има и още една уловка в „Renature“.

След поставянето на фигурка, следващата фаза от хода ви включва да проверите дали дадена зона от игралното поле не е „затворена“ и възможна за точкуване. Последното означава покрай дадената зона да няма място за легално поставяне на плочка.

Самото точкуване на зоната включва да сметнете стойността на поставените фигури от всеки присъстващ цвят, включително неутралния такъв. Този който има най – висока стойност печели голямата стойност точки посочени върху токена, а втория : по – малкия. В случай на равенство обаче, равните цветове се елиминират напълно от точкуването. В краят на това описание вероятно ви става ясно защо на няколко пъти споменах, че „Renature“ може да бъде брутална и „кървава“ игра.

Законът на джунглата

Харесвам голяма част от модерните абстрактни игри и особено тези включващи някаква форма на „контрол върху територии“. За пример ще посоча само едно от любимите си заглавия в жанра Glux . Изхождайки от това, Renature като цяло ми хареса. Допадна ми идеята за придобиването на точки, за „затварянето“ на зони и стремежа да изчистите персоналното си табло от дървените маркери, като в последното може да вложите доста стратегическа мисълта. Но имам и една основна забележка.

Тя не е свързана с визията на Renature, която е окей. Всичко изглежда добре, без да впечатлява особено. Домино плочките са солидни, добре изработени и с пъстри изображения на животинките. Но знам, че за мнозина те ще са минус…просто защото са плочки домини. Игралното табло е малко безлично, а информацията върху персоналното ви такова можеше да бъде малко по-добре организирана, но като цяло е окей.

Недоумявам обаче защо токените „облачета“ са „избелени“ като сред десет пранета на максимална програма. Създават усещането, че сте си взели трета ръка копие на играта и реално са единствената ми сериозна критика ( недоумение ) от визията на играта.

Най-сериозната ми критика към Renature е случайното разпределение на плочките домино в началото на всяка игрова сесия. Реално, вие нямате представа какво има във вашия „резерв“. Виждате само три плочки и не мисля, че може да си направите някаква дълбока стратегия.

Това в комбинацията с действията на останалите играчи води до един сериозен игрови хаос на игралното поле, особено когато играта е за четирима. С трима души поставящи плочки преди вас и с ограничен избор от само три плочки в ръката си, понякога може да ви е много трудно.

Споменавайки броя на играчи, Renature за мен работи най-добре с трима. За двама има прекалено много място по игралното поле, а за четирима хаоса е прекалено голям. Трима души е „златната среда“ и защото по този начин имаме и още един играч при борбата за контрол над зоните. С двама просто може да си ги разпределите.

Имам също така и малко съмнение относно преиграваемостта на играта. С последното реално е натоварено отново случайното разпределение на плочките и токените за точки в зоните, ала да ви кажа не съм сигурен, че е достатъчно.

Връщайки се на темата със случайното разпределение на плочки трябва да ви кажа, че макар късмета да има огромна роля в играта, Renature не губи от чара си.  Защото играта е бърза, лека като правила и не прекалява с „присъствието си на масата“. Гледайте на нея като на една „семейна“ игра…но с уловката, че може да доведе до конфликти, като всяка игра за контрол.

Оценка :

Визия : 4 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 4.5 / 6

Крайна оценка : 4. 5 / 6