„30 на 30“ – Година първа /№13-№4/

Преди една година с помощта на Board Delights и моята половинка публикувах поредицата „30 на 30“ – 30 ревюта на 30 настолни игри, които сме играли поне по 30 пъти всяка.  Това не беше никак лесна задача и въпреки, че самата инициатива изчерпа доста от енергията и времето ми, винаги съм искал тя да има продължение – например ревюта на игри, които също са минали границата от 30 изигравания.

През 2023 година, обаче, нито една игра не успя да мине тази висока летва. Всъщност, това беше особено натоварена година за нас, както в личен и служебен план, така и като година в хобито. Марина беше избрана за член на журито за ИНГ 2022, което означаваше, че първата половина на 2023 трябваше да издирваме и играем все нови заглавия. Отделно пристигнаха и две дългоочаквани кампанийни игри – FrostHaven и Earthborne Rangers – което допълнитело ограничи времето ни за други игри.

И така, година по-късно реших да освежа малко поредицата „30 на 30“. Най-логичното нещо ми се стори коментар върху тези 30 игри и какво се случи за последните 12 месеца. Не просто суха статистика колко пъти сме я играли, но промени ли се по някакъв начин мнението ни и присътва ли все още играта в колекцията ни, ако не сме я играли. Няколко важни неща, които да уточня преди това:

1. Това не са нови ревюта на игрите – Оригиналните ревюта може да намерите на сайта на Board Delights или Facebook страницата.
2. Не съм слагал връзки към ревютата, но ако някой се затруднява да намери ревюта за някоя конкретна игра, ще се радвам да съдействам.
3. Идеята ми беше да напиша кратки, сбити и информативни коментари към тези игри. За мен най-важният въпрос си остава „Има ли заглавие ХXX преиграваемост или място в колекцията след XX сесии?“ така че целта ми беше да дам моя отговор.
4. Този списък не включва дигитални версии на настолни игри, всички записани от мен сесии са на физически копия.
5. Всички коментари и критики са добре дошли, стига да са в рамките на конструктивния и добър тон.

Приятно четене на всички! 

/линк към първа част/  /линк към втора част/

12. Marvel Champions (3 нови изигравания, общо 48)

След ревюто ми за Marvel Champions (2019), няколко души написаха, че играта става по-интересна и по-предизвикателна след няколко разширения, така че реших, че ще ѝ дам още един шанс. Тъй като все още имах известни съмнения (подробно описани в ревюто ми), реших да купя само един нов герой и след това да помисля дали да инвестирам в някоя от по-скъпите делукс кутии.

Спрях се на Wolverine, защото това беше единственият герой, който бях ентусиазиран да пробвам, което пък потвърди опасенията ми, че просто не съм кой знае какъв фен на Marvel и X-men вселената. След три соло игри прибрах всичко в кутията и пуснах играта да се продава. Може да изглежда крайно, но това е нещо, което чувствам, че трябваше да направя много отдавна. Така или иначе, половинката ми беше отписала Marvel Champions доста преди това и нямаше желение да я играем отново, а аз я пазех единствено заради бързия соло режим.

Wolverine просто ми припомни какво не харесвам в Marvel Champions, нещо, с което се бях сблъскал при друг герой – Black Widow. Тези герои правят играта по-интересна, но на цената на много тромави и досадни малки правила, които лесно може да пропуснеш (така неприятният ми fiddliness). Тъй като в колекцията ми има достатъчно заглавия, които имат по-интересен gameplay и не се чувстват толкова тромави откъм механики, реших че е време пътищата ни с Marvel Champions да се разделят окончателно. Добрата новина е, че играта попадна при хора, които доста я харесват и с удоволствие се събират да я играят.

11. Ticket To Ride (0 нови изигравания, общо 47)

Както вече написах, Cascadia почти изцяло измести Ticket to Ride (2004) от мястото ѝ на топ gateway игра в моята колекция. Последните няколко години играем предимно Team Asia – разширение, което позволява отборна игра, но за предпочитане с хора с опит в играта. Това пък означава, че кога ще играем TTR не зависи само от нашите предпочитания, но и от външни фактори като ще успеем ли да съберем подходящите хора или колко често всички ще сме свободни.

Отговорът за 2023 е ясен – нито веднъж. След като добавих Heat (2022) в колекцията си, бях на път изцяло да отпиша TTR, но тогава се случи едно от най-неочакваните за мен неща – появи се Ticket To Ride: Legacy! Както вече знаете, аз и половинката ми сме големи фенове на legacy игрите, така че 2024 може да отбележи голямото завръщане на една много любима игра.

10. Kingdom Builder (1 новo изиграванe, общо 62)

Успях да направя една игра на Kingdom Builder (2011) през годината, с чуждо копие с тонове разширения, които аз самият нямам. Беше наистина епично и ми припомни защо толкова много обичам играта. Със сигурност помогна и това, че имах много категорична победа, което винаги изкривява впечатлението от една игра в по-положителна посока. Но това е нормална част от хобито, трудната част е да умееш да отделиш обективните качества на играта от субективните си впечатления.

В ревюто си преди година написах, че The Guild of Merchant Explorers (2022) най-вероятно ще измести Kingdom Builder от колекцията ми. Интересното е, че след това не сме направили нито една игра на The Guild, въпреки че и двамата с Марина много я харесваме. Kingdom Builder, обаче, все така упорито си стои на шкафа като е една от игрите, които имам от най-дълго време – точно 10 години.

9. Lord of the Rings: Journeys in Middle Earth (0 нови изигравания, общо 63)

Като се има предвид, че LotR: JiME (2019) е кампанийна игра, не е чак толкова чудно, че не успяхме да намерим време за нея през годината. Вече имам всичко излязло от поредицата, така че само трябва да ни се отвори възможност да я подхванем. Последната голяма кутия, излязла за нея, изглежда много обещаващо и само фактът, че добавя коне към екипировката на героите ме кара да изпръхтя от радост.

8. Pandemic (7 нови изигравания, общо 83)

Една от игрите, които съм доволен, че пробвахме през изминалата година, е Reign of Cthulhu (2016). Както името подсказва, тази версия на Pandemic ви пренася в света на HP Lovecraft, където ще се опитвате да спрете окултни ритуали и ще се биете с едни много противни и зловещи създания.

Като всяка игра във вселената на Cthulhu, и тук има sanity показател, но ако загубите разсъдъка си, не умирате, просто уменията на героите се променят и имат по-малко на брой ходове на рунд. Една от причините дълго време да стоя настрана от Reign of Cthulhu е, че много хора я описват като твърде лесна. След ревюто ми за цялата Pandemic поредица, обаче, няколко души я препоръчаха много горещо, така че трябваше да я издиря.

Reign of Cthulhu започна повече от обещаващо – първите ни две игри бяхме четирима души и не помня отколко време не бяхме претърпявали толкова съкрушителни загуби в кооперативна игра. Един от twist-овете в механиките тук е, че култистите не причиняват outbreaks, както в стандартните pandemic игри, а активират древните богове чудовища.

Те пък от своя страна имат негативни ефекти, които са или активни по време на цялата игра – например да имате нужда от още една карта, за да затворите портал (еквивалента на намиране на ваксина) – или пък имат единични, но много силни негативни ефекти. Както казах, играта ни разпиля безапелационно, защото често тези негативни ефекти ни хващаха изключително неподготвени.

Третата игра бяхме само с моята половинка и след знанието и опита, които вече бяхме натрупали, имахме толкова категорична победа, че Cthulhu нямаше да посмее да изпълзи от канализацията скоро. Нещо подобно се случи, когато пробвахме и най-високата трудност. Следващите няколко игри бяха доста странни, лесни победи редуващи се от внезапни загуби.

Смея да твърдя, че сме играли много пъти Pandemic, включително и трите Legacy сезона, но никога не ни се е случвало нещо подобно. Проблемът тук е, че картите с негативни ефекти може да се навържат една след друга, като в някои ситуации това може да доведе до внезапна загуба дори и да имате приличен контрол върху борда.

Сигурен съм, че с повече опит ще овладеем по-добре ефекта на тези карти, но това редуване на лесни победи и неочаквани загуби е малко досадно. Друг недостатък е, че за разлика от другите stand-alone Pandemic заглавия, тук няма никакви допълнителни модули за разнообразяване на играта. Засега Reign of Cthulhu е в колекцията ми, защото е доста бърза – може би най-бързата от всички Pandemic игри – и лесно може да направим две игри за една вечер.

7. Arkham Horror LCG (8 нови изигравания, общо 88)

Много съм доволен, че успяхме да направим една кампания на AH LCG. Опитвахме се да си освободим време за кампания от поне 2 години, но поради най-различни причини, така и не успявахме. Една дъждовна есенна вечер просто хванахме два героя, които бяхме спретнали за един stand-alone сценарий, преправихме ги за 15-тина минути и скочихме в Return to The Path to Carcosa.

Кампанията мина много добре, имаше си своите драматични моменти, а и историята за The Yellow King ми е една от любимите в поредицата. Следващата ми цел е Return to the Forgotten Age, която е може би любимата ми кампания. Добрата новина е, че вече повече хора около нас имат AH LCG колекции и играта – поне в моето обкръжение – е по-популярна от всякога, така че подозирам, че ще виждаме все повече изигравания през 2024.

В оригиналното си ревю, където изброявам кои са нещата, които правят AH LCG една от любимите ни кооперативни игри, споменах като голям плюс сравнително лесното правене на тесте. Наскоро открих още един нюанс – сравнително лесно е да направиш силно тесте в мултиплеър игра.

Това е тесте, което ще е напълно функционално, и ще помогне да победите голяма част от сценариите, ако, разбира се, се спазват стандартните препоръки за deck construction. Играта предлага достатъчно дълбочина за експериментиране и правене на разнообразни тестета, но според мен дори и човек със скромен опит в deck construction-а може да се справи повече от прилично.

6. Ascension (2014), Carcassonne (2000) и Race for the Galaxy (2007)

Реших да сложа тези три игри заедно, защото те имат едно нещо, което ги обединява – имат огромна сантименална стойност за нас. Това са общо взето трите игри, които ни запалиха по хобито и които сме изтъркали от игра през годините.

Въпреки че не сме играли нито една от тях от може би вече повече от пет години, тяхното наследство е навсякъде около нас, дали в deck builder-и като Clank! и Dune Imperium, или пък в игри с поставяне на плочки… просто вече идващи като шестоъгълници. Хм, основната механика на RftG така и не стана кой знае колко популярна, което е малко странно, защото е много добра и със сигурност е издържала теста на времето… Но да не се отплесвам, това са игри, които винаги ще са ми любими, без значение кога последно сме ги играли.