Компоненти и предна корица на настолната игра "Coatl"

Ревю: Coatl – Годината на Змията

Компоненти и предна корица на настолната игра "Coatl"

За небивалият успех на абстрактните игри в последните години е ставало въпрос неведнъж от страниците на нашите ревюта. Интересът към този жанр продължава под пълна пара и не мисля да го обсъждаме отново. Причините са успеха са възраждането на абстракните игри са няколко, но от особено значение са изчистения геймплей, неизчерпаемата преиграваемост и вълнуваща им, модерна визия, която е отражение на цялостното развитие на хобито и превръщането му в един от феномените на развлекателната индустрия в най-ново време.

В следващите редове ще си говорим за една от най-нашумелите абстрактни настолни игри в последната година. Играта привлече вниманието към себе си и като цяло получи множество положителни оценки. И дори в най-скоро време ще видим нейната премиера на български език. Често я сравняват с една от „модерните класики“ в абстрактния жанр –„Azul“. Нещо повече – мнозина я определят като „новият Азул“. Дали е така и какво е моето мнение за играта, ще ви кажа в днешното ревю.

Изборно време

„Coatl“ е абстракна, настолна игра за до четирима играчи. Основната механика се движи около правилното менажиране на карти и способността им да ги точкувате, подреждайки „пъзел“ от компоненти пред вас. Дизайнери на играта са дуото Етиен Дюбоа-Рой и Паскал Брасард, за които това е дебют в хобито. Издател на „Coatl“ са Synapses Games ( „Crazy Tower“ )

Разкошните компоненти в "Coatl"

В една страховита и буреносна нощ, върховния ацтекски жрец в Теночтитлан се възнася към небесата. След няколко дневен траур, назрява въпроса за неговия наследник. Пред очите на боговете и народа се явяват мнозина достойни претенденти, но само един може да заеме поста. За да бъде открит той ще бъде проведен най-престижния турнир в Ацтекската империя, надпревара впечатляваща самите богове. Нов върховен жрец ще стане този кандидат, който успее да създаде най-елегантната и въздействаща статуя на Коатъл – митичната небесна летяща змия, предвестник на божествените повели !

В „Coatl“ вие влизате в ролята на кандидати за позицията на върховен жрец, а играта представлява най-общо състезание по най-бързо и оптимално създаване на модели на пернати змии. Последните имат особено място в религията и културата на древните ацтеки. За създаването им вие ще използвате разкошни, шарени пластмасови компоненти, които формират главата, тялото и опашката на коатъл. Освен чисто естетически, вашите модели трябва да отразяват и божествените повели, представени в играта под формата на картите „Предсказания“.

Централното табло в играта

Подготовката за игра в „Coatl“ е бърза и доста интуитивна. Всеки играч получава табло в избран от него цвят и три токена. Играта предлага два режима на игра, като във вторият, обозначен като такъв за напреднали ( горещо ви препоръчвам да използвате именно него ), въпросните токени ви дават три допълнителни действия, които може да използвате еднократно, вместо нормален ход.

Както може би се досещате, тези действия „чупят“ правилата на играта и могат да ви окажат решаваща помощ в даден момент. Ако играете по правилата на обикновения режим, то токените се използват за отбелязване на точки над определена стойност в края на играта.

Токените за напреднали в "Coatl"

В средата на игралното поле се поставя и централният борд. В „Coatl“ той изпълнява ролята на „поле за снабдяване“ – върху него поставяте различните части, от които ще изграждате вашите пернати змии. „Полето за снабдяване“ има две кръгови зони. Във вътрешената поставяте „глави“ и „опашки“, а във външния се слагат по двойки сегменти за „тялото“ на вашите коатъли.

Един от играчите получава стартовия токен, а в зависимост от разположението на играчите се теглят определен брой карти „Предсказания“. Може да задържите максимум три от тях в началото на играта. Останалите карти „Предсказания“ формират „пазар“, които се поставя на достъпно за всички място. Всеки играч получава и карта „Храм“, а остатъка от тях се разделя на две равни купчини, които се поставят с лицето нагоре.

Повратливи като змии

„Coatl“ на първо място е състезателна игра, в която ще трябва да се надпреварвате с останалите играчи в оптимално използване на ходовете ви. Защото краят обичайно идва крайно неочаквано. Той всъщност може да бъде достигнат по два начина – когато един от играчите завърши последния си коатъл или когато компонентите за изграждане на „тяло“ се изчерпят.

Пернати змии за точки в "Coatl"

Тук е момента да спомена една интригуваща особеност на „Coatl“. В зависимост от начина на завършване на играта, има различни опции за финалните ходове. Споменавам го, защото ми се стори малко странно, може би дори ненужно и определено объркващо.  Ако трябва да съм откровен, правила за финален ход/ходове вдигат трудността на играта с един пункт. Внимателно ги прочетете и осмислете преди да започнете да играете, защото ,вервайте ми, ще има изненадани.

Най-важното нещо, което трябва да знаете за „Coatl“ е как да трупате точки. Последните идват от две места – от двата вида карти. Към всеки завършен коатъл ( това става, когато му поставите „глава“ и „опашка“ ) трябва да имате минимум една изпълнена карта „Предсказания“ и може да изпълните една карта „Храм“ от ръката си или от поставените и достъпни за всички в центъра на масата.

Картите предсказание в настолната игра "Coatl"

Картите „Предсказание“ в показват „модели“, определена цветова последователност на компоненти, които трябва да поставите в изграждането на даден коатъл, за да ви донесе той точките посочени на картата. Понякога тези точки могат да бъдат отбелязани веднъж, два или повече пъти, когато условието е спазено. Вече ви казах, че трябва да имате минимум една изпълнена карта към всеки коатъл. Има обаче и максимум – четири карти.

Картите „Храмове“ съдържат две условия – ако изпълните едното взимате три точки, ако изпълните и двете получавате седем. Не е задължително да изпълнявате карта „Храм“, когато завършвате коатъл. Но е хубаво да го направите, защото точките в играта са крайно оскъдни.

Картите "Храм" в "Coatl"

По време на вашия ход в „Coatl“ извършвате едно измежду три действия. С първото може да вземете компоненти от „полето за снабдяване“. Може да вземете всико от една зона от вътрешния или външния кръг. Единственото условие е да имате място на персоналното си табло. На последното гледайте на нещо като „складче“, в което има място за осем компонента. Ако нямате място, не може да извършите това действие.

Трябва да знаете, че „Coatl“ следва доста стрикни правила за запълване на „полето за снабдяване“. Така че възможността да имате първи избор от него може да бъде огромно предимство. Компонентите се теглят на случаен принцип от три платнени торбички, пристигащи с играта. Ограниченото ви персонално пространство и случайността на запълването на „полето за снабдяване“ са най-сериозните проблеми в „Coatl“. Моят личен съвет – бъдете колкото се може по – повратливи.

Торбичките за компоненти в настолната игра "Coatl"

Последното зависи обаче и от картите „Предсказание“ в ръката ви. И докато в началото на играта ги получавате на случаен принцип, то в нейния ход може да окажете влияние върху този процес. Като втора опция по време на вашия ход може да теглите карти „Предсказание“. Взимате колкото искате от „пазара“ или директно от тестето, с лицето надолу, като в края на хода си обаче, трябва може да задържите не повече от пет карти.

Естествено, и тук няма идеален вариант. Отново може да станете жертва на случайността и никога да не изтеглите или да не стигнете до това от което имате нужда. Нали си спомняте какво ви казах – колкото по-повратливи сте в „Coatl“, толкова по-добре. Играта определено не е за хора, които обичат да се фокусират „само в една стратегия“, в случая – в само една змия.

Пернатите змии в "Coatl"

Третото възможно действие в играта е вероятно и най-важното. С него изграждате пернатите си змии в „Coatl“. Може да поставите компоненти в моделите, които изграждате. Тук правилата са елементарни и логични – може да поставяте компоненти от „тялото“ на коатъла, докато не поставите „глава“ и „опашка“ и може да имате само две змии „в строеж“. Когато изграждате моделите, може да играете към тях карти „Предсказание“.

В момента на завършването на всеки коатъл, към него може да сте играли до четири карти, като поне една от тях трябва да бъде релевантна към модела т.е. да може да ви донесе точки. Това е и основата на играта – събирате компоненти за коатъла, карти, които да отнесете към него и се опитвате максимално бързо да го сглобите пред вас, за максимално възможния брой точки и за да приключите играта първи.

Върховният жрец на случайността.

Стигаме и до финалните оценки. Смело и без миг замисляне, бързам да ви кажа, че „Coatl“ е е изключително приятно, абстрактно заглавие, което би паснало добре с всякакви геймърски групи и особено добре в „семейна“ среда. Ала нека да минем внимателно през играта.

Чисто визуално, „Coatl“ е прекрасно, малко бижу. Фокусът основно пада върху компонентите, с чиято помощ изграждате моделите на пернатите змии. Ако ги разгледаме извън контекста на останалите части на играта, на тях определено им липсва блясък. По никакъв начин не мога да се докоснат до видимо по -качествените и грабващи окото компоненти от други абстрактни игри, като „Azul“ и „Dragon Castle“, например.

Но когато ги подредите в един общ модел, крайния резултат е повече от впечатляващ и със сигурност ще привлече много погледи към вашата настолна маса. Което е огромен плюс за игра, насочена към семейна среда и начинаещи.

Персоналното ви табло в "Coatl"

Темата в „Coatl“ е малко особен въпрос. Със сигурност я има някъде там. Дали е по-силно изразена спрямо останалите представители на модерния абстрактен жанр, не мисля. Правите избори за жрец посредством изработването на модели на пернати змии, към които се опитвате да навързвате „предсказания“? Не звучи като много вълнуваща тема, съгласете се. Темата обаче, дори и в този нейн формат, не пречи, не дразни, но не е и най-силния коз на „Coatl“.

Връщам се към предния параграф и грабвам от там думата „навързвам“, защото тя играе ключова роля за геймплея на „Coatl“, към който както имам малка критика. Теглянето и поставянето на компоненти от торбички, комбинирано с тегленето на случаен принцип на карти „Предсказание“, може да даде един огромен превес на случайността в играта. Говорейки от личен опит, трябва да ви споделя, че това може да е доста неприятна ситуация, която буквално може да ви блокира ход, карайки ви да направите ненужни такива.

Реално в „Coatl“ се опитвате да контролирате два елемента, които се развиват на случаен принцип. Последното на практика е изключително трудно и може да не се понрави на мнозина от играещите. Тънкият момент, за който ви споменах в началото на това ревю е да „бъдете пластични“, да имате опции. Защото случайността в „Coatl“ ще съсипя всякакъв важ опит за някаква дълбока стратегия.

Към последното трябва да прибавим и факта, че това е „състезателна игра“ ( казвам го за пореден път ) и всеки излишен или празен ход, ви дърпа веднага назад. Именно това е моят най-голям проблем с „Coatl“ – случайността може да реши играта и вие нямате опция, с която реално да й повлияете. Свеж полъх са трите токена, които ви дават някакъв опит за стратегически контрол. Горещо ги препоръчвам за всяка ваша игра на коатъл, ако имате същия проблем като мен.

И накрая – сравнението с „Azul“, с което започнах. Освен своята насочесност към „семейната“ общност от играчи и общия, абстрактен жанр, между двете игри няма нищо общо. „Coatl“ е повече „състезателна игра“, в която печели не най-правилно подредения модел перната змия, а най-бързия играч, този който е извършил най-малко празни действия. Защото в края, когато се точкува, почти винаги точките около завършен коатъл са много близки.

„Azul“ от своя страна е повече пъзел. Отново имаме елемент на скоростно приключване на играта, но той е повече елемент на правилна преценка – дали ако приключа сега, ще съм този с най-много точки. Също така в „Azul“, случайността е по-лесно контролируема, защото всички неясни компоненти са на масата пред вас, в началото на рунда. Остава ви да прецените доколко да рискувате, взимайки или пропускайки да вземете определени плочки.

Казвайки всичко това обаче, не разбирайте, че „Coatl“ е лоша игра. Дори напротив. Играта без никакво съмнение е едно от най-добрите заглавия за 2020г. и заслужава да бъде във всяка колекция. Особено когато говорим за категориите „семейни“ и „абстрактни“ игри. А относно сравнението изходът е само един – купете си и „Azul“ и „Coatl“. Ще ми благодарите за този съвет по-късно.

Оценка :

Крайна оценка за настолна игра - "Мн.Добър 5"

Визия : 5 / 6

Геймплей : 4.5 / 6

Преиграваемост : 6 / 6

Крайна оценка : 5 / 6