Меч, перо или точки – 7 wonders: Duel
Трябва да кажа, че бях скептичен. Нещо повече – бях убеден, че няма да ми хареса. Когато чух, че Repos production, естествено под диригентската палка на Антоан Бауза, подготвят нова версия, екзклузивно за двама играчи, на придобилата вече легендарен слава игра „7 wonders“, си казах – „ Поредното, неособено иновативно, неособено оригинално и никому ненужно допълнение, което цели да изцеди и последните стотинки от джобовете на фанатичните фенове на оригинала“.
През години „7 wonders” се превърна в световен феномен. Разчитайки на изключително семплия си, но заразителен геймплей и фантастастичния си външен вид, играта стана неразделна част от колекцията на всеки уважаваш себе си почитател на настолни игри. Лекотата, с която “7 wonders” се усвоява и играе както от стари геймъри, така и от новоизлюпени любители на хобито, е нейният най-силен коз. В годините след излизането си, освен, че обра де що има награди в индустрията, “7 wonders” се сдоби и с цели три допълнения. Без да искам да ги омаловажавам или отричам, бих ги определил като абсолютно ненужни, за да се наслади човек на магията на играта. Имах съмнения, че „Дуелът“ ще е от същата мая. О,Боже, понякога е толкова хубаво да не си прав.
Точките
Възможността играта да се играе еднакво леко и бързо както от трима така и от седем играчи, винаги е била основна част от магията на “7 wonders” и витална частица от брилянтния дизайн на Антоан Бауза. Именно успешно работящата формула, която позволява и по-големи групи хора да играят заедно , за мен е ключът към успеха на играта. Срещу този най-голям плюс винаги се изтъкваше като минус тромавия и неособено интересен вариант, който предлага играта за двама души. Това си остана и най-големия недостатък на “7 wonders”. През годините геймърите си научиха урокa – прелестна игра за трима и повече, но заглавие, което по-скоро не искате да играете ако сте само двама.
“7 wonders: Duel” дойде, за да промени тази мантра. Разработването на играта отне немалко време на дизайнера Антоан Бауза, като в тази нелека задача той бе подпомогнат и от легендарната за хобито фигура на Бруно Катала. И резултата е повече от впечатляващ.
Ако кажа, че „Дуелът“ е просто леко разместване на правилата на оригинала за двама играчи, ще излъжа. Играта взима оригиналната draft ( едновременен избор ) механика и я обръща с главата надолу. Опциите пред играчите са същите като в “”7 wonders” – теглиш карта : строиш я като сграда, използваш я за основа на едно от Чудесата си или я продаваш на банката за злато. Запазени са и оригиналните три епохи, през които трупайки злато и ресурси играчите се опитват да построят бляскавите Чудеса на древният свят, а покрай тях и разни други архитектурни бижута, като храмове, театри и дворци, които ще донесят най-много блясък и престиж на техния град-държава, респективно точки, в края на играта. Самите сгради – картите обаче не се предават от ръка на ръка както в оригинала, а се разполагат на игровата маса пред двамата играчи, във формата на пирамида. Картите от най-ниското ниво на пирамидата са обърнати с лицето нагоре и са достъпни от самото начало на играта, а следващите са обърнати с гръб и „заключени“под тях, като достигането им се превръща в стратегическо надлъгване между играещите, което е първия голям коз на „Дуелът“. Несигурността, какво ще се обърне за закупуване пред твоя противник, след като вземеш така желаната карта придава дълбочина на играта, сравнима само с абстрактните, класически настолни игри.
Ново и различно авторите са подходили и към сами чудеса. Този път всеки играч вместо да разполага с едно от архитектурните чудеса на Античния свят както в оригиналната игра, на него разположение са цели четири. Общо на масата между играещите има осем чудеса. И тук идва уловката – могат да се построят само седем от осемте. Все пак играта се казва „ 7 wonders “ !
Търговията на ресурси между играчите също е чувствително променена, което превръща златото в доста ценен и оскъден инструмент в играта, за разлика от оригиналния “7 wonders”. За разлика от оригина, тук можеш да си купиш всеки един от седемте ( отново седем ) ресурса директно от „банката“, но цената се влия от това дали и в какво количество дадения ресурс се произвежда от опонента ти. Доста пъти в хода на играта ще изпадате в ситуация да гледате картите пред себе си, златните монетки в ръката си и да подсмърчате като малки гаврошчета. Всяка златна монетка има огромно значение тук.
С края на третата епоха „Дуелът“ завършва като своя по-голям събрат – с точкуване на всичко, което сте придобили в хода на играта – като започнем през останалите ви налични златни монетки, та чак до могъщите и разнообразни гилдии, които сте решили да приютите във вашия град-държава. И тук обаче ударното дуо Бауза-Катала са ни приготвили изненада, която е може би най-голямата новост и оригиналност на „7 wonders: Duel“.
Мечът
Военната страна на “7 wonders” имаше една много интересна особеност – приковаваше вниманието. Поне в първите няколко преигравания. Ако някой ми каже, че не е опитвал “all-in” военната стратегия, ще му се усмихна снизходително. Уви, за добро или зло, само с изграждането на военна сила ( така де, със събиране на щитчета ) е немислимо да спечелиш игра на “7 wonders”. Това обаче не важи за “7 wonders: Duel”. Наред с точки, които се разпределят в края на играта, „Дуелът“ може да бъде спечелен и по два други начина. Казано на спортен език , със „внезапна смърт“ или „златен гол“. Ако настъпи дори едно от тези две условия, играта свършва, а кумулираните точки и златни монетки нямат никакво значение. Първото такова условия е новата концепция за войната.
Играта пристига с малка, красиво илюстрована игрална дъска, в двата края на която, образно, стоят воюващите градове-държави, управлявани от играчите. Всеки щит, които генерирате чрез Чудесата и сградите, които строите, придвижва малък, червен маркер ( Два преплетени меча зад щит ) към града на вашия опонент. Когато маркерът достигне края на пътя си, вие автоматично печелите играта, без значение колко точки сте или предстои да генерирате. Така, точно така. Цялото това ненужно и неумело описание, което нахвърлих по-горе, може да бъде заменено с едно просто изречение – играта МОЖЕ да се спечели преимуществено с военни сгради !!!
Това, според мен, е най-голямата иновация, която дуото дизайнери ни предлага в „Дуелът“. Възможността играта да свърши с внезапна смърт е доста забавна и доста стресираща за всеки, които реши да пренебрегне военните сгради. Казвайки това, не ви казвам, че ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да строите военни сгради. Отново, както в оригинала, не бих казал, че има задължителни за строене сгради. Всичко зависи от вас, но ви предупреждавам – доста е стресиращо да гледаш как малкия,червен маркер се движи към града, където изграждаш храмове и дворци с толкова много любов.
Перото
Да, да всички сме чували старата като света мъдрост – перото е по-силно от меча. Дали това важи за „7 wonders: Duel” ? Зависи от гледната точка.
Поредният силен коз на „Дуелът“ са новите зелени карти. В “7 wonders” зелените карти бяха титулувани „научни“ карти. Върху тях беше изобразен един от трите научни символи. Включването на зелени, научни, карти във вашия град-държава се правеше отново с познатата цел – да кумулират точки в края на играта, като сумата точки зависеше от комбинацията символи, която си събрал.
Забравете за всичко това в „Дуелът“. Върху новите зелени карти са изобразени по един от шест различни символа. В момента, в който събереш шест символа пред себе си, играта свършва автоматично в твоя полза. О, колко страхотен е този нов механизъм ! Никога не съм харесвал зелените карти в “7 wonders”. В тези от „Дуелът“, обаче се влюбих моментално ( дори успях да спечеля така 😀 ). Някой би казал „Ицо, с какво това се различава от военната победа ?“. На първо четене, с нищо. Но ако вникнеш по-дълго, това е поредно ниво на стратегическа мини- игра, която се случва между играчите в “7 wonders: Duel”.
Освен това, зелените карти съдържат и доста силна „утешителна награда“. Всеки два еднакви символа, които събереш ти позволяват да си избереш един от петте определени в началото на играта „прогрес“ токени. Реално тези глезотийки ти позволяват да ъпгрейднеш градът си в някаква избрана от теб посока, която варира от двойно по-бързо предвижване към военна победа, през почти безплатни за строене чудеса, та до превръщането на играча в свообразна банка. А, и още нещо – на един от тези токени има седми, бонус, научен символ ! Тогава какво излиза, че научните символи за седем ( играта е „7 wonders“ все пак… ), а са нужни шест, за да победиш ! Заклевам се – науката не е била никога толкова интересна, колкото в „Дуелът“ !
Заключение
Започнах това ревю изразявайки първоначалната си нагласа, когато чух за “7 wonders: Duel” – разколебан, скептичен и невярващ. Забравете всичко това ! “Дуелът“ не е достойно продължение на оригиналът или обличането му в нови дрехи – в тази малка кутия има толкова много ! Иновативната механика за избор на карти. „Прогрес“ токените. Достъпа до повече от едно Чудо. Трите пътя към победата. И всичко това облечено в традиционния за поредицата изключителен арт, съчетан с опростена иконография на картите. „7 wonders: Duel“ без съмнение е едно от най-добрите заглавия за изминалата година и игра, което без съмнение би намерила място в колекцията на всеки геймър. Не виждам реална причина, поради която да не прибавите тази игра в настолната ви библиотека, а защо не и да започнете такава именно с нея ! Антоан Бауза и Бруно Катала за свършили чудесна работа…отново. Дали тази игра ще замести оригинала ? Не мисля. Възможността на „7 wonders“ да се играе от седем души, в рамките на около час време е нещо непоклатимо към момента. Но „Дуелът“ е страхотна статегическа главоблъсканица за двама ! Ако не сте пробвали „Дуелът“, не губете време и поправете тази грешка.
Препоръчваме задължително за :
- Всички „7 wonders“фенове
- Любителите на стратегически игри за двама
- Мързеливи неделни следобеди в компанията на любимия човек.
Оценка :
Арт и компоненти : 6
Геймплей : 5.5
Преиграваемост : 4.75