„30 на 30“ – Година първа /№21-№13/

Преди една година с помощта на Board Delights и моята половинка публикувах поредицата „30 на 30“ – 30 ревюта на 30 настолни игри, които сме играли поне по 30 пъти всяка.  Това не беше никак лесна задача и въпреки, че самата инициатива изчерпа доста от енергията и времето ми, винаги съм искал тя да има продължение – например ревюта на игри, които също са минали границата от 30 изигравания.

През 2023 година, обаче, нито една игра не успя да мине тази висока летва. Всъщност, това беше особено натоварена година за нас, както в личен и служебен план, така и като година в хобито. Марина беше избрана за член на журито за ИНГ 2022, което означаваше, че първата половина на 2023 трябваше да издирваме и играем все нови заглавия. Отделно пристигнаха и две дългоочаквани кампанийни игри – FrostHaven и Earthborne Rangers – което допълнитело ограничи времето ни за други игри.

И така, година по-късно реших да освежа малко поредицата „30 на 30“. Най-логичното нещо ми се стори коментар върху тези 30 игри и какво се случи за последните 12 месеца. Не просто суха статистика колко пъти сме я играли, но промени ли се по някакъв начин мнението ни и присътва ли все още играта в колекцията ни, ако не сме я играли. Няколко важни неща, които да уточня преди това:

1. Това не са нови ревюта на игрите – Оригиналните ревюта може да намерите на сайта на Board Delights или Facebook страницата.
2. Не съм слагал връзки към ревютата, но ако някой се затруднява да намери ревюта за някоя конкретна игра, ще се радвам да съдействам.
3. Идеята ми беше да напиша кратки, сбити и информативни коментари към тези игри. За мен най-важният въпрос си остава „Има ли заглавие ХXX преиграваемост или място в колекцията след XX сесии?“ така че целта ми беше да дам моя отговор.
4. Този списък не включва дигитални версии на настолни игри, всички записани от мен сесии са на физически копия.
5. Всички коментари и критики са добре дошли, стига да са в рамките на конструктивния и добър тон.

Приятно четене на всички! 

/линк към първа част/

/Георги Аврамов/

21. KeyForge (0 нови изигравания, общо 32)

Не съм играл KeyForge (2018) през изминалата година и към момента не виждам изглед това да се промени скоро. В ревюто на Keyforge написах, че наличието на кооперативен/соло вариант има шанс да вдъхне нов живот на играта у нас, но очевидно това не се сбъдна.

Друга грешна прогноза, която направих, е че Radlands ще стане много популярна в Пловдив и окончателно ще детронира KeyForge. В момента никой от моите познати не играе Radlands или пък KeyForge. Това не са лоши игри, разбира се, но изискват редовна игра и отдаденост, а това е проблем при все по-ограниченото ни време.

В момента съм по-скоро оптимист за новата нашумяла игра с карти – Disney’s Lorcana – заради възможността да я играя с дъщеря ми след няколко години, но ще видим какво ще се случи дотогава. На първо време ще събера всички Keyforge тестета в някоя голяма кутия, но не знам дали ще я продам или просто ще я сложа в някой шкаф.

20. Imperial Settlers (0 нови изигравания, общо 32)

Не сме играли Imperial Settlers (2014) вкъщи повече от две години. Въпреки че играта ми е много любима заради този пъзел на оптимизиране, който толкова похвалих в ревюто, моята половинка не я харесва особено много. Също така, в Пловдив не мога да намеря хора, с които да я играя, така че изгледът не е много обещаващ.

Интересното е, че IS е една от игрите, които съм имал, продавал съм и после пак съм купувал. Този тип игри – защото IS не е единствената такава в колекцията ми – имат по-голяма сантиментална стойност за мен и подозирам, че ще ми е по-трудно да взема решение да ги продам окончателно. Засега IS остава, защото въпреки многото разширения, които има, всичко се събира в кутията на основната игра и заема малко място в колекцията ми.

19. Too Many Bones (0 нови изигравания, общо 33)

Имам две ревюта написани за TMB (2017), в които съм се опитал обективно да опиша най-големите минуси и плюсове на играта. Мнението ми е, че е много прилична игра, но съдържанието в базовата кутия може да се изчерпи сравнително бързо, а разширенията са доста скъпи и човек трябва добре да помисли дали да инвестира в допълнително съдържание. А такова има в изобилие. Една от интересните новини за мен през последната година бе, че базовата игра е преиздадена в нова, по-компактна кутия. Оригиналната кутия беше – май не само по мое мнение – абсурдно голяма. За мен всяка игра, която не може да се събере в Kallax, получава сериозен минус и много по-лесно попада в списъка за продажба/размяна. Мисля, че тази промяна е много положителна като ще видим дали след време няма да се сдобия с една по-компактна версия на TMB.

18. ТМ: Ares Expedition (2 нови изигравания, общо 36)

От всички заглавия в този списък, ТМ: Ares Expedition (2021) е играта, за която най-много ми се искаше да имам повече изиграни сесии. Причината е, че миналата година получих разширенията Discovery, Foundation и Crisis, но успяхме да пробваме само едно от тях. Бих написал по-подробно ревю след като ги пробваме и трите, защото изглеждат доста обещаващо.

Пробвахме веднъж Crisis, който вкарва подобрен кооперативен режим. Само ще напомня, че ние бяхме фенове дори и на кооперативния режим в основната кутия, който си личеше, че е добавен в последния момент и съответно имаше няколко проблема. Crisis решава голяма част от тези проблеми като вкарва добре обмислен и изгладен кооперативен/соло вариант, без да затормозява играта излишно.

Друго интересно нещо в Crisis е, че в началото на играта Марс е напълно тераформиран, но по време на игра се опитвате да потушите всички пожари и проблеми, които възникват след като гигантски метеорит се разбива в планетата.

Discovery въвежда наградите и постиженията, познати ни от големия TM, както и подобрения на картите за фазите, което звучи страхотно. Foundation позволява Ares Expedition да се играе от до 6-ма души, нещо към което съм напълно безразличен, но пък вкарва и нова скала за тераформиране – инфраструктура – което звучи доста интересно.

17. Underwater Cities (3 нови изигравания, общо 37)

Underwater Cities (2018) е на път да се превърне в една от любимите ми игри за соло, а и една от любимите ми настолни игри въобще. В ревюто си съм описал причините защо я харесвам толкова много, но наскоро се сетих и още нещо важно – лесно е да се обясни на човек, който не я е играл.

Въпреки че сложността на играта е оценена на сериозните 3.60 в BGG, всичко, което се случва в Underwater Cities, е логично и лесно да се осмисли. Тежестта идва от оптимизирането на ограничените действия и ресурси, но през повечето време ще имате ясна представа какво искате да направите и в коя посока да поемете. Това не означава, че пътят към заветната цел е лесен, но със сигурност няма да се сблъскате със странни механизми, неясни правила, излишни тракове добавени със съмнителни дизайнерски цели.

През годината имах възможност да пробвам и други игри на Владимир Сухи – Woodcraft, Evacuation, The Last Will – но Underwater Cities засега си остава любимата ми. Дизайнерският почерк на Сухи – комбинирането на ограничени действия и бонуси – изпъква най-много именно в тази игра.

16. Empires of the North (0 изигравания, общо 38)

Въпреки че не сме играли Empires of the North (2019) през годината, тук причината е по-скоро липсата на време, защото и двамата с половинката ми много харесваме точно тази версия на поредицата. Empires of the North въобще не е толкова агресивна като по-големия си брат Imperial Settlers и залага много повече на пъзела за оптимизиране, разнообразните кланове и правилния тайминг при действията. Всичко това са големи плюсове за нас и като цяло нямам търпение да я сложа пак на масата, когато сме малко по-свободни.

15. Clank! (4 нови изигравания, общо 43)

Clank! (2016) си остава все така любима игра за нас, като сме я показвали и на нови хора и никога не сме имали разочароваща вечер. За себе си мога да кажа, че я харесвам дори повече от Dune: Imperium (също игра на Пол Денън), защото всяка карта, която се разкрие в Clank!, изглежда много силна и може да е част от интересна стратегия. Въпреки че заключителната част на всяка сесия е много драматична, самата игра протича в много забавна атмосфера, която тушира голяма част от напрежението покрай състезанието за отмъкване на съкровища, където неминуемо някой на масата ще бъде прецакан.

През годината продадох моята Clank! колекция с идеята да се прехвърля на Clank! Catacombs (2022), която въвежда доста нови неща, които я правят по-геймърска – модуларна карта, нови механики като спасяване на затворници, телепорти, едни много проклети бели кубчета (представляващи призраци), които също влизат в торбата и още няколко изненади, които ще оставя сами да откриете.

Играхме Catacombs 4 пъти през изминалата година и ще кажа, че за мен не е непременно по-добра от Clank! + Sunken Treasures комбинацията, но като се има предвид колко по-благодатен за разширения е новият формат на Catacombs, не се и съмнявам, че бъдещето принадлежи именно на нея.

14. Cartographers (0 нови изигравания, общо 39)

За съжаление, не намерихме време да пробваме една от любимите ми roll-and-write игри, въпреки че съм я взимал на всяка почивка, вила и team building през годината. За мой най-голям срам, копието ми на Cartographers: Heroes (2021) все още е във фабричното си фолио. Не съм сигурен каква е причината да не намерим време за нея, но засега си остава в колекцията ми заради голямата игра, която се крие в тази малка кутия.

В ревюто си написах, че според мен Cartographers е най-добрият roll-and-write, но от тогава се появиха поне два много силни претендента. Welcome to The Moon (2023) беше една от най-приятните изненади за мен през годината, като кампанията направо ни отвя главите. Не само, че мисиите са изключително разнообразни, но играта и идва и с отделна legacy-lite кампания, която за съжаление не сме имали възможност да пробваме. Втората игра, която изгарям от желание да пробвам, също има кампания с legacy-lite елементи – Sagrada Artisans (2023), така че предполагам ясно виждате какво ме влече към тези игри.

13. Descent 2^nd edition (0 нови изигравания, общо 44)

В ревюто за Descent 2nd edition (2012) написах, че това е една от най-противоречивите игри в цялата ми колекция – от една страна, харесвам концепцията за кампанийна игра с четири героя изправени срещу зъл Overlord; обожавам дизайна на сценариите; системата с развитието на героите и разнообразието от герои, класове, чудовища и снаряжение.

Но също така, това е игра, при която целият ми ентусиазъм се изпарява само като си помисля за един-единствен компонент – едно синью зарче, което има X на една от шестте си страни. И това X-че всеки път предизвиква толкова много драми и скандали, че направо ми се отщява да търся хора за играта.

Засега Descent 2nd edition остава в колекцията ми, защото искам да я тествам поне веднъж в единичен сблъсък (алтернатива на цяла кампания), като съм разглеждал дизайна на няколко потенциални сценария и всички изглеждаха много интересни. Отделно, играта има напълно функциониращ кооперативен режим чрез официална апликация от FFG, така че има и някакъв шанс да я поиграем с детето след година-две.