„30 на 30“ – Година първа /№30-№22/

Преди една година с помощта на Board Delights и моята половинка публикувах поредицата „30 на 30“ – 30 ревюта на 30 настолни игри, които сме играли поне по 30 пъти всяка.  Това не беше никак лесна задача и въпреки, че самата инициатива изчерпа доста от енергията и времето ми, винаги съм искал тя да има продължение – например ревюта на игри, които също са минали границата от 30 изигравания.

През 2023 година, обаче, нито една игра не успя да мине тази висока летва. Всъщност, това беше особено натоварена година за нас, както в личен и служебен план, така и като година в хобито. Марина беше избрана за член на журито за ИНГ 2022, което означаваше, че първата половина на 2023 трябваше да издирваме и играем все нови заглавия. Отделно пристигнаха и две дългоочаквани кампанийни игри – FrostHaven и Earthborne Rangers – което допълнитело ограничи времето ни за други игри.

И така, година по-късно реших да освежа малко поредицата „30 на 30“. Най-логичното нещо ми се стори коментар върху тези 30 игри и какво се случи за последните 12 месеца. Не просто суха статистика колко пъти сме я играли, но промени ли се по някакъв начин мнението ни и присътва ли все още играта в колекцията ни, ако не сме я играли. Няколко важни неща, които да уточня преди това:

1. Това не са нови ревюта на игрите – Оригиналните ревюта може да намерите на сайта на Board Delights или Facebook страницата.
2. Не съм слагал връзки към ревютата, но ако някой се затруднява да намери ревюта за някоя конкретна игра, ще се радвам да съдействам.
3. Идеята ми беше да напиша кратки, сбити и информативни коментари към тези игри. За мен най-важният въпрос си остава „Има ли заглавие ХXX преиграваемост или място в колекцията след XX сесии?“ така че целта ми беше да дам моя отговор.
4. Този списък не включва дигитални версии на настолни игри, всички записани от мен сесии са на физически копия.
5. Всички коментари и критики са добре дошли, стига да са в рамките на конструктивния и добър тон.

Приятно четене на всички!

/Георги Аврамов/

30. Unlock! (0 нови изигравания, общо 30)

Както написах в ревюто си, след 30 изиграни сценария на Unlock!, вече се чувстваме малко уморени от системата. Оказа се, че тази умора не е само към тази конкретна игра, а към този сегмент като цяло – настолни игри, симулиращи escape rooms – защото с изключение на MicroMacro игрите, нищо друго не ми е грабвало вниманието. Продължавам да мисля, че Unlock! е сред най-иновативните продукти в хобито въобще и че голяма част от сценариите са изключително интересни като теми. Със сигурност бих пробвал някое ново разширение след време, просто не съм сигурен кога точно ще се случи това.

29. Hanabi (3 нови изигравания, общо 33)

За цялата година успяхме да се съберем само веднъж за Hanabi (2010), но за сметка на това направихме няколко епични игри въпросната вечер. Това може да се превърне в любимата ми игра за събирания на вили и фестивали, защото идва с подходящата дълбочина, без да ме натоварва излишно. Тази година открих, че целият шум покрай събиранията с повечко хора на едно място, ми идва доста натоварващо и разсейващо. Има, обаче, нещо в логическия пъзел на Hanabi и семплия ѝ геймплей, които ме поглъщат и откъсват от цялата суматоха около мен. Играта остава категорично в колекцията ми като през 2024 се надявам да я покажем на нови хора, защото това е една от най-добрите, но недооценявани кооперативни игри на нашия пазар.

28. Ark Nova (6 нови изигравания, общо 37)

В много отношения 2023 беше годината на Ark Nova (2021) – не само, че играта се сдоби с две нови разширения, но съдейки по това колко често се появява в класацията на хората от нашата общност, мисля че играта е в пика си и то в един от най-конкурентните сегменти в хобито – card-driven engine builders. И това не се дължи на лъскави компоненти или някакви ексклузивни глезотии, а на солиден и разнообразен геймплей.

Относно двете разширения, едното просто вкарва два нови зоопарка, които са интересни и разчупват играта достатъчно, че да си заслужават покупката, но разбира се, истинският фурор бе предизвикан от Marine Worlds. Първото голямо разширение за Ark Nova идва с гръм и плясък и лично според мен е едно от най-добрите разширения, които съм играл последните години. Marine Worlds вкарвa още от нещата, които познаваме и обичаме, като допълнителни карти, мисии и плочки, но и изцяло нови елементи като асиметрични сили и нови тагове, обвързани с някои нови механики.

Обожавам когато една играта дава различни сили на играчите, защото прави вземането на решения в началото на всяка сесия по-лесно и защото често гарантира сериозно разнообразие при последващи изигравания. Но може би най-важното нещо, което Marine Worlds прави, е че адресира оплакванията свързани с огромното тесте карти и неизбежното наличие на шанс при тегленето на карти. Тук дизайнерите са се справили много елегантно като са вкарали нови тагове, които са интуитивни и лесни за менажиране. Единият от тях – цунами – просто разчиства централното табло, което освен, че позволява да видите много повече карти по време на игра, вкарва и допълнително драма дали ще успеете да грабнете някоя важна карта. Втора нова механика позволява директно да намерите карта с избран от вас таг от огромното тесте. Не мисля, че има нужда да навлизам в повече детайли, само ще добавя, че Marine Worlds добавя и нови симпатични дървени маркери, които имат изцяло естетическа функция.

27. Café (0 нови изигравания, общо 31)

Не съм играл Café (2020) през изминалата година, което малко ме изненада, защото играта е много приятна и дори има доста приличен и бърз соло режим. Играта все още е в колекцията ми заради компактната си кутия и заради тази много любима механика, която кръстих card laying. Продължавам да мисля, че Walk in Provence е най-добрата игра в този сегмент, но така като си гледам записките, нея също не съм я играл през 2023. Както вече написах, изминалата година беше малко необичайна и прекалено натоварена, за да остане време за такива по-периферни игри.

26. Solar Draft (1 ново изиграване, общо 32)

Успях да играя Solar Draft (2019) само веднъж, като я показах на нов човек. Казвам го със съжаление, защото игричката е страхотна и много добре си изпълни ролята на filler+ като вярвам, че човекът, на когото я показах, също я хареса. Тези дни проверих дали дизайнерът ѝ – дебютантът Zachary Moore – не е направил нова игра, но в BGG няма никаква информация. Вярно е, че играта не е особено популярна, но според мен е страхотна и остава категорично в колекцията ми заради интересния и все пак познат геймплей, симпатичните рисунки и компактна кутия.

25. Nations (0 нови изигравания, общо 31)

Не успяхме да поиграем Nations (2013) през изминалата година, но е заглавие, което е в краткия ми списък за игри през 2024. Дори след толкова много сесии, все още има неща, които не сме пробвали от разширението Dynasties. Въпреки, че Nations идва в много голяма и неудобна за съхранение кутия, остава в колекцията ми, защото е може би най-добрата civilization игра, която имам, а и защото се обяснява лесно и се играе сравнително бързо.

24. Cascadia (2 нови изигравания, общо 33)

В ревюти си написах, че Cascadia (2021) е може би най-добрата семейна игра на пазара в момента като една година по-късно стоя твърдо зад мнението си. Интересното е, че играта получи голямо разширение през 2023, което добавя няколко нови неща, като нови карти за точки от животни (йеее!), нови, по-разчупени плочки за терен (йее!) и възможност за игра до 6-ма души (йе?). Добре де, признавам си, не бих играл Cascadia с толкова много хора. Landmarks добавя и нещо ново – въпросните природни забележителности са карти, които позволяват да правите точки от терен. Точно така, точкуването в оригиналната игра беше фокусирано върху животните, но в това разширение, ролята на терена е разширена като вече се състезавате и за точки при определени условия за терен.

Резултатът е, че играта става по-сложна и определено по-геймърска. Cascadia + Landmarks не е игра, която може спокойно да покажете на хора, които нямат голям опит с настолните игри. От друга страна, може просто да използвате останалите неща от разширението – новите плочки терен и новите мисии за точки за животни – и пак ще имате същата страхотна семейна игра.

23. Wingspan (1 ново изиграване, общо 32)

Играх Wingspan (2019) само веднъж през годината, но играта си изпълни ролята перфектно – показах я на човек, който искаше да пробва нещо по-сложно от Cascadia, но не много натоварващо. Въпреки, че почти не сме играли Wingspan последните 1-2 години вкъщи, продължавам да съм ѝ голям фен и я пазя в колекцията си именно с целта да въвеждаме приятели постепенно в сегмента на по-сложните от Ticket to Ride и Cascadia игри. Което пък поставя Wingpan в малко странната ситуация, че не я играем двамата с Марина, но заема ценно място в колекцията ми. Все още не сме пробвали Wingspan Asia – версията, която е специално за двама души – но засега нямам особено голям интерес да я притежавам, защото обикновено с половинката ми гравитираме към други игри, когато сме само двамата. От друга страна, нямам търпение да пробваме Wyrmspan и да видим дали няма да има разместване в колекцията.

22. Robinson Crusoe (5 нови изигравания, общо 36)

През годината някой пусна пост дали имаме игра в колекцията си, за която сме забравили, че сме купили и после изненадващо сме намерили. Това ми напомни, че има едно местенце в апартамента, където понякога слагам някой и друг кашон, за да не ми се пречка. Уверен, че няма как да ми се случи да забравя за някоя игра, която съм купил, успях да изровя The Treasure Chest разширението на Robinson Crusoe (2012). Това пък ни даде стимул да поиграем отново една от любимите ни кооперативни игри.

The Treasure Chest е разширение, в което има от всичко по-малко – два нови героя, пет нови сценария, нови карти, които да се размесят в основната игра, няколко нови модула. Част от модулите целят да направят играта по-лесна, но има и такива, които могат да накарат и ветерани в хобито да се припотят. Такова е едно от мини-разширенията, което вкарва лични черти на героите ви – комбинация от доста неприятна отрицателна харакетристика и нещо, което би трябвало да помага на групата ви. И така, беше малко шокиращо, че тръгнахме на лов за Кинг Конг, когато открихме, че основният ни боец – войникът – е всъщност дете, което едва ли щеше да се справи и с мишка, а готвачът ни, на когото разчитахме да възстановява силите ни след всяка битка, беше алкохолик… тази експедиция беше обречена от самото начало, но за сметка на това създаде едни от любимите ни истории от хобито за изминалата година.

/очаквайте продължение/