Ревю: Племето на оцеляващите – Paleo
Винаги ми доставя особено удоволствие да пиша за „скрити диаманти“, за неочаквани хитове, изплуващи сред огромното море от настолни игри, които ни заливат всяка година. Обичайно това са заглавия без сериозна маркетингова кампания, без ненужно оскъпени компоненти, без сериозни заявки. Но обичайно именно те предлагат геймплей и забавление, което ви кара да изпитате истинска наслада и запомнящи се спомени – два от стълбовете на нашето любимо хоби !
За играта за която ще ви говоря днес вече се вдигнах шум ( бел.ред. аз закъснях с ревюто ) и дори успя да събере разни номинации ( Игра на годината ) и престижни награди ( Spiel des Jahres ) . Нейната поява обаче бе толкова неочаквана, че дори и вече като популярно заглавия, малцина са успели да се докоснат до нея.
Аз успях да я поиграя и да сътворя това ревю за вас благодарение на колегата Иван ( бел.ред. ако още не сте го прочели, хвърлете един поглед върху последното вълнуващо ревю на Ванката ), който по някакви „неведоми божи пътища“, успя да грабне като че единственото копие на играта на английски, появило се на родния пазар.
Говоря ви за кооперативно заглавие, с тема която се очертава да бъде сред водещите в настолните игри и тази година. Без повече да се бавя – нека нашето пътуване към праисторически времена започне сега !
„Survivor“ – оригиналът
“Paleo” e кооперативна игра с карти за двама до четирима играчи. Витална част от геймплея на играта са разнообразните „модули“, които може да комбинирате преди всяка игра, за да увеличавате прогресивно трудността и за да получите нещо като последователен сюжет. Геймплея пък залага основно на механиката на „менажиране на тесте карти“, като последното се случва по доста интригуващ и тематичен начин. Дизайнер на “Paleo” е Петер Русмайер, познат до момента с неособено популярната „Barbaria” ( бел.ред. която е супер игрица ). Издатели са “Hans im Gluck”.
“Paleo” ни пренася в камената ера, където вие влизате в кожата на праисторически човек. Тази съдба не е никак лека, както ще разберете съвсем скоро, защото ще се изправите пред непредвиден брой трудности, за да оцелеете. Намиране на храна, осигуряване на подслон и защита от дивите зверове са само част от нещата, с които ще трябва да се справите. А на фона на това ще поставите и първите основите на човешката цивилизация и нейната бъдеще доминация в природата. Всеки играч контролира отделна група от първобитни хора, нещо като семейство, а заедно всички около масата формират племе, което заедно трябва да премине през изпитанията.
Както вече споменах, “Paleo” е кооперативна игра, което със сигурност лесно привлича вниманието към нея. Не е лека работа обаче създаването на подобна настолна игра, затова е интересно как са се справили авторите. “Paleo” използва различни модули, включващи разнообразни комбинации от карти и нещо като „кампания“. Но нищо не ви спира да комбинирате отделните модули по ваш вкус. Все пак бих ви препоръчал да следвате нивата на трудност посочени в специална за целта книжка към комплекта на играта..
Подготовката за игра в “Paleo” не е дълга, нито обременяваща, особено когато тестета с карти от отделните модули са ви внимателно сортирани. На достъпно място поставяте три централни борда в играта – „Базов лагер“, „Пущинак“ и „Нощ“. Някъде наблизо сглобявате и макета на „работилницата“ и „гробището“. Последните са малко досадни, защото трябва да ги сглобявате и разглобявате при всяка сесия. А единствената им роля е да държат карти : „работилницата“ възможните ви карти „Идеи“, а „гробището“ – картите окончателно излизащи от игра.
Върху борда „базов лагер“ поставяте три тестета с карти : „Хора“, „Сънища“ и „Идеи“. От тях ще теглите и ще добавяте към основното тесте с карти в хода на играта. Говорейки за последното, то се формира когато вземете определен брой „стартови“ карти и към тях прибавите картите от избраните модули. Това основно тесте се разбърква и се разпределя на равни купчинки между всички играчи, като те нямат право да гледат картите си и ги държат с лицето надолу.
Останалата част от подготовката за игра включва да си подредите разни токени на купчинки по масата, за по-лесен достъп. Всеки играч си тегли и две карти от тестето „Хора“, които формират неговата група от праисторически люде. Всеки взема своята част от раздадените на случаен принцип карти от „основното“ тесте и играта може да започне.
Праисторически мениджмънт
Без значение от модулите, които включите, “Paleo” продължава неопределен брой рундове, до достигане до един от двата възможни изхода. Ако успеете да съберете пет токена представляващи пещерна рисунка върху борда „Нощ“, то печелите играта. Ако загубите петима души от племето си и/или съответно генерирате пет токена „Череп“ върху борда „Нощ – вашето племе изчезва от хрониките на историята без да остави особена следа.
Всеки рунд в “Paleo” е разделен на две фази – дневна и нощна. Основната фаза в играта е дневната, през която се случва и основната част от действието. През нощта пък трябва да храните хора си и да изпълнявате условията на един специален вид карти наречени „Мисии“, които ще откриете в различните модули.
На пръв поглед “Paleo” изглежда като сложна игра – модули, тонове карти, токени, три централни борда. Истината обаче е, че това е една от лесните за обяснение и елегантни като механики настолни игри попадала ми в последно време. А последното обичайно е сигурен знак за добро заглавие.
По време на дневната фаза изграчите едновременно теглят най-горните три карти от собственото си тесте ( част от „основното“ ) и без да ги обръщат избират една, която да изпълнят. Останалите две връщат в какъвто ред искат върху тестето си. След което едновременно обръщат картите и ги изпълняват. И това се повтаря докато не извъртите цялото си тесте или не се откажете.
Казах ви : брилятна елегантност ! Обяснява се за под минута, ясно е, разбираемо е и най-важното – работи ! И сега ще ви кажа как точно. Когато обърнете избраната карта получавате избор между няколко възможни дествия. Обичайно те ви носят нещо ( ресурси, токени „Инструменти“, нови карти ), ако имате определени показатели. Последните пристигат при вас с членовете на групата ви.
Ако пък не искате да извършвате някое от действията върху картата или пък не можете ( нямате показатели/ресурси ), може да предприемете действието „помощ“. Това е един от силните кооперативни елементи в “Paleo”. Реално с него се отказвате да изпълнявате картата си и предоставяте показателите на хората от вашата на група на някои от вашите съотборници ! По този начин те могат да ползват уменията им или да „зачисляват“ на тях точки щети.
Третата ви опция е просто да откажете да изпълните картата и да я изхвърлите без ефект. Но трябва да знаете, че това може да има последствия. В “Paleo” ще откриете огромно разнообразие от карти, различаващи се по илюстрацията на гърба им. Борда „Базов лагер“ съдържа информация какво най-често да очаквате от лицевата страна на различните карти. Но трябва да сте готови за изненади. Последното е щипката разнообразие и живец в играта, водещ до интригуващи ситуации и предизвикателство.
Един от видовете са картите „Опасност“ ( червените карти ). При тях винаги ви се случва нещо неприятно – падащи камъни ; диви зверове ; яростна буря и т.н. изпитания от ежедневието на праисторическия човек. Картите „Опасност“ също може да изгнорирате, но това ви струва точка живот.
Няколо думи и за смъртта в “Paleo”. Всеки един от хората има определени точки живот, обозначени върху картата му. Когато стигнете до нула, закриете последната с токен „сърчице“, то идва и фаталния край за този праисторически персонаж. Връщате го обратно в тестето с карти „Хора“, а върху борда „Нощ“ поставяте токен „Череп“. При пет такива токена – губите играта. Затова трябва да бъдете внимателни при менажирането на карти, за да загиват хора от групата ви.
Затова е хубаво да знаете кога да спрете. Във всеки един момент от дневната фаза на рунда в “Paleo” може да кажете „пас“ и да спрете да теглите и обръщате карти. Всичките ви останали карти се струпват на купчинка върху един от бордовете ( „Пустош) и за вас тази фаза от играта приключва. Картите ви обаче не са извън игра – в началото на следващия рунд, следващата дневна фаза, те се разбъркват отново и се разпределят между играчите. Така отново може да се срещнете с тях.
Тук е редно да кажа, че в “Paleo” има и карти с еднократно действие или такива, с които като се справите напускат играта за постоянно. Така де – до краят на сесията. “Paleo” не е „legacy“ игра. Изхвърлените от игра карти поставяте върху специална зона означена като „Гробище“. За нея има и специален картонен макет, както вече ви споменах.
Най-важното нещо през втората, нощна фаза от всеки рунд е да изхраните хората си. За всеки праисторически персонаж в групата ви трябва да платите един токен „храна“. Ако не можете – за всеки ненахранен поставяте по един токен „Череп“. Гладните не умират, но явно генерират някаква „омраза“ към вас. Само по този начин мога да обясня тази малко странна механика. Безспорно – тя е тук, за да направи живота ви в “Paleo” още по-труден.
Лекотата на кооперативния живот
Нарочно не се спирам в детайли на всички видове карти и ефекти в “Paleo”. Голяма част от тях се откриват в хода на изиграване на различните модули и затова ще оставя на вас да се срещнете с тях. Надявам се обаче успях да ви предам основната идея : менажирате тесте с карти, стремейки се да трупате токени „ресурси“, да отваряте нови карти „Идея“ даващи ви прогресивни открития ( огъня, колелото, религиозните практики и т.н. ), за да достигнете до заветната цел – да оцелеете достатъчно дълго, за да съберете петте токена изграждащи пещерна рисунка.
Бавно влязохме в зоната на финалните ми оценки за “Paleo”. Почвам от визуалното оформление. Просто защото то е най-малко впечатляващата част от играта. Токените и маркерите са окей, без да са нещо невиждано. Картите са с добро качество. Същото може да се каже и за илюстрациите. Всичко е на едно над средното ниво : без да има нищо „уау“, без да има феноменални и нечувани компоненти. Дори двата картонени макета, които трябва да сглобявате всяка игра, са досадни.
Забравете визията – силната страна на “Paleo” е геймплея ! Бърз, вълнуващ и интуитивен – всичко това може да се каже за механиката по менажиране на карти в играта, която е и нейната основа. Да, има солидна доза късмет, но мисля че той е на място в настолна игра като “Paleo” и дори е плюс – добавя към нейната тематичност.
“Paleo” е вълнуваща и елегантна кооперативна игра, която без да се замисля бих препоръчал на всеки. Мнозина я сравняват с „класиката“ в жанра „Robinson Crusoe : Adventures on the Cursed Island“. “Paleo” е далеч по-лесна и далеч по-добре структурирана. Определено е доста „по-гостоприемна“ за новаци в хобито, както и за хора играещи по-рядко. Освен това правилата й са написани „като хората“…което пък е популярно като „криптонита“ на „Робинзон Крузо“.
“Paleo” е едно от бижутата на изминалата година ! Без да се замислите и ако имате възможност ви приканвам да я пробвате. Гарантирам ви, че ще останете очаровани.
Оценка :
Визия : 4.5
Геймплей : 6
Преиграваемост : 5 / 6