Ревю: Fossilis – Надпревара за кости
През последните няколко години в настолни игри има тенденция да се обръща внимание на непознати, дори на пръв поглед непривлекателни теми. То не бяха птички, пчелички ( pun intended ? ), рибки, жабки, храсти, цветя и прочие. Доброто, старо фентъзи и „вечните“ викинги не са изчезнали, но определено взеха да минават на заден план.
Причините за това са много – разширяване на аудиторията; насоченост към „семейно“ ориентирани геймъри; пренасищане със сходни теми водещи до еднообразие и прочие.Не искам да навлизам в анализа „за изборът на теми в съвремените настолни игри“. Лично за мен, новите теми са свеж нов полъх и в повечето случай, без значение от предназначението им, успяват да ме заинтригуват.
И в духа на всичко казано до тук – кой би повярвал, че ще направят настолна игра за палеонтолози ? И дори ще пресъздадат чисто механично, като част от геймплея, неясната и вълнуваща работа по разкопките на терен и случайността на изравянето на вкаменелостти !
В днешното ревю ще си говорим за игра, която ви поставя в обувките на опитни учени-палеонтолози, търсещи останки от динозаври на новооткрит и богат на находки терен. Как е предадена темата в играта или дали „ровенето за кости“ не е просто „трик“ за продаване на бройки, отколкото реална игрова механика – ще ви разкажа в следващите редове.
Първият изкопал печели
„Fossilis“ е настолна, стратегическа игра за до петима играчи. Основните игрови механики, на които залага играта са „избор на действия“ и „събиране на колекции“ за точки. Ключово значение в играта играе и придвижването на мийпъл във вашия цвят върху централното игрално поле, представляващо новооткрита, богата на находки локация. Дизайнер на играта е Давид Алберто Диаз, за когото това е дебют. Издател е „Kids Table Board Gaming“
Светът на палеонтологията е разтърсен из основи, когато случайно е открито богато на находки гробище на динозаври. Към мястото веднага се насочват екипи от учени представляващи най-влиятелните музей в света. Всеки от тях се опитва да се добере максимално бързо до колкото се може повече вкаменелостти, с чиято помощ да пресъздаде музейни експонати, които ще донесат слава и множество посетители.
Споменах вече за необичайната тема във „Fossilis“, която лично аз намирам за повече от вълнуваща. Нейното проявление откриваме най-ярко в основният компонент на играта – причудливата „конструкция“ изпълняваща ролята на мястото за разкопки. Важна роля в подготовката за игра във „Fossilis“ отнема именно сглобяването на това „централно игрово поле“.
Последното отнема не малко време и се случва по специални правила. Но въпреки това смея да твърдя е доста интересно, предизвикателно и забавно. Самото табло включва пластмасова конструция,представляващо нещо като кутия, изпълнена с много тесни отделения. Поставяте токени „кости“, в сравнително еднакво разпределение, във всяко отделение на тази „кутия“. За самите „кости“ ще стане дума по-късно, но сега трябва да знаете, че именно те са основата на играта – трябва да ги „изкопаете“ и да ги събирате, за да може да конструирате динозаври.
Върху отворите се поставя специален картонен борд, след което цялата кутия се разбърква, а върху картонения борд се подреждат плочките „терен“. Последните представляват земните наслагвания, под които са заровени „кости“. „Терените“ биват три вида и делението им освен тематично, чисто игрово е свързано с това, че са ви нужни повече действия, за да ги преместите и разчистите/изкопаете.
С това общо взето се изчерпва съществената част от подготовката за игра в „Fossilis“. Останалото е лесно и познато. Разбърквате и поставяте наблизо три тестета с карти : „динозаври“, „провизии“ и „инструменти“. От всяко обръщате определен брой карти. Всеки играч получава табло в избран от него цвят и мийпъл-палеонтолог. Върху обратната страна натаблото използвано за поставяне на плочките терен теглите и поставяте точно девет токена „умения“.
Всеки играч поставя своят мийпъл в един от ъглите на игралното поле/конструкцията за разкопки. На случаен принцип се определя първи играч ( бел.ред. това правило е малко слабо спрямо тематичността на играта ) и „Fossilis“ може да започне. Може да започнете да дирите „кости“ на отдавна изчезнали динозаври.
Палеологията си е сложна работа
В „Fossilis“ вие се борите за точки. Играта продължава четири рунда, които се отбелязват посредством специално тесте карти – „Събития“. В началото на играта от него се теглят три карти и се поставят с лицето надолу върху означено за целта място. Върху тях се поставят определен брой токени „гипс“. Последните използвате, за да „извличате кости“ от разкопките.
Точките в „Fossilis“ идват от няколко източника. В хода на играта ги получавате когато „конструирате“ динозаври. Последното ще видим как се случва след малко, но е един от елементите в геймплея, който ще „бъгне“ най-много хора. Точки можете да добиете и от карти „Провизии“. В краят на играта пък всяка „кост“, която ви е останала ви носи точки. След което преминавате през „събирането на колекции“, което също ще промени коренно първоначалните ви представи за тази игра. Но всичко по реда си.
Нека си поговорим за вашия ход в „Fossilis“. Имате на разположение четири „екшън“ точки, които може да разпределите между осем налични действия. Може да повторите едно действие повече от веднъж.
Без никакво съмнение най-важното действие е „търсенето на вкаменелостти“ или означено просто като „копане“. В „Fossilis“ то се изразява в бутане на плочки от игралното поле, за да разкриете отворите отдолу. Правилата за това са вероятно най-сложното нещо в играта и с няколко свой тънки особеностти, будят недоумение. Според мен можеха да бъдат написани много по-ясно. Пригответе се да ви се наложи на няколко пъти да се обръщате към книжката с правила, за да сверявате.
Когато плочка „терен“ падне от централното игрално поле, тя става собственост на активния играч. Върху плочките има изобразени един или комбинация от няколко ресурса, с чиято помощ си закупувате карти в края на хода.
Самото бутане на плочки в „Fossilis“ ви отнема различен набор от действия : колкото „по-тежък“ е дадения „терен“, толкова повече ви струва да го преместите. Едно действия за пясък, две за глина, три за камък. Косвено свързани с бутането на плочки „терен“ са и две други възможни действия в играта.
С едното поставяте плочка на празно място. Защо искате да правите това ? Нали целта ви е да разкривате вкаменелостти ? Всъщност, основното което може да ви доведе до това действие са стратегически подбуди -да скриете изкоп; да си направите път, за да преминете ; да блокирате опонент. Не го подценявайте и не забравяйте за него, защото съдържа доста стратегически възможностти.
Движението в „Fossilis“ е безспорно още едно от важните възможни действия. Срещу една точка може да се придвижите едно или две полета във всяка посока. Но не може да свършвате хода си в поле на друг играч. Освен по борда, фигурката на вашия палеолог може да се озове и извън игралното поле – избутан при местене на плочки „терен“. За да го върнете обратно, трябва да използвате действие.
Преди да стигнем до придобиването на токени „кости“, трябва да споменем „гипса“. Помните, че ви споменах за тези токени. С тяхна помощ вземате „кости“, като всеки различен вид „кост“ ви отнема определено количество „гипс“ – последното е упоменато на персоналното ви табло.
Срещу едно действие , вземате едно токенче „гипс“ поставено в резерв върху картите „Събития“. По този начин също така придвижвате и играта напред. Когато се изчерпи резерва „гипс“ се обръща най-горната карта и се изпълнява нейното условие.
За да вземете токени „кости“ в „Fossilis“ използвате едно действие. Когато вземете избраната от вас „кост“ я поставяте до игралното си поле. Освен „кости“, сред вкаменелостите ще откриете и „инструменти“, под формата на симпатични, малки чукчета. С тяхна помощ придобивате плочки „умения“ от централното табло. Може да имате до три такива плочки, като всяка следваща след първата ви коства точки в края на играта.
За уменията в „Fossilis“. Без никакво съмнение са едно от най-приятните неща в играта. Дават ви възможност да „чупите“ правилата, нещо което винаги съм харесвал в настолните игри. Има обаче няколко умения, означени със специален символ, които водят до повече конфронтация между играчите и променящи цялостното усещане на „Fossilis“. Ако не ви звучи окей, може да ги отстраните от игра предварително.
След края на вашия ход, когато използвате всички си налични екшън точки, може да закупите карта. Само една карта. От купчинките „провизии“ и „инструменти“. Това става посредством плочките „терен“, които сте успели да придобиете, те изпълняват роля на „валута“ в играта. А картите ви носят най-различни бонуси – „гипс“, „кости“, специални умения. Последните използвате само веднъж. Освен това част от картите носят и точки.
Последното нещо което може да извършите в ролята ви на активен играч в „Fossilis“, е да запазите карта „Динозавър“ в „лабораторията“ си. Последното е секцията встрани от игралното ви табло. Тематично – започвате работа по събирането на останките на даден динозавър. Може да имате само една такава карта във ваше притежание.
Стигнахме и до най-сложния елемент на „Fossilis“, този който „бъгва“ голяма част от играчите. Най-интересното е, че това не е някакво сложно или неразбираемо правило, а е психологически ефект в играта. Свързан е с точкуването на картите „Динозаври“, известно още като действието „сглобяване на динозавър“. Последното е безплатно действие и може да го направите по всяко време на вашия ход, като както стана дума има две форми – пълно или частично.
Пълното включва да притежавате всички посочени „кости“ върху съответната карта „Динозавър“ ( бел.ред.гледайте на тях като на рецепта ). По този начин получавате максималния брой точки означен в долния ляв ъгъл на картата. При частичното „сглобяване“ отбелязвате точки само за наличните „кости“, които са видимо по-малко. Но за сметка на това получавате всички иконки по съответната карта „Динозавър“, които се точкуват в края на играта.
Ииии…именно това е проблема на „Fossilis“. И той е особено отчетлив при игра със „сериозни“ геймъри. Геймърската душа и е трудно да се пречупи и да се съгласи на частично точкуване. Всичко или нищо! Но в „Fossilis“ ако не приемете, че няма как, чисто игрово, да успеете да сглобите напълно всяка карта „Динозавър“ към която сте се насочили, то има голяма вероятност играта да не ви хареса.
„Семейните игри“ не са това което бяха
Във финалните оценки за „Fossilis“ ще си позволя да посоча и няколко от критиките си към играта. Преди това обаче трябва да споделя, че намирам „Fossilis“ за добра игра. Харесва ми както визуално, така и като геймплей. Причудливото игрално поле не е само за украса и наистина има значение за механиките в играта.
„Fossilis“ е богата на опции, геймплея е изчистен, включващ познати и отлично работещи механики. В играта има достатъчно „променливи“ елементи, даващи основание за добра преиграваемост. Относно стратегиите не бих казал, че има множество вариации и може би най-важното е да помните, че може да сглобявате динозаврите и частично.
Визията на играта е разкошна. Плочките „терен“ са изключително приятна на пипане, от качествена пластмаса. Пинсетите за измъкване на „кости“ са един от най-забавните компоненти, на който съм попадал в последно време. Илюстрациите са отлични и грабват окото. По картите има и „flavour“ текст, което винаги е плюс за „любознателен“ тип като мен. Единствената ми критика е към тъмния ръб на картите, които лесно ще се захаби. Може да се наложи да грабнете „слийвове“ за играта.
Какво обаче не ми хареса в „Fossilis“. На първо място това е подготовката за игра, която може да отнеме време и е малко „пипкава“. С времето и игровите сесии ще свикнете, но в началото е доста досадно. Относно геймплея. „Fossilis“ широко се рекламира като семейна игра, но лично аз оставам със смесени чувства по този въпрос. Първо, защото има ужасно много опции по време на ход. Много движещи се елементи,действия, специални умения и прочие. Което веднага ще отблъсне голяма част от хората в хобито, които не си падат по игри с много правила.
Освен това „Fossilis“ може да бъде и силно конфронтационна игра. Има доста опции за „прецакай другарче“. Не че съм противник на последното, но то тотално не кореспондира с усещането и настроението на играта. И според мен няма място в „Fossilis“. А и отново – може да отблъсне доста хора от играта.
Тук отварям скоба – авторите са го забелязали и още в началото на книжката с правила са посочени кои елементи да извадите от играта, за да бъде тя „достъпна за игра с деца и подрастващи“.
На последно място, нещо повече като критика отколкото като съвет – „Fossilis“ е най-добре да бъде играна за двама или трима играчи. И в никакъв случай не я предлагайте за петима души. Времетраенето и разстоянието между ходове е мъка.
Както казах, наистина харесах „Fossilis“. За мен това е една приятна и богата на опции игра. Ако трябва да бъда точен, бих я извадил от „семейният“ жанр и бих я сложил към така наречените игри „следващо ниво“. Определено не е приветлива за нови играчи. Извън това обаче – отлична продукция, интригуваща тема и добри геймплей решения. Смело ви препоръчвам да я пробвате.
Оценка :
Визия : 5 / 6
Геймплей : 5 / 6
Преиграваемост : 4 / 6