Една шеметна надпревара…с дъх на ром и барут – Jamaica

От Христо Симеонов
 
    Любовта към състезанията е залегнала дълбоко в човешката
същност. Дали като участник или просто като наблюдател, адреналина се повишава от напрегнатите мигове на противопоставяне, които често завършват със
спиращи дъха финали. В резултат на опита им да отразят всичко,
което ни заобикаля, един от най-популярните жанрове в настолните игри са именно
състезателните игри. Някой би казал „Ицо, отново говориш небивалици. Та нали
всяка една игра има състезателен елемент, иначе не би била игра ?“ . Да,
абсолютно сте прави, но днес аз ще говоря за един от най-любимите ми
представители в жанр, в който играчите се борят да финишират първи, правейки
определен брой обиколки-така де, състезание…уф добре де, рали.
    „Jamaica“ е игра
за двама до шест играчи, от дизайнерите Малкълм Браф, Бруно Катала и Себастиен
Паучон, издадена през 2007 година от
GameWorks SaRL, под шапката на Asmodee. В играта
играчите поемат ролята на едни от най-известните ( и кръвожадни ) пирати,
кръстосвали Карибите през 17 век., надпреварвайки се в свообразно рали около
остров Ямайка. Едно рали между жестоки пирати обаче крие много изненади.

 
Йо хо хо
 
    Не е популярно да се започва ревю със свообразно
заключение, но „
Jamaica“,
въпреки наличието на пирати, е изключително лека, красива и приятна игра,
особено подходяща за семейства, деца и неособено ангажирани в хобито геймъри.  Действието на играта се развива на остров Ямайка
в края на 17 век, когато дългогодишния губернатор на острова ( и легендарен
пират ) капитан Хенри Морган решава да организира обиколка около острова, в
чест на тридесетата годишнина му служба на този пост. Капитан Морган,
разбира се, поканва свойте стари, верни дружки от пиратските му години да се
включат в надпреварата.
Всеки от играчите поема ролята на един от тези легендарни
пирати, като избора е богат – от хитрата легендарна дама-корсар Ан Бони, та чак до
страховития Едуард Тийч, по-известен като Черната брада. Спрямо геймплея,
избора на пират има значение само за цвета, с който всеки играч ще се
състезава. Всеки получава едно красиво,пластмасово корабче в своя цвят, с което
ще се състезава и игрален борд, който представлява трюма на кораба.

На старта

 

   

Заровете и тяхното разположение на

Играта протича през серия от ходове, с неопределен брой,
в които играчите се редуват да изпълняват ролята на адмирал – водач на състезанието. Адмирала хвърля
два големи, дървени д6 зара и решава как да ги разпредели върху специално поле
на централния борд. Всеки зар представлява едно действие, сутрешно и
следобедно, което играчите могат да извършат. Стойността на зара показва,
стойността на самото действие – например движение с четири полета напред ;
товарене на три сандъка провизии. Адмирала разпределя позицията на заровете,
според картите в ръката си. А да…картите ! Всеки играч разполага с тесте карти. От
тях, във всеки ход той има по три в ръката си. Картите, освен, че имат
УБИЙСТВЕН арт ( който обаче няма никакво приложение в играта, освен, че е
УБИЙСТВЕН ) в горните ъгли имат един измежду пет символа- движение напред,
движение назад ( да, в тази игра го има и това !), оръдие, златен дублон или
хранителни провизии.

УБИЙСТВЕН арт

Символът в леви ъгъл представлява сутрешното действие – например, карта със зелена стрелка напред, горе вляво означава, че играча ще се предвиши
толкова полета, колкото е стойността на зара поставен в лявото поле на борда от
Адмирала, а символа в десният ъгъл е следобедното действие. След като Адмирала
избере позицията на заровете, избира от ръката си карта и я поставя с лицето
надолу на борда. Останалите играчи правят същото. След като всеки е избрал,
картите се обръщат и се изпълняват и двете действия на тях по ред, като първи
прави екшъните си Адмирала. След като всеки изпълни това, което си е набелязал,
компаса ( токена указващ, кой е първи ) се предава по часовниковата стрелка и
започва нов ход, с нов Адмирал. Играта приключва в хода, в който ЕДИН от
играчите пресече старт-финалната линия с кораба си. След която се броят точки,
като броят им зависи от мястото, на което играча е финиширал, златото в трюма и
картите съкровища. Да, разбира се, че има съкровища. Нима сте очаквали друго от
пиратска игра ???

 
Йо хо хо и съкровища
 
Съкровищата
    Хубаво да спечелиш Обиколката на Ямайка. Още по-хубаво е,
да го гарнираш с три-четири сандъка злато и скъпоценностти. Особено ако си
пират – иначе „Златния век на пиратството“ щеше да се нарича „Златния век на
ветрохотството“, в който брадати, въоръжени до зъби мъже са се надбягвали с
испанските златни галеони…
Централния борд, на който се развива играта е разделен на
полета, през които да се придвижвате към финала. Пътят към финала е един…но
встрани от него има малко по-обиколни маршрути. Какво би ви накарало да
изберете обиколен маршрут в едно състезание ? Съкровища ! Върху игралната дъска
са разположени осем пещери със съкровища ( оформени като скали във формата на
череп. Казах ли, че арта на борда е УБИЙСТВЕН ? ). Стъпвайки на място с пещера
играчът тегли най-горната карта от тесте със съкровища. В тестето има три вида
карти : сандъци със скъпоценности, даващи ви точки в края, вариващи от три до
седем ; карти подобряващи възможносттите на кораба ви – по-добри оръдия,
по-голям трюм и т.н.  и прокълнати
съкровища ( разбира се, закъде без тях ) носещи минус точки в края на играта,
за играча, който ги държи. Точно така, съкровищата могат да сменят притежателя си. После ми кажете, че играта не е тематична !

Съкровищата – стимул да избереш по-дългия път към финала

 

Йо хо хо и артилерийски бараж
 
    Мисля, че споменах някъде оръдие и барут ? А да…още в
заглавието. Как би била една пиратска игра без дръзки морски битки ? Ами тук не
са много дръзки и вълнуващи, но поне са безумно забавни. 

 

На абордаж, момчета !

 

    Когато двама играчи срещнат ( това се решава, обичайно, от Негово Величество зара, картите в ръката ви и лакомията за съкровища ) корабчетата си в едно и също поле на игровата дъска между тях избухва битка.
Играчът стъпил първи е агресор. Битката се решава с мятане на зар, върху чийто
страни има изобразени щети, започващи от 2 и завършващи с критично попадение,
което е автоматична победа за играча получил такъв резултат със зара. Първо
хвърля агресора, след него защитника. Преди мятането на зара, всеки един може
да реши дали да увеличи силата си с оръдията на борда – изважда от трюмовете си
токените оръдия/барут и ги изиграва ( изхвърля зад борда…направо се замервате с оръдия ! ). Всеки изигран така токен се брой за едно щета нанесена на противника. Който
нанесе повече щети печели ( или който нанесе критична щета ).

Част от пиратите на ваше разположение

 

Последиците от морските битки между играчите са един от
най-забавните елементи в
“Jamaica”.
Победителят има избор на една от три опции : да присвои съдържанието на едно от
отделенията на трюма на опонента си ; да открадне карта съкровище от загубилия  или да му „подари“ едно от свойте съкровища.
Да му подари съкровище ? В това няма логика…или има, ако подареното съкровище
е прокълнато и носи отрицателни точки в края на играта ! Механиката на морските
сражения се допълва от задължението на загубилия да напусне полето на
сражението, като започва да се връща назад по трасето, до място където може да
остане, като в това ново място, с навлизането си може да предизвика нова битка
!
    Битките в “Jamaica” едва ли са по вкуса на закоравели
любители на военни игри. Не малко хора ги недолюбват заради елемента на късмет
със зара. Според мен, системата им е елементарна и изчистена, улесняваща достъпност на играта, което помага 
“Jamaica” да е подходяща за толкова широк спектър
от хора, на различна възраст и с различни интереси.
 
Йо хо хо и логистиката
 
Трюмът на вашия кораб
    Пиратският  живот е
бил пълен с вълнуващи мигове, приключения и емоции. И все пак… имало е и неприятни
и досадни задължения, а и доста стряскащи опасностти. Като например да
търкаш палубата, да са ти постоянно мокри краката, да те гонят като краставо
псе, да те хване скорбут ( не е хубаво да ти окапят зъбите ), да загубиш някой
крайник, а защо не й главата си – осъден за пираство на ешафода. Според мен
обаче, най-неприятна е била логистиката – как да  прекараме няколко стотици сандъци на самотен
остров, как да ги заровим и как никой да не разбере за това !
    В “Jamaica”
този проблем е решен с една, ако не тематична, то доста интересна и
предизвикателна  тематика. В трюма на
кораба си всеки играч разполага с пет отделения, пет места за съхранение на
всичко, придобито в хода на играта. А то може да бъде хранителни провизии,
злато или барут ( всичко това,естествено под формата на УБИЙСТВЕНИ картонени токени
). Във всяко отделение може да бъде държан само един вид стока. Когато трябва
да се натовари нова стока в хода на играта, ако всички отделения са пълни, играчът трябва да изпразни едно отделение ( познайте как става това в открито море 
J ), за да
освободи място, като не може да складира новата стока при стара такава от същия
вид. Също така не може изхвърлената и новата стока да са от един и същи вид.
    Механиката със сигурност не е тематична и предизвиква
повдигане на вежди в учудване, когато се разясняват правилата. На пръв поглед
няма никаква логика да имаш пет сандъка със злато в един килер и да не можеш да
сложиш шести при тях. Като причина може да се изтъкне „липса на място“, но
такъв термин в правилата на играта няма. Най-лесно може да се обясни, че когато се натовари едно отделение от трюма, приемаме, че се заключва и не може да се допълва с нищо повече. Трябва да погледнем на тази механика като чисто
дизайнерска приумица ( г-н Катала, обвинявам вас ), която носи духа на абстрактна игра. Въпреки всички казано, товаренето на стоки се
усвоява лесно от нови играчи и по мой наблюдения не ги притеснява особено.
Относно по-опитни играчи, механиката е чудесно предизвикателство.
Йо хо хо в заключение
 
    “Jamaica“
e
разкошна игра, с която да направиш първите си стъпки в хобито. Тя е съвършена симбиоза между елементарни
правила, чудесни компоненти и ( не знам дали го споменах ? ) УБИЙСТВЕН арт. Играе
се еднакво добре и с двама и със шестима играчи. Като плюс може да се изтъкне,
че играта дори е по-интересна и по-забавна с по-голям брой играчи – нещо
сравнително рядко в голяма част от настолните игри, като изключи заглавията от
„парти“ категорията. Геймплея е пристрастяващ и играча лесно се потапя в
шеметната пиратска надпревара.
    Критика играта може да търпи относно широко застъпеното
използване на зарове, но това е в пълен унисон с нейната насоченост.
“Jamaica” може да бъде
определена като семейна игра. Не очаквайте големи стратегически и тактически
главоблъсканици. За сметка на това обаче лекия геймплей ще ви спечели много
симпатии сред близките ви, ако им предложите да поиграят „
Jamaica” . Не на последно
място играта е изключително достъпна за деца, която винаги е плюс.
    Дали “Jamaica” има място във вашата колекция ? Определено. Не виждам
реална причина да не я поканите там.

 

Delights
Rating
 :
 
 

 

Буре с ром и кокосови сладки 
 
Препоръчваме задължително за :
1. Пирати
2. Семейни пирати с деца
3. Всеки, който иска да се изфука с лъскава игра
4. Когато си тъжен
5. Да въведеш песимисти относно настолните игри в хобито
 
Оценка
 
Арт и компоненти : 6/6
Геймплей: 5/6
Преиграваемост: 6/6

 

Крайна оценка : 5.60/6