Корицата на настолната игра "Сказание"

Ревю: Стълбичка към Горната Земя – Сказание

Корицата на настолната игра "Сказание"

Както неведнъж съм казвал – всяка нова българска игра е събитие. В хоби, тепърва набиращо скорост у нас, появата на ново, родно заглавие осигурява потенциално нови геймъри, които да открият прекрасния свят на настолните игри. А и ни доближава до това, което всички очакваме : голям, български хит в хобито!

Стига обаче патриотизъм. Днес ще ви разкажа малко повече за новата настолна игра на едно от най-познатите лица в хобито у нас. Никола Райков е многократно награждаван и превеждан на редица езици писател на детски книги и дизайнер на настолни игри и книги-игри, отново насочени към най-малките. Поредицата му за Таласъмчето заслужава само суперлативи и отдавна се е превърнала в първата и много обичана игра за най – малките родни геймъри.

С новото си заглавие авторът дава заявка за място сред игрите за „по – напреднали“  в настолните игри аудитория. Тематично, играта е ситуирана славянската митология, с привкус и от други вярвания, разпространени по нашите земи. Една тема, която трябва да споделя, на мен не ми е особено любима. Може би защото се чувствам пренаситен от нея. Но да видим какво има в кутията на „Сказание“.

Вечната битка

Карти от играта "Сказание"

„Сказание“ е настолна игра с карти за двама до четирима играчи. Основната идея на геймплея се движи около постулатите на „дуел“ игрите. „Сказание“ е специално насочена към вариант с четирима играчи, – отборен дуел 2 на 2. Както вече стана дума, дизайнер и издател на играта е Никола Райков.

Обичайно на това място в мойте ревюта разказвам за темата на играта. Този път обаче, ще направя изключение и ще ви кажа само най – важното : в „Сказание“ вие заемате една от страните във Вечната битка между Доброто и Злото…по славянски мотиви.

За всичко останало по темата на играта, имате на разположение прекрасно илюстрована и разказана книжка в комплекта на „Сказание“. Тя представя увлекателно и вълнуващо историята на сътворението на човечеството и началото на Вечната битка. Също така описва и разказва с няколко думи за всяко едно същество или бог, които ще откриете в играта.

В книжката ще откриете и описание на картите „Магия“, а също така и допълнителни режими на игра. За мнозина тази книжка с история и игрови опции е най – силния елемент на Сказание и аз съм склонен да ги подкрепя, че наистина е разкошна.

Подготовката за игра в „Сказание“ е изключително бърза и проста. Всеки играч си избира една от четирите фракции и получава тесте от деветнадесет карти, токен и шестстенен зар в избрания цвят. Фракциите представляват четирите първични сили , разделени на служещи на Светлината или Мрака, мъжки или женски асценденти. Отново – повече за това в разкошната книжка.

Зарове и токени в настолната игра "Сказание"

Картите си разделяте на две тестета според вида  им – тринадесет „Бойни“ карти и шест карти „Магия“. От първите теглите пет, а от вторите три.В средата на масата обръщате кутията на играта с дъното нагоре. На него има изобразен календар, които ще ви служи за точкуване и отбелязване на рундовете. И играта може да започне.

Редно е да кажа няколко думи и за отборната игра. При четирима е възможно да играете „Сказание“ в два отбора по двама души един срещу друг. Това е и препоръчителната форма на игра. Правилата са същите, но отборите използват само един токен за точки.

Ред или Хаос

„Сказание“ е бърза и лека игра. Както казах, тя най – добре би се наредила в категорията на леките, семейни игри за начинаещи играчи. Също така спокойно може да я играете с деца, може би след петата или шестата им година, а ако имат опит в хобито, защо не и по – рано.

„Сказание“ продължава докато изиграете тринадесетте си „Бойни“ карти или по – рано, когато се установи, че един от играчите или отборите е недостожим като водач по точки.Всеки рунд в играта завършва с присъждане на точка за един от участниците. За целта се използва доста простичка за схващане и логически работеща геймплей механика.

Част от битката в "Сказание"

Всички участници хвърлят едновременно персоналното си зарче. След което всеки тайно, с лицето надолу, играе „Бойна“ карта от ръката си с лицето надолу. На тези карти имат изобразени същества част от вашата фракция, като всяко има бойна стойност – от едно до тринадесет. След изиграване на картите те се обръщат и стойността на всяка се събира със стойността на зара пред играча. Това формира бойната ви сила за рунда. Едва ли е нужно да ви казвам, че този с най – висока стойност печели рунда и точката.

След формирането на бойната сила стигаме и до най – интригуваща част от „Сказание“ за мен – използването на картите „Магия“. Имате само шест от тях, а в един рунд може да играете до три. На всяка карта има изписано тематично свързано с фракцията ви специално умение, което „променя“ правилата на играта. Добавя към бойната ви сила, намаля тази на опонентите ви, дава ви нови карти или други ефект – естествено с цел да ви донесе точката в рунда.

Както знаете, обожавам специалните умения в настолните игри и картите „Магия“ са именно това.  Те помогат чувствително да се разнообрази играта, носят стратегическо надлъгване и дори изграждане на стратегии. Уви, с тях е свързана и най-голямата ми критика към играта. А за това – към последната секция от това ревю.

Всичко е Магия

Финални думи за „Сказание“. Бърза, лека за усвояване и доста динамична игра с карти, тип „дуел“. „Сказание“ се опитва да стъпи в един доста „пренаситен“ жанр от заглавия, което не е никак лесно. За подрастващи обаче и хора неособено ангажирани в хобито, тя би могла да бъде чудесно забавление. А книжката с историята е просто вълшебна !

Но да караме нещата по ред. Започвам традиционно с визията. Откъм илюстрации „Сказание“ получи доста суперлативи сред родните геймъри. Мнозина от тях се прехласнаха по илюстрациите и има защо. Лично аз обаче не съм толкова впечатлен. Което не значи, че илюстрациите по картите са лоши, просто моята субетивна оценка е такава. И веднага ви казвам защо.

Картите в "Сказание"

Не ми харесва избрания стил на голяма част от илюстрациите на „Сказание“. Този 3D стил, напомнящ на фентъзи компютърна игра, просто тематично не ми се връзва. Илюстрациите ми изглеждат студени и безлични. По никакъв начин не ми помагат да се гмурна в темата на играта.

Но това са си мой проблеми – „бели кахъри“ както се казва. И не могат да влияят на оценката за визия, защото са прекалено субективни. Относно последната обаче, „Сказание“ има други два проблема. Отново не големи, но дразнят. Първото е кутията и нейната несъразмерност. Освен легнала, тя няма как да влезе вертикално в стандартен рафт. Определено дразнещо за всеки колекционер в хобито.

 

Другото нещо са картите в „Сказание“. За качеството им съм склонен дори да си затворя очите – виждал съм и по-лоши, особено в родните настолни игри ( справка „Хайдути“  ). Не съм окей обаче с острите им крайща и с едноцветните, сравнително тъмни фонови цветове. Последните неминуемо ще доведе до бързото им изтъркване. Ала проблемите на картите не са болка за умиране, защото са поправими ! В един нов тираж на играта.

И тук ще направя апел ( пореден ) към родните издатели и дизайнери : моля ви, знам защо издавате игрите с такова качество ( финикийските знаци са виновни ), ала в България вече има достатъчно влюбена в хобито прослойка от играещи, която е готова да даде парите се за един качествен продукт. Дайте им го !

Окей. Геймплей. „Сказание“ има отличен потенциал да е наистина запомняща се игра в жанра си, само ако успее да се справи с няколко проблема. И първият и основен от тях е механиката на картите „Магия“. В играта, когато използвате вашите шест карти…те не се връщат. Няма въртене на тестето. Нищо. Използваш и това е. Окей, на хартия това може да звучи като „интересно, стратегическо предизвикателство по менажиране на карти“, но в реалност не е така.

Защото без картите „Магия“, играта губи изцяло чара си. Последните предават елемента на изненадата в играта, носят известна асиметричност на фракциите ( тя също може да се засили, за по-добри крайни резултати )…абе, правят „Сказание“ интересна игра !

Проблема е особено отчетлив при игра с двама или трима играчи. И ако за двама има опция ( подсказа я г-н Райков : да използвате картите „Магия“ на неиграещите фракции ), то за трима положението е неспасяемо. За четирима е окей, като тук плюс играе и възможността да обсъждате с партньора си, какви карти да играете.

Но този проблем за мен трябва да се реши, защото без него „Сказание“ в като игра на „война“ с карти плюс зарче – губи се всякакъв елемент на стратегия и всичко остава само късмет и броене на карти. Може би за мнозина това е окей, но не и за мен.

Накрая искам да завърша положително. Не мисля, че „Сказание“ е лоша игра и определено виждам нейната аудитория и огромен потенциал. За мен тази игра може да се превърне в изключително силно заглавие, с няколко допълнения. За щастие разбрах, че първото от тях се задава на хоризонта и ни носи какво : ами още карти „Магия“ ! Това, от което играта има нужда, нейното най-силно оръжие. Чакам с нетърпение какво ще се случи. А дотогава ви каня в света на славянската митология, за да започнете и вие своето „Сказание“.