„30 на 30“ с Георги Аврамов /№6 до №4/

Ascension (95+ изигравания)

Много хора знаят, че Dominion (2008) е бащата на deck-building механиката. Tова, което рядко се споменава, е че има два различни вида deck-builder-и и както сигурно се досещате, Ascension (2010) е дал началото на втория.

Deck builder-ите, базирани на Dominion (Trains, Aeon’s End, Thunderstone), използват няколко тестета карти, често избрани на случаен принцип, които формират общ пазар и определят кои карти са налични за купуване по време на игра. Тези игри са по-стратегически, защото позволяват още преди започването на същинската игра, хората да видят между кои карти съществува най-силна синергия и каква стратегия ще следват по време на игра.

От друга страна, игрите базирани на Ascension – Hero Realms, Clank!, Shards of Infinity – събират всички карти в едно огромно тесте, от което картите се разкриват една по една и формират един централен ред. Тези игри са по-тактически и е почти невъзможно да си изградиш дългосрочна стратегия, защото в крайна сметка не знаеш кои карти ще се паднат по време на игра.

Късметът така има двойно по-голямо влияние в игри като Ascension, защото първо не е ясно кои карти ще се паднат от голямото тесте и второ, не се знае кога една купена карта ще се появи в ръката Ви. Може да е лично предпочитание, но аз лично намирам deck-builder-ите базирани на Ascension за по-забавни. Признавам, по-хаотични са, но според мен това помага всяка игра да се чувства различна, а това пък увеличава преиграваемостта изключително много.

Обикновено те са по-лесни за сетване и прибиране, а и в повечето случаи са по-щадящи за нови играчи – опитен играч на Dominion може с един поглед на тестетата карти, налични за игра, да определи коя би била оптималната стратегия, а това е почти невъзможно за Ascension и игрите базирани на нейния подход към жанра.

Както Dominion, така и Ascension има множество разширения, които вкарват много нови карти, нови механики и нови режими на игра. Но истината е, че в последните години се появиха множество deck-builder игри, които надграждат и според мен подобряват геймплея.

Най-често това е общ борд на масата, което позволява да се вкарат нови механики като area control и route building (Trains, Tyrants of the Underdark), exploration (Quest for El Dorado, Clank!) и един от най-новите хибриди – worker placement (Dune Imperium, The Lost Ruins of Arnak, Endless Winter). Повечето от тях имат по-дълбок и разнообразен геймплей от бащите на жанра, но понякога хората имат 20-тина минути свободни, което е точното време за един бърз дуел на Ascension.

Carcassonne (115+ изигравания)

Carcassonne (2000) е игра, която винаги ще има място в сърцето ми, защото именно тя ме запали по модерните настолни игри. Това си остава една от най-добрите семейни игри, защото е изключително лесна за обясняване, бърза за игра и колкото и да е странно, чувства се изключително разнообразна всеки път когато стигне до масата.

Мисля, че една от най-силните й страни е, че хората без опит в хобито веднага могат да оценят пространствения пъзел от реденето на плочки, като има нещо много задоволително в това да виждаш как картата се разраства пред очите на всички.

Дълго време Carcassonne беше любимата ми gateway игра като съм я носил по паркове, плажове, хижи, дори сме я играли във влак. Винаги след това някой е предлагал да направим и втора игра, което е разбираемо, като се има предвид колко бърза за пренареждане и изиграване е.

Carcassonne е елегантна и мисля, че съвсем успешно може да се конкурира с големи и нови заглавия, които разчитат на овъртяни механики и отнемат векове, когато ги играете 4-5 души.

Carcassonne има и множество разширения, но моят съвет винаги е бил да започнете от базовата игра и най-много първото разширение. Ако играта се хареса на групата Ви, после лесно може да добавите още неща към колекцията. Мисля, че една от най-големите грешки, които може да допусне някой, е да скочи направо на големите кутии и после да се чуди какво точно се случва и защо никога не я играе.

Race for the Galaxy (120+ изигравания)

Race for the Galaxy (2007) е друга игра, която има огромна сантиментална стойност за нас, защото беше една от първите по-комплексни игри, които си купихме. Самa по себе си, играта не е кой знае колко сложна, просто разчита на прекалено много иконки и символи. Толкова много, че всъщност се е превърнала в нарицателно име за тежка злоупотреба на символи вместо текст. Добре че Terraforming Mars сложи край на този тренд, защото наличието на толкова много иконики затормозява както ученето, така и обясняването на правилата.

Също, много хора биха казали, че артът на играта е грозноват, но аз лично мисля, че си е напълно ок. Бих добавил, че бидейки игра с карти, артът няма почти никакво значение – това може и да е непопулярно мнение, но като човек, който обожава да играе игри с карти, казвам това от личен опит. Дори и картите в игра красива колкото Everdell бързо се превръщат в символи и имена и артът отива на заден план. В това отношение, Race for the Galaxy има много изчистен дизайн и не остъпва по нищо на новите игри.

Едно от любимите ми неща в Race for the Galaxy е колко точно са успели да нацелят името на играта – тя наистина се чувства като състезание. По време на игра ще сте изправени пред множество избори и картите в ръката Ви ще Ви дърпат в най-различни посоки. Но истината е, че няма да имате време да изиграете всички и ще трябва да намерите оптималното решение.

По ирония на съдбата, в наше време това се е превърнало в едно от най-честите оплаквания сред играчите – често реплики като „не ми стигна времето да направя X, играта приключи внезапно“ или пък „чувства се като състезание“ са с негативен смисъл.

Други любими механики са страхотната индиректна интеракция между противниците – играчите избират кои фази от играта ще се активират и затова трябва да следите внимателно какво правят останалите на масата и да се опитате да познаете ходовете им – както и системата на ресурсите в играта.

Най-общо казано, ресурсите Ви са равни на броя карти в ръката Ви – ако искате да изиграете карта с цена X, трябва да може да махнете X на брой други карти от ръката си. Крайният резултат е, че всеки избор е важен и съответно труден да се направи, което за мен е едно от най-важните неща в една игра.