„30 на 30“ с Георги Аврамов /№3А/

Gloomhaven (140+ изигравания)

Ако сте стигнали дотук в моята класация „30 на 30“, вероятността никога да не сте чували за Gloomhaven (2017) ще е пренебрежимо малка. А ако познавате мен и половинката ми, сигурно няма да сте изненадани, че сме направили цели две пълни кампании на играта! Gloomhaven също така е любимият ми пример за любов от пръв поглед, защото буквално след втората игра вече знаех, че ще попадне в личния ми Топ 3, където стои вече повече от пет години!

Какво е и какво не е Gloomhaven?  

Има много неща, които правят Gloomhaven специална, но нека започна с това какво Gloomhaven не е. Това не е casual игра, която просто си купувате и подхващате с приятели – огромната кампания от 60+ сценария изисква сериозна отдаденост. Може би сте видели, че играта има complexity rating от 3.89 и знаете, че правилата са плашещите 100 страници, но сигурно ще се изненадате, ако Ви кажа, че не е кой знае колко сложна за жанра си.

Разбира се, важен е контекстът – dungeon crawler-ите като цяло са с комплексни правила и множество малки изключения. Gloomhaven всъщност е един от по-елегантните представители на dungeon crawler семейството и голяма част от механиките са интуитивни, като например уменията на героите, активирането на чудовищата и техните карти и умения.

В играта също така са значително опростени много от тромавите елементи на жанра, като ноторния line of sight; interrupt и trigger ефектитe са минимизирани, а системата за определяне на инициативата е изключително елегантна. Правилата са 100 страници, защото са подробни и с множество илюстрации и примери за по-специфични ситуации. Като цялоса добре написани, лесни за четене и възприемане.

Разбира се, като много други dungeon crawler игри, и тук ще имате чудения по време на игра, но смея да твърдя, че Gloomhaven не е по-тежка от средното за жанра и след няколко разигравания по-голямата част от нещата си идват на мястото.

Ако сте видели цената и си мислите, че това е поредната Kickstarter игра с тонове пластмаса вътре, ще останете повече от разочаровани. Въпреки че кутията на Gloomhaven се пръска от съдържание, в нея няма почти никакви делукс глезотии или висококачествени миниатюри.

Качеството на компонентите е на средно ниво, но е функционално. Инсърт има, но е доста неудобен за използване, а кутията пък не може да се затвори плътно, веднъж щом сте разопаковали играта.

Ако сте видели, че според BGG играта е най-добра с трима, но се притеснявате колко реалистично е да се съберете толкова голяма група от отдадени играчи, не се притеснявайте. Кампанията е направена така, че във всеки един момент може да се включи нов играч или пък да пропусне няколко сесии, като това няма да има ефект върху играта.

Аз лично мисля, че Gloomhaven е най-добра с двама, като една от причините е, че с този брой е най-реалистично да завършите една цяла кампания. Също, пробвали сме играта с всякакъв брой играчи и с двама ни се стори най-интересна. Трябва да имате предвид, че само с два героя е доста по-предизвикателна и се препоръчва предимно на хора, които нямат нищо против мозъците им да се стопят от мислене на сложни ходове, рискови маневри и резервни планове на резервните планове.

След като уточнихме какво Gloomhaven не е, нека видим какво я прави толкова добра. След анализа на обвивката на играта – правила, компоненти и брой играчи – мисля, че е време да навлезем в дълбокото:

• История и кампания
• Битки и система с карти
• Развитие на героите

Историята на играта и кампанията 2/5

Качеството на историята на Gloomhaven не е лошо, като бих казал, че е малко над средното ниво за dungeon crawler сегмента. Проблемът е, че средното ниво всъщност е доста слабо, така че реално погледнато играта не изпъква с нищо. Въпреки че Gloomhaven успява да избегне типичните за жанра клиширани и до болка познати фентъзи светове и раси, историята продължава да се чувства генерична и напълно предсказуема.

Откъм механики, кампанията е интересно направена, защото периодично Ви дава избор по кой път да поемете в тип choose your own adventure. Последствия от различните избори има, но не бих казал, че са кой знае колко решаващи. Лично за мен най-интересната част в този сегмент остава тънката граница с Legacy игрите, която Gloomhaven успява да премине на няколко места много деликатно.

Битки и игра с карти 5/5

Ако има едно нещо, в което Gloomhaven доминира безапелационно, това са битките и по-конкретно, страхотната система от карти с действия, която играта използва. Картите са изключително лесни за менажиране – просто избирате две от ръката си, като едната е „водеща“ и важи нейната инициатива.

Изборът обаче винаги е труден и интересен, защото не знаете какво ще изберат Вашите съотборници, не знаете дали враговете няма да имат по-бърза инициатива и дали състоянието на борда няма да се промени, докато дойде Вашия ред.

Изборът Ви всъщност ще се върти около това как да нагласите хода си по оптимален начин, така че хем да успеете да навържете няколко силни ефекта наведнъж, хем да имате и резервен план, ако нещо се обърка или някой враг Ви изпревари.

Може да не звучи толкова вълнуващо за хора, които не са играли Gloomhaven, но комбинацията от два различни ефекта на всяка карта + инициатива е един страхотен пъзел, който ще Ви кара да следите внимателно картата, да планирате с няколко хода напред, докато лагерите в мозъка Ви не се изпилят от работа на бързи обороти.

Ок, идеята с карти е хитра и прави изборите по време на игра трудни, но какво прави самите битки толкова интересни? Gloomhaven залага на една рядко срещана формула – опасността от това героите Ви да се изтощят, като останат без карти преди края на сценария.

Последното, между другото, е напълно реална опасност и означава, че трябва много добре да си планирате ходовете, както и темпото, с което напредвате през подземията. Дори и дребни неща като почивка, лекуване или отваряне на врати трябва да бъдат добре координирани между играчите.

С напредването на сценария, изборът Ви от карти ще става все по-ограничен, а решенията- все по-трудни. Това е в ярък контраст с повечето dungeon crawlers, които много бързо се превръщат в монотонен и еднообразен grind fest и разчитат предимно на емоцията от хвърляне на заровете.

И стигаме до ядрото на битките – системата с карти позволява да правите много по-интересни и разчупени неща, отколкото типичните за жанра move, attack, block, rinse and repeat. Битките в Gloomhaven приличат повече на танц – нанасяш светкавичен удар, отстъпваш, блокираш, дърпаш или изтласкваш врагове и издебваш момента да нанесеш съкрушителен удар.

Картите също така позволяват на играчите да намерят своя стил на игра, като тук разнообразието е много по-голямо от типичния представител на жанра. Водени от принципа, че атаката е най-добрата форма на защита, ние например не взимаме карти за лекуване и защита и играем с фокус върху възпиращи ефекти (stun, immobilize, disarm), много атаки от разстояние, бързи изненадващи удари от близко и много движение по картата, с цел избягване на удари от враговете, като средно понасяме едва по няколко удара на сценарий.

С половинката ми обожаваме кооперативни игри и имаме доста сериозни заглавия зад гърба си, затова уверено мога да заява, че когато говорим за битки, Gloomhaven е най-добрата игра на пазара. Никога не сме играли dungeon crawler, който да дава толкова голяма свобода и да позволява да правите толкова разчупени неща и всичко това- постигнато, благодарение на картите. В цялото хоби има само една игра, която може да се конкурира с Gloomhaven, когато става въпрос за битки, но за нея ще прочетете съвсем скоро.

Character development 5/5

Развитието на героите е друга сфера, в която Gloomhaven се справя брилянтно и е пример за една от най-добрите игри в хобито. Тук има три важни неща – трупането на опит (XP), избирането кои умения да вземете, когато герой вдигне ниво, както и „пенсионирането“ на героите.

XP goodness

Ако сте следили внимателно моите ревюта, сигурно сте забелязали, че аз обожавам игри, в които играчите трябва да положат допълнителни усилия, за да спечелят XP. Gloomhaven е играта, която се справя с това най-добре – част от картите в ръката Ви ще генерират XP при определени условия и да успеете да изиграете комбинация от карти, които хем да са Ви полезни, хем да дадат 1-2 точки XP, е едно от най-страхотните неща.

Друго нещо, което много харесвам, е колко трудно всъщност е да събирате loot и каква страхотна координация ви трябва (поне с двама герои), за да оплячкосате порядъчно едно подземие.

Card bonanza

Подобряването на героите (levelling up) се отразява по два различни начина – може да променяте малкото тесте с модификатори за атака и самите умения на героите (т.е. картите, които са в ръката Ви). Тестето с малки карти- модификатори е нещо като Ваш собствен custom зар, който можете да манипулирате според Вашия вкус, като всеки герой в Gloomhaven си има собствено тесте.

Този подход е много по-гъвкав от custom dice и за разлика от заровете, тук може да следите много по-реалистично как се променя вероятността да направите critical miss или critical hit.

Картите с умения всъщност са инструментът, чрез който героят Ви се развива, като решението коя карта да отключите и на чие място да дойде тя обикновено е доста трудно. Рядко някоя карта е обективно по-добра, защото различните групи имат различен стил на игра, а и трябва да отчитате фактори като силните и слабите страни на отбора.

В интернет можете да намерите т. нар. Ultimate building guides за различните герои, но от опит мога да Ви кажа, че ние сме играли с най-различни билдове и всички са били забавни и силни, дори и на най-високата трудност. Gloomhaven Ви дава достатъчно свобода да направите герой и парти по Ваш вкус – ако заложите на традиционните tank, glass cannon и healer, играта няма да Ви разочарова.

Но истинската сила на Gloomhaven е, че оставя вратата за експериментиране с по-нестандартни билдове широко отворена и предоставя на Вас да решите дали Ви се пробва нещо по-различно.

Mercenary’s life is brutal, but short    

Така нареченото „пенсиониране“ е отличителна черта на Gloomhaven – всеки един герой рано или късно напуска играта, като с напредването през кампанията ще отключвате нови герои. Признавам, че дъгло време това ми изглеждаше като много странно дизайнерско решение – нима човек няма желание да играе още с любимия си герой?

От една страна, това е напълно естествено решение на “проблема” с дължината на кампанията – която е малко над 60 сценария – и за да не Ви писне още на първата една трета, играта ви принуждава да излезете от зоната си на комфорт и да пробвате нов герой.

И тук Gloomhaven отново изпреварва конкурентите си, защото всеки герой се чувства изключително различен и изисква да положите усилие да откриете как точно функционира и как най-добре ще се впише във Вашата група. Но разковничето тук е „да Ви извади от зоната Ви на комфорт“ и да Ви принуди да търсите нови решения на вечния проблем как хем да оцелеете, хем да натрупате още XP и богатства.

Gloomhaven има, разбира се, още много силни страни, има и минуси, но мисля, че успяхте да добиете представа защо толкова много я харесваме. Не са много игрите, които могат по такъв начин да Ви ангажират и да искате да направите още една сесия, особено като знаете, че всеки момент ще отключите нов герой и ще се сблъскате с напълно нов пъзел за разрешаване.

Битките и комботата с карти са едни от най-добрите в хобито, като едва наскоро се появи друга игра, която оспорва водачеството на Gloomhaven. Разбира се, говоря за Oathsworn- най-новата игра с голяма кампания и нова и иновативна система на битки.

To be continued