Ревю: Стълбичка към Горната Земя – Сказание
Както неведнъж съм казвал – всяка нова българска игра е събитие. В хоби, тепърва набиращо скорост у нас, появата на ново, родно заглавие осигурява потенциално нови геймъри, които да открият прекрасния свят на настолните игри. А и ни доближава до това, което всички очакваме : голям, български хит в хобито!
Стига обаче патриотизъм. Днес ще ви разкажа малко повече за новата настолна игра на едно от най-познатите лица в хобито у нас. Никола Райков е многократно награждаван и превеждан на редица езици писател на детски книги и дизайнер на настолни игри и книги-игри, отново насочени към най-малките. Поредицата му за Таласъмчето заслужава само суперлативи и отдавна се е превърнала в първата и много обичана игра за най – малките родни геймъри.
С новото си заглавие авторът дава заявка за място сред игрите за „по – напреднали“ в настолните игри аудитория. Тематично, играта е ситуирана славянската митология, с привкус и от други вярвания, разпространени по нашите земи. Една тема, която трябва да споделя, на мен не ми е особено любима. Може би защото се чувствам пренаситен от нея. Но да видим какво има в кутията на „Сказание“.
Вечната битка
„Сказание“ е настолна игра с карти за двама до четирима играчи. Основната идея на геймплея се движи около постулатите на „дуел“ игрите. „Сказание“ е специално насочена към вариант с четирима играчи, – отборен дуел 2 на 2. Както вече стана дума, дизайнер и издател на играта е Никола Райков.
Обичайно на това място в мойте ревюта разказвам за темата на играта. Този път обаче, ще направя изключение и ще ви кажа само най – важното : в „Сказание“ вие заемате една от страните във Вечната битка между Доброто и Злото…по славянски мотиви.
За всичко останало по темата на играта, имате на разположение прекрасно илюстрована и разказана книжка в комплекта на „Сказание“. Тя представя увлекателно и вълнуващо историята на сътворението на човечеството и началото на Вечната битка. Също така описва и разказва с няколко думи за всяко едно същество или бог, които ще откриете в играта.
В книжката ще откриете и описание на картите „Магия“, а също така и допълнителни режими на игра. За мнозина тази книжка с история и игрови опции е най – силния елемент на Сказание и аз съм склонен да ги подкрепя, че наистина е разкошна.
Подготовката за игра в „Сказание“ е изключително бърза и проста. Всеки играч си избира една от четирите фракции и получава тесте от деветнадесет карти, токен и шестстенен зар в избрания цвят. Фракциите представляват четирите първични сили , разделени на служещи на Светлината или Мрака, мъжки или женски асценденти. Отново – повече за това в разкошната книжка.
Картите си разделяте на две тестета според вида им – тринадесет „Бойни“ карти и шест карти „Магия“. От първите теглите пет, а от вторите три.В средата на масата обръщате кутията на играта с дъното нагоре. На него има изобразен календар, които ще ви служи за точкуване и отбелязване на рундовете. И играта може да започне.
Редно е да кажа няколко думи и за отборната игра. При четирима е възможно да играете „Сказание“ в два отбора по двама души един срещу друг. Това е и препоръчителната форма на игра. Правилата са същите, но отборите използват само един токен за точки.
Ред или Хаос
„Сказание“ е бърза и лека игра. Както казах, тя най – добре би се наредила в категорията на леките, семейни игри за начинаещи играчи. Също така спокойно може да я играете с деца, може би след петата или шестата им година, а ако имат опит в хобито, защо не и по – рано.
„Сказание“ продължава докато изиграете тринадесетте си „Бойни“ карти или по – рано, когато се установи, че един от играчите или отборите е недостожим като водач по точки.Всеки рунд в играта завършва с присъждане на точка за един от участниците. За целта се използва доста простичка за схващане и логически работеща геймплей механика.
Всички участници хвърлят едновременно персоналното си зарче. След което всеки тайно, с лицето надолу, играе „Бойна“ карта от ръката си с лицето надолу. На тези карти имат изобразени същества част от вашата фракция, като всяко има бойна стойност – от едно до тринадесет. След изиграване на картите те се обръщат и стойността на всяка се събира със стойността на зара пред играча. Това формира бойната ви сила за рунда. Едва ли е нужно да ви казвам, че този с най – висока стойност печели рунда и точката.
След формирането на бойната сила стигаме и до най – интригуваща част от „Сказание“ за мен – използването на картите „Магия“. Имате само шест от тях, а в един рунд може да играете до три. На всяка карта има изписано тематично свързано с фракцията ви специално умение, което „променя“ правилата на играта. Добавя към бойната ви сила, намаля тази на опонентите ви, дава ви нови карти или други ефект – естествено с цел да ви донесе точката в рунда.
Както знаете, обожавам специалните умения в настолните игри и картите „Магия“ са именно това. Те помогат чувствително да се разнообрази играта, носят стратегическо надлъгване и дори изграждане на стратегии. Уви, с тях е свързана и най-голямата ми критика към играта. А за това – към последната секция от това ревю.
Всичко е Магия
Финални думи за „Сказание“. Бърза, лека за усвояване и доста динамична игра с карти, тип „дуел“. „Сказание“ се опитва да стъпи в един доста „пренаситен“ жанр от заглавия, което не е никак лесно. За подрастващи обаче и хора неособено ангажирани в хобито, тя би могла да бъде чудесно забавление. А книжката с историята е просто вълшебна !
Но да караме нещата по ред. Започвам традиционно с визията. Откъм илюстрации „Сказание“ получи доста суперлативи сред родните геймъри. Мнозина от тях се прехласнаха по илюстрациите и има защо. Лично аз обаче не съм толкова впечатлен. Което не значи, че илюстрациите по картите са лоши, просто моята субетивна оценка е такава. И веднага ви казвам защо.
Не ми харесва избрания стил на голяма част от илюстрациите на „Сказание“. Този 3D стил, напомнящ на фентъзи компютърна игра, просто тематично не ми се връзва. Илюстрациите ми изглеждат студени и безлични. По никакъв начин не ми помагат да се гмурна в темата на играта.
Но това са си мой проблеми – „бели кахъри“ както се казва. И не могат да влияят на оценката за визия, защото са прекалено субективни. Относно последната обаче, „Сказание“ има други два проблема. Отново не големи, но дразнят. Първото е кутията и нейната несъразмерност. Освен легнала, тя няма как да влезе вертикално в стандартен рафт. Определено дразнещо за всеки колекционер в хобито.
Другото нещо са картите в „Сказание“. За качеството им съм склонен дори да си затворя очите – виждал съм и по-лоши, особено в родните настолни игри ( справка „Хайдути“ ). Не съм окей обаче с острите им крайща и с едноцветните, сравнително тъмни фонови цветове. Последните неминуемо ще доведе до бързото им изтъркване. Ала проблемите на картите не са болка за умиране, защото са поправими ! В един нов тираж на играта.
И тук ще направя апел ( пореден ) към родните издатели и дизайнери : моля ви, знам защо издавате игрите с такова качество ( финикийските знаци са виновни ), ала в България вече има достатъчно влюбена в хобито прослойка от играещи, която е готова да даде парите се за един качествен продукт. Дайте им го !
Окей. Геймплей. „Сказание“ има отличен потенциал да е наистина запомняща се игра в жанра си, само ако успее да се справи с няколко проблема. И първият и основен от тях е механиката на картите „Магия“. В играта, когато използвате вашите шест карти…те не се връщат. Няма въртене на тестето. Нищо. Използваш и това е. Окей, на хартия това може да звучи като „интересно, стратегическо предизвикателство по менажиране на карти“, но в реалност не е така.
Защото без картите „Магия“, играта губи изцяло чара си. Последните предават елемента на изненадата в играта, носят известна асиметричност на фракциите ( тя също може да се засили, за по-добри крайни резултати )…абе, правят „Сказание“ интересна игра !
Проблема е особено отчетлив при игра с двама или трима играчи. И ако за двама има опция ( подсказа я г-н Райков : да използвате картите „Магия“ на неиграещите фракции ), то за трима положението е неспасяемо. За четирима е окей, като тук плюс играе и възможността да обсъждате с партньора си, какви карти да играете.
Но този проблем за мен трябва да се реши, защото без него „Сказание“ в като игра на „война“ с карти плюс зарче – губи се всякакъв елемент на стратегия и всичко остава само късмет и броене на карти. Може би за мнозина това е окей, но не и за мен.
Накрая искам да завърша положително. Не мисля, че „Сказание“ е лоша игра и определено виждам нейната аудитория и огромен потенциал. За мен тази игра може да се превърне в изключително силно заглавие, с няколко допълнения. За щастие разбрах, че първото от тях се задава на хоризонта и ни носи какво : ами още карти „Магия“ ! Това, от което играта има нужда, нейното най-силно оръжие. Чакам с нетърпение какво ще се случи. А дотогава ви каня в света на славянската митология, за да започнете и вие своето „Сказание“.