Първи поглед: Ловци на сънища – DreamWeavers

Напоследък го казвам все по-често, но ужасно много харесвам дълбочината при избора на теми в настолните игри, която наблюдаваме през последните няколко години. Като казвам „дълбочината“, имам предвид изследването на нови и нетрадиционни теми и излизането от рамката на „зомбита“, „викинги“ и „масово фентъзи“. Уви, това не се случва толкова често колкото ми се иска, затова и съм изключително щастлив когато се натъкна на него. Ако мога да отправя един апел към авторите на настолни игри то той би бил : рискувайте повече с темата, изненадвайте ни !

След това лирическо отклонение ( такъв съм си…лирик ), да се върнем на основното, заради което сте отворили това ревю. А именно една нова и предстояща скоро да „навести“ платформите за финансиране Кикстартър игра. Още в началото трябва да ви кажа с гордост, че в нея откриваме и българска следа – родния дизайнер Иван Алексиев е част от маркетинговия отдел зад проекта. Именно чрез него и „майне чичи Дидо“, копие на играта достигна и до мен, за едно предварително ревю.  Стига толкова празни приказки, време е да видим какво се крие в кутията й.

Работа, работа, работа и насън

„DreamWeavers“ е отборна състезателна игра с карти за до шестима играчи. В играта намират среща няколко много интересни механики като „менажиране на ресурси“, „карти със специални умения“ и дори своеобразен пъзелов, „блокирай другарче“, елемент. Дизайнер на играта е Самуел Вачон ( Samuel Vachon ), a зад играта застават Squanga Games. Както за дизайнера, така и за компанията това е дебют в хобито.

„DreamWeavers“  ни пренася в царството на сънищата. Но не за да си спинкаме и почиваме ( щеше да е хубаво ), а за да бачкаме. Богът на сънищата Морфей има остра нужда от помощ в изпълнението на свойте задачи. Играчите влизат в ролята на дребни духчета/феи/сънчовци/торбалани…абе на нещо, което се опитва да осигури желани сънища или кошмари за определен брой индивиди, преди слънцето да изгрее и нощта да свърши.

Веднага да кажа, че темата звучи много, много добре. Реално, играта ви казва, че ще правите сънища или кошмари за дадени спящи „пациенти“. Като казвам „правите“, не си представяйте нещо чак толкова…тематично. „DreamWeavers“ е повече „евро“ игра в тази насока. Реално бутате токен по една скала, посредством карти и се опитвате да отбележите „сънят“ в даден момент. Като казвам „сънят“, то той може да бъде както кошмар, така и красив блян или нещо като нищо ( бел.ред. любимият ми вид сънища ). Зависи кога „грабнете сънят“ или кога се събуди спещият.

Подготовката за игра в „DreamWeavers“ не отнема много време и е сравнително простичка. Поставяте на достъпно място централното игрално поле. Върху него се съдържа цялата информация за играта и ще му отделим специално внимание в следващите редове. Играчите се разпределят на два отбора наречени „Aqua” и „Amber” ( бел.ред. убийте ме, ама не знам какво общо има кехлибара със сънищата. Виж за водата и спането се сещам за няколко  общи неща ), всеки играч получава определен брой токени в избрания цвят/отбор и няколко карти от тестето „Сънища“, което е и основното в играта.

Останалите токени се поставят върху централното игрално поле, на специално означена локация. След което разбърквате и теглите три карти с цели от тестето „Морфей“. До централния борд поставяте и борда за точкуване и съответните токени предназначени за него : „Събуждане“, “Lucid” и токени за отбелязване на точките на двата отбора. След което следва кратка подготовка на тестето с карти „Сънища“, като към него прибавяте картите „Слънце“, чиято бройка зависи от броя на играчите.

Основна част от подготовката е и да изтеглите и поставите първия „спящ субект“. Последните идват върху карти голям формат пълни също с обширна информация. В правилата на DreamWeavers ще откриете съвет как да подредите „спещите“ при първата си игрова сесия , който горещо ви препоръчвам да следвате.

И можем да запонем да играем „DreamWeavers“. Първи играч е този, който сънува най-много ( готино правило ).

Пъзел от мечти и кошмари

Първото нещо, което трябва да разберете е как да спечелите „DreamWeavers“. В играта се опитвате да „изграждате“ и „грабвате“ сънища за определени спящи субекти. Последните искат да сънуват различни неща – през кошмари до красиви мечти. Различните видове сънища, носят различни точки,  в момента на „грабването“/точкуването им. Последните нанасяте върху таблото за точкуване. В краят на играта по-ниската стойност от двата вида сънища ( блянове и кошмари ) е вашият краен резултат.

Това точкуване не е нещо ново в хобито и се среща доста често в редица „евро“ заглавия, особено тези на д-р Книция. Не е сложно като концепция, но трябва да внимавате да не го объркате или забравите. Реално, „DreamWeavers“ награждава тези трупащите балансирано количество точки между двата вида сънища.

Вашия игрови ход в играта е доста простичък – имате само едно действие, като може да избирате между четири възможни. Понеже играта е отборна, играчите се редуват в извършването на действия.

Може би най-важното действие в „DreamWeavers“ е да играете карта „Сънища“ от ръката си. Последните карти всъщност идват в два вида : „Whimsical“ или „Astral“ карти. Всяка карта има някакво специално умение, когато се изиграе. Основната разлика между двата вида карти е начина им на изиграване.

„Whimsical“ карти в „DreamWeavers“ играете като първо трябва да ги платите с токен в цвета на вашия отбор.  Съответно – ако нямате токен, не може да играете такава карта. Тези карти поставяте върху специална част от игралното поле обозначена като “dream pool”. Върху всяка „whimsical“ карта има изобразен символ, който движи токена на скалата на съня според предпочитанията на спящия субект – дали такъв вид сънища ( защото вие „добавяте“ някакъв елемент към съня, играеки картата ) го плашат или го изпълват със щастие. След което ако желаете можете да активирате умението на картата.

Преди това обаче е редно да ви разкажа малко повече, за може би най-шантавия елемент от „DreamWeavers“ ! Той включва странен „пъзелов елемент“, който вероятно ще изненада мнозина. А именно – за да поставите карта в “Dream pool” то там трябва да има място за нея…физически. Тази част от централния борд е очертана в граници и поставяйки картата не може да ги докосвате , нито да излизате от тях. Също така не може да докосвате или закривате други карти с едно малко изключение, за което ще споменем след малко.

Да ви призная честно, това е странно дизайнерско решение. Определено допринася за забавата в играта, но може да ви се стори малко пресилено и ограничително. Лично тематично аз разбирам значението му – гледайте на „dream pool“ като на умствения капацитет на спящия. Относно чисто механичното му приложение в играта, повече съм със смесени чувства. Не бих казах, че ми пречи, но и не изпадам от възторг в него. Изглежда ми просто като добавяне на толкова популярната „пъзелова“ механика, която е на мода последните години в настолните игри. Макар че то и не е толкова пъзел дори…

Вторият вид карти „Сънища“, картите „Astral” не изискват токен, за да играете, но трябва да ги „закачите“ за поставена вече карта.  Това са и картите, които може…дори трябва да докосват други карти или могат да бъдат върху тях. Други карти на вашия отбор разбира се – тези на противника никога не е позволено да докосвате, когато разполагате карта. Картите “Astral” също ви носят специално умение.

Вторият вид  действие в „DreamWeavers“ е опцията да „презаредите“ – допълвате ръката си с нови карти и/или токени. Витална част от играта са следващите ви две оцпии за действия. С първото реализирате карта „Цел“. Става ако сте изпълнили условието върху нея и я грабнете за вашия отбор, поставяйки токен във вашия цвят.

Последното възможно действие е да „грабнете сънят“ или казано иначе : да точкувате скалата на съня към дадения момент. За целта трябва да има четири токена на вашия отбор поставени в “dream pool”. Ако това е налице може да действате. Поставяте токен „Събуждане“ върху специално обозначено място от централното игрално поле, всички играни карти се отстраняват от „dream pool” и вие отбелязвате определен брой точки. След което започва нов цикъл/ сън за същия спящ субект, ако не се е събудил или не е свършила играта.

Всеки един от спещите в „DreamWeavers“ има определен…лимит на сън. Последното макар да звучи като някаква абстрактна наука, всъщност отразява колко токена „Събуждане“ може да се поставят върху него, преди да се събуди. Когато субекта се събуди се тегли нов и играта продължава.

Спящите субекти са един от най-готините елементи в „DreamWeavers“. Всеки от тях освен супер яка илюстрация и описание има даден „perk” ( специалност ), предпочитания към блянове или кошмари и условия, какво се случва ако изпадне в „lucid dream”. Последното се активира когато определена карта ви каже това и променя правилата за дадения субект. „Спящите“ са свежи, забавни и пълни с интересни специални умения и голямата им бройка в играта е плюс и гаранция за преиграваемост. Освен това, тематично, са страхотно подбрани.

Не ви казах как свършва „DreamWeavers“.Помните ли онези карти „Слънце“, които поставихме в тестето с карти „Сънища“ в началото на играта ? Когато извършвате действието за презареждане на карти, може да изтеглите такава карта. Тя веднага бива поставена върху специално място от игралното поле и продължавате да теглите. Когато се изтегли последната карта „Слънце“ ( зависи от броя на играчите ), играта приключва и се определя крайният победител, по-описания вече начин.

За кого е тази игра

Време за оценки. Както ви казах в началото, „DreamWeavers“ предлага интересен, грабващ и лесен за схващане геймплей. Играта чудесно би се вписала в лека, дори парти атмосфера и според мен е особено подходяща за сравнително нови геймъри, както и за „семейна“ компания.

Но нека караме по ред. Визия. Тук е момента да отворя една скоба и да ви кажа, че това е ревю копие. Може би част от компонентите ще претърпят някаква промяна по време на Кикстартър кампанията. Същото важи и за геймплея.

„DreamWeavers“ предлага абсолютно „стандартен“ набор от компоненти. Имаме карти с добро качество и изчистени токени, които ми се искаше да са малко по-големи. Илюстрациите в играта ми допаднаха много. Голям почитател съм на този леко „анимационен“ стил, поднесен с много хумор.

Отново се връщаме на геймплеят, където има още няколко нещица, които искам да ви споделя.  Както вече споменах, „DreamWeavers“  не е игра със сложни правила, нито с неясна концепция. Но книжката с обяснения е пълна с няколко дребни „правилчица“, които могат да ви побъркат. Искрено ми се иска, книжката с правила да бъде леко коригирана във финалната версия.

Относно самото усещане на играта. „DreamWeavers“  без никакво съмнение е приятна игра, но може да бъде доста еднообразна. В своята същност, играта е в жанра „tug of war“, известен у нас и като „дърпане на въже“. Реално е възможно „DreamWeavers“  да влезе в един коловоз, в които отборите се редуват да „грабват“ сънища. Последното може да доведе до доста предсказуемо развитие на игровата сесия.

На помощ тук идват разнообразните карти…и наистина се надявам да са разнообразни. Защото като във всяка картова игра е възможно да нямате особено вълнуващи средства да промените игралната ситуация. Което може да остави лошо чувство във вас.

Като плюс бих изтъкнал, възможността за „ролплей“ в играта. Ако играейки картите „Сънища“, го правите с малко „театрална драматичност“, вкарвайки малко история базирана на името на картата и илюстрацията й ( а те са супер ), със сигурно ще направите „DreamWeavers“  едно още по-приятно преживяване. Естествено, знам че това не е по вкуса на всеки. Ако обаче си падате по подобни „ролплей“ елементи, то може да ги намерите в играта.

Лично на мен играта ми допадна. Беше ми забавно да я играя и да се опитваме да правя комбинации между картите „Сънища“. Харесаха ми илюстрациите и тънкия хумор . Определено ще чакам с интерес финалната версия.

Успех на „DreamWeavers“ в Кикстартър !