Бавенето на ревюта си има и положителна страна. Всъщност, може би е само една, но защо пък да не се възползвам от нея. „Когато се забавиш с ревю, играта за която пишеш вече може да е станала толкова популярна, че да няма нужда от увод на текста ти.

Именно такъв е случая с „Lost ruins of Arnak“. Едно от най-очакваните заглавия за изминалата 2020г. бързо се превърна с хит, а проблемите с наличността й в магазинната мрежа още повече засилиха вълнението към играта. „Lost ruins of Arnak“ обра вече доста награди, грабна номинация в родната „Игра на годината“  и смея да твърдя дойде време и аз да ви разкажа малко повече за нея в редовете на това ревю.

Загадъчният остров

„Lost ruins of Arnak“ е стратегическа игра с „поставяне на работници“ и „формиране на тесте от карти“ за до четирима играчи. Основната част от гемплея „ляга“ на раменете на толкова популярното в последната една година миксиране между споменатите по-горе две игрови механики. Разполагате както с „работници“, с чиято помощ извършвате определени действия, така и с карти, които се опитвате да менажирате по най-добрия начин, за още действия и разнообразни ефекти. Дизайнери на играта са дуото съпрузи „Елвен“ и „Мин“ ( това са псевдоними на Микал и Микаела Стак) , а издатели са любимите ни чехите от CGE.

   „Заповядайте в епохата на смелите открития, когато Земята не е достъпна от край до край с един самолетен полет, в орбита няма сателити наблюдаващи живота на всеки ежеминутно, а тайствените места и неизследваните морета са толкова много. Вие сте археолози част от амбициозен екип учени открили мистериозен остров в неназовани водни ширини.

Още с пристигането си ще бъдете впечатлени от причудливата флора и фауна, а загадъчни следи водят към сърцето на острова. Там, почти погълнат от диви растения и пазен от страховити чудовища се издига древен каменен храм пазещ вековни тайни. Вие влизате в една надпревара с времето и острова, за да разкриете тайните на храма и да се покриете със слава и богатсва…“

Темата на „Lost ruins of Arnak“ определено грабна още от първия досег с играта. Аналогиите с култови поп-икони като Индиана Джоунс и Нейтън Дрейк не са никак малко и гарантирано ще приговат вниманието на любителите на приключенски сюжети. Лично аз бях особено изкушен тематично.

Самата игра е един голям пъзел по менажиране на ресурси и трупане на точки. Или казано по друг начин : „Lost ruins of Arnak“ си е „евро“ игра отвсякъде. Което никак не бива да ни изненадва, нито пък притеснява. Казвайки ви „евро“ обаче не скачайте като ужилени върху прозореца за затваряне на това ревю. „Lost ruins of Arnak“ определено е насочена към по- лекия „евро“ жанр. Играта се усеща с насоченост към „семейните геймъри“ и такива навлизащи тепърва в хобито.

Подготовката за игра в „Lost ruins of Arnak“ е първото нещо с което ще се сблъскате и което може да приемем като минус. Защото е дългичка. Поставяте централния борд, който се изгражда от две ( ! ) части и започвате да го „попълвате“ с плочки, токени, маркери и карти. Като казах централния борд – за „Lost ruins of Arnak“ си пригответе наистина сериозна маса. Вероятно това е един от най-дългите бордове, на който съм попадал в хобито. От друга страна обаче също така е един от най-красивите.

За илюстрациите обичайно говоря в края на играта, но за „Lost ruins of Arnak“ ще направя изключение и ще изразя своето възхищение към тях още тук. Наситени, богати на цветове, включващи вълнуващи пейзажи, страховити чудовища, локации и екипировка – те ще ви пренесат в сърцето на дивото, за да се почувствате наистина като част от изследователска експедиция.

Обратно към подготовката за игра. Няма да се спирам подробно на поставянето на всеки един компонент, а ще оставя на вас да го разкриете. Трябва да знаете, че макар и дълъг, сет-ъпа е прекрасно обяснен и детайло показан в книжката с правила. И вярвам, че всеки ще се справи с него без никакви проблеми. А финалният резултат е наистина впечатляващ, защото разстелена на масата „Lost ruins of Arnak“ определено грабва окото.

Всеки играч получава табло в своят цвят, двама „работници“ и тесте със стартови карти. Също така и два маркера – „дневник“ и „лупа“, които поставяте на „изследователската скалата“ на храма върху централния игрови борд. Тестето на всеки играч включва един и същ набор от стартови карти, върху които ще се спрем след малко. В зависимост от реда около масата, всеки играч започва с някаква комбинация от ресурси – „монети“ и токени „компас“.

И играта може да започне.

Делникът на археолога

„Lost ruins of Arnak“ продължава точно пет рунда, в които се опитвате да трупате точки по-оптималния начин. В края на играта те идват от разнообразни ресурси : картите в тестето ви; позицията на двата ви „изследователски“ токена ( лупата и дневника ) ; плочки с точки от храма; токени „идоли“ и победени в битка „Пазители“.

Няма да се спирам в детайли върху правилата на играта, защото това ревю заплашва да стане изключително дълго. Ще се опитам само да ви спомена за няколко от основните геймплей елементи, които според мен са основните движещи сили зад „Lost ruins of Arnak“.

Ще се върна отново върху централния борд и ще ви акцентирам на него.Защото там е „кодирана“ почти цялата идея на геймплея в играта. В горната му част ще откриете два реда за карти. В първия се намират местата за поставяне на изхвърлените карти и картите „Страх“. Последните са един от типовете карти, който може да придобиете в хода на играта. Имате две от тях и в стартовото ви тесте.

В края на играта всяка карта страх ви кара да загубите две точки. Така че не искате да си ги набавяте. От друга страна пък, в горния им ляв ъгъл има изобразена картинка за движение, така че попаднали в ръката ви, те не са изцяло безполезни и не водят до пълно „заглушаване“ на тестето ви, както подобава на механика от този род. Именно тук виждаме и признак на една от особеностите на „Lost ruins of Arnak“, че макар и стратегическа, „евро“ игра, тя не е брутално блокираща за играчите и винаги ви предоставя опция за извършаване на полезен ход. Последното между другото е един от ключовите плюсове на „Lost ruins of Arnak“.

Вторият ред  е място за поставяне на карти „артефакти“ и карти „предмети“, както и скала отбелязваща рундовете. Тук има една хитра механика за менажиране на пазара от карти в „Lost ruins of Arnak“, която много ми хареса. Посредством токен отбелязвате даденият рунд в играта, като токена ( Лунния жезъл ) играе и роля на разделител на двата вида карти, двата вида пазари – от ляво са „артефактите“, отдясно „предметите“.В първия рунд на играта се тегли само един „артефакт“, за сметка на пет карти „предмети“.

Когато токена за рундове се движи с напредването на играта, се увеличава броят на картите „артефакти“, за сметка на картите „предмети“. Това е гениално дизайнерско решение ! Както ви става ясно, картите „артефакти“ включват доста по-силни ефекти и ви дават и повече точки, но на по висока цена. И именно затова увеличаването на достъпността им се случва с напредването на играта, за сметка на картите „предмети“. Последното дори е тематично – с престоя си на острова вие използвате и губите „предмети“, но намирате все повече „артефакти“ ! Също така и ви кара да мислите и да не губите време при формирането на вашето тесте, защото картите „предмети“ стават все по-малко и по-малко.

Ще прескоча за момент централната част от борда и ще погледна долната, която всъщност си е отделен игрови борд, който поставяте в началото. Върху него има място да разположите разнообразните видове ресурси в играта ( точно пет на брой ), както и плочките с „локации“ и „пазители“. Има място също така и за токените „помощници“.

От последните в хода на играта може да си набавите двама, даващи ви „безплатни действия“. Токените са двустранни и могат да се „подоброяват“, с което се усилва качеството на действието извършвано с тях.

Говорейки за действията, може би тук не е зле да вмъкна структурата на хода в „Lost ruins of Arnak“. В началото на рунда допълвате ръката си до пет карти. Всеки ход имате право да извършите едно действие и неограничен брой безплатни такива. Това продължава докато не кажете „пас“, когато рунда приключва за вас. Когато всички ако масата кажат „пас“ се преминава към подготовката за нов рунд или финално точкуване.

Възможните действия са ужасно много на брой, но най-често се въртят около това да „поставите работник“, да изиграете карта или да движите един от „изследователските“ токени.

Поставянето на работник се извършва върху основната, богато излюстрована част на централния борд. Там в началото на играта има няколко локации, намиращите се тематично на брега на острова, когато вашия екип пристига, а в хода на „Lost ruins of Arnak“ ще отворите нови локации във вътрешността на джунглата. За да пратите „работник“ до локация, то трябва да платите цената за движение – последната е посочена под локацията.

Цената бива един от четири вида, отбелязана със символи. В играта ще откриете стройна структура, йерархия на видовете цена за движение. Това което е важно да знаете е,че винаги я плащате с карти от ръката си, като ги играете за символите в горния им ляв ъгъл.

Ако на мястото където пращате „работника“ си няма локация, то трябва да платите и „изследователска“ цена ( в токени „компас“), а след това да изтеглете плочка „локация“ и да я поставите на мястото. Не бързайте обаче – върху плочкате се тегли още една плочка представляваща „пазител“.

В „Lost ruins of Arnak“ както подобова на всяка вълнуващо приключение, островът е населен от страховити чудовища – пазители, излюпили се от същите концепции на които дължим популярни зверове като Кинг Конг и Годзила. Да, на острова живеят забравени от времето гигантски твари. Когато поставите плочка „пазител“ върху локация, то първо трябва да я победите, за да използвате мястото под нея. Последното, макар да звучи страшно, не е толкова трудно, води се действие и ви носи както безплатен ефект, така и точки в края на играта. Така че искате да „изследвате“ острова, да отваряте плочки „пазители“ и да ги надвивате.

Самите „локации“ пък ви носят разнообразни ресурси, с чиято помощ да продължите да извършвате действия. Когато един „работник“ стъпи на дадена локация, то друг не може да стъпи  на същата до края на рунда. Или казано иначе – в този си аспект „Lost ruins of Arnak“ следва „класическите“ правила на игрите с „поставяне на работници“. Както казах, възможно действие е и да играете карта от ръката си. Там ефектите са разнообразни и ви носят различни бонуси. Изиграните карти поставяте пред вас, а когато кажете „пас“…извършвате малка магия с тях.

В края на рунда, всички изиграни от вас карти не формират тесте „изиграни карти“, което да стой и да чака да го ползвате отново някъде, а ги разбърквате и ги поставяте на дъното на тестето си. Това е интересен подход към механиката „създаване на персонално тесте“ и макар да изглежда ккозметично решение, всъщност не е така. Защото тук е нужно да споменем, че когато купите нова карта също я поставяте на дъното на тестето си. Така „Lost ruins of Arnak“ новозакупените карти идват в ръката ви доста по-бързо отколкото в нормална „deck building“ игра. което също е плюс, поне според мен.

Стигаме и до храмът – персонално любимото ми действие в „Lost ruins of Arnak“. Това е последната част от централния борд, върху която искам да се спра. Намира се най-дясно на него и представлява скала с разнообразни „стъпала“. Под всяко „стъпалце“ има посочена сумата от ресурси, която трябва да платите, за да придвижите един от свойте „изследователски“ токени върху него. Когато стъпите пък, получавате ведната изписаната отстрани награда, а колкото „по-високо“ се качите при „изследването“ на храма, толкова по-изкушаваща ще стане наградата, та чак до заветните плочки с точки.

Има обаче една уловка. Първо трябва да движите токена „лупа“, а след това токена „дневник“. Идеята е, че първо „изследване нещо“, а после го „записвате“ в дневника си. Тематично, нали ? Като никога токена „дневник“ не може да се намира на по-висока позиция. Интригуващото е, че получавате различни бонуси за различните токени. Естествено, всеки движение по храма ви струва действие освен посочените ресурси.

Оптималната експедиция

Финални думи за „Lost Ruins of Arnak“. Не мисля да бъда ненужно разточителен, а просто да ви кажа, че това е една страхотна настолна игра, която без миг да се замисля – препоръчвам. Прекрасна визия, грабваща тема и отлично реализирани игрови механики. Всичко това спокойно може да се прикачи към визитката на „Lost Ruins of Arnak“ !

Да, играта има няколко слаби момента, върху които може да се работи. И докато относно дългата подготовка за игра, едва ли има какво да се направи, то относно разнообразието на локации, чудовища, карти „Предмети“ и карти „Артефакти“ – хората зад играта вече се погрижиха, обявявайки първото разширение, което ще видим съвсем скоро !

Голяма част от геймърите ( сред които и аз в началото ) критикуваха реалната липса на печеливши стратегии в „Lost Ruins of Arnak“ т.е. ако играеш на „изследователската скала“ – печелиш. Това обаче се оказва доста грешно разбиране, когато използвате обратната страна на борда. Ох, глупчото аз – централния борд в „Lost Ruins of Arnak“ е двоен ! От обратната му страна има нова версия на игралното поле, която определено е по-предизвикателна. А оттам : доста по-стратегическа.

Как вече ви споделих : „Lost Ruins of Arnak“ е една от най-добрите игри за последните няколко месеца и ще е истинко престъпление ако си позволите да я пропуснете !

Оценка :

Визия : 6 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 5 / 6

Крайна оценка : 5 / 6