Време за приключенстване – Мината на Орките

Омръзнал ви е скучният делник ? Светът навън ви се струва сив и пълен с прекалено много проблеми, за чието разрешаване нямате думата ? Мечтаете за вълнуващо приключение пренасящо ви в мечтани светове на меч и магия ? Не го мислете повече – отговорът на вашите терзания е тук !

Сега вероятно очаквате да ви представя и препоръчам поредната настолна игра…защото това е фокуса на BoardDelights. Или ако не е настолна игра, то поне ролева такава. Е, бързам да ви опровергая. В следващите редове ще ви представя една нова книга-игра, родила се във въображението и сътворена изпод пръстите на един от най-известните „приключенци“ у нас.

„Защо книга-игра намира място на страниците ви ?“, може да се запитат мнозина от вас. На първо място, защото лично аз съм отраснал с тази форма на забавление в годините на своето детство и помня каква огромна мания беше, а също така и колко качествени герои, истории и текстове като цяло имаше в тези книжки. А също така и защото книгите-игри са витален жанр за родната „гейминг“ култура.

В годините когато в България никой не беше чувал за настолни и ролеви игри, книгите-игри заеха тази „ развлекателна ниша“ и запознаха цяло едно поколение с безкрайните възможности и достойнства на това хоби. Та ако трябва да обобщя: според мен книгите-игри не са просто форма на забавление, имащо изява в България – те са част от нашето културно богатство!

Окей, разпалих се. Но какво друго се очаква от „дърт нърд“, който се връща в спомените от детството си. Давайте обаче да си говорим за „Мината на орките“!

Нова амплоа

„Мината на Орките“ е фентъзи книга-игра или както сама определя себе си електронно приключение. Автор е Дамян Христов – Ян, когото мнозина от вас познават като дългогодишен автор в култовия геймърски флагман „PC Mania”, движеща сила зад култовия клуб „Аркозия“ и  радетел на родната сцена на ролевите игри – Водещ с блестящо въображение, въвел и помогнал на стотици родни играчи да навлязат в хобито( бел,ред, Дамян говори за D&D тук ). „Бате Ян“, както обичам да го наричам аз, се е насочил към чисто ново амплоа и „Мината на Орките“ е неговата първа, авторска книга-игра.

Говорейки за „нова амплоа“ е идеалния момент да ви разкажа малко повече за структурата на книгата. И по-точно: за нейното оформление. Новото тук е, че „Мината на Орките“ е първата родна книга-игра, която е изцяло в електронен вариант, във формат за електронна книга. Това смело решение може да не се понрави на всички „мастилопоклоници“ ( сред които, трябва да призная, съм и аз ). Но без да изпадам във вечния спор за „книжката и мишката“, защото не това е целта на следващите редове, бързам да ви кажа, че пренасянето на книга-игра в подобне форма е просто брилянтно.

Веднага обяснявам защо: Как се разви моето четене на „Мината на Орките“( бел.ред. есе?). Поставих файла с книгата на електронния си четец, седнах удобно на дивана, взех си листче и молив и прекарах няколко незабравими часа в компанията на джуджето Кирби и неговите приключения, за които ще стане дума след малко.

Толкова лесно и удобно. Няма го разгръщането, няма дърпане на страници, няма объркани пасажи, понеже не си видял правилно номера на следващия епизод. Всичко се случва с едно кликане, работи и няма никакви проблеми. Очарован съм от този начин на четене. Тук е момента да кажа – знам, че не всички имате електронни четци. Но в широкият дигитален свят навън има достатъчно безплатен софтуер, които ще ви позволи да прочетете книгата на таблета, компютъра или дори на мобилния ви телефон.( бел.ред. ако имате въпроси „как“, пишете ми и с удоволствие ще ви обясня )

Електронния вариант на „Мината на Орките“ е отлично решение. Работи перфектно и улеснява читателя. Тука някъде е момента и да поставя линк, който ще ви заведе към мястото откъдето може да грабнете „Мината на Орките“ и за вашата „библиотека – клик тук   Надявам се в бъдеще да имам досег до още подобни книги, защото определено е глътка свеж въздух в начина на четене.

В началото бе приключението…

Електронен формат. Удобство при четенето. Ново амплоа. Автор с огромен опит в света на D&D и ролевите игри като цяло. Знам какво ще кажете: минавай по- същество, искаме да чуем за самата книга-игра, стига толкова заобикаляне! Добре, приятели. Нека се потопим в „Мината на Орките“.

Естествено, в следващите редове ще се опитам да спестя всякакви “спойлс“ и няма да ви разкрия нищо от сюжета, оставяйки на вас възможност да му се насладите. Но все пак -някаква обща рамка.

Вие влизате в ролята на джуджето Кирби ( бел.ред. дали случайно е избрано това име ? ), смел и кален в битки воин, любител на бира и джуджешки песни, без грам познание по магия и с определена ненавист към магьосниците, но с голямо и добро сърце, което при нужда се обръща към „предците си“, изричайки молитви в моменти на изпитание. Кирби е редови ефрейтор от  редова, фентъзи армия. Той получава задание от командирите си, че в региона е засечена активност на орки, извършващи някакви странни практики. Джуджето е пратено да разследва, на нещо като „специална“ мисия. Защо точно Кирби? С какво е той толкова специален ? Какво има в Мината ? Всичко това са въпроси, на които вие трябва да отговорите.

Когато говорим за книга няма как да не се спрем на няколко важни елемента. На първо място това е стилът. Тук мисля, че е Ян се е справил блестящо! „Мината на Орките“ е издържана в духа на „класическите“ приключенски истории, за което не малка роля несъмнено има опита на автора с ролеви игри. Какво ти – книгата направо крещи „D&D“ от всяка страница!

Последното не означава обаче, че тя е достъпна и препоръчителна само ако играете споменатата ролева игра или която и да е друга. Напротив, „Мината на Орките“ използва стил, който ще може да достигне до всякакъв вид играчи и да плени интереса им. Особено това важи за юноши и подрастващото поколение, както и за начинаещи в света на книгите-игри. Последното е особено важен плюс според мен.

Към този „класически“ приключенски стил, Ян е добавил и малко щипка „ала сър Тери Пратчет“. Последната се усеща особено силно в диалозите между джуджето Кирби и неговото военно началство. Трябва да ви призная, че на няколко пъти се разсмях искрено и в главата ми се върнаха спомени от първия ми прочит на култовата „Стражите! Стражите!“. Ако харесвате добрите, стари фентъзи приключения, разказани достъпно, увлекателно и забавно, то „Мината на Орките“ е попадение.

Относно самото повествование, то е доста стегнато. Отделните епизоди са смислено издържани и логични, не се усещат празноти и бели петна. В игровата си част „Мината на Орките“ предлага лека система със статистики и използване на шестстенни зарчета. Без да е нищо особено, системата си е точно на мястото, подчертавайки още веднъж „класическия“ дух на книгата-игра и нейната достъпност за начинаещи.

Богатството на опции също е впечатляващо. Ян се е постарал приключението да не е „railroad“, в който каквото и да правите краят е винаги един и същ, а да ви предостави различни пътища, напълно независими един от друг, със собствени предизвикателства и опции за финал. Последното позволява преиграваемост, дори ви подтиква към нея, за да може да тествате разните му оръжия и умения на Кирби.

Заключение

„Мината на Орките“ е прекрасна книга-игра, предлагаща революционно използване на „е-book“ формат, увлекателен и забавен, „приключенски“ стил и логично повествование. Ако имам критика, то тя е само една: „Мината на Орките“ е едва първата част от приключенията на джуджето Кирби. Съдържанието никак не е малко, но исках още. Ян обаче ме увери, че вече работи усилено по следващата част и тя скоро ще е достъпна на сайта. ( бел.ред. линк към книгата )

А за мен остава само да ви препоръчам страхотното приключение „Мината на Орките“, което ще ви върне в дебрите на „класическите“, фентъзи книги-игри !